№ 50
гр. Велико Търново , 05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело
№ 20214001000014 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по депозирана въззивна жалба от И.С. Т. – синдик на
Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ – в несъстоятелност срещу
Решение № 260064/ 17.11.2020 г. по Т.д. № 357/ 2019 г. по описа на ОС – Русе, с което
съдът е отхвърлил предявените от него при условията на евентуалност против
„Русенска популярна каса“ – в несъстоятелност и С. К. К. искове – първият с правно
основание чл.647 ал.1 т.6 ТЗ, а втория с правно основание чл.135 ЗЗД, за обявяване за
недействителен по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на
договор за покупко-продажба с НА № 182, том 3, рег. № 10185, дело 482/ 25.08.2016 г.
Счита постановения акт за неправилен поради нарушение на материалния закон и
необоснованост. Изводът на съда за липса на увреждане от атакуваната сделка бил
неправилен, защото такова увреждане било налице със самия факт на имуществено
разпореждане без значение дали разменените престации са еквивалентни, като
сделката следвало да бъде преценявана и в контекста на откритото производство по
несъстоятелност. Oт не била постъпила насрещна престация за Кооперацията; тя била
сключена между свързани лица по смисъла на § 1 ал.2 от ДР на ТЗ – член-кооператора
и Кооперацията, или по смисъла на неизчерпателно изброените в ал.1 на същата норма
хипотези, като знанието на ответника относно увреждането било ирелевантно;
вследствие на нея масата на несъстоятелността, служеща за удовлетворяване на всички
1
кредитори, намаляла. Ако имотът бил съхранен в масата, ответникът нямало да се
удовлетвори изцяло за вземането си, а като хирографарен кредитор щял да се
конкурира с всички останали кредитори и получи удовлетворение по съразмерност.
Позовава се за становището си по исковете на съдебна практика. По отношение на иска
по чл.135 ЗЗД сочи, че съдът неправилно се е аргументирал с липсата на намерение на
договарящите страни да увредят кредитора, т.е. на хипотезата на ал.3 на цитираната
норма, защото никога не са излагани твърдения в тази насока. Поддържа, че
ответникът К. е знаел за увреждащия характер на сделката предвид обсъждането на
влошеното финансово състояние на КСК, довело до обявяването й в несъстоятелност.
Моли решението да бъде отменено. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззивната жалба изхожда от страна с правен интерес да атакува
първоинстанционното решение, подадена е в законовия срок и отговаря на
изискванията за редовност на процесуалния закон по чл.261 ГПК, поради което е
процесуално допустима.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК са подадени отговори от КСК „Русенска популярна
каса“ – в несъстоятелност и от С. К. К., в които те заемат становище за
неоснователност на жалбата. КСК счита, че жалбоподателят преднамерено смесва
хипотезите на чл.646 и чл.647 ТЗ, като изложените от него в исковата му молба
твърдения били за нарушаване на реда за удовлетворяване на кредиторите, което
сочело квалификация на претенцията му по чл.646 ал.2 т.3 ТЗ, т.е. преферентен иск,
срокът за предявяване на който обаче бил изтекъл към датата на предявяване на иска
по делото. По делото не се доказало увреждане на кредиторите, защото се признавало,
че купувачът по сделката има ликвидно и изискуемо вземане от Касата, както и че
липсва нееквивалентност на насрещните престации. Неоснователно било твърдението
за наличие на свързаност между страните по сделката. Ответникът К. излага, че не са
налице предпоставките за уважаване на никой от двата иска, не е налице увреждане,
защото едновременно с намаляване активите на КСК са намалели и пасивите предвид
погасяването на ликвидно и изискуемо задължение към него, че атакуваната сделка е
възмездна и сключена въз основа на взето решение на ОС след проведен търг, в който е
можело да участват всички желаещи член-кооператори, т.е. всички са имали равни
възможности да получат удовлетворение по този ред. Относно твърденията за
свързаността му с КСК сочи, че не е налице никоя от хипотезите в § 1 – нито по ал.1
т.4, нито по ал.2, като излага подробни съображения в подкрепа на становището си. и
правилно е прието от съда, че е недопустимо разширителното им тълкуване и
прилагането им по аналогия. Моли обжалваният акт да бъде потвърден.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
2
следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК
въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното
решение и допустимостта му в обжалваните части. Съдът намира, че съдебният акт не
страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма,
подписан е и е разбираем.
