Определение по дело №2394/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260631
Дата: 23 октомври 2020 г. (в сила от 23 октомври 2020 г.)
Съдия: Даниела Дончева Михова
Дело: 20202100502394
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

Номер IV-260631                година 2020,  23 октомври                       гр.Бургас

 

Бургаският окръжен съд,                            четвърти въззивен граждански състав

на двадесет и трети октомври                             година две хиляди и двадесета,

в закритото заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА

секретар ………………….

като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова

частно гр.дело 2394 по описа за 2020 г.

 

Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.274 и сл ГПК, вр.чл.95 ГПК, и е образувано по частната жалба на Г.К.К., действаща със съгласието на своята майка Д.Г.М., против определение № 6157 от 16.09.2020 г. по гр.д.5065/2020 г. по описа на РС Бургас, с което е оставена без уважение молбата на частната жалбоподателка – ищца в първоинстанционното дело, за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство по гр.д.5065/2020 г. по описа на БРС.

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно, тъй като ищцата е ученичка, майка й е с много нисък доход, двете разчитат почти само на дохода на майка й, което не им позволява да отделят средства и за заплащане на възнаграждение за адвокат.

 

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда подлежащ на обжалване, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:

Производството по гр.д.5065/2020 г. по описа на Бургаски районен съд е образувано по исковата молба на частната жалбоподателка Г.К.К., действаща със съгласието на своята майка Д.Г.М., против К.Т.К., за изменение на определената с решение по гр.д.7691/2017 г. по описа на БРС издръжка на ищцата от 150 лв на 250 лв месечно и за осъждане на ответника К. да заплаща на детето си Г. месечна издръжка в размер на 250 лв, считано от 27.08.2020 г. до настъпване на законова причина за изменението или прекратяването й, ведно със законна лихва.

По делото ищцата и частена жалбоподател в настоящото производство, е подала молба да й бъде предоставена правна помощ по реда на чл.95 ГПК като й бъде предоставена безплатна адвокатска защита и й бъде назначен служебен защитник по делото, като е посочено, че желае този защитник да бъде адв.Пламена Георгиева Гьорчева от АК Бургас. В молбата са изложени твърдения, че ищцата е непълнолетна, ученичка, а майка й работи на трудов договор с 4-часов работен ден и трудово възнаграждение 305 лв месечно. Посочено е, че ищцата не може да си позволи заплащане на възнаграждение за адвокатска защита. Към молбата е приложена Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, подписана от ищцата и от нейната майка. 

С обжалваното определение (№ 6157 от 16.09.2020 г.) БРС оставил молбата на ищцата за предоставяне на правна помощ без уважение. Съдът е изложил съображения, че в производството по чл.150 СК, за разлика от общия исков процес, е засилено служебното начало – на съда е вменено задължението да събира и по свой почин всякакви доказателства, да извършва служебно процесуални действия по движение и приключване на делото, във връзка с пълноценната защита на най-добрия интерес на детето. Съдът е посочил, че по тази причина не съществува вероятност, че случайно опущение на ищцата, било поради непознаване на закона, било по друга причина, би довело до неизвършване на наложително процесуално действие.

 

БОС намира, че обжалваното определение за неправилно.

 

Предоставянето на правна помощ се извършва по реда на чл.95 от ГПК и при условията и наличието на предпоставките, уредени в Закона за правната помощ. Съгласно чл.23 от ЗПрП правна помощ за процесуално представителство се предоставя на страна в гражданско дело, която не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това.

В конкретния случай е приложима разпоредбата на чл.23, ал.3 от ЗПрП, съгласно която може да бъде предоставена правна помощ, когато страната по гражданско дело няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Преценката на съда за липсата на достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение се извършва въз основа на представени доказателства, издадени от съответните органи, и при съобразяване на посочените в закона критерии – доходи на лицето и неговото семейство, имуществено и здравословно състояние, семейно положение, трудова заетост, възраст и др.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че ищцата Г.К., подала молба за правна помощ, е 14 години, ученичка е в девети клас на ПГТ „Асен Златаров“ гр.Бургас, т.е.самата тя не реализира доходи. Видно от представената от нея Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, подписана от ищцата и от нейната майка, ищцата не притежава недвижим имот или МПС. Майката на ищцата – Д.М., притежава по наследство от своята майка ½ ид.част от недвижим имот – апартамент с площ от 85,31 кв.м. в ***, който е основно жилище за ищцата и нейната майка, както и ½ ид.част от апартамент също в *** с площ от 63,06 кв.м., който е основно жилище на брата на Д.М. и на неговото семейство. Установява се също от представената декларация, че ищцата, както и нейната майка, нямат доходи от свободна професия или от наеми и хонорари, а майката на ищцата - Д.М., реализира месечен доход в размер на 305 лв.

При така установените доходи на ищцата и нейната майка, съдът намира, че е налице основание по чл.23, ал.3 от ЗПрП за предоставяне на правна помощ.

По отношение на вида на исканата правна помощ и на съображенията на първоинстанционния съд, с които е отказал предоставянето й, съдът намира следното:

Действително производството по иск по чл.150 СК се отличава със засилено служебно начало, при което, както е посочил и първоинстанционният съд, на съда е вменено задължението да събира и по свой почин всякакви доказателства, да извършва служебно процесуални действия по движение и приключване на делото, във връзка с пълноценната защита на най-добрия интерес на детето. Това служебно начало обаче не може да замести изцяло и във всички случаи действията на ищцовата страна, респ.необходимостта от адвокатска защита - напр.при евентуалното обжалване на решението в случай на евентуално отхвърляне или частично уважаване на иска, съдът не може да извърши вместо ищцата действията по подаване на въззивна жалба в законовия срок. Ето защо настоящият състав не споделя съображенията на първоинстанционния съд, че поради засиленото служебно начало в производството по чл.150 СК, предоставянето на правна помощ не е оправдано.

Ето защо, с оглед изричното искане на ищцата за предоставяне на правна помощ по чл.94 от ГПК, състояща се в осигуряване на безплатна адвокатска защита, и наличието на основания по чл.23, ал.3 от ЗПрП, молбата й следва да бъде уважена.  

 

Поради несъвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното определение, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което молбата да бъде уважена.

 

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ определение определение № 6157 от 16.09.2020 г. по гр.д.5065/2020 г. по описа на РС Бургас, с което е оставена без уважение молбата на Г.К.К., действаща със съгласието на своята майка Д.Г.М., за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство по гр.д.5065/2020 г. по описа на БРС.и вместо това постановява:

ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.94 ГПК, вр.чл.23, ал.3 от ЗПрП, правна помощ на Г.К.К. с ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка Д.Г.М., изразяваща се в процесуално представителство по гр.д.5065/2020 г. по описа на Бургаски районен съд.

Връща делото на БРС за изпълнение на определението, като се има предвид, че жалбоподателката е изразила предпочитание за адвокат.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.