РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№1198/22.6.2023г.
гр.
Пловдив 22.06.2023год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав, в открито съдебно заседание
на тридесети май 2023г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря
СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и на прокурора Владимир Вълев, като разгледа докладваното от съдия Пасков КАНД № 892 по описа на Административен съд – Пловдив за 2023 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания.
Производството по делото е образувано по повод
касационна жалба от ОД на МВР гр. Пловдив, чрез процесуалния му представител ю-т Пенкова,
против Решение № 263 от 14.02.2023г. постановено по АНД № 5544 по описа на Районен съд –Пловдив, с което
е отменен електронен фиш серия К № 6315609,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на А.А.С. на основание чл. 189, ал. 4 вр.
чл. 182, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание - глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП.
Ответникът, чрез процесуалния
му представител оспорва жалбата. Претендира
възнаграждение за адвокат. Прави възражение за прекомерност на претендираното
от ответната страна възнаграждение за адвокат.
Прокурорът счита касационната жалба за основателна.
Касационната инстанция, след като провери
правилността на постановеното решение, предвид наведените в жалбата касационни
основания и въз основа на доказателствата по делото, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество
за неоснователна
поради следното:
Въззивният съд правилно е изяснил фактическата обстановка приемайки за
установено следното:
На 28.08.2022 г. в 10:38 ч. лек автомобил „Шкода Октавия“
с рег. № ***, собственост на А.А.С. ***, в посока север при въведено
ограничение на скоростта за населено място от 50 km/h със скорост 65 km/h, като е превишил максимално допустимата с
параметри в порядъка с 15 km/h.
За да отмени обжалвания електронен фиш съдът на първо
място е приел, че е приел, че доколкото санкционната норма на чл. 182 от ЗДвП в
разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 съдържа и диспозиция, и санкция, т.е. сочи на
конкретно поведение на водачите при определени условия, то така, както е
посочена в електронния фиш правната квалификация на нарушението, тя е била
непълна и неясна, като изобщо в електронния фиш не е било посочено коя от
различните хипотези на чл. 182, ал. 1, 2, или 3 от ЗДвП е осъществил водачът,
за да му се наложи и съответното наказание за повторност на това именно
нарушение по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, която пък препраща към предходните алинеи
и не може да се разглежда самостоятелно, защото определянето на
административното наказание за повторност е обвързано с размера на наказанието,
предвиден за съответното нарушение.
В случай действително липсата на посочване в електронния
фиш на приложимия закон е съществено нарушение на процесуалните правила,
доколкото се отразява върху адекватното упражняване правото на защита на
санкционирания субект
На следващо място съдът е приел, че не се установява
квалифициращия признак на нарушението, а именно същото да е при условията на
повторност в едногодишен срок от наказването му за същото по вид нарушение.
Този довод изцяло се
кредитира изцяло от настоящия
съдебен състав. В административната
преписка се съдържа справка от АИС АНД видно от която е, че на нарушителя е бил
издаден предходен електронен фиш сер.К № 5066372, който е влязъл в сила на
01.09.2021г., но същият не е приложен по делото.
В тежест на административнонаказателния е орган да
докаже, че това предходно наказване е наложено за същото по вид нарушение,
каквото е изискването на пар. 1, т. 33 от ДР към ЗДвП, за да се приеме, че е
налице повторност и тъй като това не е сторено от негова страна съдът намира касационната жалба за неоснователна, поради което
обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на
правния спор на ответника следва да се присъди възнаграждение за адвокат.
Настоящият съдебен състав не кредитира твърдението на касатора за прекомерност
на претендираното от ответната страна възнаграждение за адвокат в размер на 400
лв..
Съгласно чл. 18 от
НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението. В случая чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата предвижда, че
за защита по дела с определен интерес при интерес до 1000 лв. минималното
възнаграждение е в размер на 400 лв., т.е претенцията на ответната страна е в
минимален размер.
Предвид горното Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В Решение № 263 от
14.02.2023г. постановено по АНД № 5544 по описа на Районен съд –Пловдив.
ОСЪЖДА
ОД на МВР гр. Пловдив да заплати на А.А.С., ЕГН ********** сумата в размер на
400/четиристотин/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :