№ 12461
гр. С., 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110169248 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск от „.“ ЕООД срещу „.“ ЕАД с правна квалификация чл. 55,
ал. 1, пр.1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1.80 лева с
ДДС /1,50 лева без ДДС/, представляваща получена от ответника без основание сума по
Договор № ..5, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни
съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер . и мобилен номер ..7, която сума е част
от сумата, за която е издадена фактура № ./10.01.2022 г. за мобилна услуга № . и за мобилна
услуга № .., с период на фактуриране 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г.
Ищецът твърди в исковата молба и в депозирана уточнителна молба, че има сключен
с ответното дружество Договор № ..5, ведно с Приложение № 1 от 03.12.2021г. за 2161
услуги – мобилни услуги, телефонни номера, телевизия, интернет – пакети. Сочи, че от
ответника е издадена фактура № .за отчетен период 28.11.2021 – 27.12.2021г, в който за
мобилен номер ..7 е посочена като дължима месечна абонаментна такса в размер на 20,83
лева без ДДС, а за мобилен номер . е посочена - такса в размер на 18.40 лева без ДДС, които
суми били изцяло заплатени от ищцовата страна. Същевременно се изтъква, че при
подписване на приложимото към правоотношенията на страните за отчетен период
28.11.2021 – 27.12.2021г Приложение № 1 от 03.12.2021г. било уговорено, че месечната
абонаментна такса за мобилен номер ..7 е в размер на 19.20 лева без ДДС /23.04 лева с ДДС/
и за мобилен номер . е в размер на 17.20 лева без ДДС /20.64 лева с ДДС/. Твърди се, че
дължимата такса се формира като сбор от месечна такса за пакет . М клас .20 – 13.20 лева
без ДДС и пакет за интернет – 6 лева без ДДС за мобилен номер ..7, а за мобилен номер . -
пакет . М клас .20 – 13.20 лева без ДДС и пакет за интернет – 4 лева без ДДС. С огледи
изложеното подчертава, че заплащането за процесния период за двата мобилни номера на
сумата процесната фактура, при дължима реално сума в по-малък размер е довело до
1
надплащане на сума в общ размер на 1,80 лева с ДДС, която се явява платена без да е
налице основание за това. Излагат се твърдения, че са водени множество разговори с
представители на ответника за разрешаване на възникналия спор, но без резултат. Поддържа
се, че дори за случая били уведомени органите на реда в гр.Б., пред които от ответното
дружество било посочено, че е издадено кредитно известие № ., с издаването на което се
признавало наличието на надплащане на суми по процесната фактура. Предвид това се моли
искът да бъде уважен, като в полза на ищеца бъдат присъдени сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
изразява становище за неоснователност на предявения иск. От името на дружеството се
признава изрично, че между страните е сключен договор № ..5, ведно с Приложение № 1 от
03.12.2021г., както и че сумата от общо 1,80 лева с ДДС, която е начислена за мобилен номер
. и за мобилен номер ..7 по фактура ., е заплатена. Излагат се твърдения, че в раздел 2, т.2.1
от подписаното между страните Приложение № 1 от 03.12.2021г било посочено, че
параметрите на тарифния план са описани в Приложение № 2 от 03.12.2021г, като се
подчертава, че във фактурата е отчетено предоговарянето на тарифния план за съответната
услуга и не се прилага подписаното преди това Приложение от 14.10.2019г. Ето защо се
изтъква, че всички суми отразени в процесната фактура са начислени правилно и в
съответствие с новия тарифен план за всеки от двата мобилни номера. От името на
дружеството се оспорва твърдението на ищеца, че именно той е извършил плащането, като
се излагат аргументи в насока, че трето за спора лице е платило задълженията по процесната
фактура за мобилен номер . и за мобилен номер ..7, тъй като ищцовото дружество имало
персонал от 10 души, а ползвало услуги, чийто брой е 2161. Ето защо е направено искане за
отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от
фактическа и правна страна следното:
За да бъде уважен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, следва да бъде установено
наличието на следните два кумулативни елемента от фактическия състав на правната норма,
а именно – ищецът да е заплатил на ответника сума в размер на претендираните 1.80 лева с
ДДС, а ответникът да е нямал основание да я получи. При съобразяване на правилата за
разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК и задължителните разяснения,
дадени в ППВС № 1/28.05.1979г. съдът изрично е указал, че в тежест на ищеца е да установи
плащането на процесната сума на ответника. В този смисъл е и практиката, обективирана в
решение № 227/22.03.2019г. по гр.д.№ 896/2018г.на ВКС, ІІІ г.о, решение № 29/28.03.2012г.
по гр.д.№ 1144/2010г. на ВКС, ІV г.о. Наличието на основание за плащането е в
доказателствена тежест ответника.
Между страните по делото не се спори, като изрично се признава в отговора на
исковата молба от ответника, изявление което съдът цени по реда на чл. 175 от ГПК, че
цялата сума начислена с фактура . е била заплатена, в това число и сумата от 1.80 лева с
2
ДДС. Съдът намира за неоснователно оспорването на ответника, че липсват доказателства
плащането да е извършено от ищеца. В случая ищецът е дружество, като плащането може да
е извършено фактически от всеки негов служител или трето лице, но със средства на
дружеството. Ето защо е ирелевантно кой е фактическият платец на сумата.
Предвид така приетото, настоящият съдебен състав намира, че следва да се разгледа и
вторият въпрос, върху който е концентриран правният спора, а именно дали е имало
основание за ответника да получи плащане в пълен размер на процесната сума от 1.80 лева
по фактурата.
Между страните не се спори, а и от приетите по делото доказателства се установява,
че е сключен договор за мобилни електронни съобщителни услуги с № ..5, ведно с
Приложение № 1 от 03.12.2021г, който е бил приложим към процесния период 28.11.2021 г. –
27.12.2021 г за мобилен номер . и за мобилен номер ..7 и в който е предвидено предплащане
на абонаментните такси ежемесечно.Тези обстоятелства се потвърждават и от представените
по Приложение № 1 /л.4-6 от делото/ и Приложение № 2 /л.35-37 от делото/ към договор №
..5 от 03.12.2021г.
Съгласно Приложение № 2 към договор № ..5 от 03.12.2021г. по отношение на
мобилен номер . и мобилен номер ..7 страните са избрали тарифен план . М клас . 20 с
добавен допълнителен пакет Add-on mobile internet, като за първия номер е 5 GB, а за втория
номер - 10 GB на максимална скорост с промо пакет. При съобразяване на така избрания
мобилен план и допълнителни услуги е видно, че в Приложение № 1 към договор № ..5 от
03.12.2021г е уговорено заплащане на месечна абонаментна такса в размер на по 13.20 лева
без ДДС за всеки от двата номера с включена отстъпка при стандартна месечна такса в
размер по 20 лева без ДДС за всеки от двата номера. С оглед избрания допълнителен пакет
Екстра за мобилен номер . към тарифен план за мобилен интернет 5 GB на максимална
скорост е предвидено заплащане и на още 4 лева без ДДС, а за номер ..7 към тарифен план за
мобилен интернет с максимална скорост 10 GB на максимална скорост е предвидено
заплащане и на още 6 лева без ДДС. В раздел V от Приложение № 1 е уговорен начинът, по
който следва да се извърши плащането, съответно и начисляването на дължимите суми. В
т.1.1 от клауза „Тарифни планова“ от раздел V от Приложение № 1 изрично е посочено, че
когато услугите, за които се подписва договора, са активирани и се използват от преди датата
на подписване на договора /какъвто безспорно е настоящият случай с оглед наличието на
предходен договор между страните от 14.10.2019г/, услугите по новия договор може да се
активират последователно и се прилагат от датата на активацията на услугите. Следователно
новите цени, уговорени между страните по настоящия договор, следва да се приложат от
датата на активацията на услугите, а не от датата на подписване на договора – 03.12.2021г. в
каквато насока има изложени твърдения от ищеца. Видно от представената по делото
фактура . за мобилен номер . и за мобилен номер ..7 услугата е била активирана на
20.12.2021г, следователно именно от тази дата следва да намери приложение новият
тарифен план, избран от ищеца. Същевременно от ищеца не са ангажирани доказателства
услугата да е била активирана на по-ранна дата.
