Р Е Ш
Е Н И Е
№ 206
гр.
Велико Търново, 26.10.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново,
касационен състав в публично заседание на двадесет и девети септември през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
КОСТОВА ЕВТИМ
БАНЕВ
при секретаря М.Н.и на прокурора от
Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова, разгледа докладваното от
съдия Банев касационно НАХД № 10186/
2023 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е
образувано по касационна жалба, подадена от *** Г.Н. и *** Г.Г., и
двете от АК – Варна, като пълномощници на „Ди Ем Ауто-С“ ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление ***, срещу Решение № 87 от 12.05.2023 г. по АНД
№ 20234120200076 от 2023 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. С
обжалваното решение е потвърден Електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия Г №
0046644, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на „Ди Ем Ауто-С“ ЕООД
- гр. Провадия, за извършено нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ и на основание чл. 638, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2, вр. с чл.
461, т. 1 от КЗ, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2
000,00 лева.
В касационната
жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението на ВТРС, като
постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени
нарушения на сьдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът
е изложил бланкетни мотиви, без да обсъди всички оносими към
законосъобразността на ЕФ факти и възраженията на санкционираното лице. По
същество касаторът развива подробни доводи за несъответствие на електронния фиш
с изискванията на чл. 57 от ЗАНН и допуснати при издаването му съществени
нарушения на процесуални правила, обуславящи неяснота относно съществени
елементи на претендираното административно нарушение, вкл. мястото на
позициониране на техническото средство и мястото на извършване на нарушението,
като в крайна сметка същото се явява недоказано. Извън това твърди, че не е
извършил вменяваното му деяние, доколкото в случая за сключването на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ за конкретния автомобил, е било задължено
друго лице. Алтернативно излага съображения за приложимост на чл. 28 от ЗАНН,
ако се приеме, че е налице доказано извършване на административно нарушение.
Цитираните оплаквания съдът квалифицира като такива за неправилност на
обжалваното решение поради постановяването му при неправилно приложение на
закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила –
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. От настоящата
инстанция се иска да отмени решението на районния съд и да се произнесе по
съществото на спора, като отмени електронния фиш, издаден от ОД на МВР – Велико
Търново. Не се претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не изпраща представител. В писмена молба, чрез
пълномощниците си по делото заявява, че поддържа жалбата с направените искания,
по изложените в нея съображения.
Ответникът по
касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Велико Търново,
редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител. Не ангажира становище
по спора.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава становище за неоснователност на
жалбата. Счита, че обжалваното решение на РС – Горна Оряховица е правилно, по
изложените в него мотиви, касаещи всички наведени пред въззивния съд
възражения. Намира изводите на съда за доказаност на нарушението, за съответни
на установените факти и приложимия закон, като субект на имуществената
отговорност следва да бъде именно касаторът. Предлага съдебното решение да бъде
оставено в сила.
Съдът, след като
се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства
и извърши проверка на обжалваното решение, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена по пощата, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна,
съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК. От външна страна същата отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, приложими на основание чл. 63в от ЗАНН и като такава е процесуално допустима за разглеждане в настоящото
производство. Разгледана по същество жалбата е основателна.
При извършената
на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въз
основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното
производство доказателства, районният съд е възприел следната фактическа
обстановка:
На дата
20.09.2022 г. в 09:02 часа в гр. Лясковец, общ. Лясковец, в обл. Велико
Търново, път II-53, км 15+300q в посока гр. Елена с АТС „TFR1-М“ е установено и заснето управление
на МПС - лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с per. №
***, регистрирано в Република България и не е спряно от движение, за което
собственикът не е сключил застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Установено е било, че посоченият лек автомобил е
регистриран като собственост на „Ди Ем Ауто-С“ ЕООД – гр. Провадия. Въз
основа на така установеното от ОД на МВР - В. Търново бил издаден и процесният
Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия Г № 0046644,
с който на „Ди Ем Ауто-С“ ЕООД - гр. Провадия, за допуснато нарушение
на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и на основание чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал.
1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева. Тази фактическа обстановка
районният съд е установил въз основа на събраните по делото документи,
представени от страните. В производството пред въззивния съд от ОД на МВР –
Велико Търново са представени документите от административната преписка, вкл.
