Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 43 02.04.2021
год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в открито съдебно
заседание на двадесет и пети март две
хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при секретаря Ралица Вълчева като разгледа докладваното от съдията Марин
Маринов административно дело № 51 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 – 178 от Административно процесуалния кодекс
(АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за
социалното осигуряване (КСО.
Образувано е по жалба на С. С. Ш. с ЕГН ********** от с. Н., ул. *** № **, област Р.,
срещу Решение № 1012-16-5 от 26.01.2021
год. на ръководителя на ТП на НОИ – Разград. С него е потвърдено разпореждане 2140-16-2 от 05.01.2021 год. на ръководителя
на „ПО” при ТП на НОИ – Разград, с което на жалбоподателя е отказано отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на основание чл. 68, ал. 3 от КСО считано от 15.09.2020 год. Оспорващият
твърди, че административният орган неправилно не е зачел за действителен
осигурителен стаж периода, през който е отбил редовна наборна военна служба. Позовавайки се
на действащите към момента на отбиване на военната служба нормативни актове в
областта на осигуряването твърди, че за него е възникнало правото на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като военната му служба през този
период следва да се
зачете за действителен осигурителен стаж. Оспорващият иска от съда да
отмени обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, да върне
преписката на административния орган за ново произнасяне, като даде
задължителни указания по приложението на закона и да му присъди направените по
делото разноски
Ответникът по оспорването – Ръководителят на ТП на НОИ
– Разград, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт В., намира жалбата
за неоснователна и иска от съда да я отхвърли. При условията на алтернативност,
ако съдът уважи оспорването прави възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение и моли
съдът да го определи в размер на 350 лв., съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 год. за минималния размер на адвокатските възнаграждения.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи
проверка по реда на чл.168 от АПК, приема за установено следното:
Производството по издаване на оспорения акт е
започнало със заявление на оспорващия с вх. № Ц 2113-16- 903 от 03.11.2020 год.
/л. 27-29/ до директора на ТП на НОИ – Разград за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са били приложени и съответните
документи за доказване на осигурителния стаж в т.ч. и военно отчетна книжка № 065316.
Съгласно описа на осигурителния стаж /л.
25/ на оспорващия е зачетен осигурителен стаж от III – та категория в размер на 09 години 08 месеца и 09 дни
в т.ч. 2 години 01 месец и 17 дни
наборната военна служба като срочнослужащ за времето от 10.10.1972 год. до 26.11.1974
год. и осигурителен стаж от II категория труд в
размер на 06 год. 08 месеца и 02 дни.
С разпореждане № Ц 2140-16-2 от 05.01.2021 год. /л.14-15/
ръководителят на „ПО” при ТП на НОИ
Разград е отказал да отпусне лична пенсия за ОСВ на оспорващия, считано от 15.09.2020
год. Административният орган е приел, че оспорващият има навършена възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО от 66 години и шест
месеца към датата на подаване на заявлението, но няма 15 години действителен
осигурителен стаж. Зачел е осигурителен стаж
от III категория труд 09 години 08 месеца и 09 дни и от II категория
труд в размер на 06 год. 08 месеца и 02
дни. Не е зачел времето на наборната военна служба от 2
години 00 месеца и 16 ден за действителен осигурителен стаж, позовавайки се на
§ 1, ал. 1 т. 12 от ДР на КСО като е приел, че не е налице изисквания от закона
15 години действителен осигурителен стаж без превръщане по реда на чл. 104 от КСО. Разпореждането е връчено на
оспорващия на 06.01.2021 год., съгласно известие за доставка /л.16/. Същото е
обжалвано пред ръководителя на ТП на НОИ – Разград с жалба, депозирана в срока
по чл. 117, ал. 2, т. 1, б. „а” от КСО, съгласно дата на печата от входящия
регистър.
С оспореното решение ръководителят на ТП на НОИ –
Разград е отхвърлил жалбата. За да постанови решението си административният
орган се е позовал на разпоредбата на § 1, ал. 1 т. 12 от ДР на КСО, като е
приел че времето, през което С. Ш. е отбил наборната си военна служба, не отговаря
на определението „действителен стаж”, дадено в тази разпоредба, тъй като не е
действително положен. Решението е връчено на оспорващия на 02.02.2021 год.,
съгласно известие за доставка /л.9/, а жалбата срещу него е подадена чрез лицензиран пощенски оператор на 03.02.2021
год., съгласно датата на печата на входящия регистър, положен върху жалбата.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата, като подадена от надлежна страна, срещу
индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване и в срока по чл. 118 ал. 1 от КСО, е
процесуално допустима.
Оспореният акт е издаден от компетентен по материя и
място орган, в изискуемата писмена форма и съдържа правни и фактически основания.
При неговото постановяване административният орган не е допуснал съществено
нарушение на административно-производствените правила, а и оспорващият не
твърди наличието на такива.
По отношение
съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът намира
следното: Между страните няма спор по фактите. Не е спорно, че през периода
от 10.10.1972 год. до 26.11.1974
год. оспорващият е бил на наборната военна служба като срочнослужащ
в Българската армия. Спорният въпрос е дали
тази служба следва да бъде зачетена за действителен осигурителен
стаж или не следва да бъде зачетена.
Административният орган е приел, че не следва да се зачита. Съдът не споделя
този извод.
Съгласно чл. 68, ал. 3 КСО в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и
2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на
възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години
действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава
от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на
67-годишна възраст. За 2020 год. изискуемата възраст по тази разпоредба за
мъжете е 66 години и 6 месеца навършена възраст, която оспорващият е
навършил на 15.09.2020 год. Заявлението за отпускане на пенсия е подадено
в двумесечния срок от навършване на необходимата възраст.
Допълнителната разпоредба на § 1, т. 12 от ДР на КСО, която
дефинира понятието "действителен стаж" като действително изслуженото
време по трудово или служебно правоотношение, или времето, през което лицето е
работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за
инвалидност, старост и смърт, е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107
от 2014 г. и е в сила от 01.01.2015 г.
В настоящия случай се разглежда стаж, придобит през
времето от 10.10.1972 год. до 26.11.1974 год., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО
неговата действителност се преценява съобразно действащите до 31 декември 1999
г. разпоредби.
През този период наборната военна служба е
регламентирана от разпоредбите на Закона за
всеобщата военна служба на Народна Република България (ЗВВСНРБ - отм.). Същата е била действителна и
задължителна за мъжете, съгласно чл. 1 и чл. 3 от същия закон. Разпоредбата на чл. 9 ЗВВСНРБ, установява, че
военната служба във въоръжените сили се състои от действителна военна служба и
служба в запаса. На действителна военна служба се намират маршалите,
генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите старшини и сержанти, приети за
кадър във Въоръжените сили, и всички срочно служещи от сержантския, войнишкия и
курсантския състав, които служат редовната си военна служба във Въоръжените
сили. Служещите редовната си военна служба от сержантския и войнишкия състав се
наричат срочнослужещи, а приетите на щатна служба след изслужване на редовната
военна служба - свръхсрочнослужещи. По отношение на редовната военна служба в чл. 21 ЗВВСНРБ (отм.) е предвидено,
че на редовна военна служба подлежат всички български граждани, които в
годината на набора навършват 18 години и са годни да служат във Въоръжените
сили или в Строителните войски. Съобразно чл. 24 от ЗВВСНРБ / отм./ в
редакцията през процесния период 1972-1975 год.
срокът на редовната военна служба за времето във всички родове войски е
2 години а във военноморските сили - 36 месеца (3 години).
По силата на разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ППЗП (отм.); ,
в относимата редакция (ДВ, бр. 102 от 1967 г.), за трудов стаж от III категория
се зачита времето, прекарано в редовна военна служба или трудова повинност.
Това третиране на редовната военна служба е продължено и със сега действащите
разпоредби на чл. 9, ал. 7 от КСО, съгласно която за осигурителен стаж при
пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна
служба и чл. 44, ал. 1 от НПОС, съгласно която за осигурителен стаж от трета
категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на
курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната
служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство,
независимо кога са положени.
Следователно в
процесния период 1972 г. - 1974 г. наборната военна служба в България е
представлявала обективно и неотстранимо по волята на дадено лице препятствие
същото да полага труд, който да представлява основание за неговото осигуряване
и съответно за придобиването на осигурителен стаж по смисъла на сега
действащото законодателство. Предвид изложеното, положеният от оспорващия С. Ш.
трудов стаж от ІІІ-та категория по
време на редовната му военна служба е период, през който той е работил без
трудово правоотношение, но който по силата на закона е признат за действителен
стаж. След като стажът на редовна военна служба от 2 години, съгласно чл. 24 от
ЗВВСНРБ в редакцията през периода
1972-1974 год. /отм./ , положен от жалбоподателя за процесния период, се зачита
за действителен трудов стаж, съгласно действащите към този период разпоредби, и
е положен след навършването на пълнолетие от негова страна, при действието на
нормата на чл. 81 от ППЗП (отм.), то с
оглед разпоредбата на § 9, ал. 1 КСО, същият следва
да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на §. 1, т. 12 от ПЗР на КСО. Като
не е сторил това, административният орган е нарушил материалния закон.
В този смисъл е и трайната съдебна практика на
Върховния административен съд, Шесто отделение - Решение № 806
от 17.01.2013 г. по адм. д. №
11816/2012 г.; Решение № 28 от 03.01.2013 г.
по адм. д. № 9460/2012 г.; Решение №
4930 от 26.04.2016 г. по адм. д. №
1961/2016 г.; Решение № 9471 от 17.07.2017 г.
по адм. д. № 7470/2016 г.; Решение №
15446 от 11.12.2018 г. по адм. д. №
6749/2018 г.; Решение № 11681 от 03.10.2018 г.
по адм. д. № 10591/2017 г.; Решение №
6845 от 08.05.2019 г. по адм. д. №
4145/2018 г.; Решение № 4842 от 02.04.2019 г.
по адм. д. № 10942/2018 г.; Решение № 8524 от 6.06.2019 г. по адм. д. №
2326/2019 год.; Решение № 15245 от 12.11.2019 г. по адм. д. № 2957/2019 г.;
Решение № 15601 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2021/2019 г., Решение №
14517 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6444/2020 г.
Предвид изложеното, оспореният административен акт се
явява постановен в нарушение на
материалния закон, поради което същият следва да бъде отменен на основание чл.
172 ал. 2 от АПК. На основание чл. 173 ал. 2 от АПК административната преписка
следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне при
съобразяване с указанията по тълкуване на закона, дадени с настоящото решение.
С оглед изхода на делото искането на оспорващия за
присъждане на направените по делото разноски, като своевременно направено е основателно.
По делото е представен договор за правна
помощ за 500 лв. договорено и платено
възнаграждение за един адвокат.
Неоснователно е възражението
за прекомерност, тъй като минималният праг за адвокатски хонорар при дела по
КСО е 350 лева, а заплатеният процесен хонорар от 500 лева съответства на
подробно изложените в жалбата и в съдебно заседание аргументи, сочещи за достатъчно
задълбочено проучване на фактите по делото и приложимите норми.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 1012-16-5/1 от 26.01.2021 год. на Ръководителя
на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт – Разград и потвърденото с него разпореждане № 2140-16-2 от 01.05.2021 год. на Ръководителя
по “Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Разград.
ВРЪЩА административната преписка на административния
орган за ново произнасяне по същество, съобразно указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на това решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния
осигурителен институт – Разград да заплати на С. С. Ш. с ЕГН ********** от с. Н., област Р., ул. *** № ** разноски
по делото в размер на 500 лв. / петстотин лева/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВАС в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
Съдия /п/