РЕШЕНИЕ № 113
гр. Монтана,
2 март 2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 10.02.2023 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМАРАШКА
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
РЕНИ
ЦВЕТАНОВА
при секретаря Димитрана
Димитрова, в присъствието на прокурор Галя Александрова, като разгледа
докладваното от съдия Рени Цветанова КАНД № 39 по описа за 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по постъпила
касационна жалба от Л.А.З., адрес ***, чрез процесуален представител адвокат К.П.Л.,***,
съдебен адрес *** против Решение № 298 от 20.10.2022 г. по АНД 331/2022 г. по
описа на Районен съд – Видин, с което е потвърден Електронен фиш серия К, № 4674238 от издаден
от ОД на МВР – Видин, с който на касационния жалбоподател, в качеството му на
собственик на товарен автомобил марка „И*** “, модел „Д*** “, с рег. номер С***
, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за извършено нарушение на
чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установено с автоматизирано
техническо средство на 27.03.2021 г.
Касационният жалбоподател твърди, че въззивното
решение е неправилно, а обжалваният ЕФ незаконосъобразен. Излага доводи, че
съдът не е обсъдил аргументите в т. 2 от въззивната
жалба, касаещи съществено нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН при
съставянето на процесния ЕФ, тъй като нарушението не е описано с всичките си
индивидуализиращи белези. Дори и да са били налице основанията за приложение на
чл. 182, ал. 4 от ЗДвП - да има предходен влязъл в сила акт - НП или ЕФ, с
който да е наложена глоба по чл. 182, ал. 1-3 от ЗДвП, то това
обстоятелство следва да е отразено при описание на фактическата обстановка, изложена в процесния ЕФ. От
посоченото в него по никакъв начин не може дори да се предположи, че се касае
за повторност на извършеното нарушение, поради което е налице непълнота в
описанието на нарушението и обстоятелствата при които е извършено, с което е
допуснато съществено нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както и
нарушаване на правото на защита на лицето. В този смисъл решение № 8 от 16.01.2012 г. по н.д. № 338 / 2011 г., на Административен съд –
Кюстендил; решение № 1633 от 18.10.2017 г. по н. д. № 2207 / 2017 г. на Административен съд – Бургас; решение № 202 от 11.6.2013 г. по н. д. № 175/2013 г. на Административен съд –
Кюстендил; решение № 416 от 06.03.2018 г. по канд № 3519 / 2017 г. на Административен съд – Бургас. Предвид изложеното, моли касационната
инстанция да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение и
обжалвания ЕФ. Претендира разноски за две инстанции, за което прилага списък.
Заявява, че в случай, че бъде потвърден обжалваният акт и процесуалния
представител на ответната страна претендира възнаграждение в по-висок размер от
минималния, прави възражение за неговата прекомерност. В съдебно заседания, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответникът
по касационната жалба ОД на МВР – Видин, редовно призован, не изпраща
процесуален представител. От гл. юрисконсулт Т*** Т*** , с пълномощно по
делото, е постъпила молба вх. № 205/24.01.2023 г. в АдмС – Монтана, с която
оспорва касационната жалба, като моли касационната инстанция да потвърди
решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно. Претендира разноски
за юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност прави възражение
за прекомерност или в случай, че не се представят доказателства за изплатено
адвокатско възнаграждение от страна на касатора, то изобщо да не бъде
присъждано такова.
Прокурор от ОП – Монтана дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС
– Видин правилно и законосъобразно. Счита, че издаденият електронен фиш
отговаря изцяло на изискванията на закона. Издаденият ЕФ отговаря на всички
изисквания на закона. Не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Извършеното нарушение е доказано по
несъмнен и категоричен начин. Правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на наказаното лице. Въззивното решение е обосновано и мотивирано, поради което
предлага да бъде потвърдено.
Административен
съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид
наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК,
приема следното:
Електронен фиш серия К, № 4674238
издаден от ОД на МВР – Видин
е оспорен от административнонаказаното лице пред Районен съд – Видин, който с
решение № 148/30.12.2021 г. по АНД № 760/2021 г. по описа на съда го е потвърдил.