доказателства за годността и техническата изправност на АТС, протокол за
използване на същото на дата 20.09.2022 г., техническо описание и инструкция за
експлоатация, снимков материал, справка от водените при „Гаранционен фонд“
регистри, справка за собствеността на автомобила и датата на връчване на фиша,
молба за неговото анулиране и постановен във връзка с тази молба отказ. С цел
оборване на фактическите констатации в ЕФ, от жалбоподателя в него производство
са били представени Предварителен договор за покупко-продажба на МПС от
23.12.2021 г. между „Ди Ем Ауто-С“ ЕООД и Р.Х.Н., договор за
покупко-продажба на МПС между същите лица от дата 29.12.2022 г. и пълномощно на
Р.Х.Н. да упуправлява МПС - лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с per. № *** от дата 23.12.2021 година.
С жалбата пред
районния съд нарушителят е оспорил констатациите във фиша с доводи за нарушение
на материалния и процесуалния закон, аналогични на изложените в касационната
жалба. Така направените възражения са били преценени като неоснователни от
решаващия състав на ГОРС. Същият, въз основа на приобщените към делото
доказателства, е приел, че електронният фиш съдържа всички реквизити, като
описва в пълнота обстоятелствата, които представляват нарушението и тези, които
са релевантни за извършването му. Подчертано е, че става въпрос за управление
на МПС, за което собственик не е заплатил /няма валидна полица/ застраховка
„Гражданска отговорност“. Посочено е, че в КЗ е предвиден специален процесуален
ред за установяване на такова нарушение чрез диференцирана процедура, който
специален ред се съдържа в нормата на чл. 647, ал. 3 от кодекса. Обсъдени са и
доводите на санкционираното лице, че посредством сключването на предварителен
договор за покупко-продажба на МПС с Р.Х.Н.,
задължението за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ е преминало
върху това лице, поради което „Ди Ем Ауто-С“ ЕООД не е субектът на
административното нарушение. Съдът е отбелязал, че предварителният
договор има облигаторно, а не вещно-транслативно действие и с подписването му
правото на собственост не е преминало върху купувача, а в съответствие с чл.
144, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, такова прехвърляне на собствеността е извършено
едва с договора от 29.12.2022 г., т.е. след извършването на санкционираното
нарушение. По същество съдът е изложил мотиви за правилна правна квалификация
на нарушението, извършена в електронния фиш, с посочване за нарушена
разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, а като основание за налагане на
санкцията – тази на чл. 638, ал. 4, във връзка с чл. 638, ал. 1, т. 2 и чл.
461, т. 1 от КЗ.
Постановеното от
Районен съд – Горна Оряховица решение е неправилно. Касационната жалба е
основателна, макар и не по наведените в нея аргументи.
При постановяване
на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила.
Обратно на поддържаното в касационната жалба, въззивният съд е формирал
изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора
обстоятелства, както и всички наведени от жалбоподателя доводи и възражения.
Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез
приобщаването на допустими и относими доказателства. Делото пред въззивната
инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и
в границите на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен
протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била
нарушена тайната на съвещанието.
Решението на
районния съд е постановено в нарушение на закона.
Видно
от словесното описание на нарушението в ЕФ Серия Г № 0046644,
който е бил предмет на делото пред районния съд е, че в него е посочено
установено с АТСС управление на лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с per. № ***, регистрирано в България и не
спряно от движение, за което собственикът му не е сключил застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В самия фиш е
вписано, че е извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, във връзка чл.
638, ал. 4, във връзка с чл. 638, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 461, т. 1 от КЗ.
Предвид
нормата на чл. 647, ал. 3, изречение първо от КЗ приложение по отношение на
формата и съдържанието на електронния фиш има разпоредбата на чл. 189, ал. 4,
изречение второ от ЗДвП. От съдържанието на разпоредбата се извлича изискването
във фиша да се посочат териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Посочената във фиша като нарушена
материалноправна норма на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ гласи следното: „Договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи
всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не
забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно
средство, да сключи застрахователния договор“. От своя стана, санкционната
разпоредба на чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ сочи: „На лице по чл. 483, ал. 1, т.
1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, се налага имуществена санкция от 2000 лв. – за
юридическо лице или едноличен търговец“. Съгласно ал. 4 на същия член, когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага
глобата или имуществената санкция по ал. 1. На последно място, съгласно чл.
638, ал. 3 от КЗ, „Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно
средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
се наказва с глоба от 400 лв.“
При така
цитираната правна уредба е видно, че с нормите на чл. 638, ал. 1 – ал. 6 от КЗ
законодателят е обявил за наказуеми две ясно разграничими и различни като вид
административни нарушения, касаещи несключването на задължителната застраховка
„ГО“. Първият вид нарушения, въведен с разпоредбата на чл. 638, ал. 2 от КЗ е
неизпълнението на задължението да бъде сключен договор за този вид застраховка.
