Решение по дело №2295/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 73, ал. 4 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Жалбоподателят - ЕТ “И.– М. Д.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в село ***оспорва Решение № 16/311/01010/3/01/04/03 от 08.08.2023 г. за налагане на финансова корекция, издадено от за Изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие“, с което на ЕТ е определена окончателна финансова корекция в размер на 149 416,67 лв. Претендира се нищожност, алтернативно незаконосъобразност на оспорения административен акт и се иска неговата отмяна от съда. Претендират се и сторените в производството разноски, съгласно представен списък.

Ответникът – изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, редовно призован не се явява и не се представлява, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Административен съд - Пловдив в настоящия състав, намира жалбата за подадена в предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА , а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Пловдивският Административен Съд в настоящият си състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното:

Между ДФ „Земеделие“ и ЕТ „И.– М. Д.“ е сключен Договор № 16/311/01010 от 14.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програма за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007-2013 г., като предмет на инвестицията е: „Основен ремонт малък хотел за селски туризъм, представляващ секция F от Винарска изба с дестилерия в с. С. и закупуване на специализирано оборудване за внедряване виртуална туристическа агенция за приключенски туризъм и балнеолечение“.

В хода на извършена извънредна проверка на място след плащане в периода 24.06.2019 г. – 28.06.2019 г. по проект № 16/311/01010, извършена в последствие цялостна проверка на място в периода от 03.07.2019 г. до 19.07.2019 г. и извършени допълнителни административни проверки, е установено неспазване на договорни и нормативни задължения. В тази връзка и с писмо изх. № 01-6500/8646 от 30.10.2019 г., получено от жалбоподателя на 05.11.2019 г., същият е уведомен на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 34, ал. 3 от АПК, че ДФ „Земеделие“ открива производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, като му е предоставена възможност за възражение и такова е постъпило на 18.11.2019 г. Приемайки възражението на ЕТ за неоснователно, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е издал АУПДВ № 16/311/01010/3/01/04/01 от 13.02.2020 г., с който е установил задължение в размер на 149 416,67 лв., представляващо окончателна подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по сключения договор за отпускане на финансова помощ.

Недоволен от така издадения АУПДВ, жалбоподателят го е оспорил като с влязло в сила съдебно решение на ВАС същият е отменен, като е констатирано съществено нарушение на административно производствените правила при неговото издаване. Прието е, че случаи от категорията на процесния, вместо АУПДВ следва да бъде издадено решение за финансова корекция.

След влизане в сила на съдебното решение, с писмо изх. № 01-6500/8646 от 20.08.2021 г. жалбоподателят е уведомен, че на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ и влязлото в сила съдебно решение на ВАС, ДФ „Земеделие“ открива производство по налагане на финансови корекции. Това писмо е връчено на ЕТ на 31.08.2021 г. и в указания срок е постъпило възражение от ЕТ „И.– М. Д.“, към което са приложени и доказателства. Като е приел същите за неоснователни, зам. - изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е издал решение за налагане на финансова корекция в размер на 149 416,67 лв., което отново е оспорено от жалбоподателят.

С влязло в сила съдебно решение № 2707 от 15.03.2023 г., постановено по адм. д. № 9836/2022 г., с което е оставено в сила Решение № 1493 от 01.08.2022 г., постановено по адм. д. № 3033/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив е отменен РФК № 16/311/01010/3/01/04/02 с изх. № 01-6500/8646#29 от 19.10.2021 г., поради констатирана липса на ясни мотиви при издаването му, препятстваща съдебния контрол по същество на спора.

След влизане в сила на съдебното решение, с писмо изх. № 01-6500/8646 от 11.08.2023 г. жалбоподателят е уведомен, че на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ и влязлото в сила съдебно решение на ВАС, зам. - изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е издал решение № 16/311/01010/3/01/04/03 от 08.08.2023 г. за налагане на финансова корекция в размер на 149 416,67 лв., представляващ 100 % от получената субсидия. В мотивите на решението, административният орган е посочил, че след направен допълнителен анализ и след допълнително обсъждане на различните аргументи, административният орган е достигнал до извода за липса на изкуствени условия, но е установено нарушение, касаещо липсата на валиден документ, който дава право на ЕТ „И.- М. Д.“ да осъществява подпомаганата дейност. За така установеното нарушение е приложим чл.70, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ, а именно нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 65 от Регламент (ЕС) 2021/1060, което обуславя издаването на Решение за налагане на финансова корекция на основание чл. 27, ал 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители. В Решението е посочено, че според „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г.“, при изпълнение, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 50% и над 20 % от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило над две финансови години се налага санкция в размер на 15 % от предоставената финансова помощ по договора.

За нуждите на съдебното производство е допусната и приета ССчЕ с вещо лице М.Ш., приета без възражения, която съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвена, доколкото вещото лице е отговорило вярно на поставените му задачи, чието заключение ще бъде коментирано при необходимост по-долу в решението.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Съдът намира оспореното решение за нищожно на основание чл.177 ал.2 от АПК .

С оспорения акт е открито производство по реда на чл.73 ал.2 от ЗУСЕФСУ, съгласно която норма, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Като съгласно § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕФСУ /в приложимата редакция/, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане.

За да бъде законосъобразен, оспореният индивидуален административен акт, следва да бъде издаден в съответствие с изискванията на чл. 146 АПК. В чл. 59, ал. 2, т. 4 законодателят е поставил изискването актът да съдържа фактически и правни основания. Тяхното наличие е предпоставка, както адресатът на акта да упражни конституционното си право на защита, така и съдът да изпълни задължението си да осъществи контрол за законност на акт. Липсата на фактически и правни основания или тяхното несъответствие на предмета на акта е основание за отмяна на акта.

