Решение по дело №4126/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2133
Дата: 20 ноември 2019 г. (в сила от 4 януари 2020 г.)
Съдия: Момчил Александров Найденов
Дело: 20195330204126
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  

2133

 

гр.Пловдив, 20.11.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на първи октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ

 

при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА 

като разгледа АНД № 4126/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 729 от 11.06.2019г., издадено от З. И. В., на длъжност *** Община Пловдив, с което на А.Н.Х., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.30, ал.2 от Наредба за осигуряване на обществения ред /Приложение № 1 към Решение № 198, взето с Протокол № 10 от 28.05.2009г./ е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лв. /триста лева/, за нарушение на чл.4, ал.8 от Наредба за осигуряване на обществения ред.

В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че не е налице извършено от жалбоподателя нарушение, като се твърди, че жалбоподателя е задържана по повод проверка на други лица, служителите на МВР на са се легитимирали, държали са се нагло, арогантно и обидно, отвели са ги в Четвърто РУП, където отново са били допуснати нарушения на реда за осъществяване дейност от служители на МВР. На следващо място поддържа, че наказателното постановление е издадено от лице без представителна власт, както и че е издадено след едномесечния срок по чл.52, ал.1, изр.1 от ЗАНН. Алтернативно предлага случаят да бъда счетен за маловажен такъв. Предлага наказателното постановление да бъде отменено. Жалбоподателят Х. поддържа жалбата на изложените основания, също предлага наказателното постановление да бъда отменено.

Ответната страна – Община Пловдив, чрез процесуалният си представител – юрисконсулт М. оспорва жалбата, сочи, че с оглед събраните в настоящото производство доказателства по несъмнен начин се доказа от фактическа страна извършването на визираното в АУАН и НП нарушение, като жалбоподателя сама е потвърдила пред съда, че е пила бира от стъклена бутилка в градинката на площад Римски стадион, което потвърждава и констатираното от актосъставителя. Посочва, че е неоснователни възраженията на жалбоподателя, че не е запозната с Наредбата на Община Пловдив, доколкото незнанието на закона не извинява никого. Посочва, че при съставянето на АУАН и на НП са спазени императивните изисквания, визирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, конкретното нарушение е ясно описано, като са посочени обстоятелствата, при които е извършено, спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Предлага наказателното постановление да бъда потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, като съдът намери същата за подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, предвид следното:

Ответната страна – Община Пловдив не е изпълнила задължението си по чл.60, ал.2 от ЗАНН да изпрати цялата административната преписка, а именно – не е приложила известие за доставяне или каквото и да е друго доказателство, от което може да се стори извод, че на определена дата жалбоподателя е получил препис от обжалваното наказателно постановление. Напротив – с писмо вх.№ 44146 от 04.07.2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, Община Пловдив изрично е уведомила съда, че не обратна разписка от връчено наказателно постановление на е получена в същата община. Доказателства в горния смисъл Община Пловдив не представя и преди или след даване ход на делото.

Следва да се посочи, че в тежест на въззиваемата страна е да представи всички доказателства за осъществяване процедурата по чл.58, ал.1 от ЗАНН – включително и известие за доставяне на препис от наказателното постановление. Ето защо и предвид разпределение на доказателствената тежест в производството, настоящият състав на съда е задължен да приеме, че е спазен 7-дневният срок за обжалване, визиран в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

Също така, Жалбата е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 01.05.2019г., около 02.20 часа, в гр.Пловдив, в градинката на площад „Римски стадион“, свидетелят А. Н. Г., в качеството му на *** Четвърто РУ при ОД МВР – Пловдив, извършил проверка на същото място, като констатирал, че жалбоподателя А.Н.Х., заедно с други лица, употребявала алкохолна напитка на горното публично място, а именно – пиела бира от стъклена бутилка. Жалбоподателят Х. била отведена в сградата на Четвърто РУ при ОД МВР – Пловдив, където свидетелят Г. съставил срещу нея АУАН с бланков № 036829 от 01.05.2019г., за нарушение на чл.4, ал.8 от Наредба за осигуряване на обществения ред, който АУАН Х. подписала, без да отрази възражения. Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел А. Н. Г.. Последният помни случая, подробно описва констатираната фактическа обстановка, както и процедурата по съставяне на АУАН. Съдът намира показанията на свидетеля Г. за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и намира последните за истинни. От същите показания се установява начина на констатиране извършените нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на акта.

Следва да се посочи, че съставомерните за изследваното нарушение факти, а именно, че на 01.05.2019г., около 02.20 часа, в гр.Пловдив, в градинката на площад „Римски стадион“ жалбоподателят Х. е пиела алкохолна напитка - бира, не са спорни между страните.

Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното,  съдът  след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните  правомощия за тези действия, доколкото материалната компетентност на административнонаказващия орган се установява от така представените Заповед № 18ОА418/06.03.2018г. на кмет на Община Пловдив, а тази на актосъставителя – от представената Заповед № 15ОА1328/25.05.2015г. на кмет на Община Пловдив. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са  и сроковете по чл. 34  от ЗАНН. 

В този смисъл съдът намери за неоснователно възражението в жалбата, че наказателното постановление е издадено от лице без представителна власт, доколкото и както бе посочено, материалната компетентност на административнонаказващия орган се установява от така представените Заповед № 18ОА418/06.03.2018г. на кмет на Община Пловдив.

Също неоснователно е и възражението, че наказателното постановление е издадено след едномесечния срок по чл.52, ал.1, изр.1 от ЗАНН. Посоченият в чл.52, ал.1, изр. първо от ЗАНН едномесечен срок е инструктивен такъв, като неговото неспазване може да бъде единствено основание за определена дисциплинарна отговорност и т.н., но не и относно заключение за съществено процесуално нарушение, опорочаващо процедурата по издаване на наказателното постановление. Това е така, защото чл.34, ал. от ЗАНН изрично е предвидил срока, в който от образуване на административнонаказателното производство (което от своя страна, съгласно чл.36, ал.1 от ЗАНН, се образува със съставяне на АУАН) може да бъде издадено наказателно постановление и този срок е шест месечен.

Също така, съдът намери за неотносими и направените от жалбоподателя възражения, касаещи действията на служители на МВР, който въпрос отново е свързан с дисциплинарната отговорност на същите, но по никакъв начин няма връзка с предмета на настоящото производство, а именно – осъществила ли е жалбоподателя  Х. нарушение на чл.4, ал.8 от Наредба за осигуряване на обществения ред.

Въпреки горното и неоснователността на сторените възражения, съдът намери, че в случая неправилно е приложен материалния закон, доколкото по делото не се установи на 01.05.2019г., около 02.20 часа, в гр.Пловдив, в градинката на площад „Римски стадион“, жалбоподателя  Х. да е нарушила чл.4, ал.8 от Наредба за осигуряване на обществения ред.

Във връзка с горното следва да се отбележи, че Наредбата за осигуряване на обществения ред съдържа две отделни разпоредби, въвеждащи забрана за консумиране на алкохол при определени предпоставки, както следва:

I. –  чл.4, ал.8 от Наредба за осигуряване на обществения ред, съгласно която се забранява „Употребата на алкохолни напитки и други упойващи вещества, извън определените по съответния ред места“.

II. – чл.9, ал.1, т.7 от Наредба за осигуряване на обществения ред, съгласно която се забранява „Употребата на алкохолни напитки и други упойващи вещества по улиците, площадите, парковете, зелените площи и други обществени места“.

При нелесния опит за сравнителното тълкуване на горните две разпоредби се достига до заключение, че правилото за поведение, визирано в чл.4, ал.8 от Наредба за осигуряване на обществения ред, е по-общо, доколкото въвежда забрана за употребата на алкохолни напитки и други упойващи вещества на всички места, извън определените по съответния ред, докато нормата на чл.9, ал.1, т.7 въвежда забрана за подобна употреба за една, изрично посочена категория места, а именно – обществените такива. Отделен е въпросът, че неясен остава характерът на онези места, които не са обществени и не попадат в обхвата на чл.9, ал.1, т.7 от Наредбата, но въпреки това употребата на алкохолни напитки в тях трябва да става само след като бъдат определени по „съответния ред“, за да попаднат в кръга на посочените в по-общата разпоредба на чл.4, ал.8 от Наредбата за осигуряване на обществения ред.

Независимо от особеностите на горното нормотворческо решение, в случая очевидно е, консумирайки алкохолна напитка на площад „Римски стадион“, жалбоподателя  Х. нарушава специалната разпоредба на чл.9, ал.1, т.7 от Наредбата за осигуряване на обществения ред, която изрично предвижда забрана за употреба на алкохолни напитки по площадите, а не общата такава на чл.4, ал.8 от Наредба за осигуряване на обществения ред.

Ето защо, на жалбоподателят  Х. е наложено наказание за нарушения което тя не е извършила, а именно – такова по чл.4, ал.8 от Наредба за осигуряване на обществения ред.

Във връзка незаконосъобразно е наложено и наказание на основание  чл.30, ал.2 от Наредба за осигуряване на обществения ред, доколкото наказанията за нарушения на чл.9, ал.1, т.7 от същата Наредбата са предвидени в чл.30, ал.1 от Наредбата, различен е и размера на предвиденото административното наказание глоба.

Същото неправилно приложение на материалния закон мотивира отмяната на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът

 

Р Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 729 от 11.06.2019г., издадено от З. И. В., на длъжност *** Община Пловдив, с което на А.Н.Х., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.30, ал.2 от Наредба за осигуряване на обществения ред /Приложение № 1 към Решение № 198, взето с Протокол № 10 от 28.05.2009г./ е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лв. /триста лева/, за нарушение на чл.4, ал.8 от Наредба за осигуряване на обществения ред.

 

         Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

И. Й.