Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 12.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на трети февруари, две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
МАРИНА ГЮРОВА
при
секретаря Д.Шулева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 3353 по описа за 2019г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 528644/07.11.2018г. по гр.д. № 11628 по описа за 2016г. на Софийски районен
съд, 69-ти състав е признато за установено
на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че М.К.М., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД,
ЕИК *****, с адрес на управление:*** заплащане на сумите, както следва: сумата от 6227,38лв., представляваща
стойност на потребена топлинна енергия в
имот, представляващ апартамент № 72 в
гр. София, бул. „*****за периода от
01.03.2012г. до 30.04.2014г., както и сумата от 1009,55лв., представляващи лихва за забава за плащането на
главницата от падеж на всяко вземане до 17.03.2015г., за които
е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 19264 по описа за
2015г. на Софийски районен съд, като неоснователен
е отхвърлен иска за лихва за горница над 1009,55лв. до предявен размер от
1025,56лв. и М.К.М. е осъдена да заплати на т.С.”ЕАД съдебни разноски от 627,52лв. по заповедно дело и 652,60лв. съдебни разноски по
исковете дело.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5208508/18.12.2018г. по регистъра на СРС от ответника по исковете – М.К.М., ЕГН **********
в частта, в която исковете са уважени.
Изложила е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствените правила и на материалния закон, необосновано. Посочила е,
че не било установено по делото, че е потребител на енергия в имота и в
облигационни правоотношения с ищеца, счетоводството на ищеца не било водено редовно, не било установено технологичното оборудване да е изправно. Не следвало да се кредитират
заключенията по съдебните експертизи,
защото те работили по оспорени от документи, съставени едностранно от ищеца и
от третото лице помагач, тези документи не били и представени по делото,
включително протоколите за отчет на уредите. Претендирала е разноски.
Въззиваемият- ищец– Т.С.”ЕАД, ЕИК ***** е оспорил жалбата. Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец – „Т.С.” ЕООД, ЕИК *****не е изразило
становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 8004474/29.02.2016г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ***** срещу М.К.М.,
ЕГН **********, с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл.415, ал.2 и чл. 124 от ГПК
вр. с чл. 150 и ичл. 154 ЗЕ вр. с чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено съществуване на вземанията му срещу
ответника, както следва: сумата от
6227,38лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 72 в гр. София, бул. „*****за
периода от 01.03.2012г. до 30.04.2014г.,
както и сумата от 1025,56лв.,
представляващи лихва за забава за плащането на главницата от 30.04.2012г. до 17.03.2015г., за които
е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 19264 по описа за
2015г. на Софийски районен съд. Посочило е, че ищецът е собственик на имота и като такъв е потребител на енергия в
нея, потребил енергия в имота за
процесния период в количества и на стойност, за които е предявен иска, страните
били обвързани от договор за доставка на топлинна енергия при Общи условия.
Претендирал е разноски.
Ответникът М.К.М., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е оспорила исковете.
Недопустимо било да се претендират от ищеца суми за дялово разпределение на
енергията., не била потребила енергия в имота в количества и на стойност, за
които е предявен иска, изравнителни сметки и фактури не били редовно изготвени,
измервателни уреди не били годни, не били отчислявани технологични разходи
коректно, не дължала лихва върху прогнозни стойности, не бил установен обем на
имот и на сграда, неправилно били определени суми за тях. Претендирал е
разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.” ЕООД, ЕИК
*****не е изразило становище.
По делото е приложено заповедно
дело № 19264/2015г. на СРС съгласно което по заявление вх. №
3021493/07.04.2015г. е издадена заповед за изпълнение с която е разпоредено М.К.М., ЕГН **********, да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ***** сумите, както следва: сумата от 6227,38лв., представляваща стойност на потребена топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент № 72 в гр. София, бул. „*****за
периода от 01.03.2012г. до 30.04.2014г.,
както и сумата от 1025,56лв.,
представляващи лихва за забава за плащането на главницата от 30.04.2012г. до 17.03.2015г., както и съдебни
разноски от 628,91лв., за така издадена заповед длъжникът е уведомен на
16.12.2015г., на 18.12.2015г. е подал възражение, на 27.01.2016г. заявителят е
уведомен за необходимост да представи в едномесечен срок от съобщението
доказателства, че е предявил иск за установяване на вземанията и такива е
представил на 29.02.2016г.
По делото е приет неоспорен от страните
нотариален акт № 129/15.12.1969г., с който Г.П.М. и М.К.М. са признати за
собственици на основание на чл. 55 от ЗПИНМ на ап. № 72 в гр. София, ул. „*****
По делото е приет неоспорен от
страните нотариален акт от 08.03.2011г. вписан в Агенция по Вписвания вх. рег.№
7681/08.03.2011г., съгласно който М.К.М. и Г.П.М. са продали на И.Г.М.апартамент № 72 в гр. София, бул. „*****като
продавачите са си запазили пожизнено правото на ползване върху имота. Имотът е
описан с помещения две стаи, столова –кухня, сервизни помещения.
По делото е прието удостоверение
от ГИС София”ООД съгласно което бл. 70, ул. „Ернст Телман”, гр. София е идентичен с настоящ адрес *** 150.
По делото са приети протокол от ОС на ЕС от 16.09.2002г, договор
от 26.09.2002г., съгласно които ОС на ЕС на сграда в гр. София, бул. „Витоша”
150 е избрало и възложило на Т.С.”ЕООД да
извършва дялово разпределение на енергията в сградата. В списъка на живущи към
протокола от ОС на ЕС за ап. 72 е записано, че собственика Минев отказва да
монтира индивидуални уреди за измерване на потреблението, за което е положен
подпис от домоуправител.
Приети са извлечения от сметки на
ищеца, сочещи задължение на ответника за периода в размер на сумите, за които е
предявен иска.
Приети са общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, одобрени от ДКЕВР с Решение от 03.02.2014г.
С прието по делото заключение по
съдебно-техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и допълнително представени му
такива е посочило, че в сградата,
в която е имота се доставя топлинна енергия , обем на процесния имот по проект
е 159 куб.м. за имота са начислявани
енергия за отопление с 5 отоплителни тела без измервателни уреди и енергията е
начислена на база инсталирана мощност на същите по максимален специфичен разход
на сградата съобразно правилата на Наредба № 16-334. Посочило е, че енергията
за горещо битово водоснабдяване била начислена за 5 бр. потребители при норма на разход от
0,140 куб.м. за потребител за 1
денонощие съобразно Наредбата за топлоснабдяване, били съставени протоколи за
неосигурен достъп за снемане показания на уреди през 2012г. и 2013г. Посочило
е, че общият топломер в абонатната станция е отчитан по електронен път
ежемесечно, отчислявани са технологични загуби, дяловото разпределение било
направено коректно и реално потребената енергия в имота била 6266,33лв., от които 2758,24лв.
за горещо битово водоснабдяване; 3137,50лв.
за отопление с 5 отоплителни тела и 370,59лв.
за сградна инсталация. По изравнителни сметки суми били по-големи от
начисленото по фактури. Посочило е, че по представените му свидетелства общият
топломер бил преминал през проверки и за периода бил годен да измерва
потреблението.
С прието по делото неоспорено от
страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след
запознаване с доказателства по делото и проверки при ищеца е посочило, че в
счетоводството на ищеца няма записвания за плащане на сумите за периода, като
начисления за главница за топлинна енергия били 6223,30лв., лихва върху тази
сума била 1009,55лв.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и допустимо
в обжалваната част. Предявените искове са за вземания, идентични с тези по заповедта за изпълнение,
не се претендира възнаграждение за дялово разпределение и доводите на ответника
за недопустимост на решението са неоснователни.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124
от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване съществуване на
вземане за заплащане на стойност
на доставена топлоенергия за битови нужди, за
имот в сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на
плащане на същото,
за които е издадена заповед за изпълнение.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на
ответника топлоенергия срещу задължение
на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./, поради което и за ответника
да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
стойността на същото, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че
потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях
регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както
и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г.
по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав
на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за
прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите
си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от
потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Спорен въпрос по делото е дали ответникът е потребител
на топлинна енергия в имота през процесния период.
Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на
топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува
енергия за собствени
битови нужди. Посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са
собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на
топлинна енергия и страна по
продажбеното правоотношение
с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената
топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и
като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред, включително и с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество по искане на
това трето лице. Този
договор не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).
Съдът приема, че по делото е установено от приетите по
делото писмени доказателства, че въззивникът е бил потребител на топлинна енергия в имота
през процесния период. Приетите по делото нотариални актове установяват, че въззивникът
е била носител на вещното право на
ползване върху имота, не е установено възникване на облигационна връзка между
ищеца и ІІІ-то лице за доставка на енергия в имота и по съображения, изложени
по-горе съдът приема, че въззивникът е бил потребител на топлинна енергия в
имота за процесния период. Конкретни оплаквания срещу извода на районния съд за
възникването на облигационно правоотношение между страните за доставка на
топлинна енергия не са изложени поради което и
като съобрази разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът приема за установено
валидно възникнало правоотношение между страните за доставка на топлинна
енергия в имота.
Съдът приема, че договора между страните съдържа
качествени параметри са въведени от самия законодател. Това е така защото
разпоредбата на чл. 132, ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на
топлопреносната мрежа, който е част от топлопреносното предприятие, да осигури
режим на работа на топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на
наредбите за топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а
именно: Наредба №16-334 от 06.04.2007
г., сочи задължение на оператора на
топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната
система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в
съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за
постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната
енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Отделно
самите ОУ на ищеца доразписват качествените параметри на услугата. С клаузата на Общите условия е вменено
задължение за ищеца да осигурява
в абонатната станция температурен режим и количество на топлоносителя, което да
съответства на договорената мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната
инсталация за отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният режим
е посочен като общ за цялата топлоснабдителна система или за отделни
топлоизточници. Отделно е въведено и задължение ищеца избрания от него
температурен режим и количество топлоносител, постъпващо в абонатната станция,
да осигурява температура на подгрятата вода за горещо водоснабдяване 55 градуса
на изхода от подгревателя към сградната инсталация и поддържане на предвидените
по проект температури в отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5
градуса при изчислителни режими. Съгласно ОУ „Т.С. ”ЕАД е длъжно да поддържа
параметрите на топлоносителя, съгласно хидравличния режим и температурния
график на топлопреносната мрежа. Температурният график е функция на
температурата на подаващата мрежова вода в зависимост от температурата на
външния въздух. Той отчита промяната на температурата на топлоносителя при
промяна на температурата на околния въздух с цел достигане на предвидената
температура вътре в отопляемите помещения, когато вътрешната отоплителна
инсталация работи според предписанията. Температурният график осигурява баланса
между производство, пренос и минимизиране на технологичните разходи и качество
на топлоснабдяването. В посочените ОУ е предвидено задължение за ищеца като
продавач на топлинна енергия да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно
температурния график на топлопреносната мрежа.
Съдът приема, че при така установените нормативни
изисквания и записвания в ОУ на ищеца, са разписани качествените параметри на
доставената услуга. Въведено е точно определено изискване за конкретната
температура на водата на битово горещо водоснабдяване – 55 градуса на изхода от
подгревателя към сградната инсталация. За отопление на помещенията също е
въведено задължението на топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна
енергия, а именно - да осигури такива
качествени показатели на подавания топлоносител, които съобразени с конкретните
атмосферни условия да осигурят достигане на предвидените проектни температури в
отопляемите помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната
отоплителна система като част от сградната инсталация. Параметрите за качество
са определени точно и ясно, респ. са
определяеми, като е посочен механизъм за определянето им в зависимост от
предварително посочени критерии.
Съдът приема за установено по делото , че в имота за
процесния период е доставена топлинна енергия за отопление с отоплителни тела в
размер на 3137,50лв. Тази сума е
изчислена от вещото лице по техническата експертиза като е съобразило
разпоредбата на чл. 70 от Наредбата за топлоснабдяване, определяща начина за
определяне на потреблението при немонтиране на уреди за индивидуално измерване
на енергията в имота. По делото не е установено въззивникът да е монтирал уреди
за измерване на индивидуално потребление в имота, а в тежест на въззивника е
било да установи същото. Приетия по делото списък на собственици на имотите от
2002г. носи подпис за домоуправител, удостоверил, че за ап. 72 собственикът отказва да монтира уреди за
измерване на индивидуалното потребление. Тези записвания не са оспорени от
въззивника, въззивникът не е ангажирал
доказателства, че в имота му такива уреди са монтирани, а последното се осъществява по сключен между
потребителя и ІІІ-то лице договор за
изработка – за монтиране на такива уреди в имота. При така възприето съдът
приема, че по делото е установено, че в имота не са монтирани уреди за
индивидуално измерване на потребената с отоплителни тела енергия, поради което
и разпоредбата на чл. 70 от Наредбата за топлоснабдяване е приложима. Съдът
приема за установено по делото, че в имота е имало 5 отоплителни тела.
Описанието на помещенията в имота по нотариалните актове са в подкрепа на изводите на вещото лице за
броя на отоплителните тела, които изводи са обосновани със записванията,
основани на проекта за сградата. С оглед гореизложеното съдът кредитира
изводите на вещото лице определило стойност на потребената енергия за отопление в имота с отоплителни тела
и приема за установено валидно възникнало вземане на ищеца към ответника за
заплащането на сумата от 3137,50лв. Съдът приема, че по делото е установено
потребление на енергия в имота за
сградна инсталация в размер на 370,59лв.
Сградната инсталация съобразно разпоредбите на Наредбата за топлоснабдяване не
зависи от показанията на уредите в имота. Тя се определя от отопляемия обем на имота и на сградата, общата проектна мощност
за отопление на сградата, температурата
и показанията на общия топломер.
Тези данни са установени от вещото лице, изготвило заключението по
съдебно-техническата експертиза и съдът ги приема за установени по делото. В
тази част изчисленията на вещото лице съдът кредитира, доколкото същите са направени
от вещото лице самостоятелно и са обосновани
с конкретно установени обстоятелства.
Същевременно, съдът приема, че по делото не е
установено потребление на конкретно количество енергия в имота горещо битово водоснабдяване, както и за отопление за суми по-големи от горепосочените.
Вещото лице е посочило, че енергията за
горещо битово водоснабдяване суми е определена на база 5 бр. потребители поради неосигурен достъп
за снемане на показанията на уредите в
имота. Доказателства за тези обстоятелства, обаче, по делото не са ангажирани,
а само установяването им по делото биха позволили извод за съществуване на основание
за приложението на чл. 69 от Наредбата за топлоснабдяване от 2007г. В тежест на
ищеца е било по несъмнен начин да установи тези обстоятелства по делото, но
това не е направено. Действително, вещото лице по техническата експертиза е
посочило, че е видяло протоколи за неосигурен достъп до имота, че по записвания
на ищеца и на топлинния счетоводител в имота потребители са 5 лица. Такива
протоколи и противопоставими на въззивника записвания, обаче, по делото не са
представени. При така установено съдът приема, че оплакванията на въззивника,
че кредитирането от районния съд на изводите на вещото лице в тази част са основателни.
Заключенията по съдебните експертизи са доказателствено средство за
установяване на обстоятелства, за които са необходими специални знания. Неосигуряването
на достъп до имота за отчитане на уредите, броят на ползвателите на енергия в
имота не се установяват със заключение по техническа експертиза, защото за
установяването им не са нужни специални знания, с които съдът не разполага. Възприемането
на документи от вещото лице за тези
обстоятелства не замества представянето
на документите по делото. В случая по делото не са представени доказателства,
че отчет на уреди в имота за определени дати е бил обявен от топлинния
счетоводител, че на тези дати достъп до имота не е осигурен, че в имота ползвателите
на енергията са 5 лица, поради което и съдът приема, че не следва да кредитира
заключението на вещото лице в частта, в която е посочило стойност на потребена енергията за горещо битово
водоснабдяване в размер на 2758,24лв.
При така възприето и по съображения, изложени по-горе,
съдът приема, че за процесния период ответникът отговаря за заплащането само на
сумата от 370,59лв. за сградна инсталация и за отопление с отоплителни тела в
размер на 3137,50лв., по делото не е установено погасяване на тези задължения и
иск за тези главници е основателен. За
горница над 3508,09лв. до
6227,38лв. исковете са неоснователни.
Съдът приема,
че по делото е установено изпадане в забава на плащанията на сумата от 3508,09лв. и размер на обезщетението за забава
съдът определя на основание на чл. 162 от ГПК и при съобразяване на
заключението по съдебно-счетоводната експертиза на сумата от 568,71лв. Приетите по делото заключения
по съдебните експертизи установяват, че по фактури начислени суми са били
по-малки от реално дължимите, тоест
посоченото във фактурите е било дължимо. В забава на главницата се изпада
съгласно договора след 30-то число на месеца, следващ този за който е
задължението и това не се оспорва от страните по делото, оплаквания за този
извод на районния съд не са въведени в жалбата. При така установеното съдът
приема, че вземане за обезщетение за забава в тежест на ответника е възникнало
за сумата от 568,71лв. По делото не
е установено погасяване на това задължение иск за тази сума съдът приема за
основателен. За горница над тази сума от 568,71лв. до присъден от СРС размер от
1009,55лв. иск е неоснователен.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че решението на СРС в частта, в
която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски от 274,01лв. по
заповедно дело и 284,96лв. по исково дело следва да се отмени.
На въззивника следва да се
присъдят разноски за производство пред СГС в размер на 63,21лв. за държавна
такса. Въззивникът не е претендирал други разноски за производство пред СГС и
СРС и такива не му се следват.
Въззивникът следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемия съдебни разноски за възнаграждение за юрисконсулт за
производството пред СГС от 56,33лв.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 528644/07.11.2018г. по гр.д. № 11628 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 69-ти състав в частта, с която е признато за установено на основание на чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с
чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД, че М.К.М., ЕГН **********,
с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *****, с адрес на
управление:*** заплащане на сумите, както
следва: сумата от 2719,29лв. (6227,38лв.-3508,09лв), представляваща стойност на потребена
топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 72 в гр.
София, бул. „*****за периода от
01.03.2012г. до 30.04.2014г., както и сумата от 440,84лв ( 1009,55лв.- 568,71лв),
представляващи лихва за забава за плащането на главницата от падеж на всяко
вземане до 17.03.2015г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно
дело № 19264 по описа за 2015г. на Софийски районен съд, както и в частта, с която М.К.М. е осъдена да заплати на Т.С.”ЕАД
съдебни разноски от 274,01лв. по
заповедно дело и 284,96лв. съдебни
разноски по исковете дело и вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете,
предявени с искова молба вх. №
8004474/29.02.2016г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК
***** срещу М.К.М., ЕГН **********,
с която е поискало от съда на основание на
чл. 422 вр. с чл.415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и и чл. 154 ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да
признае за установено съществуване на вземанията на Т.С.”ЕАД, ЕИК ***** срещу М.К.М.,
ЕГН ********** за заплащане на сумите, както следва: сумата от 2719,29лв., представляваща стойност на потребена топлинна
енергия в апартамент № 72 в гр. София, бул. „*****за периода от 01.03.2012г. до 30.04.2014г., както
и сумата от 440,84лв.,
представляващи лихва за забава за плащането на главницата от 30.04.2012г. до 17.03.2015г., за които
е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 19264 по описа за
2015г. на Софийски районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 528644/07.11.2018г. по гр.д. № 11628 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 69-ти състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК *****, с адрес на управление:*** да заплати на М.К.М., ЕГН ********** с адрес: *** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни
разноски в производството пред СГС в
размер на 63,21лв(шестдесет и три
лева и 0,21лв).
ОСЪЖДА М.К.М., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК *****, с адрес на управление:*** на основание на чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдебни
разноски в производството пред СГС в
размер на 56,33лв.(петдесет и шест
лева и 0,33лв)
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.” ЕООД, ЕИК *****.
Решението може да се обжалва пред
ВКС в едномесечен срок от съобщението при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.