Р Е Ш Е Н И Е
№335/22.6.2020г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в
открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Васко Нанев
2. Георги Видев
при секретаря
Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Стефан Янев, като разгледа
докладваното от съдия Шотева касационно административно дело № 121 по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е
образувано по касационната жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
София срещу Решение №801/20.12.2018г. постановено по адм.д. № 710/18г. по описа
на Административен съд Пазарджик. Иска се да се отмени процесното решение в
осъдителната му част като неправилно и незаконосъобразно постановено, респективно
да се постанови ново решение, с което да се отхвърли претенцията в цялост на
ищцовата страна.
Ответната
страна –И.П.Б., чрез адв.С. моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Моли да се уважи подадената от него жалба, макар, че в тази си част
производството е прекратено и определението за прекратяване е влязло в законна
сила.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за основателност на подадената
касационна жалба. Счита оспореното решение за неправилно и незаконосъобразно,
поради което моли да се отмени, алтернативно да се намали размера на
присъденото обезщетение.
Съдът
намира следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в
обжалваната му част, поради което е процесуално допустима.
Производството пред
Административен съд Пазарджик се е развило по искова претенция на И.П.Б., с ЕГН **********,***, в момента в Затвора Пазарджик,
с посочен съдебен адрес ***, адв. В. С. с искане Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, София, бул. „Ген. Н. Столетов“, № 21 да бъде осъдена да му
заплати сумата от 5000,00лв., представляваща обезщетение за претърпени в
периода 14.03.2014г. до 19.06.2014г. неимуществени вреди от ищеца, изразяващи
се в обида, огорчение, чувство за малоценност и принуда да търпи и върши неща
противни на волята му, както и обезщетение за забавено плащане на посочената
парична сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното и
изплащане.
С
оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на
страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал.
3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора
доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане
доводите на страните е направил своите правни изводи.
С
решението си по делото административният съд е уважил частично предявения иск срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София за сума в размер на 1000 лева
и го е отхвърлил в останалата му част до претендирания размер от 5 000 като
неоснователен.
За да постанови този резултат, съдът е приел,
че Б. е бил задържан за 72 часа в ареста Пазарджик на 15.04.2014г. въз основа
на Постановление № 974/2014г. на Окръжна прокуратура Пазарджик по досъдебно
производство №599/2014г. на РУ Пазарджик към ОДМВР, Пазарджик, за престъпление
по чл. 354, ал. 1 от НК.С Протоколно определение от 16.04.2014г., постановено
по ч.н. дело № 175 по описа на Окръжен съд Пазарджик, по отношение на Б. е
взета постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
На 15.07.2014г. , Пловдивски
апелативен съд е изменил мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ в
„Подписка“ като Б. *** на 15.07.2014г.
В периода на задържане,
ищеца е обитавал килия № 6 с площ от 11м², като от 15.04.2014г.2014 г. до 09.05.2014г. в
килията са били 3 човека, а от 10.05.2014г. до 15.07.2014г. са били 2 човека.
Посочено е, че в килиите
няма санитарен възел и течаща вода. Има общ санитарен възел с 2броя тоалетни, 2
броя мивки с постоянно течаща топла и студена вода, като задържаните имат
достъп до тях 24 часа в денонощието. В банята има душ към проточен бойлер.
Всички килии в ареста били
оборудвани с единични легла(с размер 70/190см. или 1,33м²) и дървени етажерки. Във всяка килия имало по една
дървена етажерка с размери 100/30/100см.(0,30м²) за личните вещи на задържаните, разположена
вертикално до стената. В килия № 6 имало
достъп на естествена светлина, посредством стъклени тухли. В килията не е имало
мухъл и теч от тавана. Дезинфекцията и почистването на килиите се извършвало от
задържаните лица, като за целта им се предоставят препарати и дезинфектанти от
10% разтвор на хлорна вар. За борба с вредителите (хлебарки, дървеници и
гризачи) бил нает външен изпълнител по
договор. Храната била доставяна по разкладка от затвора Пазарджик, като
качеството и количеството било контролирано от оторизирани за това служители на
затвора. Храната била раздавана по килиите, където са се хранили задържаните.В
справка от Затвора Пазарджик било посочено, че
през време на задържането, Б. не е подавал оплаквания относно условията
в ареста.
Заявено било също така
становище, че съобразно Доклада за стандарти на Европейски комитет за предотвратяване на
изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание,
относно жилищна площ на задържан в затворническите институции, от нетната площ
се изключва единствено площта на санитарния възел (какъвто в процесната килия
не е имало).
В съдебно заседание на
22.11.2018г. бил разпитан свидетеля А. Л. К., който твърдял, че е бил заедно с И.Б.
през 2015-2016 г. в ареста който е „….
под полицията, под РУ под земята там се намира ареста….“.
В ареста прекарали заедно два месеца в 6-та килия.
К. сочи, че „….Условията
са под земята, няма прозорец, няма пряка слънчева светлина, няма въздух, няма
тоалетна. Няма чешма. Трябва да тропаш на вратата и ако дойде старшината да ти
отвори да отидеш да се изпикаеш, да се измиеш, когато той прецени. Три пъти
сутрин, обед и вечер за по пет минути ни извеждаха до тоалетна. Налагало се е в
туби от вода да ходим до тоалетна и вътре се храним, всичко вътре. Мишки си
лазеха по нас, хлебарки имаше. Бяхме трима на 4-5 кв. м. Килията беше малка,
затова бяхме само трима, ако беше по-голяма вероятно и други щяха да вкарат. По
моя преценка килията беше не повече от 6 кв. м., максимално да е била 3 м на 3
м или 3 м на 4 м. Вътре имаше три легла едно до едно наредени, с малко
разстояние между тях и една малка пластмасова маса, като тези за децата, на
която се хранихме. В много малък период около 3 дена бяхме само двамата. През
останалото време сме били винаги трима. Хигиената се поддържаше от нас. Ние си
чистехме килията, но на практика хигиена не се поддържаше. Не ни даваха
препарати за почистване. На практика я премитахме с метлата и парцал и вода
забърсвахме. Храната каквато е в затвора, такава беше и при нас. Малко като
количество и не вкусна, неприятна за ядене. Нямаше необходимите калории според
мен. Беше като за 6 годишно дете като количество…….“.
В хода на съдебното
производство, от страна на ответника се представили протоколи за дезинфекция, дезинсекция и дератизация на
ареста в РУ към ОДМВР, Пазарджик от 07.03.2014г.; 08.04.2014г.; 09.05.2014г. ;
23.06.2014г.; 12.07.2014г. ; списък на използваните биоциди за дезинсекция и
дератизация.
Приобщено било ч.н.дело №
175 по описа на Районен съд Пазарджик за 2014г., образувано по искане от
16.04.2014г. на прокурор от Окръжна прокуратура Пазарджик за вземане по
отношение на Б. на постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“. В
искането е посочено, че с постановление на прокурор от ОП Пазарджик, спрямо Б.
е реализирано задържане за срок от 72часа, считано от 12:00часа на 15.04.2014г.
С Протоколно определение от 16.04.2014г. спрямо ищеца е взета постоянна мярка
за неотклонение „задържане под стража“, като е указано, че определението
подлежи на незабавно изпълнение. Този съдебен акт е потвърден с Протоколно
определение № 154 от 24.04.2014г., постановено по ч.н.дело № 160 по описа на
Апелативен съд Пловдив. Видно било, че ищецът е бил в голямата си част настанен
само с едно друго лице в процесното помещение и не е бил лишен от пространство
по-малко от 4 квадрата. Тези обстоятелства налагали извод, че не са налице
незаконосъобразни действия на затворническата администрация за неосигуряване на
достатъчно жизнено пространство през част от периода. Другите сочени незаконосъобразни
действия от страна на ищеца били за осигуряване на санитарен възел и течаща
вода към спалното помещение. За претендирания период, през който ищецът е бил
задържан в Ареста гр. Пазарджик – 15.04.2014г. – 19.06.2014г., е действала
редакцията на ППЗИНЗС, като съгласно чл. 20, ал. 3 от Правилника на лишените от
свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В
заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществявало в спалните помещения. От доказателствата било видно, че към
помещението не е имало самостоятелен санитарен възел и тоалетна, а същите са
били към общ санитарен възел с 2 бр. тоалетни и 2 броя мивки с постоянно течаща
топла вода, като достъп до тях задържаните имали 24 часа в денонощието. В
конкретния случай действително се установявало, че в помещение № 6, където е
настанен ищецът, нямало санитарен възел и течаща вода. Данни се съдържали в
Справката на началника на Затвора - гр. Пазарджик и от събраните гласни
доказателства по делото. Задържането е било осъществено в килия № 6 на ареста в
РУ Пазарджик към ОДМВР, Пазарджик, с площ от 11м², която е била оборудвана с три легла, което ще рече,
че макар и в периода от 10.05.2014г. до 15.07.2014г. да е била обитавана от
двама човека, не може да се приеме, че в случая е било осъществено изискването
на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС. Обстоятелството че килията не е имала прозорец не е
спорно в процеса. При това положение, след като помещението няма самостоятелен прозорец, неясно е как до
същото има достъп пряка естествена светлина, осигурявана от „….стъклени тухли, които не бяха счупени…“,
както се твърди от администрацията. Явно,
наличието на пряк достъп на естествена светлина в килията не може да се приеме
за несъмнено установен по делото факт, който извод на първоинстанционния съд е
правилен.
От друга страна съдът е достигнал до извода, че не се
установени данни, в наказателната килия да има дървеници, хлебарки и гризачи.
Обратно, от администрацията са посочени конкретни данни за извършвани
периодично дезинфекцията, дезинсекцията и дератизацията.
От друга страна първоинстанционният съд се е позовал
на показанията на свидетеля Кметски „...Три пъти сутрин, обед и вечер за по пет минути ни извеждаха до
тоалетна. Налагало се е в туби от вода да ходим до тоалетна и вътре се храним,
всичко вътре....“. Тези факти не са отречени от ответника, като данни за
противното не са ангажирани по делото.Твърдения на ищеца в тази насока, ще
следва да бъдат възприети за истинни.При това положение обаче, се налага
очевидния извод, че след като е необходимо в килията да има туба от вода в която
задържаните под стража да осъществяват физиологичните си нужди, то явно
разрешаването на въпроса с липсата на санитарен възел в килията, посредством „...санитарен възел с 2 бр. тоалетни, 2бр.
мивки с постоянно течаща топла и студена вода, като достъп до тях задържаните
имат 24 часа в денонощието…...“ не работи или не работи достатъчно
добре.Това ще рече, че правилото на чл.20, ал. 3 от ППЗИНЗС, според което на
лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на
санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения, в случая не
е спазено. На следващо място, необходимостта в килията перманентно да е налице
туба в която Б. и другите задържани да осъществяват физиологичните си нужди и
едновременно необходимостта, те да се хранят и обитават за определен период от
време тази килия, очевидно налага
извода, че в случая е налице липса на осъществени елементарни хигиенни и битови
стандарти.Правилно съдът е приел, че тези факти са достатъчни за да се приеме,
че в периода от 15.04.2014г. до 19.06.2014г.,
администрацията е поставила задържаният под стража Б. в неблагоприятно
положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. В този смисъл, правилото на чл.
284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че Б. е претърпял
твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата
молба негативни психически състояния.
Постановявайки решението си
първоинстанционният съд се е съобразил с императивните разпоредби на чл. 12, ал.1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и
пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието
със седалище София, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на
наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“.Според чл. 16, ал. 1 от ЗИНЗС, областните служби „Изпълнение на
наказанията“ обединяват, ръководят и контролират дейността на пробационните
служби и арестите.Според чл. 16а, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС, началникът на областна
служба „Изпълнение на наказанията“ планира, анализира и оценява дейностите по
изпълнение на наказанието пробация, пробационните мерки и мярката за
неотклонение задържане под стража в териториалната служба и предприема мерки за
подобряване и усъвършенстване на работата, съответно според чл. 16, ал. 3 от ЗИНЗС, началниците на пробационните служби и арестите изпълняват функциите,
възложени им с този закон или със заповед на министъра на правосъдието или на
главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
В конкретният казус, исковата претенция е за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от
незаконосъобразна дейност на администрацията на ареста в РУ Пазарджик, към
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото
изпълнение на наложено мярка за неотклонение „задържане под стража“, включваща
и осигуряване на условията за
упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните
задължения, съобразно правното им положение и статус е административна по
своето естество.При това положение, възведените в обстоятелствената част на
исковата молба твърдения за допуснати
нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при прилагане на мярка за неотклонение
„задържане под стража“ от Б. *** в
периода от 14.03.2014г. до 19.06.2014г., определя като пасивно, материално и процесуално правно
легитимирана страна по заявената главна искова претенция, именно Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, София. Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС,
осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съответно, според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.В чл. 240 от ЗИНЗС е възведено правилото,
че доколкото в част ІV от закона не се предвижда друго, разпоредбите относно
осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и
подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража.Съответно, според чл.
43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с
необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително
въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и
уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е
установено изискването, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки
лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м. Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление,
отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и
минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за
прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на
лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на
санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Съобразно чл. 272 от ППЗИНЗС, на
настанените в арестите се осигуряват : 1. самостоятелно легло и спални
принадлежности; 2. безплатна храна; 3. ползване на лекарства и диетична храна по
предписание на лекар.Съответно, според чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС, спалните
помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със
спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и
отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина
и възможност за проветряване.
От събраните гласни доказателства съдът не
установил да е налице малко количество и лошо качество на храната, поради което
оплакванията на ищеца в тази насока били неоснователни. При така събраните
доказателства съдът е приел, че е налице противоправно поведение на
затворническата администрация за условията в затворническите помещения на
Ареста гр. Пазарджик, където пребивавал и ищеца, изразяващи се в неосигуряване
на течаща вода и санитарен възел към спалното помещение, липса на пряка
слънчева светлина , както и пренаселеност. С оглед изискването на чл. 52 от ЗЗД
съдът е приел, че по справедливост исковата претенция за претърпени
неимуществени вреди за период от 2месеца и 4 дни дни, се явява частично
доказана и следва да бъде уважена в размер на 1000 лв., а за горницата над тази
сума до пълния предявен с иска размер от 5 000 лева, същият е неоснователен и следва
да се отхвърли. Следвало да се присъди и законна лихва върху сумата, като видно
от исковата молба такава е претендирана, считано от 31.07.2018 г.
Решението
е валидно, допустимо и правилно.
Съдът
е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за
правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал.
3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване
разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се
споделят от настоящата инстанция.
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал.
1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал.
5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
Правилен
е изводът на административния съд, въз основа от установената по делото
фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки,
обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени
вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при лишаването от свобода на ищеца
в периода 15.04.2014г. до 19.06.2014г.,
а за периода от 14.03.2014г. до 14.04.2014г./вкл./ не са събрани доказателства
лицето да е пребивавало в арестите в гр.Пазарджик.
Законът
забранява лишените от свобода да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително
отношение и задължава държавата да им осигури от една страна, условия за
изтърпяване на наложено им наказание лишаване от свобода или задържане под
стража, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и
методът на изпълнение на наказанието или задържането да не ги подлага на
страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на
задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на
задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно
гарантирани, като и правото на пряка слънчева светлина. В случая е установено
неизпълнение на законови задължения, изразяващи се в неосигуряване на течаща
вода и санитарен възел към спалното помещение , неосигураване на пряка слънчева
светлина и пренаселеност, в които ищецът е търпял лишаването от свобода, в
следствие на което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, при приложението на чл. 284, ал.
5 ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за
характера и степента на въздействието върху ищеца на условията в Ареста -
Пазарджик, където е изтърпявал мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Тези условия са несъответни на минимални критерии и стандарти на живот. Налице
е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване на
условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно
засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство. Липсата на
установени по делото конкретни умишлени действия и бездействия на служители на
ответника не водят до неоснователност на предявения иск, при установените
условия на живот, които не покриват минималните изисквания, позволяващи
съхранение на човешкото достойнство. Установената от доказателствата по делото
липса на хигиенно-битови условия несъмнено предпоставят унизително отношение,
уронващо човешкото достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение.
Неоснователни
са доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение в
частта му, с която е определен размерът на дължимото се обезщетение за
причинени неимуществени вреди и е осъдена ГД“Изпълнение на наказанията „ да го
заплати. От установеното по делото неизпълнение не следва автоматично
обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично изражение, възприето
за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно неговото лично,
субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото страдание съдът
следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на
пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича
и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за
справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от
Закона за задълженията и договорите. В случая изводите на съда за
размера на дължимото се обезщетение съответстват на посочените критерии.
Правилно са преценени конкретните, обективно съществуващи обстоятелства
относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им
отражение върху състоянието на ищеца. Несъмнено е негативното въздействие върху
ищеца на условията, при които е пребивавал в Ареста- Пазарджик. Преценката на
кумулативното въздействие на тези условия в част от исковия период, съобразено
с установената по делото обща продължителност и в съответствие с изведената от
закона и дължима се справедливост правилно с обжалваното решение е определена
сумата, с която следва да бъдат възмездени причинените вреди. Правилно и
законосъобразно съдът е уважил частично предявения иск срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ София за сума в размер на 1000 лева и го е
отхвърлил в останалата му част до претендирания размер от 5000 като
неоснователен на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС.
При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
Решението на Административен съд Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а
касационната жалба като неоснователна - без уважение.
От
страна на ответника не е направено искане за присъждане на разноски, няма и
данни за такива.
Водим
от изложеното и на основание чл.221, ал.2,
предл. първо от АПК, Административен съд Пазарджик, X – състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №801/20.12.2018г. постановено по адм.д. № 710/18г. по описа на
Административен съд Пазарджик.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:
1./п/
2./п/