3
Предвидено е в т. 2.2 от клауза Екстри от раздел V на Приложение . че първата
месечна абонаментна такса, дължима за непълен месечен период на фактуриране, е
пропорционална на този период. Изрично е посочено, че първата месечна абонаментна такса
се фактурира заедно с месечната абонаментна такса, дължима за следващия пълен месечен
период на фактуриране, а останалите месечни абонаментни такси се предплащат
ежемесечно.
В конкретната хипотеза при съобразяване на така уговореното между страните в
договора от 03.12.2021г. и липса на твърдения в обратната насока, следва да се приеме, че
процесната фактура . за мобилен номер . и за мобилен номер ..7 е всъщност първата фактура,
издадена с приложение на новата месечна абонаментна такса за всеки от двата номера.
Следователно в нея следва да се начисли месечна абонаментна такса, дължима за следващия
пълен месечен период на фактуриране /т.е предплащане на предстоящия месечен период/ и
пропорционално начислената месечна абонаментна такса от датата на активиране на
услугата до началната датата на предстоящия месечен период. В случая страните не спорят,
че отчетните месечни периоди за мобилен номер . и за мобилен номер ..7 са от 28мо число
на текущия календарен месеца до 27 число на следващия календарен месец. Предвид това за
активирана услуга на 20.12.2021г. при съобразяване на уговореното между страните в
първата фактура по новия тарифен плана следва да се включи месечна абонаментна такса за
период 28.12.2021г до 27.01.2022г /следващия пълен месечен период за фактуриране/ и
пропорционално изчислена такса по новия тарифен план за периода от активиране –
20.12.2021г. до 27.12.2021г. Следователно в първата фактура следва да се включи сумата от
по 13.20 лева без ДДС - месечна абонаментна такса по план . М клас . 20 за периода от
28.12.2021г до 27.01.2022г за всеки от двата номера и съответно сумата от 4 лева без ДДС
за мобилен номер ., съответно сумата от 6 лева без ДДС за мобилен номер ..7 – месечен
такса за допълнителен пакет Add-on mobile internet 5/10 GB на максимална скорост за
периода от 28.12.2021г до 27.01.2022г, както и пропорционална част от така посочените
суми за период от 20.12.2021г. до 27.12.2021г., т.е за 8 дни, която сума съдът прилагайки чл.
162 ГПК определи като по 3,52 лева без ДДС за всеки от двата номера– месечна
абонаментна такса за 8 дни от приложението на новия тарифен план и месечна такса за
допълнителния пакет интернет за 8 дни – за номер . в размер на 1.06 лева без ДДС, а за
номер ..7 – 1.60 лева без ДДС. Ето защо при съобразяване на уговорения начин за
начисляване на сумите по договора в първата издадена фактура от действието на новия
тарифен план - т. 2.2 от клауза Екстри от раздел V на Приложение . се установява, че в
първата фактура за номер . следва да бъде начислена сума в общ размер на 21.78 лева без
ДДС /13.20+4+3.52+1,06/, а за номер за ..7 – общо 24.32 лева без ДДС /13.20+6+3.52+1,60/.
За да се установи обаче дали е налице неоснователно обогатяване за ответника, съдът
намира, че следва да се съобрази и обстоятелството, че за периода от 20.12.2021г до
27.12.2021г вече е била издадена фактура с начислени суми по предходния тарифен план,
които страните не спорят, че са били заплатени. Следователно платените за периода от
20.12.2021г до 27.12.2021г суми по стария тарифен план, които са били начислени с
4
предходна фактура за всеки от двата номера, предмет на настоящото производство, и не се
спори, че са били заплатени, следва да се приспаднат от дължимите 21.78 лева без ДДС за
номер ., съответно от дължимите 24.32 лева без ДДС за номер ..7.
В процесния случая по делото е представена и фактурата № ., издадена за периода
28.10.2021г до 27.11.2021г, в която са били начислени суми по стария тарифен план за
28.11.2021г – 27.12.2021г /л. 74-83 от делото/, неоспорена от ищеца. Съгласно така
представената фактура № . за периода от 28.11.2021г до 27.12.2021г е била начислена
абонаментна такса за мобилен номер . в размер на 11.47 лева, включваща месечна такса за
абонамент – 11.10 лева без ДДС, месечна такса за плюс 6000 МВ - 0.37 лева без ДДС и
месечна такса за пакет интернет 5 GB – 3,50 лева без ДДС. Следователно тази цена е била
приложена първоначално и за периода от 20.12.2021г до 27.12.2021г с фактурата,
предхождаща издаването на процесната фактура № ., т.е за периода от 8 дни пропорционално
по стария тарифен план се е дължала сума от 3.99 лева без ДДС /(14.97 лева/30 дни) х 8дни/.
Не се спори между страните, че тази сума, включена в предходната фактура за същия период
е била заплатена. Ето защо сумата от 3.99 лева без ДДС следва да бъде приспадната от
дължимата съгласно правилата за фактуриране описани по-горе сума от 21.78 лева без ДДС,
защото същата е била вече заплатена. Това е било сторено видно от процесната фактура, в
която именно сумата от 3,99 лева без ДДС е нанесена със знак минус. Следователно при
прилагане на правилата уговорени между страните за фактуриране в първата фактура на
суми по сключения между страните договор от 03.12.2021г дължима се явява сумата от 17.79
лева без ДДС /21.78-3.99/. Между страните обаче е безспорно, че платената по издадената
първа фактура след сключване на договора от 03.12.2021г. – фактура № . е заплатена сума за
абонаментна такса и такса за допълнителен пакет интернет в размер на 18.40 лева без ДДС
/без включване на такса карти градски транспорта посочена във фактурата, доколкото
уговорка за заплащане на същата липса в договора, но същевременно страните не спорят за
дължимостта и/. Ето защо настоящият състав приема, че от страна на ответника не е
доказано наличие на основание да получи сумата от 0.61 лева без ДДС /разлика между
платената сумата от 18.40 лева и дължимата сума от 17.79 лева/ или 0.73 лева с ДДС, а
именно в негова доказателствена тежест е било да установи наличието на основание за
получаване на процесната сума.
По отношение на мобилен номер ..7 във фактура № ., издадена за периода 28.10.2021г
до 27.11.2021г, в която са били начислени . по стария тарифен план за 28.11.2021г –
27.12.2021г, е начислена единствено сумата от 11.47 лева – месечна абонаментна такса и 5
лева – за допълнителен пакет интернет. За период от 8 дни пропорционално по стария
тарифен план за номер ..7 следователно се е дължала сума от 4.39 лева без ДДС /(16.47
лева/30 дни) х 8дни/, която сума видно от фактура № . е била приспадната от начислените
такси. Ето защо размерът на дължимата сума за мобилен номер ..7 се равнява на 19.93 лева
без ДДС /24.32-4.39/. Същевременно страните не спорят, че платената за мобилен номер ..7
по издадената първа фактура след сключване на договора от 03.12.2021г. – фактура № . е
заплатена сума 20.83 лева без ДДС /без включване в сумата на начислените по фактурата
5
такси за услуга Business Travel Unlimited, за която страните не спорят относно дължимостта
и въпреки че не е включена в договора/. Следователно надплатена се явява сумата от 0.90
лева без ДДС /разлика между платената сумата от 20.83 лева и дължимата сума от 19.93
лева/ или 1.08 лева с ДДС.
Следователно общия размер на надплатените суми за двата мобилни номера е 1.81
лева с ДДС, но от ищеца се претендира сума от 1.80 лева с ДДС.
Аргумент в подкрепа на това може да се изведе и от приетото по делото кредитно
известие № . /л. 84 от делото/, издадено от ответника. Видно от представеното по делото
писмо изх.№ 9990/30.05.2022г на „.“ ЕАД /л. 20 от делото/, неоспорено от ответното
дружество, ответникът е признал, че е издал своевременно кредитни и дебитни известия във
връзка с процесната фактура, като съгласно представения списък от „.“ ЕАД пред органите
на реда именно във връзка с фактура № . е издадено кредитно известие № . за сумата от -0.90
лева за мобилен номер ..7 и за сумата от -0.60 лева за мобилен номер .. Това изявление съдът
цени като извънсъдебно признание по реда на чл. 175 ГПК на неизгоден факт от ответника,
а именно за обстоятелството, че цитираното кредитно известие е към процесната фактура за
конкретните два номера и че с издаването му е признато, че сумата, за която се отнася по
процесната фактура, е недължимо начислена. Това се установява и от извадката от
системата на ответника за кредитни известия, приета по делото, в която е посочено, че
издаденото кредитно известие е именно за „- 16.49 лева с ДДС“ и е във връзка с фактура 4..
Кредитното известие е издадено и на името на ищеца – „.“ ЕООД. С това още веднъж се
признава, че именно на ищцовото дружество се дължи връщане на погрешно начислената
сума. За да достигне до този извод настоящият състав съобрази и характера на кредитното
известие като документ. Кредитното известие е първичен счетоводен документ, основание
за издаването, на който възниква в случаите при разваляне на договор за доставка или
извършена доставка, за която търговецът вече е издал данъчна фактура, за да се поправи
грешка във вече издадена фактура, за да се направи търговска отстъпка или да се
обезщети купувача при получени некачествени стоки, за които също е била издадена вече
фактура. Макар и да съдържа всички реквизити на фактурата, кредитното известие се
отличава от нея по това, че в него задължително следва да се посочи номера на търговската
фактура, чиято данъчна основа то намалява и основанието за издаването му. В този смисъл
решение № 87/24.07.2015г по т.д.№ 1171/2014г. на ВКС, I т.о. Предвид това съдът намира, че
издавайки кредитно известие към процесната фактура за сумата от -16.49 лева с ДДС, в
която е включена и сумата от 1.80 лева с ДДС за двата номера, ответникът изрично е
признал, че е допуснал грешка в издадената фактура. Следователно и плащането на
начислената погрешка в повече сума е получена без основание.
Наличието на грешка при начисляване на сумите по процесната фактура може да се
изведе и от самата фактура № . /л. 50 и л.52 от делото/, в която по отношение на мобилен
номер . е посочено, че за периода от 20.12.2021г до 27.12.2021г. за пакет мобилен интернет 5
GB на максимална скорост е начислена сума в размер на 2.67 лева без ДДС при
съобразяване на тарифния план от 03.12.2021г. Както беше посочено по-горе стойността на
6
месечната абонаментна такса за тази допълнителна услуга с включена отстъпка е 4 лева без
ДДС, поради което за 8 дни дължимата сума е 1.06 лева без ДДС за всеки номер. Дължимата
сума за тези 8 дни би била 2.67 лева без ДДС, ако се начисли месечната абонаментна такса в
размер на 10 лева без ДДС, каквато е цената на тази услуга без включена отстъпка. Тази
грешка не се компенсира и от обстоятелството, че вместо сумата от 4 лева за пълен месец за
същата услуга е начислена за номер . сума в по-малък размер – 3.00 лева без ДДС.
Аналогично за мобилен номер ..7 е начислена съгласно фактурата независимо . за
пакет мобилен интернет 10 GB на максимална скорост сума в размер на 4.00 лева без ДДС за
8 дни, въпреки че същата следва да бъде в размер на 1.60 лева без ДДС. Дължимата сума за
този пакет би била 4.00 лева без ДДС, ако същата се изчислява на база такса в размер на 15
лева без ДДС, въпреки че съгласно сключения между страните договор месечната такса за
тази услуга за номер ..7 без отстъпката е 9 лева без ДДС. Нещо повече такса в размер на 15
лева без ДДС е била уговорена в договора от 2019г., а не в договора от 2021г, който е
намирал приложение в посочения период от 20.12.2021г до 27.12.2021г. Следователно от
ответника е допусната грешка в процесната фактура, като е начислена сума в размер на
4 лева без ДДС за този номер вместо дължимата по 1.60 лева без ДДС. Тази грешка не е
била компенсирана дори от извършеното начисляване за същата услуга за цял месец сума в
по-малък размер – начислена с фактурата е сумата от 4,50 лева без ДДС, при уговорена в
договора такса в размер на 6 лева без ДДС за цял месец.
Същевременно липса клауза в договора, която да предвижда за дните от непълния
месечен период от действие на новия договор да не се прилага, уговорените между страните
отстъпки.
Следва изрично да се отбележи, че съгласно представената по делото фактура . като
задължения за номер двата номера са били включени и такси за услуга Карта за градски
транспорт /както беше посочено и по-горе/, а именно такса по 3.99 лева без ДДС. За
включването на тази допълнителна услуга към договорения пакет от страна на ответника не
са ангажирани доказателства, поради което следва да се посочи, че и за заплащането на тези
суми не е доказано наличието на основание. Въпреки това ищецът видно от всички
депозирани молби по делото не оспорва дължимостта на начислените му такси за услугата
Карта за градски транспорт, а излага твърдения, че надплащането се дължи на неправилно
изчисляване на таксата за допълнителния пакт за интернет. Ето защо съдът счита, че не
следва да се излагат твърдения във връзка с дължимостта на таксите за услуга Карта за
градски транспорт.
С оглед всичко изложено настоящият състав намира, че искът следва да бъде изцяло
уважен с оглед диспозитивното начало до предявения размер от 1.50 лева без ДДС или 1.80
лева с ДДС.
По разноските:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът „.“ ЕООД има
право и на разноски за исковото производство, като от същият е представен списък по чл. 80
7
от ГПК, обективиран в молба от 03.04.2025г, съгласно който се претендира присъждането на
150 лева – адвокатско възнаграждение и 50 лева – държавна такса. Съобразно дадените в т.
1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС
разяснения, за да бъда присъдени в полза на някоя страна разноски, следва да бъдат
представени доказателства, че такива са били направени. В настоящия случай по делото е
представен договор за правна защита и съдействие от 24.02.2025г. /л. 85 от делото/ с
уговорено адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 150 лева. В
договора е посочено, че е платена сума от 150 лева в брой, поради което съдът приема, че
същият има характер на разписка, доказваща реално извършеното плащане. Съдът намира за
неоснователно релевираното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност. В
действителност единственото осъществено от процесуалния представител на ищеца
действие се изразява в подаване на две молби по делото, но при съобразяване на чл. 6 от
Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа адвокатското възнаграждение за
изготвяне на молба е 200 лева. Предвид това адвокатски хонорар в размер на 150 лева не се
явява прекомерен. Ето защо сумата от общо 200 лева /адвокатско възнаграждение и
държавна такса/ следва да бъде присъдена в полза на ищеца.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.С., ул. „.“ . да
заплати на „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.Б., ж.к. „.“ ., на
основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД сумата от 1.80 лева с ДДС /1,50 лева без ДДС/,
представляваща получена от ответника без основание сума по Договор № ..5, ведно с
приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез
мобилен телефонен номер . и мобилен номер ..7, която сума е част от сумата, за която е
издадена фактура № ./10.01.2022 г. за мобилна услуга № . и за мобилна услуга № .., с период
на фактуриране 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г.
ОСЪЖДА „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.С., ул. „.“ . да
заплати на „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.Б., ж.к. „.“ ., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в размер на 200 лева – разноски сторени в исковото
производство пред Софийски районен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8