№ 861
гр. София, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира И.а
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100506950 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20022284/25.01.2021г. по гр.д. 357491/2019г., ГО, 67
състав, съдът е осъдил ГД „Г.П.“, при МВР, с адрес гр. София, бул. „*******
да заплати на А.С.И.., ЕГН ********** на основание чл. 187, ал.6. сумата от 2
934,55 лв. представляващо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд периода 01.07.2016г. – 30.06.2019г. ведно със законната
лихва върху тази сума от 08.10.2019г. до погасяване на задължението, а на
основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 477,99 лв. представляващ
обезщетение за забавеното плащане на положения извънреден труд за
периода от падежа на всяко тримесечие до 08.10.2019г. В полза на ищеца са
присъдени разноски в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение, а в полза
на бюджета на съда сумите от 167,38 лв. държавна такса и 250 лв.
възнаграждение за вещо лице.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба с вх.
№25034182/25.02.2021г. от ГД „Г.П.“, при МВР с доводи за неговата
неправилност. Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа, че
през процесния период ищецът изпълнявал служебните си задължения на 12-
часови /дневни и нощни/ работни смени, съгласно месечни графици, като
отработеното време се изчислявало сумарно. В резултат на това сумарно
изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на
отработеното време за процесния период, бил формиран резултат, който при
1
надвишаване на нормата работни часове му бил заплащан като извънреден
труд на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. При изчисляване на времето,
отработено от ищеца, съответно за компенсиране на извънредния труд, била
приложена нормативната уредба по специалния ЗМВР. На основание чл. 178,
ал. 9 ЗМВР редът за организация и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители, се определяли с наредба на министъра
на вътрешните работи. С Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. /обн., ДВ, бр.
69 от 2014 г., отменена, считано от 02.08.2016 г. / бил регламентиран редът,
касаещ спорния въпрос единствено за периода до 02.08.2016 г., тъй като
действащата към този момент наредба била отменена, а действащата
понастоящем била в сила от 02.08.2016 г. В случая редът бил регламентиран в
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Първоинстанционният съд не бил взел
предвид възраженията на ответника относно неприложимостта на Наредбата
за структурата и организация на работната заплата /НСОРЗ/, тъй като по
отношение на служителите на МВР в процесния период действала друга
наредба, в която липсвала изрична норма, която да допуска превръщането на
нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. Налице била
специална нормативна уредба по отношение на отчитането и заплащането на
нощния труд в МВР, поради което не можела да намери приложение
разпоредбата на чл. 9, ал. 1 НСОРЗ. Тази норма била непригодна да бъде
приложена по отношение на служителите в МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР /с
полицейски правомощия/, тъй като само при кумулативното наличие на
четирите предпоставки в нея – 1/ подневно отчитане на работната време; 2/
работа на смени; 3/ продължителност на нощното работно време, по-малка от
продължителността на дневното и 4/ трудово възнаграждение, заработено по
трудови норми, можело да се въвежда увеличение с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време. В чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР дневното и нощното работно време
били с една и съща продължителност от 8 часа. Не била налице и работа по
трудови норми за определяне на размера на трудовото възнаграждение по чл.
247 и чл. 250 КТ. За да се твърдяло, че е налице положен извънреден труд,
който не е заплатен от ответника, следвало ищецът действително да е работил
извън установеното за него работно време по график, а всеки положен от него
час му бил заплащан ежемесечно, видно от платежните бележки.
Превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1. 143 било
установено с цел увеличаване заплащането на положен нощен труд с
допълнително възнаграждение от 0. 25 лв., а не за генериране и заплащане на
извънреден труд. В МВР било разрешено полагане на 8 часа нощен труд. Това
водело до неприложимост на посочения коефициент, тъй като същият се
получавал от съотношението на 8 часа дневен труд към 7 часа нощен труд.
Ако се извършило заместване на посоченото съотношение, то за служителите
на МВР същото щяло да е 8 часа дневен труд към 8 часа нощен труд, при
2
което се получавал коефициент 1. Освен това страните по делото били
обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове по неговото приложение. В закона нямало
норма, която да дава основание за субсидиарно приложение както на
разпоредбите на Закона за държавния служител, на разпоредбите на КТ, така
и на издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове,
включително и НСОРЗ. В този смисъл размерът на дължимото допълнително
възнаграждение следвало да се определи съобразно специалните правила,
посочени в закона и издадените наредби и заповеди на министъра на
вътрешните работи, въз основа на призната от закона делегация. ЗМВР и
горепосочените наредби на министъра на вътрешните работи изчерпвали
правната регламентация на нощния труд на работещите по чл. 142, ал. 1, т. 1
ЗМВР служители и било недопустимо субсидиарното прилагане на НСОРЗ.
На следващо място сочи, че неправилно СРС бил присъдил на ищеца
допълнително възнаграждение за положен труд за времето за явяване за
инструктаж 30 минути преди всяка смяна за посочения в исковата молба
период. В чл. 23, ал. 1 от Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. били посочени
дейностите, които се отчитат като работно време. Според тази норма времето
за инструктаж, отвод, приемане и следване на смяната или дежурството били
включени в положената 12-часова смяна. Това било видно и от представените
по делото писмени доказателства – Заповед № 4064з-828 от 08.08.2016 г. за
работното време в РДГП-Аерогари, заедно с всичките й изменения. Освен
това първоинстанционният съд не бил взел предвид, че свидетелят Г. Т. А.
бил ищец по образувано пред СРС гражданско дело със същия предмет на
спора и имал личен интерес от изхода на настоящото дело. Не било вярно и
казаното от свидетеля, че служителите не можело да напускат работните си
места, както и че някой ги бил задължил да идват на работа преди
предвидения час за започване на съответната смяна, при положение, че била
налице действаща към този момент заповед /посочената по-горе/.
Следователно показанията на свидетеля не следвало да бъдат кредитирани.
Не следвало да бъде ценено и заключението на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза, тъй като от събраните доказателства не се
установявало по безспорен начин, че е налице задължение за служителите да
идват на работа половин час преди всяка смяна, съответно, че им се дължи
възнаграждение за положен извънреден труд. Ето защо моли обжалваното
решение да бъде отменено, а исковете – отхвърлени. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по жалбата И.А.В. счита, че решението на СРС следва да
бъде потвърдено. Поддържа, че съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състояло от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Според чл. 178, ал.
1, т. З ЗМВР, към основното месечно възнаграждение се изплащали
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Редът за организацията и
3
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определяли с наредба на министъра на вътрешните работи. В
тази връзка били приети Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., като
разпоредбите на чл. 3, ал. З от тези наредби, които били аналогични, гласяли,
че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22. 00 и 6. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Според нормата на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч.
за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с
общия брой отработени часове за отчетния период, т. е. часовете положен
нощен труд се преизчисляват с коефициент 1. 143. В останалите две от
посочените наредби липсвало такова изрично правило. Следователно в тези
подзаконови нормативни актове била налице празнота, която следвало да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на трудовото законодателство –
КТ и подзаконовите нормативни актове, съобразно прогласения в чл. 16 от
Конституцията на Република България и чл. 1, ал. 3 КТ принцип за закрила на
труда, насочен към подпомагане на работника или служителя като
икономически по-слаба и зависима страна по съответното правоотношение и
правилото на чл. 142, ал. 4 ЗМВР вр. с чл. 67, ал. З от Закона за държавния
служител. Възприемането на обратното становище щяло да постави
държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се регулирали трудовото
законодателство. Според нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен бил 1. 143, получен като частно при
деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7
часа/ работно време. Съгласно чл. 9б /нов – ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от
01.01.2018 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2018 г.) от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските /НРВПО/, при сумирано изчисляване на работното
време по чл. 142, ал. 2 КТ се определяла норма за продължителност на
работното време за периода, която норма се определяла в часове, като броят
на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се
умножавал по дневната часова продължителност на работното време,
определено в трудовия договор. Едновременно с установяването на сумирано
изчисляване на работното време работодателят утвърждавал поименни
графици за работа за периода, за който било установено сумираното
4
изчисляване, които се изготвяли така, че сборът от работните часове по
графика на работника или служителя за периода, за който е установено
сумираното изчисляване, не трябвало да е по-голям от нормата за
продължителност на работното време, определена по чл. 9б /чл. 9а, ал. 1 вр.
ал. 3 от НРВПО/. Според чл. 9а, ал. 4 /нов – ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от
01.01.2018 г. / от НРВПО когато се полагал нощен труд, сборът от работните
часове по графика на работника или служителя се изчислявали след
превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа
нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. През периода от
01.07.2016 г. до 01.01.2018 г. било действало правилото на чл. 18, ал. 3 /обн.,
ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила от 1.07.2007 г. / от НСОРЗ, според което при
сумирано изчисляване на работното време броят на отработените дни се
установявал, като отработените часове през месеца след превръщането на
нощните часове в дневни се разделяли на дневната продължителност на
работното време, установена за работното място при подневно отчитане на
работното време. Съгласно чл. 9, ал. 5 /обн., ДВ, бр. 102 от 3.12.1993 г. / от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж /НТКТС/ пресмятането на
трудовия стаж се извършвало, като изработените часове по графика за
периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни за
смените с повече от 4 нощни часа, се разделяли на установената за тях
нормална продължителност на дневното работно време. Въз основа на тези
разпоредби, при логическо и сравнителноправно тълкуване на закона,
следвало, че волята на законодателя била да признае нощните часове,
преизчислените в дневни с коефициент 1. 143, както за целите на изчисляване
на отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за отчитането на
извънредния труд, което било намерило израз в новата редакция на чл. 9г
/изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г. / от НРВПО. В този смисъл положеният от
ищеца нощен труд следвало да бъде преизчислен по горепосочените правила
и превишаването на нормата трябвало да се заплати като извънреден труд.
Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за
извънреден труд било част от задължението за заплащане на трудово
възнаграждение, за което бил установен срок, поради което и на основание
чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът бил изпаднал в забава след изтичане на срока, в
който трябвало да изплати съответното възнаграждение, което обосновавало
и извода, че претенцията по чл. 86 ЗЗД е основателна за периода от падежа на
всяко изискуемо вземане до крайния исков период. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове
с правно
основание чл. 176 ЗМВР вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. с чл. 179, ал.
5
1 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални
норми.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави
и следното:
Безспорно е във въззивното производство, че през процесния период
страните са били обвързани от валидно служебно правоотношение, по силата
на което ищецът е изпълнявал длъжността "младши инспектор/старши
полицай" в Регионална дирекция "Г.П." – Аерогари, ГКПП – Аерогара София,
полагал е труд на 12-часов режим на работа, като работното време било
изчислявано сумирано за тримесечен период. През исковия период от
01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. ищецът бил отработил 1680 нощни часове, за
които му било изплатено допълнително възнаграждение от 0. 25 лв. на час.
Първият спорен между страните въпрос е свързан с това дали при
отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими
разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния
ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове,
както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в
дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Дневното работно време е обичайното работно време. Нощен е трудът,
който се полага от 22. 00 ч. до 06. 00 ч. – виж чл. 140, чл. 141, ал. 2 КТ.
Трудовото законодателство изхожда от идеята за принципна допустимост на
работата през нощта, като я съчетава с мерки за ограничаване на нейното
неблагоприятно влияние върху работника или служителя – специална закрила
/чл. 140, чл. 140а, чл. 149 и чл. 261 КТ/, която произтича от оценката за
повишената вредност на работата през нощта за човешкия организъм – чрез
нея се нарушават обичайните за тази част на денонощието биологични
функции на човешкия организъм, тя изисква по-голямо напрежение, води до
по-бърза и по-голяма умора, променя реда на почивките на работника или
служителя, нарушава обичайния ритъм на неговия личен живот. Положеният
нощен труд се отчита и се заплаща увеличено в сравнение с дневния.
Увеличението се изразява на първо място в запазването на ставката за
дневното работно време, като изравняването се извършва със съответни
коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и отчитане на работното
време /подневно или сумирано/ – виж чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и на второ място – в
заплащане на допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното
6
възнаграждение, чийто минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ.
Оправданието за това допълнително заплащане на нощния труд е в по-
големия разход на умствена и физическа енергия от престираната работна
сила от работника или служителя и необичайното за биологичния ритъм на
човека време от денонощието, през което трудът се полага /виж и Решение №
14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. дело № 405/2011 г., IV г. о., ГК/.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1
ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22. 00 ч. до 6. 00 ч., а в чл.
187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР /приложима редакция на закона – Изм. и доп. –
ДВ, бр. 81 от 2016 г. / – че работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на
смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение.
Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 30 часа седмично при 5-дневна работна
седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР /приложима редакция на закона – Изм. и доп. –
ДВ, бр. 81 от 2016 г. /. Работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 ч.
и 6. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР.
Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния
период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за
организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерство на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните
работи, обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отм., бр. 3 от
10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., Решение № 16766 на ВАС на РБ – бр. 4
от 14.01.2020 г. В чл. 3, ал. 3 от наредбата е предвидено, че за държавните
служители от МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00
ч. и 06. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период, а в чл. 31 – че отработеното време между 22. 00 ч. и
06. 00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. В
7
посочения подзаконов нормативен акт обаче липсва правило за
трансформиране на нощния труд в дневен /за разлика от чл. 31, ал. 1 от
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., отм. с Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22. 00 ч. и 06. 00 ч. за отчетния
период се умножава по 0. 143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период/.
Същевременно съгласно нормата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, държавните
служители, полагащи труд за времето между 22. 00 ч. и 06. 00 ч., се ползват
със специална закрила по КТ. При липсата на правило за отчитане на нощния
труд в специалния закон – ЗМВР /до изменението на чл. 187, ал. 4 със
ЗИДЗМВР от м. юли 2020 г. / и в наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9 ЗВМР,
то при сумирано отчитане на работното време на служителите от МВР,
работещи по служебно правоотношение, следва да се прилага субсидиарно
правилото за трансформиране на нощните часове в дневни, установено в чл.
9, ал. 2 НСОРЗ. Да се приеме противното би означавало да се допуснат
различни системи на отчитане на нощния труд от служителите в МВР и от
работниците по трудово правоотношение, въпреки че те изразходват
психическа и физическа енергия и извършват полезна трудова дейност в една
и съща част от денонощието /работно време/ и при едни и същи вредни за
здравето последици, което би довело до нарушаване на принципа за
равностойно третиране, закрепен в чл. 6 от Конституцията на Република
България и чл. 14 ЕКЗПЧОС /виж и Решение № 311 от 08.01.2019 г. на ВКС
по гр. дело № 1144/2018 г., ІV г. о., ГК/.
Съгласно Решение от 24 февруари 2022г. по дело C 262/20 на СЕС
образувано във връзка с отправено преюдициално запитване във връзка с
нощния труд на служители на МВР, че членове 20 и 31 от Хартата Директива
2003/88 не допускат някои работници от публичния сектор, и в частност
държавните служители в МВР, включително полицаите и пожарникарите, за
които нормалната продължителност на нощния труд може да достига осем
часа, да нямат право да ползват по-благоприятния общ правен режим,
приложим за работниците от частния сектор, при който нормалната
продължителност на нощния труд е определена на седем часа. На следващо
място компенсациите за полагащите нощен труд работници под формата на
продължителност на работното време, заплащане или сходни придобивки
трябва да са съобразени с естеството на нощния труд.
В този смисъл неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя
за неприложимост на установения в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за
отчитане на положения от ищеца нощен труд. А с оглед изложеното вече по-
горе приложението на правилото на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от
обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението си да заплати на
ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0. 25 лв. за
всеки отработен час през нощта.
8
При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място /чл. 9,
ал. 2 НСОРЗ/. Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица /чл. 187, ал. 1 ЗМВР/. Следователно нормалната
продължителност на дневното работно време, установени при подневно
отчитане на работното време на държавните служители в МВР, е 8 часа – това
е първата от двете величини, необходими за изчисляване на приложимия
коефициент. По отношение на втората от тях СГС приема, че за работещите
на 8-, 12- или 24-часови смени в системата на МВР работното време се
изчислява сумирано за тримесечен период с възможност за полагане на труд и
през нощта между 22. 00 ч. и 06. 00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период /чл. 187, ал. 3 ЗМВР/. Т.
е., от посочената норма е видно, че 8-часовото ограничение при полагане на
нощен труд на смени се отнася за случаите на сумирано изчисляване на
работното време за тримесечен период, а не за случаите на подневно отчитане
на работното време, която е различна форма на отчитане на труда. През
исковия период в ЗМВР липсва норма, която да установява нормалната
продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на
работното време. Ето защо при подобна празнота в специалния закон следва
да се приложи общото правило на чл. 140, ал. 1 КТ, съгласно което
нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 7 часа. Следователно отношението между нормалната
продължителност на дневното работно време /8 часа/ и нормалната
продължителност на нощното работно време /7 часа/, установени за подневно
отчитане на работното време на служителите в МВР, е 1. 143.
На следващо място настоящият съдебен състав приема, че съгласно чл.
143, ал. 1 КТ, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния
ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно
време. Работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното
време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да
бъде повече от 6 месеца – чл. 142, ал. 2 КТ. Както вече бе посочено по-горе,
работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12- или
24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3,
изр. 1 ЗМВР. Сумираното изчисляване на работното време форма на отчитане
на работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от
време, който в процесния случай е тримесечен. При сумираното изчисляване
продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за
работодателя не съществува задължение през всеки календарен период
/седмица, месец/ да осигурява отработване на пълния размер на
9
законоустановеното работно време, което за държавните служители е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, съгласно чл. 187,
ал. 1 ЗМВР. В този случай продължителността на работното време през
отделните дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се
компенсира с почивка в границите на отчетния период. По този начин
балансът на работното и свободното време се запазват средно за периода на
отчитане. Когато в края на отчитане, нормата свободно време е превишена,
ще е налице извънреден труд.
Сумираното работно време се установява в полза на работодателя за
работници и служители, които извършват работа със специфичен характер
и/или организация на труда /чл. 154а КТ/, но изчисляването му се основава на
продължителността, установена при подневното отчитане на работното време
/чл. 142, ал. 1 КТ/. Тримесечната норма на отчитане представлява
допълнителна тежест за работника или служителя, тъй като затруднява
възстановяването на работната сила, което биологично се осъществява най-
добре в рамките на едно денонощие /виж т. 2 от Тълкувателно решение № 8
от 14.11.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 8/2013 г., ОСГК/.
Подневното отчитане на работното време служи за база при определяне
на следните компоненти и особености, характерни за сумираното отчитане на
работното време: 1/нормата на работното време за периода на сумираното му
изчисляване; 2/ правилата за изчисляване на трудовото възнаграждение; 3/
правилата за установяване и изчисляване на извънреден труд, положен от
работещите при условията на сумирано изчисляване на работното време и 4/
правилата за изчисляване на броя на отработените дни при определяне на
трудовия стаж, възнаграждението за платен годишен отпуск, размерът на
обезщетенията и др.
Съгласно чл. 9, ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж,
трудовият стаж на работниците и служителите, работещи при сумирано
изчисляване на работното време, се определя, като изработените часове по
графика за периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в
дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на установената за
тях нормална продължителност на дневното работно време. Определеният по
този начин труд стаж не може да е по-голям от броя на работните дни за
периода на сумирането.
В чл. 18, ал. 3 НСОРЗ е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време броят на отработените дни се установява, като отработените
часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се
разделят на дневната продължителност на работното време, установена за
работното място при подневно отчитане на работното време.
Съответно в чл. 9б, ал. 1 /Нов – ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от
01.01.2018 г. / от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, е
установено, че при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2
КТ се определя норма за продължителност на работното време за периода.
10
Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар,
включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова
продължителност на работното време, определено в трудовия договор, а в чл.
9а, ал. 4 от наредбата /редакция изм., бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.
/, че когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на
работника или служителя по ал. 3 се изчислява след превръщане на нощните
часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента
по чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Превръщането на нощните часове в дневни не се
извършва, когато за работното място е установено намалено работно време,
както и когато трудовият договор е сключен за работа само през нощта.
Съгласно нормата на чл. 26, ал. 1 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016
г. за реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерство на вътрешните работи, при сумирано отчитане на
работното време общият брой на отработените часове по график се сравнява с
нормата работни часове за отчетния период, получена от броя календарни
работни дни за периода, умножени по цифрата осем. Получените часове над
тази норма се отчитат като положен труд извън редовното работно време.
Посочената наредба не предвижда превръщане на нощните часове в дневни с
кофициент 1. 143 за изчисляване на отработените дни и за отчитането и
заплащането на извънредния труд. С оглед изложените вече по-горе
съображения за приложимост на установения в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ
коефициент за отчитане на положения от ищеца нощен труд и доколкото
правилото за преизчисляване на нощните часове в дневни е в синхрон с
правилата за заплащане на труда и зачитането на трудовия стаж, настоящият
съдебен състав приема, че за процесния период нощните часове,
преизчислени в дневни с коефициент 1. 143, следва да се вземат предвид при
решаването на въпроса дали е положен извънреден труд от страна на ищеца.
Видно е от заключението на вещото лице по допусната и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, което
при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, че през
процесния период ищецът е положил нощен труд в размер на 1680 ч., които
преизчислени с коефициент 1. 143 и приравнени на дневно работно време
възлизат на 1919 ч. Възнаграждението за разликата от 239 ч. – положен
извънреден труд след превръщането на отработените часове нощен труд в
дневен труд, е в общ размер на 2934,55 лв., а обезщетението за забава в
размер на законната лихва за периода от края на месеца, следващ съответното
тримесечие, до 08.10.2019 г. – на 477,99 лв.
Следващият спорен между страните въпрос е свързан с това дали по
нареждане на работодателя ищецът е полагал при всяка смяна 30 минути труд
в повече, предвид извършван инструктаж.
Настоящият съдебен състав намира за установено по делото, че в
11
Регионална дирекция "Г.П." – Аерогари, ГКПП- Аерогара София се е
провеждал такъв инструктаж /обстоятелство, което ответникът не оспорва/,
като за целта служителите, в т. ч. ищецът, са се явявали на работа 30 минути
по-рано от началото на работната им смяна. Последното обстоятелство се
установява от съвкупната преценка на събраните писмени доказателства и
гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Е.К.В., чиито показания при
преценката им, включително по реда на чл. 172 ГПК, следва да бъдат
кредитирани като логични, последователни, основани на личните му
впечатления и неопровергани от останалите данни по делото.
Следователно отделно от работната смяна от 12 часа, през процесния
период ищецът е полагал още половин час труд. Въззивният съд приема, че
отработеното от ищеца време включва и времето за инструктаж – чл. 22, ал.
1, т. 5 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Установено е от заключението
по съдебно-счетоводната експертиза, че през процесния период положеният
от ищеца извънреден труд е 239 часа. Този труд не е отразен в протоколите
по чл. 24 от посочената наредба, като възнаграждение за него не е било
начислено и изплатено. При това положение и предвид нормата на чл. 187
ЗМВР, следва да се приеме, че ищецът се легитимира като кредитор на
претендираните вземания за допълнително възнаграждение в размер на
2934,55 лв. и на обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
от края на месеца, следващ съответното тримесечие, до 08.10.2019 г. в размер
на 477,99 лв.
В този смисъл законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че
релевираните претенции се явяват изцяло основателни, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното им изплащане.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
решението на СРС – потвърдено като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят /ответникът/ следва да
бъде оскъден да заплати на ищеца действително направените разноски във
въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 440
лв.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20022284/25.01.2021г. по гр.д.
357491/2019г., на Софийски районен съд ГО, 67 състав.
12
ОСЪЖДА ГД „Г.П.“, при МВР, с адрес гр. София, бул. „******* да
заплати на А.С.И.., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за
един адвокат в размер на 440 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13