Р Е Ш Е Н И Е
№
102
гр.
Велико Търново, 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, трети
касационен състав, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
при
секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП ИЛИАН БЛАГОЕВ
разгледа
докладваното от съдия Дабкова касационно
АНД № 10 075/2021 г. по описа на АСВТ и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Глава XII от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, вр. с чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/,
в ред. на ДВ бр.13 от 2020г. – касационно.
Образувано
е по касационна жалба от името на ТД на НАП В. Търново, действаща чрез
упълномощения юрисконсулт.
На
касационен контрол е подложено Решение № 57 от 10.02.2021 г. по АНД № 1657/2020
г. по описа на Районен съд – Велико Търново. Със същото е отменено Наказателно постановление № 536742-F544856/14.09.2020 г.,
издадено от директор на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП-Велико Търново. С което на дружеството „Мастерс”ЕООД гр. Велико Търново,
на основание чл. 179, ал.1 от ЗДДС, е наложено административно наказание
„имуществена санкция" в размер на 500.00лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. Ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност/ЗДДС/.
Касаторът
атакува съдебното решение като твърди, че обжалваното Решение на РС е неправилно,
поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Настоява, че ДЗЗД
„Раховец 66” е гражданско дружество, формирано по реда на чл.357 от ЗЗД. Макар
същото да е неперсонифициано, то за целите на ДОПК то се приравнява на ЮЛ.
Неговият управител е бил поканен за съставяне на АУАН, но не се е явил.
Съобразно чл.361 от ЗЗД печалбите и загубите се разпределят между съдружниците
съразмерно на техния дял, ако не е уговорено друго. АНО е установил, че дружеството „Мастерс”ЕООД е с дялово участие към
момента на налагане на наказанието 95%. И поради това, т.к. то е носител на
права и задължения са привлекли него към отговорност.
По
тези съображения се иска отмяна на Решението
на ВТРС и да бъде потвърдено наказателното постановление. В о.с.з. КЖ се
поддържа от упълномощения ПП, който претендира и разноски в размер на 120лв.
Ответникът
по касационната жалба, чрез упълномощения адвокат ангажира писмено становище за
неоснователност на КЖ. Настоява, че ДЗЗД Раховец 66 има валидно избран
управител, който е вписан в регистър БУЛСТАТ, публично достъпен и следва да
носи отговорност за неподадената СД по ЗДДС. Довереното му дружество реално не
е автор на посоченото административно нарушение. Неявяването на управителя на
ДЗЗД за съставяне на АУАН не дерогира нормите на чл.24, ал.1 от ЗАНН. Моли
Решението на РС да бъде оставено в сила, а на доверителя му да се присъдят
разноски според посоченото в ДПЗС – 100лв.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата. Намира,
че нарушител е ДЗЗД, поради което
Решението на Районния съд е
правилно и предлага да бъде оставено в сила.
Настоящият
състав на Административен съд – Велико Търново прецени допустимостта и основателността
на касационната жалба. Въз основа на установените от първата инстанция факти,
приема следното от правна страна:
Жалба
е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, за която
оспореният акт е неблагоприятен, в
законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно
чл. 63, ал. 1, изреч. 2-ро от ЗАНН / в ред. на ДВ бр.13 от 2020г./,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК, на основанията, предвидени в НПК. Разпоредбата
на чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в
жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция
да следи служебно и за валидността, допустимостта и съответствието на решението
с материалния закон. Оплакванията в КЖ съдът квалифицира като такива за
неправилно приложение на материалния закон от РС, касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1, вр. с ал.2 от НПК.
Настоящият
съдебен състав като прецени поддържаните касационни основания и доказателствата
по делото намира касационната жалба за допустима, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
ВТРС
е установил следното от фактическа страна:
Наказателното
постановление е издадено срещу дружеството „Мастерс”ЕООД за неподаване на СД по ЗДДС за отчетен период
01.03.2020 г. 31.03.2020 г., в законоустановения срок до 14.04.2020 г.
включително, в ТД на НАП В. Търново. Нарушение по чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1 от ЗДДС,
санкционирано по чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, в качеството му на лице регистрирано по ЗДДС
във връзка с 95 % участие като съдружник в ДЗЗД „Раховец 66”, регистрирано по
ЗДДС.
При
установените факти, ВТРС е формирал следните правни изводи:
В НП липсва констатация на
кого е било задължението за подаване на СД. От доказателствата се установява,
че иде реч за ДЗЗД, което притежава особена правосубектност само за целбите на
ДОПК. В този смисъл дори да има обективна констатация за нарушение, то дяловото
участие на съдружниците в ДЗЗД няма отношания към санкцията, а евентуално към
принудителното изпълнение по реда на ДОПК. За целите на административното
наказване ДЗЗД няма нито материална, нито процесуална правосубектност. Освен
това, същото се представлява от конкетно физическо лице, различно то посоченото
в АУАН. Така установеното РС квалифицирал като съществени порцесуални
нарушения, които не могат да бъдат преодолени, а нарушението за недоказано и
отменил НП като незаконосъобразно.
Изводът
на настоящата инстанция след проведения касационен контрол е, че постановеното
от Районен съд решение не страда от пороци, съставляващо касационни основания. Нито
тези, посочени в КЖ, нито тези, за които АСВТ служебно следи.
Фактическата
обстановка е изяснена. Събрани са по предвидения процесуален ред необходимите
доказателствени средства, които са обсъдени. В доказателствената съвкупност
няма игнорирани доказателствени средства, нито такива, чието съдържание да е
преиначено от РС. При верни фактически констатации, обосновани със събраните
доказателства правилно е приложен материалния закон. Не е доказано да е извършено
твърдяното нарушение от наказаното лице. Неправилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството съдужник в ДЗЗД за
нарушение, извършено от последното, отговорност за което носи друго ФЛ –
управител на ДЗЗД.
По
отношение тълкуването и приложението на материалния закон в случая следва ад се
съобрази следното:
ДЗЗД
„Раховец 66” е правно организирано във формата на дружество по чл. 357 от ЗЗД
(гражданско дружество). Съобразно правилата на ЗЗД, гражданското дружество не е
персонифицирано и с дружествения договор не се учредява нов и различен правен
субект. То не е юридическо лице и не е обособено посредством отделно имущество
и органи чрез които да формира своя воля, което пък означава, че е
неправосубектно - т.е. поначало не може да упражнява права и да носи
задължения, а носители на правата и задълженията са отделните съдружници. В
случая такъв с 95% участие е наказаното дружество „Мастерс”ЕООД. Съобразно
правилата на чл. 358 - чл. 364 от ЗЗД, самото гражданско дружество не притежава
имущество. Поради това ДЗЗД поначало не може да бъде адресат и на имуществени
санкции.
Лицата,
които могат да носят административнонаказателна отговорност, са изчерпателно
определени в разпоредбите на чл. 24, ал. 2, чл. 26, чл. 83 и чл. 83а от ЗАНН и
това са физическите лица, а в предвидени от нормативни актове случаи - и
юридически лица или еднолични търговци. Съгласно чл. 24, ал.1 от ЗАНН,
административнонаказателната отговорност е лична. Съгласно чл. 24, ал.2 от ЗАНН
за административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на
предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите,
които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали
да бъдат извършени. Разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН, се отнася само до изрично
посочените в нормата правни субекти - еднолични търговци и юридически лица.
Видно е, че неперсонифицираните дружества по ЗЗД не попадат сред така
дефинирания кръг от субекти, дори и като носители на безвиновна отговорност.
Тъй като посочените по-горе разпоредби са създадени с цел определяне
персоналния обхват на санкционни норми, недопустимо е те да бъдат тълкувани
разширително или прилагането им по аналогия. Различна от тази правосубектност
не въвеждат и административнонаказателните разпоредби на ЗДДС. Що се отнася до
установената в чл. 9, ал. 2 от ДОПК фикция за правосубектност на
неперсонифицираните дружества, тази специална правосубектност се ограничава
единствено до правоотношенията, регулирани от посочения кодекс и е неприложима
при ангажирането на административнонаказателна отговорност по реда на ЗАНН.
По
изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е валидно,
допустимо и правилно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора на ответника по касация се следват разноски в размер на 100,00/сто/ лева, платени в брой по ДПЗС. На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, в ред. на доп. с ДВ бр.94 от 2019г., във вр. с чл.143 от АПК.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН, в ред. на ДВ бр.13 от 2020г, посочения касационен състав на АСВТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 57 от 10.02.2021
г., постановено по АНД № 1657/2020 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА Териториална
дирекция-Велико Търново на Национална агенция за приходите да заплати на
дружеството „Мастерс” ЕООД гр. Велико Търново, с
ЕИК ********* съдебни разноски в размер на 100,00лв./сто лева/ за настоящата
инстанция.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: