№ 384
гр. София, 12.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600415 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243 ал. 7 и ал.8 от НПК.
С определение № 115 от 24.03.2022 г. на Окръжен съд - Благоевград, 2 наказателен състав,
постановено по ЧНД № 177/2022 г. по описа на същия съд, е потвърдено постановление от
09.03.2022 г. на прокурор от Окръжна прокуратура-Благоевград за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 331 ЗМ – 297/2021 г. по описа на РУ на МВР – гр.
Разлог, водено за престъпления по чл. 354а ал.3 от НК и по чл. 278 ал.6 от НК, в ЧАСТТА, с
която се отнети в полза на държавата следните веществени доказателства - ятаган с кания,
български поясен нож „каракулак“, три броя ножове за пушка система „Манлихер“ (щик) с
ножница, накит /гривна/ с тегло 28,640 гр., съставена от 10 броя сребърни монети с номинал
50 ст. /2 бр. емисия 1891 г., 1 бр. емисия 1912 г. и 7 бр. емисия 1913/.
Срещу това определение е постъпила жалба от адвокат П. С. от АК-Благоевград,
процесуален представител /пълномощник/ на лицата С. К. К. и Л. И. К., и двамата от гр. ***,
област ***, с оплаквания, че е неправилно и незаконосъобразно. В жалбата като неправилен
се определя извода на окръжния съд, че процесните вещи са „археологически обект“, който
не е идентифициран и регистриран по съответния ред. Счита се за неправилно и съждението
на първостепенния съд, че за идентификацията и регистрацията на тези обекти не е
приложима Наредба № 1 от 16.02.2021 г. за реда за извършване на идентификация на
движимите културни ценности за водене на регистри за извършване на идентификация на
движимите културни ценности и за водене на регистри за движимите културни ценности, на
която жалбоподателите са се били позовали в жалбата си до този съд.
Твърди се, че горните решаващи изводи на окръжния съд са незаконосъобразни и
неправилни. Сочи се, че изводът, че дадена вещ е „културна ценност“, не е достатъчен да
обоснове отнемане на същата в полза на държавата. В тази връзка се изтъква, че съгласно
1
Наредба № 1 от 16.02.2021 г. за реда за извършване на идентификация на движимите
културни ценности и за водене на регистри на движимите културни ценности не всички
вещи, признати за „културна ценност“ по ЗКН, подлежат на задължителна идентификация,
поради което при неизвършването й да подлежат на отнемане в поза на държавата. Излагат
се доводи, че действително към датата на извършването на претърсването е действала
Наредба № Н-3 от 3.12.2009 г., но че към датата на постановяване на атакувания
прокурорски акт е действала друга правна норма и прокурорът е бил длъжен да се съобрази
с нея. Заявява се също, че процесните отнети вещи са лични вещи на дедите на
жалбоподателите и са предавани по наследство докато дойдат до тях. В жалбата се оспорва
и приетата квалификация, че отнетите вещи ятаган с кания, български поясен нож
„каракулак“, три броя ножове за пушка система „Манлихер“ (щик) с ножница, накит
/гривна/ с тегло 28,640 гр., съставена от 10 броя сребърни монети с номинал 50 cт. /2 бр.
емисия 1891 г., 1 бр. емисия 1912 г. и 7 бр. емисия 1913 г./, представляват „културна
ценност“ по смисъла на ЗКН. В тази насока се сочат аргументи, че подобни вещи има във
всеки антикварен магазин. Претендира се връщането на тези вещи, защото тези конкретни
вещи били изключително важни за тях.
Предвид гореизложеното се отправя молба да бъде отменено атакуваното определение на
ОС-Благоевград, с което е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателно
производство по ДП 331 ЗМ- 297/2021 г. в частта му относно отнемането в полза на
държавата на веществените доказателства: ятаган с кания, български поясен нож
„каракулак“, три броя ножове за пушка система „Манлихер“ (щик) с ножница, накит
/гривна/ с тегло 28,640 гр., съставена от 10 броя сребърни монети с номинал 50 ст. /2 бр.
емисия 1891 г., 1 бр. емисия 1912 г. и 7 бр. емисия 1913 г./ и съответно да бъде постановено
връщането им.
Софийски апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото и с
изложените в жалбата доводи, и след като провери изцяло правилността и
законосъобразността на атакувания съдебен акт, намира следното:
Жалбата срещу атакуваното определение на Окръжен съд-Благоевград е подадена в
законоустановения срок за обжалване и от лица, чиито права и интереси са засегнати от това
определение, поради което се явява допустима.
Данните по делото сочат, че първоинстанционното производство пред Окръжен
съд-Благоевград е било образувано по жалба на лицата С. К. К. и Л. И. К. срещу
постановление от 09.03.2022 г. на прокурор в Окръжна прокуратура-Благоевград за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 331 ЗМ – 297/2021 г. по описа на РУ
на МВР – гр. Разлог, водено за престъпления по чл. 354а ал.3 от НК и по чл. 278 ал.6 от НК,
в ЧАСТТА му, с която се отнети в полза на държавата следните веществени доказателства -
ятаган с кания, български поясен нож „каракулак“, три броя ножове за пушка система
„Манлихер“ (щик) с ножница, накит /гривна/ с тегло 28,640 гр., съставена от 10 броя
сребърни монети с номинал 50 ст. /2 бр. емисия 1891 г., 1 бр. емисия 1912 г. и 7 бр. емисия
1913 г./.
2
Произнасяйки се по същество по така депозираната жалба, първоинстанционният съд
имплицитно е приел, че след като жалбоподателите твърдят и претендират права /и в
частност права на собственост/ върху отнетите с прекратителното постановление вещи, то те
имат правен интерес да атакуват постановлението в тази му част. Този извод на окръжния
съд не се основа обаче на закона и не е съобразен с утвърдената съдебна практика /виж
решение № 508 от 26.11.2012 г. по н.д. № 1798/2012 г., ІІІ н.о. на ВКС; определение № 186
от 02.07.2015 г. по ч.н.д. № 520/2015 г. на Апелативен съд – София; определение № 20 от
27.01.2016 г. по ч.н.д. № 906/2015 г. на Апелативен съд - София/. Съгласно разпоредбата на
чл. 243, ал. 4 от НПК, регламентираща съдебния контрол върху актовете на прокурора, с
които се прекратява наказателното /досъдебното/ производство, право да бъдат уведомени за
прекратителното постановление, както и право да го обжалват имат само изрично
посочените в тази норма лица - обвиняемият, пострадалият или неговите наследници, както
и ощетеното юридическо лице. Този кръг от субекти е изчерпателно изброен и в него не
могат да бъдат включвани други субекти дори и чрез разширително тълкуване.
В случая относно престъпленията /по чл.354а ал.3 от НК и по чл. 278 ал.6 от НК/, за които се
е водело разследването по настоящото досъдебно производство, лицата С. К. К. и Л. И. К.
безспорно нямат качеството на обвиняем/и, доколкото не са били привлечени в това
качество нито по реда на чл. 219 ал.1 от НПК /със съставяне на съответно постановление/,
нито по реда на чл. 219 ал.2 от НПК /със съставянето на протокол за първото действие по
разследването срещу някое от тях/. Освен това лицата С. К. К. и Л. И. К. нямат и качеството
на пострадал/и от престъпленията, за които е било водено наказателното производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 74. ал. 1 от НПК „пострадал е лицето, което е претърпяло
имуществени или неимуществени вреди от престъплението”. Но предвид характера на
разследваните престъпления /определян от обществените отношения, които са обект на
закрила при тези престъпления/ и с оглед на това, че те са формални /на просто извършване/
и от тях не е настъпил конкретен престъпен резултат, включително и такъв, който да засяга
имуществената или неимуществената сфера на С. К. К. и Л. И. К., то е очевидно, че
вследствие посочените престъпления тези лица не са претърпели нито имуществени, нито
неимуществени вреди. Поради което без всякакво съмнение те не притежават и
процесуалното качество на пострадал/и по смисъла на НПК. Правата на пострадалия в
досъдебната фаза на процеса са израз на възможността за обезпечаване упражняването на
правата и интересите на съответното лице, които то би реализирало, ако впоследствие
встъпи в съдебното производство в качеството на частен обвинител /за физическите лица/ и
на граждански ищец /за физическите и юридически лица/. В този смисъл производството по
чл.243 от НПК обезпечава интересите само на тези пострадали /физически лица/, които при
предпоставките на чл. 76 и чл. 84 ал.1 от НПК могат да встъпят като частни обвинители и
граждански ищци в наказателния процес /решение № 1081 от 21.02.2006 г. по н.д. 573/2005
г. на ВКС,ІІІ н.о. и решение № 301 от 20.05.2003 г. по н.д. 87/2003 г. на ВКС, І н.о./. Което
означава, че след като жалбоподателите не могат да се конституират в съдебната фаза на
процеса като частни обвинители и граждански ищци, тъй като не са претърпели
имуществени или неимуществени вреди от разследваните престъпления, те не са и
3
процесуално легитимирани да обжалват постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство по реда на чл.243 ал.4 от НПК в качеството на пострадали.
Предвид гореизложеното се налага извода, че С. К. К. и Л. И. К. не притежават качеството
на нито един от гореизброените процесуални субекти, включени в кръга на лицата по чл.243
ал.4 от НПК, имащи право на жалба срещу постановлението за прекратяване на
наказателното производство. Затова жалбата им срещу прекратителното постановление в
частта му относно отнемането на описаните по-горе вещи се явява процесуално
недопустима и като такава е следвало да бъде оставена без разглеждане от
първоинстанционния съд, а производството по делото съответно е следвало да бъде
прекратено като недопустимо. Но като не е сторил това и като се е произнесъл с атакуваното
определение по съществото на жалбата окръжният съд е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила и в резултат на това е постановил незаконосъобразен съдебен акт,
който следва да бъде отменен от настоящата инстанция. След отмяната на атакуваното
определение от страна на въззивния съд жалбата на С. К. К. и Л. И. К. срещу
постановлението за прекратяване следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното
съдебно производство по чл. 243 ал. 5 и сл. от НПК следва да бъде прекратено.
Въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че правата и законните интереси на
жалбоподателите С. К. К. и Л. И. К. в качеството им на претендиращи права върху вещите,
отнети в полза на държавата с обсъжданото прокурорско постановление, могат да бъдат
успешно защитени по реда на вътрешния инстанционен контрол пред горестоящата
прокуратура по реда на чл. 243 ал.10 от НПК, тъй като въпросното постановление безспорно
подлежи на такъв контрол. Интересите на тези лица безспорно са засегнати от
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, тъй като с
него са били отнети в полза на държавата вещи, предмет на едно от разследваните
престъпления, относно които те заявяват свои права. Безспорно е също така, че интересите
на тези лица не биха могли да останат незащитени по никакъв правен ред. В случая обаче
редът за защита на техните интереси не е редът на чл. 243, ал. 5 - ал. 8 от НПК, уреждащ
съдебния контрол върху постановлението на прокурора за прекратяване, а този на чл. 243 ал.
10 от НПК - контрол в системата на самата прокуратура, възложена на всеки по-горестоящ
прокурор. Тази проверка е въведена като възможност в случаите, когато постановлението за
прекратяване не е било атакувано от правоимащите субекти по чл. 243, ал. 4 от НПК и не е
бил осъществен съдебен контрол по искане на някой от тях. Тя е приложима и в хипотези,
като тази по настоящето дело, в които са налице правни субекти, засегнати от прокурорския
акт, но нямащи качеството на субекти с право да предизвикат съдебния му контрол. По този
начин цитираната разпоредба дава процесуална възможност за вътрешен йерархичен
инстанционен контрол относно законосъобразността и обосноваността на прокурорския акт
за прекратяване на наказателното производство не само по инициатива на по-висшестоящия
прокурор, но и по инициатива на всеки субект извън обвиняемия, пострадалия /или неговите
наследници/ и ощетеното юридическо лице, който е засегнат от този прокурорски акт. В
случая този именно е бил редът, който е следвало да бъде използван от жалбоподателите С.
4
К. К. и Л. И. К. за защитата на накърнените им правни интереси.
Мотивиран от гореизложените съображения Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 115 от 24.03.2022 г. на Окръжен съд - Благоевград, 2 наказателен
състав, постановено по ЧНД № 177/2022 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено
постановление от 09.03.2022 г. на прокурор от Окръжна прокуратура-Благоевград за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 331 ЗМ – 297/2021 г. по описа на РУ
на МВР – гр. Разлог, водено за престъпления по чл. 354а ал.3 от НК и по чл. 278 ал.6 от НК,
в ЧАСТТА, с която се отнети в полза на държавата веществените доказателства: ятаган с
кания, български поясен нож „каракулак“, три броя ножове за пушка система „Манлихер“
(щик) с ножница, накит /гривна/ с тегло 28,640 гр., съставена от 10 броя сребърни монети с
номинал 50 ст. /2 бр. емисия 1891 г., 1 бр. емисия 1912 г. и 7 бр. емисия 1913 г./.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С. К. К. и Л. И. К. срещу постановление от
09.03.2022 г. на прокурор в Окръжна прокуратура-Благоевград за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 331 ЗМ – 297/2021 г. по описа на РУ на МВР – гр.
Разлог, водено за престъпления по чл. 354а ал.3 от НК и по чл. 278 ал.6 от НК, в ЧАСТТА
му, с която се отнети в полза на държавата веществените доказателства: ятаган с кания,
български поясен нож „каракулак“, три броя ножове за пушка система „Манлихер“ (щик) с
ножница, накит /гривна/ с тегло 28,640 гр., съставена от 10 броя сребърни монети с номинал
50 ст. /2 бр. емисия 1891 г., 1 бр. емисия 1912 г. и 7 бр. емисия 1913 г./.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по чл. 243 ал. 5 и сл. от НПК, образувано по
жалбата на С. К. К. и Л. И. К. срещу постановление от 09.03.2022 г. на прокурор в Окръжна
прокуратура-Благоевград за прекратяване на наказателното производство по ДП № 331 ЗМ –
297/2021 г. по описа на РУ на МВР – гр. Разлог, водено за престъпления по чл. 354а ал.3 от
НК и по чл. 278 ал.6 от НК, в ЧАСТТА му, с която се отнети в полза на държавата
веществените доказателства: ятаган с кания, български поясен нож „каракулак“, три броя
ножове за пушка система „Манлихер“ (щик) с ножница, накит /гривна/ с тегло 28,640 гр.,
съставена от 10 броя сребърни монети с номинал 50 ст. /2 бр. емисия 1891 г., 1 бр. емисия
1912 г. и 7 бр. емисия 1913 г./.
Определение е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6