№ 1197
гр. ***, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
***:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
202144***01015***5 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по подадена искова молба от ***, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: *** , ул. *** *** ***, ***
***, представлявано от И.Ц.К. и Я, председател Б.Я., в качеството си на ***,
чрез процесуален представител: ХР. АТ. АТ. – юрисконсулт, против
Р. ХР. К., с постоянен адрес - ***, П. К 5800, ул. *** ****** бл. ***, ***, по
реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 79
ЗЗД, чл. 92 ЗЗД
с цена на иска: 150***, 16 лева
По ч. г. д. № 6095/2020 г. по описа на РС ***
Фактическите твърдения в исковата молба са следните:
Агенцията е подала Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е
1
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. В законоустановения
едномесечен срок Р. ХР. К. е възразил/а против заповедта, поради което на
осн. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК е депозиран настоящия установителен иск.
Обстоятелството, въз основа, на което е издадена заповед за изпълнение
е подписан Договор за паричен заем № 55***0156 от ***0 май 2019 г. между
*** ООД, като Заемодател и Р. ХР. К., като Заемател, сключен при спазване
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на
договора за паричен заем, Заемателят удостоверява, че е получил Стандартен
европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем.
Основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се подават е
сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 04
май 2020 г. г. между *** ООД, ЕИК *** и *** ЕООД, ЕИК ***, по силата на
който вземането е прехвърлено в полза на *** ЕООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности.
Към настоящата искова молба е приложено препис - извлечение от
Приложение № 1 към договора за цесия, в което фигурират само данните на
ответника, доколкото личните данни на останалите длъжници са защитени
съгласно Закона за защита на личните данни и доколкото книжата по делото
не се предоставят единствено на съда.
Вива кредит ООД е упълномощило Агенция за контрол на просрочени
задължения ЕООД, в качеството си на цесионер по договор за прехвърляне на
вземания/цесия/ от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците
за извършената цесия.
Към настоящата искова молба е приложено Уведомление за извършена
цесия от името на *** ООД чрез *** ЕООД, за връчване на ответника,
ведно с исковата молба и приложенията към нея. Ищецът се позовава на
постановените от ВКС, на основание чл. ***0 и чл. ***1 от ГПК Решение №
***/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/201***г. на I ТО и Решение №
12***/24.06.2009г. по т.д. 12/2009г. на II ТО, съгласно които ако към исковата
молба на цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за
извършена цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване
на препис от исковата молба съставлява надлежно съобщаване за цесията,
2
съгласно чл. 99, ал. ***, пр. 1 от ЗЗД. Прехвърляне на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и същото следва да
бъде съобразено от съда като факт от значение на спорното право.
В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото
адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК и
в настоящото производство безспорно се установи, че задължението на
ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не е погасено,
ищецът моли да се приеме, че получаването на уведомлението за извършена
цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените
искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД е предвидено в полза на
длъжника с цел да го предпази от двойно плащане на едно и също
задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за
извършената цесия, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил
на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. С оглед на изложеното, фактът кога и на кого е връчено
уведомлението за прехвърляне на вземането не от значение за
основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че
претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока е
Определение № 987/18.07.2011г. на ВКС постановено по гр.д. № 867/2011 г.
и Решение № 17***/15.04.2004г. на ВКС постановено по гр.д. № 788/201***г.,
ТК.
Съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да
предостави на ответника сума в размер на 1200 лева, под формата на паричен
заем. С подписването на договора, Р. ХР. К. удостоверява, че е получила от
Заемодателя заемната сума от 1200 лева, като договорът има силата на
разписка за предадена, съответно получена сума. Заемателят се е задължил да
ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като
заплати сума в размер на 2264, 70 лева, ведно с договорната лихва на ***0
седмични/месечни погасителни вноски, всяка в размер на 75.49 лв.
(включваща първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно
разглеждане). Следва да се има предвид следното - ако Заемателят не изпълни
задължението си за заплащане на дължимите погасителни вноски,
Заемодателят има право да предприеме всички позволени от закона действия,
за да събере своето вземане, което от своя страна може да доведе до
3
значително повишаване на размера на дължимите суми от Заемателя.
По договора за паричен заем, Р. ХР. К. е извършвала плащания в общ
размер на 192.26лв. Към настоящия момент, дължимата главница е в размер
на 1168.28 лв. За ползването на предоставената заемна сума по сключения
Договор за паричен заем № 55***0156 от ***0 май 2019 г. между страните,
ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. В
настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на ***1.***лева за
периода от 1*** юни 2019 г. г. - датата на първата вноска до 2*** юли 2020 г.
г. - датата на настъпване на падежа на договора. Ответникът е трябвало да
изплати целия заем на 2*** юли 2020 г. г. - последната падежна дата, като от
тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички
падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото
продължава ВИНОВНО да не изпълнява задълженията си, поради което
същият дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница, в размер на 4***.56 лева от 24 юли 2020 г. г. - датата, следваща
деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на
подаване на заявлението - 27 ноември 2020 г. г., ведно със законната лихва
върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Съдът е сезиран с искане да постанови съдебно решение, с което:
да признае за установено, че Агенция за контрол на просрочени
задължения ЕООД има следните вземания против Р.Х. К.: 1168, 28 лв.
главница; ***1, *** лева договорна лихва за периода от 1*** юни 2019 г. до
2*** юли 2020 г. г.; 4***, 59 лихва за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница, от 24 юли 2020 г. - датата, следваща деня на
последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на
заявлението – 27 ноември 2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми.
да осъди Р. ХР. К. да заплати направените
съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на
4
основание чл.78, ал. 8 от ГПК в общ размер на ***50 лв., от които – 50 лв.
по чл. 1*** т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и
***00 лв. по чл. 25 от НЗПП.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и прецени доводите на страните, намира за установено
следното:
Ппредявените искове са неоснователни по основание и по размер.
Ищцата не е подписвала Договора за паричен заем от ***0.05.2019г. Имала
е заемно правоотношение с кредитора през 2018г., по което е получила в заем
1000 лева, като е върнала всички пари. Сума от 1200 лева не е получена от
ответницата на ***0.05.2019г. от *** ООД. Договорът не поражда действие
между страните. Няма разписка за получена сума - такава сума не е
предадена.
Налице са и множество клаузи в договора, които са нищожни по силата
на ЗПК и ЗЗП. Така например, заложената такса за експресно разглеждане на
кредита, е в противоречие с разпоредбата на ЗЗП. По своето естество,
отпусканият от кредитора кредит е „бърз кредит" и не е необходимо
внасянато на допълнителна такса и то в такъв голям размер - 754,80 лв, за
да се отпусне заемът. Това задължение всъщност е едно скрито
възнаградително плащане към кредитора, което макар и заложено в
индивидуален договор, представлява наложено от същия неприсъщо
задължение, което само увеличава лихвата която се изплаща много над
допустимите 50%.
Нищожна е и клаузата за дължима неустойка, посочена в чл. 4, ал. 2
от Договора. Така посочената неустойка всъщност отново представлява
допълнително недължимо възнаграждение. Неустойка се дължи при
неизпълнение на задължение, което е пряко свързано с претърпяване на
вреди, такива във случая няма, а клаузата предвижда увеличаване на
месечната вноска по кредита. Подобна „неустойка" е нищожна, поради това,
че накърнява добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщите и
обезпечителна, обезщетителна н санкционна функции. Сумата, която
кредитополучателят следва да върне е в такъв размер, че многократно
5
надвишава получената сума и процента на разходите многократно надвишава
императивната разпоредба на Закона за потребителския кредит, /чл. 19 а.1.4 и
5 и чл. 21 ал. 1/. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 12 от ЗПК, на
заемателя следва да се предостави погасителен план, който да отговаря на
посочените в тази разпоредба изисквания, такъв липсва, а посоченото в чл. 2
на договора не отговаря на установените изисквания.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че претенцията на ищеца не
е доказана, както по основание, така и по размер и следва да отхвърли
предявените искове. При този изход на делото, разноските се възлагат на
ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК от ***,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** , ул. *** ***
***, *** ***, представлявано от И.Ц.К. и Я, *** Б.Я., в качеството си на
***, чрез процесуален представител: ХР. АТ. АТ. – юрисконсулт, против Р.
ХР. К., с постоянен адрес - *** ****** ***, по реда на чл. 422 от ГПК във
вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 92 ЗЗДс цена на
иска: 150***, 16 лева, за признаване за установено, че *** ЕООД има
следните вземания против Р. ХР. К.: 116*** 28 лв. главница; ***1, ***
лева договорна лихва за периода от 1*** юни 2019 г. до 2*** юли 2020 г. г.;
4***, 59 лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, от
24 юли 2020 г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на
паричния заем до датата на подаване на заявлението – 27 ноември 2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Решението може да се обжалва пред ***ския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
6