РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Ямбол , 15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на тринадесети април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марина Х. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Х. Христова Иванова Гражданско
дело № 20202330102022 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от «ИМ
ПЕТРОЛИУМ- Ямбол»ООД против «Г. ИНЖЕНЕРИНГ»ЕООД и И. С. Г., с която се
иска съдът да осъди ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата от 10 044
лв., представляваща незаплатена цена по договор за продажба на гориво от 01.01.2018
год., обективиран в 2 бр. фактури,сумата от 3590 лв. – лихва за забава за посочени
периоди, в едно със законната лихва от датата на исковата молба, както и присъждане
на разноски за настоящата инстанция.
В исковата молба се твърди, че страните са били отвързани от договор за
продажба на гориво от 01.01.2018 год., по силата на който имало издадени два броя
фактури, по които не било извършено пълно плащане. По фактура от 31.08.2019 год.
сумата била частично заплатена. Съгласно т.10.1 от договора купувачът дължал лихва
за забава в размер на всеки просрочен ден.Падежът на плащане бил определен в
договора. Ето защо и се иска заплащане на лихва за забава върху главницата за
посочени периоди.
Иска се уважаване на претенциите, както и присъждане на разноски.
С депозирания отговор особения представител на ответника Г. оспорва
претенциите. Действително страните били обвързани от валидно облигационно
правоотношение, но нямало представени конкретни доказателства, че са се
осъществили процесните продажби и за ответника е възникнало основание за плащане.
Липсвали доказателства по кой от двата предвидени в договора начини било
реализирано предаването и приемането на продукта. Липсвали доказателства и има ли
изпратена писмена заявка за експедиция на продавача, както и кога и по какъв начин
ответникът престирал на ищеца по паричното задължение. Освен това по образувано
ч.г.р. дело , с предмет фактура от 30.11.2020 год. всеки от двамата длъжници
1
депозирал възражение, че не дължи. Иска се отхвърляне на претенциите.
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен адвокат, който
моли за отхвърляне на претенцията, предвид извършено в хода на процеса плащане на
претендираните суми, както и за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответниците, редовно уведомени, не се явяват и не изпращат представител в с.з.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
В подкрепа на твърденията си ищецът е представил :Договор №**/01.01.2018
год. , сключен между страните, по силата на който ищецът продава на купувачите
горива до 10 000 л. на месец или 20 000 л. кредитен лимит, съгласно заявки на
купувача, при цени които се договорят между страните в деня на доставката.
Договорът е сключен за срок от една година.; Фактура № ****/30.09.2019 год. за
сумата от 7198, 54 лв. с ДДС , с падеж 30.09.2019 г.; Фактура № ****/31.08.2019 год. за
сумата 9 656, 01 лв., с падеж 31.08.2019 год., извлечение от сметка.
В хода на производството са представени – преводно нареждане от 22.02.2021
год. , видно от което на посочената дата наредителят „Г. Инженеринг“ЕООД е
заплатил по сметка на ищеца сумата от 10 044 лв. , с основание процесните фактури и
платежно нареждане от 26.02.2021 г., видно от което на посочената дата наредителят
„Г. Инженеринг“ЕООД е заплатил по сметка на ищеца сумата от 3 594, 76 лв. – лихва.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правното основание на предявените искове е чл. 318 ТЗ , вр. чл. 79, ал. 1 и чл.
86,ал.1 от ЗЗД.
Видно от представените писмени доказателства, включително от направеното
посредством извършените плащания извънсъдебно признание, е че страните са били
обвързани от валидно облигационно правоотношение, по силата на представения
договор от 01.01.2018 год. Безспорно е още, че след получаване на препис от исковата
молба и в хода на процеса, един от ответниците, чиято отговорност се претендира
като солидарна е заплатил изцяло претендираните суми – главница и лихва. С оглед на
изложеното и съобразявайки разпоредбата на чл. 235,ал.3 от ГПК, т.е. наличието на
извършено плащане след предявяване на иска, което се явява правопогасяващ
вземането факт, релевантен за спорното право, съдът намира, че така предявените
искове искове следва да бъдат отхвърлени.
По отношение разноските, съдът намира следното: В настоящия случай ,
предвид извършеното в хода на процеса плащане, по аргумент от противното на чл.
78,ал.2 от ГПК, съдът преценявайки, че с поведението си ответниците са дали повод за
завеждане на делото, счита че последните следва да бъдат осъдени да заплатят в полза
на ищеца разноски за настоящата инстанция, в размер на общо 1845, 50 лв. – заплатена
държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за особен представител.В
подкрепа на горното е и практиката на ВКС на РБ , обективирана в - Определение №
688 от 02.10.2014 г. по ч.т.д. № 2337/2014 г., І т.о. на ВКС /извършеното плащане след
получаване преписа от исковата молба не освобождава ответника от задължението за
разноски/.
2
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от «ИМ ПЕТРОЛИУМ- Ямбол»ООД, ЕИК
********** против «Г. ИНЖЕНЕРИНГ»ЕООД, ЕИК ********* и И. С. Г., ЕГН
********** искове за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца
сумата от 10 044 лв. – главница и сумата – 3590 лв., лихва за забава за периода
11.09.2019 г. – 18.08.2020 г., поради извършено плащане.
ОСЪЖДА «Г. ИНЖЕНЕРИНГ»ЕООД, ЕИК ********* и И. С. Г., ЕГН
********** да заплатят на «ИМ ПЕТРОЛИУМ- Ямбол»ООД, ЕИК ********** сумата
от 1845, 50 лв. – разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
3