Субект на този вид нарушения могат да бъдат единствено собствениците на МПС,
регистрирани на територията на Република България и неспрени от движение /арг.
от чл. 638, ал. 1 и чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ/, изпълнителното деяние се
изразява в неизвършване на определено действие, вменено като задължително за
правния субект, т.е. в бездействие. Началната дата на такова по вид нарушение е
датата, следваща изтичането на срока за извършване на предписаното от закона
действие – в случая сключването на договор за ЗЗ „ГО“, като този срок може да
бъде моментът на придобиване на МПС, изтичане срока на предходен договор за ЗЗ
„ГО“ или прекратяване на същия поради неплащане на застрахователна премия.
Вторият вид нарушения /чл. 638, ал. 3 от КЗ/, се изразява в управлението на МПС
без сключена задължителна застраховка гражданска отговорност, от водач, който
не е негов собственик. В този случай субектът е винаги физическо лице, различно
от собственика на превозното средство, изпълнителното деяние е под формата на
действие, със съответна дата на извършване, обичайно съвпадаща с тази на
установяването на нарушението. Спорни въпроси повдига разпоредбата на чл. 638,
ал. 4 от КЗ, която урежда налагането на глоба или имуществена санкция на
собственика на МПС, което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „ГО“, в случаите, когато управлението на такова МПС е
установено чрез автоматизирано техническо средство или система. При съпоставка
на този текст с разпоредбата на чл. 638, ал. 1 от КЗ се налага извод, че двете
норми касаят санкционирането на един и същ вид изпълнително деяние –
противоправното пасивно поведение, с еднакъв кръг от възможни субекти –
собствениците на МПС, и предвиждат еднакви като вид и размер санкции /относно
последните всъщност е налице препращане/. Отликата в двете норми се състои
единствено в специалния ред за установяване на административното нарушение,
предвиден в едната от тях. Това, според съда, изключва възможността да се касае
за законодателно установяване на отделен вид административно нарушение,
доколкото същото би следвало да е ясно и разбираемо формулирано като хипотезис,
с описание на изпълнителния състав на деянието. С обсъжданата норма единствено
изрично е въведена възможността, неизпълнението на задължението по чл. 483, ал.
1, т. 1 от КЗ, да бъде установявано с АТСС. Аргумент в тази насока е и
обстоятелството, че налагането на санкциите по чл. 638, ал. 4 от КЗ, не отдава
значение на обстоятелството дали установеното чрез АТСС управление се извършва
от собственика или от друг водач /чл. 647, ал. 3 от КЗ изрично изключва
приложимостта на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП/. Отделно от това са възможни
многократни нарушения по чл. 638, ал. 3 от КЗ, извършени в един период на
бездействие и установени чрез АТСС, а от там и възможност за няколкократно
санкциониране на едно и също деяние.
Поради
изложеното настоящият съдебен състав счита, че се касае единствено за
законодателно въведен особен ред при установяване на определен вид нарушения -
несключване на договор за ЗЗ „ГО“, налагане на административна санкция за това
нарушение и изпълнението на въпросната санкция. Безспорно, дадената с
цитираните нормативни текстове законодателна
уредба е твърде непрецизна /като се вземат предвид и чл. 638, ал. 2 и
ал. 6 от КЗ/, но това не променя горните изводи.
В
конкретния случай в обжалвания електронен фиш са
изписани дата, място, час на извършване на нарушението, регистрационния номер
на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство. В описателната /текстовата/ част на издадения Електронен фиш
Серия Г № 0046644, нарушението е описано като управление на МПС, за
което собственикът не е сключил застрахователен договор за задължителна
застраховка „ГО“. По долу в ЕФ е посочено, че се касае за нарушение на чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 и чл. 461, т. 1
от същия кодекс. Видно е, че в ЕФ е налице противоречие между фактическото
описание на нарушението и извършената правна квалификация, като текстовото
описание сочи на управление на МПС без задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, а посочената като нарушена законова
разпоредба се отнася до задължението на собственика на МПС да сключи
задължителна застраховка на автомобилистите „ГО“. Несъответствието между
описателната /текстовата/ част на електронния фиш и отразената като нарушена
материалноправна норма съществено нарушава процесуалните права на
санкционираното лице до степен, че не би могло да разбере за какво нарушение е
наказано, което препятства адекватното организиране на защитата му. Типичен
пример е разглежданият случай, в който от АНО са изследвани и фактически
обосновани елементите от изпълнителния състав на деяние по чл. 638, ал. 3 от КЗ, а е приложена санкционната норма на чл. 638, ал. 1 от същия закон. Както
вече се посочи, става въпрос за различни като проявна форма деяния, с възможни
различни субекти и с различна дата/период на извършване им, като по правило
неизпълнението на задължението за сключване на ЗЗ „ГО“, времево не съвпада с
управлението на МПС. В процесния електронен фиш не е посочен периода на
бездействие на собственика на МПС, а датата на извършването на нарушение по чл.
638, ал. 3 от КЗ, като по този начин е останал неизяснен съществен елемент от
състава на изпълнителното деяние. Посочването в ЕФ на конкретните времеви
параметри на нарушението има съществено значение при неговата индивидуализация,
поради което такъв пропуск, не може да бъде отстранен в процеса на обжалване.
Отсъствието или неяснотата при определянето му резултира в ограничаване на
правото на защита на санкционираното лице, като освен това, датата на извършване
на деянието е от значение при проверката за спазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Горните
изводи не се променят дори да се приеме, че е налице едновременно посочване в
електронния фиш на два административнонаказателни състава /чл. 638, ал. 3 и чл.
638, ал. 1, т. 2 от КЗ/, като освен това, такова посочване би представлявало
отделно съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на
санкционираното лице, и самостоятелно обосноваващо незаконосъобразност на
издадения електронен фиш.
При
така изложеното е безпредметно подробното обсъждане на оплакванията на касатора
за несъответствие на издадения от ОД на МВР електронен фиш с изискванията на
чл. 57 от ЗАНН, както и тези, че „Ди Ем Ауто-С“ ЕООД
не е субектът на нарушението по чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ. И двете групи
възражения /подробно обсъдени от въззивната инстанция/, са неоснователни. В
случая става въпрос за нарушение, установено и заснето с АТСС, като на
основание чл. 647, ал. 3 от КЗ, приложими относно реда за установяването и санкционирането
му са съответните разпоредби на чл. 189 от ЗДвП, а не общите такива на ЗАНН.
Без значение за ангажиране отговорността на касатора по посочения текст е
обстоятелството, че за периода на нарушението фактическото владение върху
процесния автомобил и правото той да бъде управляван, са предоставени на трето
лице, доколкото към момента на установяване неплащането на застраховка ГО,
собствеността върху МПС не е била прехвърлена. Сочената от касатора разпоредба
на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ създава законова възможност но не и задължение за
сключване на застрахователен договор от трето лице, съответно не освобождава
собственика на МПС от отговорността по
чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, при липсата на сключен такъв договор.
Административнонаказателната отговорност е персонална /арг. от чл. 24, ал. 1 от ЗАНН/, а клаузите в сключения предварителен договор за продажба на МПС, биха
могли да представляват единствено основание за евентуално търсене на договорна
отговорност между страните.
Последните
съображения не променят
крайния извод за незаконосъобразност на Електронен фиш Серия Г № 0046644,
издаден от ОД на МВР – Велико Търново. Следва да се
отбележи и че същият е в съответствие с установената практика на
Административен съд – Велико Търново /напр. Решение № 181 от 16.10.2020 г. по
КНАХД № 10203 от 2020 г. на АСВТ, Решение № 3 от 04.02.2021 г. по КНАХД № 10275
от 2020 г. на АСВТ и др./, от която практика настоящият състав не вижда
основание да отстъпи. Като е достигнал до изводи в обратния
смисъл Горнооряховският районен съд е постановил неправилно решение, което
следва да бъде отменено, като след отнмяната му бъде отменен и посочения ЕФ.
Водим от горното
и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
Отменя Решение №
87/ 12.05.2023 г. по АНД № 20234120200076 от 2023 г. по описа на Районен
съд – Горна Оряховица и
вместо него
Постанови:
Отменя
Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия Г № 0046644,
издаден от ОД на МВР - Велико Търново, с който на Ди Ем Ауто-С“ ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление ***, за извършено
нарушение на чл. 438, ал. 1, т. 1 от КЗ и на основание чл. 638, ал. 4, вр. с
чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ, е наложена имуществена санкция
в размер на 2 000 лева, като
незаконосъобразен.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.