От друга страна, органът е посочил от фактическа страна, че съобразява решение №2707/15.03.2023г. по адм.дело № 9836/2022г. на ВАС, с което се отменя Решение № 16/311/01010/3/01/04/02 с изх. № 01-6500/8646 от 19.10.2021 г. издадено от за изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“, с което на ЕТ “И.– М. Д.“, е определена окончателна финансова корекция в размер на 149 416,67 лв.

Оспореното пред настоящата инстанция Решение № 16/311/01010/3/01/04/03 от 08.08.2023 г. за налагане на финансова корекция, издадено от за Изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие“ е постановено в хипотезата на чл. 177, ал. 2, изр. първо АПК, която установява специфично основание за обявяване нищожността на административен акт. Приложението на тази разпоредба е предпоставено от наличието на влязло в сила решение и противоречието на издадения акт с това съдебно решение при идентитет на обстоятелствата. Според тази норма актовете и действията на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. За да е налице тази хипотеза, оспореният административен акт следва да е повторно издаден от административния орган със същото съдържание като отменения, т.е. да са разпоредени същите права и задължения при същите фактически основания (така Решение № 48 от 05.01.2024г. на ВАС по адм. д. № 9257/2023г., IV отделение).

От събраните по делото доказателства е установено по безспорен начин, че до издаването на оспореното решение на Държавен фонд “Земеделие“ се е стигнало след като по съдебен ред са били отменени две предходни решения на Държавен фонд “Земеделие“ за налагане на финансова корекция.

В разпоредбата на чл. 177, ал.2, изр. първо от АПК е посочено, че актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда са нищожни. При систематичното тълкуване на правната норма в контекста на ал.1 от чл.177 от АПК, следва да се приеме, че се имат предвид правните ефекти на съдебното решение. Настъпилата материалноправна промяна следва да бъде зачитана от всеки, понеже субективните предели на решението за отмяна на административния акт имат правно действие не само по отношение на страните по делото. Отменителното решение е задължително, както за административния орган, така и за решаващия съдебен състав, който се произнася за законосъобразността на административния акт предвид установената фактическа обстановка по спора, при идентичност в предмета и на приложимата правна норма. Следователно санкцията на чл.177, ал.2 от АПК, е свързана с неизпълнение на задължение, посочено в мотивите на съдебен акт, постановен по спор, който се ползва със сила на присъдено нещо.

Според съдебната практика и правната теория, при липса на законови критерии за нищожност, пороците, от които е засегнат актът, трябва да са съществени и тежки, за да се приеме, че същият е нищожен. Очертаните в теорията и практиката критерии за отличаване на нищожните от унищожаемите административни актове при порока "материална незаконосъобразност", са следните: налице е пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; актът е изцяло лишен от законово основание; акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Т.е. административен акт е нищожен при наличие на изключително тежко нарушение (порок). Ето защо при упражняване на контрол за законосъобразност съдът следва да прецени тежестта на допуснатото нарушение на материалния закон и дали то е от такава степен, че да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. Именно наличието на толкова тежък порок приравнява административния акт на " правно нищо", на несъществуващ факт.

В издадения при новото разглеждане АА - № 16/311/01010/3/01/04/03 от 08.08.2023 г., се твърди, че Решението, предмет на настоящото оспорване е издадено в изпълнение на Решение на Върховния административен съд, но на практика е в противоречие със същото, тъй като с последното не са давани задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, а съдът е решил спора по същество. Следва да се посочи, че Върховният административен съд не е връщал преписката на административния орган с указания по тълкуване и прилагане на закона, нито с окончателното му Решение № 5484 от 29.04.2021, постановено по адм. д. № 142/2021 г. при обжалване на първия акт, налагащ санкцията, нито с Решение № 2707 от 15.03.2023 г., постановено по адм. д. № 9836/2022 г. при обжалване на втория акт за същата санкция.

Оспореното съдебно решение представлява последният съдебен акт, влязъл в сила между страните, касаещ решение за финансова корекция със сходни мотиви, въз основа на едни и същи констатации и проверки от страна на административния орган и определящо идентична окончателна финансова корекция. В конкретния случай, при издаване на процесният административен акт не са посочени нови факти и обстоятелства, напротив, констатациите се основават на проверка, извършена през 2019 г. с изложени по-подробни мотиви за издаване на акта.

От изложеното следва ,че оспореното Решение № 16/311/01010/3/01/04/03 от 08.08.2023 г. за налагане на финансова корекция, издадено от за Изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие“, с което на ЕТ е определена окончателна финансова корекция в размер на 149 416,67 лв. е нищожно на основание чл.177 ал.2 от АПК .

При посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя се дължат извършените разноски по производството. Същите не се явяват прекомерни с оглед представените доказателства , за договарянето и изплащането им и се констатираха в общ размер на 13 941,33 лв. съгласно представения списък.

Ето защо Административен съд Пловдив, V състав

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО на основание чл.177 ал.2 от АПК , Решение № 16/311/01010/3/01/04/03 от 08.08.2023 г. за налагане на финансова корекция, издадено от за Изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие“, с което на ЕТ “И.– М. Д.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в село ***е определена окончателна финансова корекция в размер на 149 416,67 лв.

ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на ЕТ “И.– М. Д.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление село ***сумата в размер на 13 941,33 лв. /тринадесет хиляди деветстотин четиридесет и един,33ст./ лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в четиринадесетдневен срок от съобщаването с препис за страните.

Съдия: