МОТИВИ към Присъда №197/10.09.2013
г. по НОХД № 681/2013 г. по описа на
Окръжен съд-гр.Бургас
Подсъдимият С.С.М.
роден на ***г***, ЕГН **********, б., б.
гражданство, **, **, **, с постоянен адрес ***, е предаден на съд по обвинение в извършване на следните престъпления:
1./ На 02.04.2013г. в гр.Бургас,
в едногодишния срок от наказването му по административен ред с наказателно
постановление №27/2012г. издадено от началник-група в сектор ПП при ОД на МВР-Бургас,
в законна сила от 18.05.2012г. за управление на моторно превозно
средство, без съответно свидетелство за управление , извършил такова деяние
–управлявал моторно превозно средство –лек автомобил „Фолксваген голф” с
рег.№**, без съответно свидетелство за управление, съставляващо престъпление по
чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК; и
ІІ. По същото време и на същото място, направил опит да даде
подкуп-сумата от 80.00лв./осемдесет лева/ на
полицейски органи –Д.Г.Я. и Г.Д.Г.-старши
полицай в ООР при ІV РУП-Бургас, за да не извършат действие по служба - да не
съставят акт за установяване на административно нарушение по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, като деянието е останало недовършено по
независещи от дееца причини- престъпление по чл.304а, вр.
чл.304, ал.1, вр.
чл.18, ал.1 от НК .
С оглед
изявлението в съдебно заседание от подсъдимия М. , че разбира смисъла и
характера на повдигнатото срещу него обвинение, признава изцяло фактите от
обстоятелствената част на обвинителният акт и се съгласява да не се събират доказателства
за тях , подкрепено и от неговия защитник, съдът
постанови да се извърши предварително изслушване. Разясни на същия правата му
по чл. 371 от , съобразно които събраните по
делото доказателства по досъдебното производство и направените самопризнания ще
бъдат ползвани при постановяването на присъдата. След потвърждение на вече
заявеното желание, като констатира, че признанията се подкрепят от събраните доказателства , обяви разглеждане на делото по реда на
съкратеното съдебно следствие, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК.
Прокурорът
поддържа повдигнатото срещу подсъдимия С.М. обвинение
за извършени от същия престъпления противозаконно управление на МПС без
свидетелство за правоуправление в едногодишния срок от наказването му за друго
такова нарушение по ЗДвП и за активен подкуп . Заема
позиция, че обвиненията са доказани по безспорен начин от събраните по
проведеното разследване писмени, гласни и веществени доказателства.
Пледира за признаването на същия за виновен и налагане след редукцията по
чл.58а, ал.1 от НК на наказания съответно от две години за първото и шест
месеца лишаване от свобода за второто престъпление, които на основание чл.23,
ал.1 от НК да се групират помежду си и се наложи за изтърпяване по-тежкото
между тях , в затвор, при първоначален строг режим.
Сочи като
отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства многобройните му осъждания за
различни престъпления, а за престъплението по чл.343в,
ал.2, вр. ал.1
от НК и многобройните нарушения по ЗДвП.
Становището на защитата на подсъдимия М. е, че обществената опасност и
на деянията и на дееца са ниски и са налице многобройни смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства, поради което пледира за налагане на наказание „пробация”, с приложение на правилото на чл.55,
ал.2 от НК. Настоява се, че целите на наказанието биха се постигнали и без
налагане на наказание лишаване от свобода.
Като смекчаващи обстоятелства се навеждат младата му възраст, искреното
разкаяние и съжаление за стореното, както и направените пълни
самопризнания пред съда .
В защитната си теза , по същество подсъдимият
М. заяви, че съжалява много за грешката си, разкайва се за стореното и моли за
снизхождение предвид грижите за двете си деца и тяхната майка. В
последната си дума пледира за налагане на наказание пробация.
І. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА И ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът, след поотделна
и съвкупна преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:
С наказателно постановление
№27/17.04.2012г. , издадено от началник група в сектор „ПП” при ОД на
МВР-Бургас, влязло в сила на 18.05.2012г. на подсъдимия С.М.
било наложено административно наказание „глоба” в размер на 300лв., за
нарушение на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, а именно за
това, че на 23.03.12г. в гр.Бургас управлявал МПС без да
е правоспособен водач.
На 02.04.2013г. в гр.Бургас, ж.к.”М. Р.” свидетелите Д.Я., Г.Г.
и С.А. били на смяна за времето от 07.00 часа до 19.00ч. и изпълнявали
служебните си задължения в състава на патрул „Бреза”, с полицейски патрулен
автомобил „Ситроен” с рег.№**. В качеството на длъжностни
лица в състава на „Охранителна полиция” при полицейското управление им било
възложено да съставят АУАН и да издават фишове по ЗДвП.
На същата дата , около 11.00ч. в гр.Бургас, ж.к.”М.Р.”, подсъдимия
М. и св.Ю.А. се намирали пред дома на първия. Съпругата
на подсъдимия го попитала дали ще отиде да купи закуски , след което той и
св.А. се качили в автомобила на М.-„Фолксваген голф” с
рег.№**. Въпреки, че не притежавал свидетелство за
управление на МПС, подсъдимия М. го запалил, привел го в движение и с него се
придвижил до закусвалня, находяща се до третата
спирка на автобус №211 в същия квартал. След като купил закуски, подсъдимия и
свидетеля се качили отново в автомобила, първия на мястото на водача, а втория
на предна дясна седалка и потеглили.
По същото време около 11.20ч. свидетелите Я., Г. и А., с патрулния
автомобил се намирали зад бл.* в квартала и след като забелязали управлявания
от подсъдимия автомобил , подали звуков и светлинен сигнал, за да спре за
проверка. Подсъдимия М. възприел подадения сигнал и спрял. Свидетелите Г. и А.
слезли от патрулния автомобил, отишли до автомобила на подсъдимия и след като
се представили, втория от посочените свидетели поискал документите на водача за
проверка. Тогава подсъдимия С.М. попитал може ли да
излезе от автомобила, за да си извади документите и св.Г.
му разрешил. Подсъдимия представил на св.А. личната си карта, свидетелство за
регистрация на МПС част ІІ и знак за наличие на сключена застраховка
„Гражданска отговорност”. Св.А. взел
представените му документи и отишъл с тях до патрулния автомобил. След като
влязъл вътре, ги предал на намиращия се на мястото на водача св.Я. и се опитал
да се свърже с ОДЧ на ІV РУ на МВР-Бургас, за да направи съответната справка.
Св.Я. разгледал документите и след като констатирал,
че сред тях не фигурира свидетелство за управление на МПС, започнал да записва
данните на обвиняемия в нарядния дневник, с цел съставяне на АУАН по чл.177,
ал.1, т.1 от ЗДвП.
В този момент подсъдимия М. се приближил до предната лява врата на
патрулния автомобили направил знак на св.Я. да свали прозореца на вратата, а св.Г. застанал в близост до
подсъдимия. След като св.Я. свалил прозореца на
предната лява врата, подсъдимия се навел напред и пуснал през отворения
прозорец няколко банкноти в скута на св.Я., след което
казал „Дай да направим нещо, ето 60лева да се почерпите”. След като банкнотите
се разпръснали, подсъдимия М. казал „А, те били 80лева” и тогава св.Я. забелязал, че са пуснати
четири броя банкноти, всяка с номинал от 20лева. След това полицейските
служители обяснили на подсъдимия, че с предлагането на пари, извършва
престъпление, но той продължил да насотява да вземат
парите, като казал „Стига глупости, дай да оправим нещата”. Св.Я. се изправил
за да излезе от автомобила, при което две от банкнотите паднали на пода пред
предната лява седалка, а след това той и св.Г. поставили белезници на
подсъдимия М. и позвънили на оперативния дежурен в ІV РУ на МВР-Бургас, за да
съобщят за случая. При извършения по реда на чл.155-156 от НПК оглед на
полицейския патрулен автомобил, били фиксирани и иззети четири броя банкноти с
номинал 20лева, от които-два броя с номера съответно БД** и БМ** на предна лява
седалка и два броя с номера АН ** и БП**, на пода пред предна лява седалка.
Приетата фактическа обстановка се установява от протокола за оглед на
местопроизшествие и иззетите с него веществени доказателства-четири броя
банкноти от 20лева, свидетелските показания на полицейските служители Я., Г. и
А. и тези на св.А., свидетелство за съдимост на подсъдимия М.,
справка от сектор „ПП” за нарушенията и административните санкции налагани му
по ЗДвП, наказателно постановление №27/17.04.12г., Заповед
рег.№З-351/01.02.13г. на директора на ОДМВР-Бургас за определяне на държавни
служители от състава на „Охранителна полиция” при ОДМВР-Бургас, да съставят
АУАН и фишове по ЗДвП, седмичен график на служителите от ІV РУП-Бургас за
периода 01.04.13-07.04.13г., типова длъжностна характеристика на длъжността
полицай-старши полицай в група/звено „Охрана на обществения ред”,
сектор/група/Охранителна полиция /РУП/ПУ/ в ОДМВР, както и самопризнанието на
подсъдимия.
Съдът прецени, че посочената съвкупност от взаимно допълващи се и
убедителни доказателства изяснява по безпротиворечив и категоричен начин релевантните
по делото факти и формира
по несъмнен начин изводите относно фактическа страна на деянието предмет на
обвинението.
ІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Съобразно направените фактически констатации , съдът приема за безспорно установено, че с горепосоченото си поведение , на
02.04.13г. в гр.Бургас, в ж.к.”М.Р.”,
подсъдимият С.М. е
осъществил в реална съвкупност две отделни престъпления , а
именно:
1./
управлявал МПС без съответно
свидетелство за правоуправление, в едногодишния срок от
наказването му по административен ред с наказателно постановление, което
покрива обективните и субективните признаци на състава на чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК, представляващо такова против обществените
отношения гарантиращи безопасността в транспорта , криминализирано
в раздел ІІ единадесета от особената част на НК.; и
2./ направил опит да даде подкуп-сумата от
80.00лв./осемдесет лева/ на полицейски органи , за да
не извършат действие по служба - да не му съставят акт за установяване на административно
нарушение по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, като деянието
е останало недовършено по независещи от дееца причини- престъпление по
чл.304а, вр. чл.304, ал.1, вр. чл.18,
ал.1 от НК, съставляващо престъпление против
правилното и безкористно осъществяване на функциите на държавните органи ,
включено в раздел ІV от глава осма на НК .
Първото престъпно деяние се отличава с обичайната за този вид
престъпление степен на обществена опасност . Тази на
дееца обаче е сравнително висока, предвид повторяемостта на действието
с което е осъществено изпълнителното деяние във времето, за което е бил
многократно санкциониран по административен ред, но последното не е довело до
промяна в нагласите и поведението на нарушителя към спазване правилата на ЗДвП.
Изпълнителното деяние включва задвижване механизмите на собствения му лек
автомобил и управление на същото, с преместването му от едно място на друго , участвайки по този начин в трафика на превозни
средства и пешеходци по улиците на града. Налице е едновременно с това
отсъствието на свидетелство за правоуправление на МПС за водача, поради
изземването му от административно наказващият орган за друго такова нарушение
на този закон, преди по-малко от една година.
От субективна страна престъпното деяние е осъществено при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, като деецът е съзнавал обществената опасност на
извършваното деяние и е бил наясно със запретеността
на същото, така и с общественоопасните последици от
същото, състоящи се в застрашаването на обществените отношения гарантиращи
безопасността в транспорта, като е искал тяхното настъпване .
Второто престъпление квалифицирано като активен подкуп, е насочено
срещу дейността на държавните органи, чиято функция е установяването на
административни нарушения и евентуално престъпления при движение по пътищата,
като целта му е да мотивира те да не изпълнят своите отговорни служебни задължения.
Същото се отличава със сравнително висока степен на обществена опасност
и представлява тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 8 от НК,
тъй като деецът е целял такова бездействие, което да осуети разкриването на
административно нарушение или престъпление. Нещо повече, опитът му да даде
подкуп на полицейския служител е резултат от цялостната му противоправна
дейност да управлява МПС, след като е бил наказан по административен ред и след
прилагане на административна мярка изземване на свидетелството му за
правоуправление. Налице е престъпна упоритост, изразяваща се не само в
незачитане на установените норми и издадени актове на административни органи,
но и в опит за противоправно въздействие върху тях,
да не изпълняват своите произтичащи от закона задължения. Затова , в никакъв
случай обществената опасност на това деяние не може да бъде приета както се твърди
от защитата на подсъдимия за явно незначителна, позовавайки се на размера на
дадената сума.
Подсъдимият М. е извършил всички действия, които се включват в
изпълнителното деяние даване на подкуп, като е пуснал през отворения прозорец
на полицейския автомобил четири банкноти от по 20.00лв. в скута на седящия на
мястото на водача полицейски служител -св.Я., съпроводено с изричането на
думите „Дай да направим нещо, ето 60лева да се почерпите” и „Я те били 80
лева”.
Както се посочи , деецът е бил запознат със съдържанието на наложеното
му с НП №27/12г. , в сила от 18.05.12г. на началник-група в сектор „ПП”-ОДМВР
-Бургас, така също е бил наясно, че поредното констатирано негово нарушение ще
доведе и до нова санкция . Целта на тези действия, е да бъде мотивиран
полицейският екип от служители на место, да пропусне да изпълни своите
задължения по служба, като не състави на нарушителя
–подсъдимия М. акт за установяване на поредното административно
нарушение по ЗДвП.
Тази фактическа съвкупност, признати от подсъдимия, сочи от една страна
на действия по даване на подкупа, а от друга на волевата им насоченост-да
подкупи длъжностно лице, със специалната цел да го мотивира във връзка с
поведението му по служба.
Деецът е направил всичко зависещо от него за да
постъпи предмета на подкупа във фактическа власт на получаващия. Даващия го
вече няма фактическа власт върху него, но и този, за когото е предназначен, не
го е получил . Само несъгласието на органите на реда
да задържат за себе си паричната сума-облага която не
им се следва е предотвратило настъпването на общественоопасните
последици, следователно останало е недовършено по независещи от дееца причини.
Затова и неоснователно е настояването на защитата, да се отчита като смекчаващо
вината му обстоятелство, това, че деянието е останало във фазата на опита .
От субективна страна подсъдимият М. е извършил престъплението със
съзнанието за неговата обществена опасност и за последиците от него,
настъпването на които е и целял, и което е извършил със специалната цел
да мотивира длъжностните лица да не изпълнят задълженията си да му съставят
АУАН за нарушение по ЗДвП свързано с противоправно
управление на МПС без надлежно свидетелство за правоуправление, извършено в
едногодишния срок от наказване по административен ред за друго такова нарушение , следователно с пряк умисъл по смисъла на
закона.
ІІІ. ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО.
Предвиденото за
престъплението по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от
НК наказание от законодателя е до две години лишаване от свобода, а за това по
чл.304а, вр. чл.304, ал.1, вр. чл.18,
ал.1 от НК до 10 години лишаване от свобода и глоба до
15000лв..
При определяне на
наказанията, които следва да се наложат на подсъдимия М., съдът отчете на първо
място предвиденото в санкционната част на осъществения престъпен състав
наказание, както и императива на чл.373, ал.2 от НПК, относно приложението на чл.58а от НК. На
следващо място , при отмерване наказанието
съответстващо на извършеното, съдът съобрази обществената опасност на деянието
и дееца, отчитайки смекчаващите и отегчаващи вината му обстоятелства.
По никое от двете
престъпни деяния съдът не намери да са налице твърдяните
от защитата многобройни смекчаващи обстоятелства, което да води до извода, че и
най – лекото, определено в закона наказание, би се
оказало несъразмерно тежко, поради което и не приложи привилегироващата норма
на чл.55, ал.2 от НК.
Като смекчаващи
вината му обстоятелства , съдът отчете младата
възраст, проявените съжаление и разкаяние. Направеното пред съда самопризнание
обаче не следва да се отчита и като смекчаващо обстоятелство, щом на
досъдебната фаза деецът не е правил признания, с които да е съдействал в
значителна степен за разкриване обективната истина по делото, което да би се
оказало съществено затруднено без неговото активно поведение
.
Не следва да се
обсъжда като смекчаващо вината обстоятелство и наведеното от подсъдимия по
делото бланкетно твърдение, че полага грижи за
малолетни членове на неговото домакинство, с оглед липсата на представени в
тази насока доказателства.
Видно от справката
от ПП-ОДМВР-Бургас за нарушенията на подсъдимия като водач на МПС е, че в
периода 2002г.-2012г. по отношение на него са
констатирани и същия е бил санкциониран по административен ред за 24 нарушения
по ЗДвП, седем от които за шофиране без свидетелство за правоуправление, като
само през периода 2010-2012г. те са 4 на брой. Последното наказание се състои в
изземване на свидетелството във връзка със загубване на придобитата правоспособност, поради отнемане на всички
контролни точки.
Първото престъпно
деяние визирано в обвинителният акт е осъществено от подсъдимия 11месеца след
връчване и влизане в сила на наказателно постановление именно за управление на
МПС без изискуемия удостоверяващ неговата правоспособност документ.
От справката за съдимост
на подсъдимия се установява, че същия е осъждан три
пъти. Два за кражба на чуждо имущество и един път за три извършени измами , наказанията за последните от които кумулирани помежду си с определение в законна сила от
28.12.2011г на РС-Омуртаг по ЧНД№353/11г. и наложено общо наказание в размер на
най-тежкото за срок от 6 месеца, чието изтърпяване е било отложено за срок от 3
години.
Обремененото
съдебно минало и множеството административни наказания за нарушения по ЗДвП
съдът отчете като отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства
. Налице безспорно е демонстративно неглижиране
на категорични забрани по този закон, което поведение показва усещане за
безнаказаност и надмощие над закона . На сравнително
високата обществена опасност на дееца сочи и обстоятелството, че деянията
по повдигнатото с обвинителният акт обвинения са извършени в изпитателния
срок определен от РС-Омуртаг по ЧНД№353/11г.
По делото няма
данни също подсъдимият да е пристъпил към изпълнение на което и да е от двете
наказания пробация за извършени измами, включени в общоопределеното му с цитираното определение на РС-Омуртаг наказание .
Всичко това го
характеризира като личност, чието поправяне и превъзпитание не би
могло да се постигне с поредното налагане на наказание пробация.
По тези
съображения съдът прие, че определянето на съответното за всяко от извършените
деяния наказание, следва да се извърши при превес на смекчаващите вината му
обстоятелства.
В рамките на
правомощията си за преценка на адекватното наказание, съдът съобразявайки
предвиденото от закона „лишаване от свобода” до две години за престъплението по
чл.343в от НК , в съответствие с правилото на чл. 55,
ал.1, т.1 от НК, намери за справедливо и отмери наказание в размер на 9 месеца
лишаване от свобода , което редуцира с една трета и наложи за изтърпяване от
подсъдимия такова за срок от 6 месеца. Със същото по мнение на съда , биха се постигнали целите както на индивидуалната,
така и на генералната превенция.
Недопустимо е
приложението на чл.66, ал.1 от
НК, предвид извършването на деянието в изпитателния срок на наложеното с
влязлото в сила на 28.12.11г. определение на РС-Омуртаг по ЧНД№353/11г.,
с което на подсъдимия М. е наложено наказание лишаване от свобода.
По отношение
наказанието за престъплението по чл.304а, вр. чл.304, ал.1, вр. чл.18,
ал.1 от НК съдът отчете от една страна вече изброените
смекчаващи вината му обстоятелства и ниската стойност на предмета на
престъплението, а от друга като отегчаващи освен обремененото му съдебно минало
съобрази също и обстоятелството , че опитът да подкупи служителите на реда, е с
цел да ги мотивира да не изпълнят своите задължения по служба, в резултат на
което същия ще избегне неблагоприятните за него последици свързани с
установяване и санкциониране за извършено нарушение по ЗДвП.
Ето защо, ръководейки се от доказателствата по делото, съдът счете за
справедливо наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, което
след редукцията с една трета, сведе до 1 година , като
му наложи и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 3000лв.
На основание чл.23, ал.1 от НК , съдът определи
на подсъдимия М. едно общо най-тежко наказание в размер на една година лишаване
от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим, в затворническо
общежитие от закрит тип. В съгласие с нормите на чл.23,
ал.2 и ал.3 от НК към така
определеното общо наказание присъедини и наложеното кумулативно наказание глоба
в размер на 3000лв.
Съдът приведе на
основание чл.68, ал.1 от НК в
изпълнение наложеното му общоопределено наказание от
шест месеца лишаване от свобода , с влязло в сила на 28.12.11г. определение по
ЧНД№353/11г. на РС-Омуртаг, което постанови да се изтърпи в затворническо
общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим, в съответствие с чл.60,
ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС, в изпитателния срок на
което са извършени възведените с обвинителният акт умишлени престъпления.
Отне в полза на
Държавата предмета на подкупа-4 броя банкноти с номинал от 20лв., на основание
чл.307а от НК.
С оглед признаване
на подсъдимия за виновен по повдигнатите обвинения , на основание чл. 189, ал.
3, вр. ал. 1 от НПК , съдът
го осъди, да заплати в полза на Държавата направените по делото разноски, в
размер на 39.59лева.
Мотивиран от
горните съображения , съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
...........................