Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 602 18.11.2019 г. град С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година
в открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
Съдебен секретар Пенка Василева,
като разгледа докладваното от съдията
докладчик МАВРОДИЕВА
гражданско дело № 32 по описа за 2019 година, за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от А.Т.Х.,
чрез адв. Н. М. против Н.Й.Н., с правно основание чл.108 ЗС.
Ищцата А.Х. твърди в исковата си молба, че е
единствен наследник на родителите си Т.А.Х.и Ц.Т.Х.. По време на брака си те
придобили апартамент, находящ се в гр.С.З., ул. ****, със застроена площ 98.85
кв.м., състоящ се от две спални, дневна, столова с кухненски бокс, баня,
клозет, пералня, коридори и балкони, заедно с едно избено помещение № 17 и едно
таванско помещение № 5, представляващ самостоятелен обект идентификатор
68850.518.10.1.43 в гр.С.З., по КККР, находящ се в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68850.518.10, с предназначение: жилище,
апартамент. Имотът бил закупен от
родителите й на 14.11.1974г. Баща й Т.Х.починал на 03.09.1990г., а майка Ц. Х.,
починала на 03.01.2005г. След смъртта на баща й, майка й се снабдила с
нотариален акт на свое име, а след това прехвърлила апартамента срещу издръжка
и гледане на Д.С.Д.. С влязло в сила решение от 15.05.1998г. на РС – С.З., договорът
за прехвърляне на недвижим имот срещу поемане на задължение за гледане и
издръжка бил развален. С ответника били бивши съпрузи. От времето преди това
имал ключ за апартамента. Разведени били от 21.10.2013г. с решение на Върховен
съд Област К. – С.. С решение на кмета на Община С.З., от 15.08.2018г.
решението било изпълнено и признато в частта относно семейното положение на
страните. Преди да се разведат страните живеели в С. и жилището било
необитаемо. След развода, ответникът се върнал в България и се настанил в
нейното жилище без нейно съгласие. Повече от две години, ответникът трайно се
настанил да живее в процесния имот, без разрешение от нея и без правно
основание. Отклонявал устните й покани и не искал да освободи имота. Сочи, че
дори регистрирал на адреса своя фирма. Счита, че
въпросът дали с ответника са съпрузи или разведени е ирелевантен, както и дали
решението на американския съд е признато или не. Процесното жилище било нейна
индивидуална собственост, получен по наследство. Ответникът нямал никакъв
принос и бил длъжен да напусне имота й. Процесното жилище не било тяхно
„семейно жилище“, тъй като преди развода живеели в гр.С.. Майка й живеела и
ползвала процесния апартамент като свой. Обстоятелството, че съпрузите живели в
него преди да заминат за С. с нейно съгласие не означавало, че ответникът има
право да го завземе при завръщането си в страната. Посочва адреса на семейното
жилище на съпрузите, което ответникът напуснал през 2010г., когато отпътувал за
България. Американският съд третирал процесния неин наследствен имот като лично
имущество в решението си. Моли да се остави без уважение поставения от него
преюдициален въпрос за легализация на развода им в България. Моли съдът да постанови решение, с
което да осъди ответника да й предаде владението на процесния недвижим имот.
В съдебно заседание, чрез пълномощника
си адв. Н. М. поддържа иска. Счита, че се установило наличието на трите
елемента от фактическия състав на ревандикацията. Моли да се постанови решение,
с което да се уважи иска. Претендира разноски. Излага съображения в писмена
защита от 23.10.2019г.
Ответникът оспорва и възразява срещу исковата молба. Твърди, че
процедурата за признаване и изпълнение на чуждестранния съдебен акт била
разписана в КМЧП. Кметът на Община С.З. нямал компетентност да се произнася по
признаване на чужди съдебни актове, не уведомил ответника и същия бил лишен от
възможност да оспори решението. Счита, че настоящият иск следвало да бъде
предявен на основание чл.119 КМЧП, а не на основание чл.108 ЗС. Не взема
становище по същество на иска.
В съдебно
заседание, редовно призован, не се явява. Представя писмено становище от
23.10.2019г., в което излага съображения, че се оспорвало правото му на
ползване на процесния имот, като част от съпружеска имуществена общност,
придобита по време на брака. Сочи, че в решението на кмета липсвала информация
за присъждането, относно делбата на СИО, каквато притежавали с ищцата в С. и Р България.
Счита, че липсата на доказателство за разтрогване на брачния договор, оставяла
в сила съществуващите с ищцата семейни отношения, даващи му право да продължи
ползването на процесния имот, представляващ СИО.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на
събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира за установено следното:
Видно от събраните писмени
документи по делото, с нотариален акт № 30, том VІІ, дело 3215/1974г., Т.А.Х.Ц.Т.Х.
са придобили правото на собственост върху апартамент, с отстъпено право на
строеж на ЖСК „С.“, със застроена площ 98.85 кв.м. на VІІ етаж, заедно с избено
и таванско помещения, находящ се на ул. Генерал Гурко № 101 –А. С нотариален
акт № 161, том.І, дело 1003/1993г., на 22.03.1993г., Ц. Х. е призната за собственик по давност и
наследство на апартамент, построен с отстъпено право на строеж на ЖСК „С.“ в гр.С.З., ул. ***, парцела 2, кв.ІХ, с обща
площ от 98.85 кв.м. на апартамента, на VІІ етаж, заедно с избено и таванско
помещения и 1.32 % от общите помещения на сградата. На 15.04.1993г., с
нотариален акт № 58, том V, дело № 1374/1993г., Ц. Х. е прехвърлила на Д.С.Д.
2/3 ид.ч. от същия свой недвижим имот, срещу задължение за издръжка и гледане.
С решение № 100 от 15.05.1998г. на Старозагорския районен съд, по гр.д.№
49/1997г. , договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане е развален поради неизпълнение от страна на ответника на
поетите от последния задължения.
С решение № 13 от
15.08.2018г. на Община С.З., по заявление на А.Х., съдът е допуснал в
изпълнение и признал съдебно решение в частта му , относно семейното положение
по бракоразводно дело от 21.10.2013г., с което е прекратен гражданския брак
между А.Т.Х. и Н.Й.Н..
Ц.Т.Х. е починала на
03.01.2005г. в гр.С.З., като е оставила наследник А.Т.Х. – дъщеря.
Ответникът Н.Й.Н. е
регистрирал ЕООД „Л.Г.“ със седалище и адрес на управление гр.С.З., ул. ***,
която регистрация е валидна и към настоящия момент.
За изясняване на делото от фактическа страна са
допуснати гласни доказателства чрез разпит на свидетели. От показанията на
свидетелите И.Д. и С.И. се установява, че от около седем години и към
момента в процесния апартамент живее Н..
Не посещава събранията на входа и не плаща такса вход.
При така установените факти и
обстоятелства по делото, могат да се направят следните правни изводи:
Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице,
което я владене или държи без да има основание за това. Предпоставките за уважаване на
иска с правно основание чл. 108 от ЗС са следните: ищецът да е
собственик на претендираната движима вещ или имот; ответникът да владее или
държи процесната движима вещ или имот или част от него; ответникът да няма
основание за това владение или държане (основание, което да може да се
противопостави на ищеца).
Съдът намира, че в
настоящия случай са налице елементите от фактическия състав на чл.108 ЗС. Ищцата
А.Х. е собственик на процесния недвижим имот по силата на наследствено правоприемство,
след смъртта на майка си Ц.Т.Х., починала на 03.01.2005г. Този придобивен
способ прави процесния недвижим имот лична собственост на ищцата. Същият не е
станал съпружеска имуществена общност. Това е така, защото съгласно разпоредбата
на чл. 22, ал.1 СК, вещните права, придобити по време на брака по наследство и
по дарение принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Ето защо твърдението на
ответника, че процесният апартамент е бил предмет на делба като СИО в решението
на Американския съд за прекратяване на брака, като неподкрепено с никакви
доказателства е изцяло неоснователно. В случай, че ответникът навежда
твърдения, че процесния недвижим имот е бил СИО, същия носи доказателствената
тежест да установи тези обстоятелства. Такива доказателства не са представени
по делото. На следващо място, ответникът Н.Й.Н. се намира във владение на
процесния недвижим имот. Не е налице правно основание, което да оправдава
владението на ответника Н. на процесния имот. Възраженията на ответника за спор
относно правото му на ползване на имота, представляващ СИО като напълно
голословни и неподкрепени с доказателства са неоснователни.
В полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
държавна такса изцяло – 752.20 лв. и разноски за адвокатско възнаграждение в
размер 2500 лв., съгласно представените доказателства – договор за правна
защита и съдействие – л.27 от делото на РС – С.З., доколкото само за тази сума
е налице разписка за плащането й.
Водим от горните
мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Й.Н.,
ЕГН **********,***, че А.Т.Х., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Н. М. е собственик на апартамент,
находящ се в гр.С.З., ул. ***, със застроена площ 98.85 кв.м., състоящ се от
две спални, дневна, столова с кухненски бокс, баня, клозет, пералня, коридори и
балкони, при граници: от юг- ул. ***и ап. на Н.А.З.и М.Д.Р., от запад – ап. на И.Г.Г.,
от север – двор, от изток – стълбище, асансьор и ап. на Н.З.и М.Р., заедно с
едно избено помещение № 17 при граници: от север – мазе на Д.Д.Т., от изток –
мазе на К.С.Т.и Т.М.Т., от юг – мазе на И. Н.С.и Д.С., от запад – коридор,
както и едно таванско помещение под № 5, при граници: от север – двор, от изток
– таван на М.Д.Д., от юг – коридор, от запад – таван на Д.Р.Д., съгласно
нотариален акт. А по кадастрална схема № 15-156455/21.02.2019г. самостоятелен
обект в сграда, с идентификатор 68850.518.10.1.43 в гр.С.З., общ. С.З., по
КККР, одобрени със Заповед РД – 18-65/30.05.2008г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с адрес гр.С.З., п.к. 6000, ул. ***, самостоятелният обект се намира в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.518.10;
предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1; Посочена в
документа площ 98.85 кв.м., прилежащи части: избено помещение № 17 и таванско
помещение № 5, ниво : 1; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: 68850.518.10.1.19, 68850.518.10.1.44; под обекта: 68850.518.10.1.40; над
обекта: 68850.518.10.1.46 и ОСЪЖДА Н.Й.Н.
ДА ПРЕДАДЕ на А.Т.Х. гореописания
недвижим имот.
ОСЪЖДА Н.Й.Н., ЕГН **********,*** да заплати на А.Т.Х., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Н. М. сумата от
3252.20лв. /три хиляди петстотин и 20 лв./, представляващи направените
по делото разноски.
Решението може
да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Апелативен съд - Пловдив.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: