Решение по дело №51/2021 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 април 2021 г. (в сила от 21 април 2021 г.)
Съдия: Марин Димитров Маринов
Дело: 20217190700051
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер: 43                                             02.04.2021 год.                              Град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският административен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и пети март   две хиляди и двадесет и първа    година,  в  състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ

 

при секретаря Ралица Вълчева като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов административно дело № 51 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 – 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118  от Кодекса за социалното осигуряване (КСО.

Образувано е по жалба на С. С. Ш. с ЕГН ********** от с. Н., ул. *****, област Р., срещу Решение №  1012-16-5 от 26.01.2021 год. на ръководителя на ТП на НОИ – Разград. С него  е потвърдено разпореждане  2140-16-2 от 05.01.2021 год. на ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ – Разград, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж  и възраст на основание чл. 68, ал. 3 от КСО считано от 15.09.2020  год. Оспорващият твърди, че административният орган неправилно не е зачел за действителен осигурителен стаж периода, през който е отбил редовна наборна военна служба. Позовавайки се на действащите към момента на отбиване на военната служба нормативни актове в областта на осигуряването твърди, че за него е възникнало правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като  военната му служба през този период  следва да се зачете за действителен осигурителен стаж. Оспорващият иска от съда да отмени обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, да върне преписката на административния орган за ново произнасяне, като даде задължителни указания по приложението на закона и да му присъди направените по делото разноски

Ответникът по оспорването – Ръководителят на ТП на НОИ – Разград, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт В., намира жалбата за неоснователна и иска от съда да я отхвърли. При условията на алтернативност, ако съдът уважи оспорването прави възражение за прекомерност на  платеното адвокатско възнаграждение и моли съдът да го определи в размер на 350 лв., съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималния  размер на адвокатските възнаграждения.

Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи проверка по реда на чл.168 от АПК, приема за установено следното:

Производството по издаване на оспорения акт е започнало със заявление на оспорващия с вх. № Ц 2113-16- 903 от 03.11.2020 год. /л. 27-29/ до директора на ТП на НОИ – Разград за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са били приложени и съответните документи за доказване на осигурителния стаж в т.ч. и военно отчетна книжка № 065316.  Съгласно описа на осигурителния стаж /л. 25/ на оспорващия е зачетен осигурителен стаж от III – та категория в размер на 09 години 08 месеца и 09 дни в т.ч.  2 години 01 месец и 17 дни наборната военна служба като срочнослужащ за времето от 10.10.1972 год. до 26.11.1974 год.  и осигурителен стаж от II категория труд в  размер на 06 год. 08 месеца и 02 дни.

С разпореждане № Ц 2140-16-2 от 05.01.2021 год. /л.14-15/ ръководителят  на „ПО” при ТП на НОИ Разград е отказал да отпусне лична пенсия за ОСВ на оспорващия, считано от 15.09.2020 год. Административният орган е приел, че оспорващият има навършена възраст  по чл. 68, ал. 3 от КСО от 66 години и шест месеца към датата на подаване на заявлението, но няма 15 години действителен осигурителен стаж. Зачел е осигурителен стаж  от III категория труд 09 години 08 месеца и 09 дни и от II  категория труд в  размер на 06 год. 08 месеца и 02 дни. Не е зачел времето на наборната военна служба от 2 години 00 месеца и 16 ден за действителен осигурителен стаж, позовавайки се на § 1, ал. 1 т. 12 от ДР на КСО като е приел, че не е налице изисквания от закона 15 години действителен осигурителен стаж без превръщане по реда на чл. 104 от КСО.  Разпореждането е връчено на оспорващия на 06.01.2021 год., съгласно известие за доставка /л.16/. Същото е обжалвано пред ръководителя на ТП на НОИ – Разград с жалба, депозирана в срока по чл. 117, ал. 2, т. 1, б. „а” от КСО, съгласно дата на печата от входящия регистър.

С оспореното решение ръководителят на ТП на НОИ – Разград е отхвърлил жалбата. За да постанови решението си административният орган се е позовал на разпоредбата на § 1, ал. 1 т. 12 от ДР на КСО, като е приел че времето, през което  С. Ш. е  отбил наборната си военна служба, не отговаря на определението „действителен стаж”, дадено в тази разпоредба, тъй като не е действително положен. Решението е връчено на оспорващия на 02.02.2021 год., съгласно известие за доставка /л.9/, а жалбата срещу него е подадена чрез  лицензиран пощенски оператор на 03.02.2021 год., съгласно датата на печата на входящия регистър, положен върху жалбата.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата, като подадена от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване  и в срока по чл. 118 ал. 1 от КСО, е процесуално допустима.

Оспореният акт е издаден от компетентен по материя и място орган, в изискуемата писмена форма и съдържа правни и фактически основания. При неговото постановяване административният орган не е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила, а и оспорващият не твърди наличието на такива.

По отношение  съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът намира следното: Между страните няма спор по фактите. Не е спорно, че през периода от  10.10.1972 год. до 26.11.1974 год.  оспорващият е бил  на наборната военна служба като срочнослужащ в Българската армия. Спорният въпрос е дали  тази служба следва да бъде зачетена за действителен осигурителен стаж  или не следва да бъде зачетена. Административният орган е приел, че не следва да се зачита. Съдът не споделя този извод.

Съгласно  чл. 68, ал. 3 КСО в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. За 2020 год. изискуемата възраст по тази разпоредба за мъжете е 66 години и 6 месеца навършена възраст, която оспорващият е навършил  на 15.09.2020 год.  Заявлението за отпускане на пенсия е подадено в двумесечния срок от навършване на необходимата възраст.

Допълнителната разпоредба на § 1, т. 12 от ДР на КСО, която дефинира понятието "действителен стаж" като действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, или времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014 г. и е в сила от 01.01.2015 г.

В настоящия случай се разглежда стаж, придобит през времето от 10.10.1972 год. до 26.11.1974 год., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност се преценява съобразно действащите до 31 декември 1999 г. разпоредби.

През този период наборната военна служба е регламентирана от разпоредбите на Закона за всеобщата военна служба на Народна Република България (ЗВВСНРБ - отм.). Същата е била действителна и задължителна за мъжете, съгласно чл. 1 и чл. 3 от същия закон.  Разпоредбата на чл. 9 ЗВВСНРБ, установява, че военната служба във въоръжените сили се състои от действителна военна служба и служба в запаса. На действителна военна служба се намират маршалите, генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите старшини и сержанти, приети за кадър във Въоръжените сили, и всички срочно служещи от сержантския, войнишкия и курсантския състав, които служат редовната си военна служба във Въоръжените сили. Служещите редовната си военна служба от сержантския и войнишкия състав се наричат срочнослужещи, а приетите на щатна служба след изслужване на редовната военна служба - свръхсрочнослужещи. По отношение на редовната военна служба в чл. 21 ЗВВСНРБ (отм.) е предвидено, че на редовна военна служба подлежат всички български граждани, които в годината на набора навършват 18 години и са годни да служат във Въоръжените сили или в Строителните войски. Съобразно чл. 24 от ЗВВСНРБ / отм./ в редакцията през процесния период 1972-1975 год.  срокът на редовната военна служба за времето във всички родове войски е 2 години а във военноморските сили - 36 месеца (3 години).

По силата на разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ППЗП (отм.); , в относимата редакция (ДВ, бр. 102 от 1967 г.), за трудов стаж от III категория се зачита времето, прекарано в редовна военна служба или трудова повинност. Това третиране на редовната военна служба е продължено и със сега действащите разпоредби на чл. 9, ал. 7 от КСО, съгласно която за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба и чл. 44, ал. 1 от НПОС, съгласно която за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени.

Следователно  в процесния период 1972 г. - 1974 г. наборната военна служба в България е представлявала обективно и неотстранимо по волята на дадено лице препятствие същото да полага труд, който да представлява основание за неговото осигуряване и съответно за придобиването на осигурителен стаж по смисъла на сега действащото законодателство. Предвид изложеното, положеният от оспорващия С. Ш.   трудов стаж от ІІІ-та категория по време на редовната му военна служба е период, през който той е работил без трудово правоотношение, но който по силата на закона е признат за действителен стаж. След като стажът на редовна военна служба от 2 години, съгласно чл. 24 от ЗВВСНРБ  в редакцията през периода 1972-1974 год. /отм./ , положен от жалбоподателя за процесния период, се зачита за действителен трудов стаж, съгласно действащите към този период разпоредби, и е положен след навършването на пълнолетие от негова страна, при действието на нормата на чл. 81 от ППЗП (отм.), то с оглед разпоредбата на § 9, ал. 1 КСО, същият следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на §. 1, т. 12 от ПЗР на КСО. Като не е сторил това, административният орган е нарушил материалния закон.

В този смисъл е и трайната съдебна практика на Върховния административен съд, Шесто отделение -  Решение № 806 от 17.01.2013 г. по адм. д. № 11816/2012 г.; Решение № 28 от 03.01.2013 г. по адм. д. № 9460/2012 г.; Решение № 4930 от 26.04.2016 г. по адм. д. № 1961/2016 г.; Решение № 9471 от 17.07.2017 г. по адм. д. № 7470/2016 г.; Решение № 15446 от 11.12.2018 г. по адм. д. № 6749/2018 г.; Решение № 11681 от 03.10.2018 г. по адм. д. № 10591/2017 г.; Решение № 6845 от 08.05.2019 г. по адм. д. № 4145/2018 г.; Решение № 4842 от 02.04.2019 г. по адм. д. № 10942/2018 г.; Решение № 8524 от 6.06.2019 г. по адм. д. № 2326/2019 год.; Решение № 15245 от 12.11.2019 г. по адм. д. № 2957/2019 г.; Решение № 15601 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2021/2019 г., Решение № 14517 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6444/2020 г.

Предвид изложеното, оспореният административен акт се явява  постановен в нарушение на материалния закон, поради което същият следва да бъде отменен на основание чл. 172 ал. 2 от АПК. На основание чл. 173 ал. 2 от АПК административната преписка следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуване на закона, дадени с настоящото решение.

С оглед изхода на делото искането на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски, като своевременно направено е основателно. По делото е представен  договор за правна помощ за 500 лв. договорено и  платено възнаграждение за един адвокат.

Неоснователно е възражението за прекомерност, тъй като минималният праг за адвокатски хонорар при дела по КСО е 350 лева, а заплатеният процесен хонорар от 500 лева съответства на подробно изложените в жалбата и в съдебно заседание аргументи, сочещи за достатъчно задълбочено проучване на фактите по делото и приложимите норми.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Решение №  1012-16-5/1 от 26.01.2021 год. на Ръководителя на Териториално поделение  на Националния осигурителен институт – Разград и потвърденото с него разпореждане №  2140-16-2 от 01.05.2021 год. на Ръководителя по “Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Разград.

ВРЪЩА административната преписка на административния орган за ново произнасяне по същество, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на това решение.

ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Разград да заплати на С. С. Ш. с ЕГН ********** от с. Н., област Р., ул. *****   разноски по делото в размер на 500 лв. / петстотин лева/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

                          Съдия /п/