Съдът, като взе предвид оплакванията на жалбоподателя, становището на
ответниците и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните
предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:
Пред Окръжен съд – Русе са предявени искове от И.С. Т. в качеството му на
постоянен синдик на Кредитно – спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ – в
несъстоятелност против КСК и С. К. К. по чл.647 ал.1 т.6 ТЗ и при евентуалност по
чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на сключената между ответниците с НА № 182, том
3, рег. № 10185, дело 482/ 25.08.2016 г. сделка – договор за продажба на недвижим
имот – апартамент в гр. Русе, жк Родина – II, ул. Д. Дебелянов № 2. Исковата
претенция по чл.647 ал.1 т.6 ТЗ се основава на твърденията, че сделката е сключена
между свързани лица в двугодишен период преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ и
уврежда кредиторите. Относно свързаността ищецът счита, че са налице хипотезите
както на § 1 ал.1 т.4, така и на № 1 ал.2 от ДР на ТЗ, тъй като член-кооператорът –
приобретател по атакуваната сделка участва във формирането, управлението и
увеличаването на капитала на Кооперацията – прехвърлител на имущественото благо,
както и в управлението й, което му позволило да договори условия, различни от
обичайните. Увреждането според ищеца се изразява в това, че с отчуждаването на
процесното имущество е намаляла масата на несъстоятелността, при което вместо
същото да бъде осребрено в производството и получената от реализацията му сума да
бъде справедливо разпределена между кредиторите по реда на чл.722 ТЗ, е било
удовлетворено изцяло вземането на ответника К. от КСК чрез получаване на
собственост, а останалите член кооператори са останали да се конкурират помежду си
и ще получат съразмерно удовлетворяване на вземанията си. За исковата претенция по
чл.135 ЗЗД ищецът се позовава на знание у преобретателя за увреждащия характер на
сделката, което знание той извежда както от презумпцията на чл.135 ал.2 ЗЗД, така и от
осведомеността на ответника за влошеното финансово състояние на КСК.
Ответникът КСК оспорва исковете по съображения, че не е налице увреждане,
като сделката е сключена по пазарна цена към датата на сключването й, налице е
еквивалентна имуществена размяна и макар от масата на несъстоятелността да е
излязло едно имущество, това е довело и до намаляване задълженията на
3
Кооперацията в резултат на извършеното прихващане на цената на имота с вземането
на купувача за размера на допълнителните му членски вноски. Оспорва и становището
на ищеца, че страните по сделката са свързани лица. Ответникът К. също счита
исковете за неоснователни поради липса на увреждане. Излага, че въз основа на взето
решение на ОС на Кооперацията са извършени множество сделки с недвижими имоти в
това число и процесната, като всеки един от член – кооператорите е имал възможност
да избере този начин да се удовлетвори за вземането си. Сочи, че е придобил имота по
пазарната му цена и със сделката пасивите на КСК са намалели, защото той е бил
изцяло удовлетворен за вземането си от Касата. Счита, че ищецът допуска смесване на
хипотезите на исковете по чл.646 и чл.647 ТЗ. Оспорва се твърдението за свързаност на
страните.
С обжалваното решение ОС – Русе е приел, че по делото не е доказано
наличието на увреждане по смисъла на чл.647 ал.1 т.6 ТЗ, защото едновременно с
намаляването активите на КСК е намалял и пасивът й, при което не е накърнена масата
на несъстоятелността, а предвид липсата на увреждане е счел за безпредметно
обсъждането на свързаност между страните по сделката. Посочил е, че по-
благоприятно третиране на ответника в сравнение с другите кредитори на КСК е
предмет на преферентен иск по чл.646 ал.2 т.3 ТЗ, с какъвто съдът не е сезиран. По
същите съображения съдът е приел, че липсва увреждането като елемент от
фактическия състав и на иска по чл.135 ал.1 ЗЗД. Сделката била сключена преди
възникване на основанието за универсална конкуренция – преди да се формира
общността на кредиторите, чиито права се защитават от синдика, поради което
договарящите по нея следвало да са имали намерение да увредят кредиторите. В
случая такова намерение не било доказано, а напротив – сделката имала типичната за
този вид договаряне цел да бъде погасен дълг за ограничаване неблагоприятните
последици от евентуално принудително изпълнение.
От събраните по делото доказателства се установява следното: На 23.07.2016 г. е
проведено извънредно ОС на КСК, за което е съставен протокол № 32/23.07.2016 г. и
видно от същия, са приети отчет за първото шестмесечие на 2016 г. на КСК, проект за
структурата на активите и задълженията на Кооперацията към 30.06.2016 г., както и
проект за бъдещата й дейност от гледна точка удовлетворяване на задълженията на
база реализация на активите. Прието е решение, след постъпване от продажба на
активите на Кооперацията, в това число на недвижими имоти, на сума, представляваща
10 % от общия размер на задълженията по допълнителни вноски, да се осъществи
съразмерно изплащане на допълнителните вноски във ВСК на всички членове на части
от 10 %. Взето е решение член-кооператорите, които писмено заявят в офиса на
Кооперацията, че желаят да приемат вместо плащане недвижим имот, притежаван от
Кооперацията, по пазарна цена съгласно оценка, изготвена от независим лицензиран
4
оценител, да извършат това чрез прихващане на вземането си от Кооперацията. Прието
е 5-членна комисия, избрана от ОС, да извършва мониторинг на решенията на УС при
осъществяване на двата способа за удовлетворяване вземанията на член-
кооператорите. Не е спорно, че С. К. К. е член-кооператор на КСК и че същият е имал
вземане от КСК в размер на 80 000 лв. за изплащане на срочни допълнителни парични
вноски, които са предвидени като източник на средства в чл.27 от Устава на
Кооперацията. В Устава е посочено, че тези вноски не се отразяват на дяловите вноски
на член-кооператорите и срокът за връщането им се урежда с правилник за
устройството и дейността на ВСК – чл. 28 от Устава. От съдържанието на протокола от
ОС става ясно, че вземанията на член-кооператорите за направените от тях
допълнителни парични вноски са били изискуеми към датата на ОС – 23.07.2016 г. В
Протокол № 765/ 31.08.2016 г. на извънредно заседание на УС на КСК е обективирано
решение за продажба на К. на основание решението на ОС на недвижим имот в гр.
Русе – апартамент за сумата 80 000 лв. чрез прихващане на задължения на
Кооперацията към купувача за връщане на срочни допълнителни вноски. По делото е
представен протокол от 17.08.2016 г. от заседание на тръжната комисия, видно от
който К. не е бил единственият наддавач. Сделката е сключена с НА № 182, том 3, рег.
№ 10185, дело 482/ 25.08.2016 г. Данъчната оценка на имота, посочена в НА, е
26 039.90 лв. От представена справка /л.28 от делото/ се установява, че освен на К. за
периода м.08.2016 г. – м.05.2018 г. във връзка с решението на ОС от 23.07.2016 г.
Кооперацията е продала свои недвижими имоти на още 50 член-кооператори.
КСК „Русенска популярна каса“ е подала пред ОС – Русе молба вх. №
4941/30.04.2018 г. за откриване на производство по несъстоятелност. По образуваното
Т. д. № 132/ 2018 г. е постановено Решение № 162/15.10.2018 г., с което е обявена
неплатежоспособността на КСК при определена начална дата 30.04.2018 г. и е открито
производство по несъстоятелност. С определение от 16.11.2018 г. за постоянен синдик
на несъстоятелното дружество е назначен И.С. Т..
При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск от синдик по чл.647 ал.1 т.6 ТЗ за обявяване по отношение на
кредиторите на несъстоятелния длъжник на относителната недействителност на
процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот, който иск е съединен при
условията на евентуалност с иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД. Исковете са
процесуално допустими – предявени са от легитимирана страна – синдикът, в рамките
на висящо производство по несъстоятелност, в което има кредитори с приети
вземания, в едногодишен срок от откриване на производството.
По иска по чл.647 ал.1 т.6 ТЗ: Уважаването на този отменителен иск е
обусловено от доказването на сключена сделка от длъжника в двугодишен период
5
преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ, с насрещна страна по тази сделка свързано с
длъжника лице и увреждащ характер на сделката спрямо кредиторите на
несъстоятелността. Безспорно оспорената сделка е сключена в посочения от закона
подозрителен период, но това е единственият елемент от очертания фактически състав,
който се установява по спора.
Страните по сделката не са свързани лица, защото не е налице никоя от
визираните в § 1 от ДР на ТЗ хипотези. Договарящите не са свързани по смисъла на § 1
т.4 ТЗ, която хипотеза касае отношения между съдружници или ако се допусне
аналогия – на член-кооператори помежду им, но не и на същите с дружеството, респ. с
Кооперацията, какъвто е настоящият случай. Тезата на жалбоподателя, че отношенията
между КСК и ответника в качеството му на член-кооператор попадат в хипотезата на
ал.2 на § 1 също не може да бъде споделена. Член-кооператорът участва чрез дяловата
си вноска в капитала на кооперацията и има право на глас в ОС, но доколкото този
орган взема колективни решения с предвидено в закона и Устава мнозинство, член-
кооператорът влияе при вземането на решения, касаещи всички член-кооператори, но
гласът му не е решаващ и той не може да въздейства за вземане на решения,
благоприятни и изгодни само за него. Условията на сключената сделка не са различни
от обичайните, но по-същественото е, че в конкретния казус сделка не е резултат на
индивидуално договаряне на КСК и К., а е пряко обусловена от предхождащо я
решение на ОС, предоставящо еднаква възможност на всички член-кооператори да се
удовлетворят за вземанията си за допълнителни членски вноски от имуществото на
кооперацията, като подадат заявения и участват на търг и видно е, че и много други
член-кооператори са се възползвали от тази възможност. Процесната сделка не се
отклонява от решението на ОС – тя е сключена с член-кооператор, който има
изискуемо вземане от КСК, след проведен търг от нарочна комисия и взето решение на
УС, на цена, значително надвишаваща данъчната, при извършено прихващане на
насрещните задължения, с което те са изцяло погасени. Едновременно с намаляването
на активите на Касата е намалял и нейният пасив.
Дори и страните да бяха свързани лица, не е налице другата кумулативна
предпоставка – увреждане на кредиторите на несъстоятелността от процесната сделка.
Следва да се посочи, че синдикът неправилно извежда увреждащия характер от
свързаността на страните по сделката – начинът, по който е формулирана нормата на
чл.647 ал.1 т.6 ТЗ – „сделка, която уврежда кредиторите, по която страна е свързано
лице с длъжника“, налага извод, че свързаността е самостоятелен елемент на
фактическия състав, който сам по себе си не обуславя увреждане. Синдикът счита, че
увреждането се изразява в липсата на постъпила от сделката насрещна престация, респ.
невъзможността конкретното отчуждено имущество да бъде осребрено в
производството по несъстоятелност и със стойността му да бъдат съразмерно
6
удовлетворени хирографарните кредитори. Съдът в настоящия му състав счита, че
имуществото е излязло от патримониума на длъжника вследствие на сделка, която
няма увреждащ характер. Увреждането е общ елемент на всички състави на чл.647 ал.1
ТЗ, то е обективен факт, който не зависи нито от субективното отношение на
длъжника, нито от преценката на кредитора и засяга всички кредитори на
несъстоятелността, защото затруднява или осуетява възможността им да се
удовлетворят по реда на чл.722 ТЗ. Увреждащо кредитора действие има всеки правен
или фактически акт, с който длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или
го обременява или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора,
в т.ч. извършва опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд
дълг без правен интерес и др. В конкретния казус с прехвърлянето на недвижимия
имот от страна на КСК на ответника е извършено частично погасяване на насрещно
задължение на продавача към купувача за заплащане на допълнителни членски вноски
и това е преследваната и от двете страни цел на договора. Основанието за сключване
на процесния договор не е разпореждане с имота чрез продажба, а погасяване на
съществуващо задължение на КСК към К., като длъжникът се освобождава от дълга
чрез престиране на нещо различно от дължимото. Избраният погасителен способ е
уреден в чл.65 ал.2 ЗЗД и както бе посочено, сключената сделка се основава на
решение на ОС, позволяващо отношенията между КСК и член-кооператорите да се
уредят по този начин, по приети ясни и предвидими правила за това – след
предварителна оценка на имотите от независим оценител, при провеждане на търг и
при създадена комисия, която да контролира изпълнението на решението. Договорът,
по силата на който се дава нещо вместо дължимото изпълнение, има акцесорен
характер спрямо предходно правоотношение между страните, по което престацията на
кредитора вече е изпълнена и погасяването на съществуващия дълг от длъжника не
поражда ново насрещно задължение за него. Именно това е причината КСК да не
получи насрещна престация от сделката. С изпълнението на парично задължение от
длъжника безспорно се е намалил активът на имуществото му, но това намаление се
балансира от съответно намаляване и на пасива му.
Увреждащият характер на сделката трябва да е налице към датата на
сключването й, а погасяването на действително изискуемо задължение към кредитор,
какъвто е настоящият случай, се явява правомерно действие. Въпросът дали чрез това
изпълнение се засягат правата на другите кредитори на длъжника възниква едва с
откриване на производство по несъстоятелност на същия, чиято цел е да бъдат
справедливо удовлетворени всички негови кредитори при спазване принципа за
равното третиране на хирографарните такива. Законът позволява да бъде обявено за
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник
погасяването на изискуемо парично задължение на длъжника към отделен кредитор,
независимо от начина на изпълнението – чл.646 ал.2 т.3 ТЗ, но предпоставката за това е
7
този акт на длъжника да е извършен в рамките на 6-месечен срок след началната дата
на неплатежоспособността. Основателността на този иск за разлика от иска по чл.647
ал.1 т.6 ТЗ не е предпоставена от наличието на увреждащ ефект на действията на
длъжника, а произтича единствено от накърняване на принципа за равенството на
хирографарните кредитори и недопускане на предпочтително удовлетворяване
вземанията на някои от тях в нарушение на нормативно установения механизъм по
чл.722 ТЗ.
По изложените съображения настоящият състав счита, че предявения от синдика
иск по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ е неоснователен и решението на първоинстанционния съд е
тази му част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По иска по чл.135 ал.1 ЗЗД: Фактическият състав на Павловия иск включва
наличие на вземане спрямо длъжника, извършване на действие от последния, което да
уврежда кредитора и знание на длъжника за увреждането, а в случай, че действието е
възмездно – и у лицето, с което длъжникът е договарял. Действително, както сочи
жалбоподателят, неправилно в решението си ОС – Русе е обсъдил липсата на
намерение у договарящите лица за увреждане на бъдещите кредитори на
несъстоятелния търговец. В исковата молба няма наведени твърдения, че процесната
сделка предхожда възникването на вземанията на кредиторите на несъстоятелността и
се коментира единствено знанието на договарящите, което се презюмира от ищеца от
свързаността им. Изложените във връзка с иска по чл.647 ал.1 т.6 ТЗ съображения за
липсата на увреждане на кредиторите на несъстоятелността са изцяло относими към
този иск. Дори и сделката да имаше увреждащ характер, липсва свързаност между
страните по нея, обуславяща презумпцията за знание по чл.135 ал.2 ЗЗД, а
обстоятелството, че всички член-кооператори са били наясно с влошеното финансово
състояние на КСК, не е достатъчно, за да се приеме наличието на знание за увреждане
чрез сключената сделка. Преобретателят е действал със съзнанието, че сделката се
сключва в съответствие с взетото решение на ОС на КСК именно по този начин да
бъдат погасени задължения на Кооперацията към членовете й, участвал е в проведения
търг, спечелил го е и е получил удовлетворяване на своето вземане от КСК. След като
не е осъществен изискуемият фактически състав, исковата претенция е неоснователна
и решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено и в тази му част.
По разноските: При този изход на спора на жалбоподателя не се дължат
направените от него разноски.
Въззивният съд при произнасяне на основание чл.649 ал.6 ТЗ за дължимата за
въззивното производство държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт
констатира, че ОС – Русе е възложил в тежест на КСК държавна такса в размер на
8
800.60 лв., която не съответства на размера, дължим съгласно чл.1 от Тарифата вр.
чл.71 ал.2 ГПК вр. чл.69 ал.1 т.4 вр. т.2 ГПК. Цената на иска е размерът на данъчната
оценка на имота, предмет на атакуваната сделка, която видно от писмо на ДМДТ при
Община Русе - л.56 от делото – възлиза на 25459.80 лв., при което съобразно чл.71 ал.2
ГПК държавната такса се определя върху ¼ от тази сума и е в размер на 254.60 лв. За
обективно съединения при евентуалност иск по чл.135 ЗЗД държавна такса не се
дължи. Съответно за въззивната инстанция е дължима половината от държавната такса
пред ОС или 127.30 лв. или общо за двете инстанции дължимата държавна такса
възлиза на 381.90 лв. Решението на ОС – Русе в частта за разноските за държавна такса,
възложени на КСК следва да бъде отменено за разликата над 381.90 лв. до присъдената
сума 800.60 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260064/ 17.11.2020 г. по Т.д. № 357/ 2019 г. по
описа на ОС – Русе в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от
И.С. Т. – синдик на Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ – в
несъстоятелност срещу „Русенска популярна каса“ – в несъстоятелност и С. К. К.
искове с правно основание чл.647 ал.1 т.6 ТЗ и с правно основание чл.135 ЗЗД, както и
в частта за разноските, присъдени в полза на С. К. К..
ОТМЕНЯ Решение № 260064/ 17.11.2020 г. по Т.д. № 357/ 2019 г. по описа на
ОС – Русе в частта за разноските, с която Кредитно-спестовна кооперация „Русенска
популярна каса“ – в несъстоятелност, ЕИК *********, е осъдена да заплати по сметка
на ОС – Русе държавна такса на основание чл.649 ал.6 ТЗ за разликата над 381.90 лв.
/триста осемдесет и един лв. и 90 ст./ до присъдената сума 800.60 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9