Р Е Ш Е Н И Е
№ 957 / 23.12.2019г..
гр. Пазарджик
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – І състав, в открито
съдебно заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИАНА ШОТЕВА |
|
при секретар |
Тодорка
Стойнова |
разгледа докладваното |
|
от съдия |
Мариана Шотева |
|
|
административно
дело № 1013 по описа на съда за 2019г. |
||
Производството
е по реда на чл. 257 вр. с чл.
145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на А.К.Б. с ЕГН **********
*** против неоснователни действия и бездействия на органи на МВР. Излагат се съображения в подкрепа на твърденията на
жалбоподателя и се иска да се укаже на административния орган да върне отнетото
СУМПС . Твърди се, че СУМПС е отнето със съставянето и връчването на АУАН – два
броя серия Д, с бланкови номера 910309 и 910310.Твърди се, че въз основа на
така съставените актове е образувано и наказателно производство , което е
приключило с Постановление за прекратяване от 05.06.2019г., влязло в законна
сила на 17.06.2019г.На 18.06.2019г. му било връчено и НП
18-0367-002521/20.02.2019г., с което му било наложено наказание лишаване от
правоуправление за срок от шест месеца.Твърди, че същото наказание бил изтърпял
от вземане на СУМПС на 14.12.2018г. до 17.06.2019г.
В
съдебно заседание, ищецът редовно призован не се явява не изпраща представител.
Ответникът
в писмено становище смята, че жалбата е неоснователна.
Съдът,
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, от фактическа страна намира следното:
На ищеца са съставени два АУАН №
2741/14.12.2018г. и № 2739/14.12.2018г.Въз основа на АУАН №
Д910309/14.12.2018г. / АУАН № 2739/14.12.2018г./ е издадена Заповед за ПАМ №
18-0367-000450/14.12.2018г., както и е отпочнато досъдебно производство. Със
Заповед за ПАМ е отнето и СУМПС № *********. АУАН и Заповед за ПАМ са за това,
че лицето е управлявало МПС след употреба на упойващи вещества. ПАМ е наложена
на основание чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността , но не
повече от 18 месеца.Заповедта за ПАМ е била обжалвана от лицето, като същата е
потвърдена с Решение №507/11.07.2019г. , постановено по адм.д. № 186/2019г. по
описа на административен съд Пазарджик.С Постановление за прекратяване на
наказателното производство от 05.06.2019г. е било прекратено досъдебното
производство. Постановлението е влязло в законна сила на17.06.2019г. От този момент
е отпаднало основанието въз основа на което е било отнето СУМПС.
На ищецът е било съставено и НП №
18-0367-002521/20.02.2019г., с което за извършено нарушение „ не остава на
мястото на ПТП до пристигане на представители на МВР или следствието“ му е наложено
наказание глоба в размер на 400лв. и лишаване от правоуправление за срок от 6
месеца. Наказателното постановление е връчено на ищеца на 18.06.2019г.Същото не
е обжалвано и е влязло в законна сила на 26.06.2019г.
Към момента на подаване на заявлението
за връщане на отнетото със Заповед за прилагане на ПАМ СУМПС – 22.07.2019г. е
налице валидно правно основание, въз основа на което СУМПС е било задържано от
органите на МВР – влязлото в сила НП.
Видно е, че Заповед за ПАМ №
18-0367-000450/14.12.2018г. и НП № 18-0367-002521/20.02.2019г. са издадени във
връзка с две различни административни нарушения, като НП №
18-0367-002521/20.02.2019г.е връчено на лицето след отпадане на основанието въз
основа на което до този момент му е било отнето свидетелството за правоуправление
на МПС.
При
така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Искът
е подаден от надлежен субект, сезирането не е обвързано със срок, поради което
е допустим. Разгледан по същество е неоснователен.
Предмет
на защита в производството по чл.
257, ал.1 от АПК е бездействието на административния орган, когато
последния е задължен да извърши определени действия по силата на нормативен
акт. Разпоредбата не дава определение на понятието бездействие, поради което
съдържанието му следва да бъде изведено по тълкувателен път. Настоящият състав
споделя разбирането, че не всяко неизпълнение на задължение на административен
орган представлява бездействие по смисъла на чл.
257, ал.1 от АПК, а само неизвършването на фактически действия при наличие
на нормативно установено задължение за извършване на такива действия.
Съгласно
чл.
190, ал.2 от ЗДвП наказанието "лишаване от право да се управлява
МПС" тече от датата на изземване на свидетелството за управление.То е
иззето със Заповед за ПАМ №18-0367-000450/14.12.2018г., във връзка с отпочнато
досъдебно производство.
Реда
за издаване и отнемане на свидетелствата за управление на МПС са регламентирани
в Наредба №
I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина./Наредбата/ В чл. 20 от наредбата е предвидено, че отнемане на
свидетелства за управление на МПС се извършва въз основа на: 1. влезли в сила
наказателни постановления, решения или присъди, с които е наложено наказание
"лишаване от право да се управлява МПС"; 2. наложена принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС. Датата, месецът и годината на отнемане на свидетелството за управление,
както и неговият номер се отбелязват върху документа, послужил за отнемането, и
се съхраняват и на магнитен носител на информация - чл. 21 от наредбата.
Предпоставките
за връщане на отнетото свидетелство са уредени в чл.
24 от същата наредба. В зависимост от основанието за отнемането му
свидетелството за управление се връща след: 1. изтичане срока на наложеното
наказание "лишаване от право да се управлява МПС"; 2. отпадане на
основанието по чл. 171, т.1, б."а", "г", "д"
или "е" от ЗДвП; 3. успешно полагане на проверочен
изпит; 4. получаване на протокол от химическа експертиза със заключение, че
съдържанието на алкохол в кръвта на водача е до 0,5 на хиляда; 5. изминаване на
шестмесечен срок от отнемането на свидетелството за управление на водач, за
който е установено, че е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си
над 0,5 на хиляда, без да има влязло в сила наказателно постановление или
съдебен акт.
В
процесният случай е видно, че първоначално СУМПС е било отнето на основание
чл.20,т.2 от Наредбата, а в последствие на основание чл.20,т.1 от Наредбата –
на две различни основания за две различни административни нарушения.
С
оглед на гореизложеното се достига до правния извод, че не е налице бездействие
на административния орган за връщане на отнето СУ МПС на ищеца, тъй като същото
е било държано въз основа на правно основание – влязло в сила НП.
Мотивиран
от това, Административен съд Пазарджик
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ иска
предявен от А.К.Б. с ЕГН ********** *** против
бездействието на Началник на РУ Велинград при ОДМВР Пазарджик да му върне
отнето СУМПС във връзка с изтърпяване на наказание "лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 6 месеца.
Решението може да
се обжалва пред ВАС на РБ в 14 дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ:/п/