Решение № 148/30.12.2021 г. е обжалвано пред Административен съд – Видин, който
с решение № 53/29.03.2022 г. по КАНД № 34/2022 г. описа на съда, го отменя и
връща делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, съобразно
дадени указания. Пред Районен съд – Видин е образувано АНД № 331/2022 г. по
описа на съда, по което дело е постановено решение № 298/20.10.2022 г., с което процесният
ЕФ отново е потвърден. Същото е обжалвано от административнонаказаното лице пред
АдмС – Видин. С определение № 47-РЗ/06.12.2022 г. по образуваното КАНД № 236/2022
г. по описа на АдмС – Видин, производството е прекратено и делото е изпратено
на ВАС за определяне на компетентен съседен административен съд поради
невъзможност да бъде формиран нов касационен състав по смисъла на чл. 225 от АПК. С определение № 441/16.01.2023 г. по адм. дело № 11479/2022 г. по описа на
ВАС, касационната жалба на Л.А.З. *** срещу решение № 298/20.10.2022 г. на Районен
съд – Видин по АНД № 331/2022 г., е изпратена на Административен съд – Монтана.
Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211,
ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалване, срещу
подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което
същата е процесуално допустима.
С
обжалваното решение Районен съд – Видин е потвърдил Електронен
фиш серия К, № 4674238 издаден от ОД на МВР – Видин, с който на
касационния жалбоподател, в качеството му на собственик на товарен автомобил
марка „И*** “, модел „Д*** “, с рег. номер С*** , на основание чл. 189, ал. 4,
във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 лв., за извършено нарушение на чл. 21,
ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо
средство на 27.03.2021 г. Въззивният съд приема за безспорно установено
от представените по делото писмени доказателства, че на 27.03.2021 г.
в 15.10 ч.
товарен автомобил марка „И*** “, модел „Д*** “ с peг. № С*** , движещ се в общ. Видин, обл.
Видин по републикански път I-1
(Е79), км. 8+200 в посока от „Дунав мост 2“ към гр. Дунавци, при ограничение на
скоростта от 50 км/ч, въведено с пътен знак „В26“, поставен съгласно въведено
ограничение на движението със заповед № РД-11-319/16.03.2021 г., е бил заснет с
автоматизирано техническо средство № С*** със скорост 79 км/ч, като в
електронният фиш е отчетена разликата от 3 км., която е допустимо да даде
техническото средство и е отразена скорост от 76 км/ч. Същата превишава
разрешената максимална скорост от 50 км/ч с 26 км/ч. При така установената по делото
фактическа обстановка и приложените писмени доказателства, районният съд
намира, че обжалвания Електронен фиш серия К, № 4674238 на
ОД на МВР – Видин отговоря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и чл.
189, ал. 4
от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. „Електронния фиш съдържа данни за:
териториалната структура па МВР, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер
на МПС, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби....". В случая, видно от обжалвания Електронен
фиш, е направено точно описание на мястото, където е установено нарушението,
направено е описание на нарушението, както и обстоятелствата при които е
извършено. По делото са представени снимка извадени от клип при заснемане на
превозното средство, доклада записка на заснетите превозни средства , между които
фигурира и настоящето. Протоколи за използване на АТС и за преминала проверка
за годност на техническо средство. Всички те представляват официални
удостоверителни документи, които доказват извършеното деяние, както и годността
на техническите средства, които са използвани. Освен това в снимката от клипа
са посочени точно координатите, където е заснето превозното средство. По делото
са изискани и представени писмени доказателства, от които е видно, че деянието
е извършено в условията на повторност. Видно от заверено копие на Електронен
фиш серия К № 4481950 на
ОД на МВР – Враца е, че същият е влязъл в законна сила на 12.03.2021 г. и касае извършено нарушение от
жалбоподателя по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП. Нещо повече
жалбоподагелят е заплатил наложената глоба, като се е възползвал от
привилегията на чл. 189, ал. 9 от ЗДвП. Въззивната инстанция приема, че настоящето
деяние е извършено на 27.03.2021 г., т.е. в условията на повторност.
Предмет на касационнен контрол е
постановеното съдебно решение и съответствието му с материалния закон,
евентуално допуснати съществени процесуални нарушения на съда, каквито
възражения не се твърдят и не се установяват от този състав на съда.
Твърденията касаят
административнонаказателното производство и издаденият Електронен фиш, които
възражения са обсъдени от въззивния съд, а настоящият
състав ги споделя изцяло като счита същите за пълни, логични и съответни на
събраните в хода на делото доказателства. Същите са в отговор на заявените във
въззивната жалба възражения, поради което не е необходимо да бъдат
преповтаряни, затова този касационнен състав на съда препраща към мотивите на
постановеното въззивно решение, в който смисъл е възможността на чл. 221, ал. 2
от АПК.
За пълнота
следва да се отбележи, че съгласно чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, водач който
превиши разрешената максимална скорост извън населено място с от 21 до 30 км/ч,
какъв е процесния случай, където отчетеното
превишение е от 26 км/ч, се наказва с глоба 100 лв. С разпоредбата на
чл. 182, ал. 4 от ЗДвП законодателят въвежда института повторност на
нарушението, като е записано, че когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и
ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер. От представените на лист 33 по въззивното дело
доказателства се установява заверено ксерокопие на ЕФ № 4481950, серия К,
издаден от ОД на МВР – Враца за установено на 05.02.2021 г. нарушение на чл.
21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – превишение на разрешената
максимална скорост извън населено място, извършено от касатора, за което му е
наложена глоба на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Съгласно писмо от сектор ПИП при ОД на МВР – Враца на лист 32 от
въззивното дело, наложената глоба е заплатена от касатора. С изложеното се
потвърждава правилността на определеното от наказващия орган основания за
налагане на глобата по спорния ЕФ, а именно нарушение извършено при условията
на повторност по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, тъй като извършеното нарушение,
заснето с АТС на 27.03.2021 г., за което е издаден оспорения ЕФ № 4674239,
серия К от ОД на МВР – Видин е в рамките на една година от установеното
предходно, т.е. е налице повторност по смисъла на § 6, т.33 от ДР на ЗДвП, а
именно повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок. Разпоредбата на
чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е препращаща. Действително в оспорения ЕФ не е отразено
при коя от хипотезите на чл. 182, ал. 2 е осъществено нарушението, но от издадения
ЕФ е видно каква е стойността на установеното превишение, както и че
нарушението е извършено извън населено място, поради което горното не е довело
до съществено нарушаване правата на жалбоподателя. В конкретния случай
превишената стойност на скоростта е 26 км/ч, поради което санкцията е при
условията на чл. 182, ал. 4 вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
Оспореният електронен фиш съдържа изискуемите от
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити и е издаден по законоустановения ред, без
да следва да се прави аналогия с чл. 57 от ЗАНН и реквизитите на издаваните
наказателни постановления и това е видно от самия ЕФ, а именно: за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, място, дата, точен час на извършване на
нарушението, регистрационен номер на моторното превозно средство, собственикът,
на когото е регистрирано превозното средство /настоящият касатор/, описание на
нарушението /превишена стойност на скоростта/, нарушените разпоредби /чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП/, размера на глобата, срока за заплащане, сметката, начините за
доброволното ѝ заплащане, в който смисъл е утвърденият от министъра на
вътрешните работи образец.
С
оглед на изложеното касационната инстанция намира решението на въззивния съд за
съответно на материалния закон, т.е. за правилно.
От
гледна точка валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има
качествата на такъв.
С
оглед горното основателна се явява и претенцията за разноски на ответника
съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 78 ГПК, вр. чл. 24 от
Наредба за заплащане на правната помощ.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА като правилно решение № 298 от 20.10.2022 г. по АНД 331/2022 г. по описа
на Районен съд – Видин.
ОСЪЖДА Л.А.З., адрес *** да заплати на ОД на
МВР – Видин сумата от 100 лв., представляваща разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.