Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
гр. София, 12.01.2023 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №11484/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Т.Д.П., с която са
предявени искове с правно основание чл.45 ЗЗД, вр. чл.216, ал3 ЗМВР срещу В.П.С., Д.Ж.П., В.П.Я., Б.Н.А., А.Л. Г., Ю.А.К., Г.К.К. и Л. Л.А.
за сумата от 30000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
умишлени нарушения по време на арест на 28.05.2015 г., извършени от ответниците
не при или по повод изпълнение на служебните задължения като полицаи в 08 РПУ –
СДВР, които нарушения представляват престъпления.
Ищецът твърди, че на 28.05.2015 г. бил повикан в 08 РУ-СДВР за разговор с началника на териториална полиция. Когато се явил, бил задържан за 24 часа, като за причина било посочена негова закана, че ще убие главния юрисконсулт на Столична община – район Искър. Ищецът сочи, че по време на задържането е претърпял вреди поради виновни действия и бездействия на ответниците, извършени в качеството им на служители на МВР – полицаи от посоченото РУ. Нарушено било правото му да обжалва задържането; не му била предоставена храна 24 часа; не му била предоставена възможност да съобщи за задържането си, нито било съобщено пред съответните органи, че е чужд гражданин; не била входирана негова молба, написана от ареста във връзка със съдебно заседание, на което трябвало да се яви на следващия ден. Ответникът П. отказал да изпрати молбата му до съда относно заседание, на което трябвало да се яви на следващия ден; да му разреши да обжалва задържането; да съобщи на консулските власти, че е задържан гражданин на друга държава; да съобщи на прокурора, че ищецът иска да обжалва задържането си. Освен това П. знаел, че ищецът бил повикан „да пие кафе и да се види“ с началника на териториална полиция, а не за да бъде задържан. За ответника С. се твърди, че не е участвал пряко в нито едно действие, но е бил „в течение на всичко“. За ответника Я. се посочва, че е знаел, че ищецът е повикан на неформална среща с началника на териториална полиция, а не да бъде задържан. Освен това Я. отказал на ищеца разговор с посолството на САЩ, излъгал го, че задържането ще трае само 1 час и изготвил протокола за задържане на стара бланка на МВР, където не било разписано правото му да обжалва задържането си пред съд. В исковата молба се твърди, че ответниците А. и К. не били извършили лично нищо, но са съпричастни поради това, че са „асистирали“ на Я. при задържането и са били наясно с извършените от последния действия и бездействия. Ответникът Г. не разрешил на ищеца да се свърже с посолството на САЩ и не му дал храна. Ответникът К. носел същата отговорност като Г., тъй като е можел да разреши разговора с посолството на САЩ и да му предложи храна. Ответникът А. нанесъл вреди на ищеца, като го поканил на неформална среща с началниците в МВР, която се оказало, че била претекст за задържането му. Според ищеца всички ответници са част от общ заговор да го тормозят поради гражданската му активност да подава жалби и да води дела в защита на своите права. Ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в страх за живота му; от заплахи, че ще трябва да спре да води дела; чувство за неизвестност; чувство, че от него нищо не зависи; чувство на унижение; чувство за несигурност на бъдещето му; усещане, че не живее в свободна държава.
Ответникът В.П.С. оспорва исковата молба, счита исковете за недопустими, оспорва верността на заявените фактически твърдения. Твърди, че не познава ищеца, не го е виждал и последният не е търсил съдействието му. Счита твърденията в исковата молба за недоказани.
Ответникът В.П.Я. оспорва исковата молба, счита, че исковете са недопустими, тъй като редът за ангажиране на отговорността е друг – по ЗМВР и чл.49 ЗЗД, като не е допустим пряк иск срещу полицейският служител за действия от кръга на службата му. Твърди, че задържането на ищеца е извършил по служба – в рамките на образувано досъдебно производство, че задържането е законосъобразно, което не се оспорва от ищеца. Оспорва ищецът да е уведомил полицейските служители, че е гражданин на чужда държава. Твърди, че единственото действие, което е извършил, е да изготви заповедта за задържане на ищеца. Оспорва с умишлени действия да е увредил ищеца и оспорва да са настъпили някакви вреди.
Ответникът А.Л. Г. твърди, че не познава ищеца и не помни задържането му. Сочи, че по принцип задържаният трябва да посочи име и телефонен номер на лице, което иска да бъде уведомено за задържането, което се уведомяване се осъществява от полицията, а в случая телефонен номер не бил посочен. По отношение на оплакванията на ищеца относно липса на храна, сочи, че такава се предоставя на задържаните, ако е предоставена от СДВР. Счита, че действията, които е извършил във връзка със задържането на ищеца, са законосъобразни и според длъжностната му характеристика.
Ответникът Ю.А.К. оспорва исковата молба.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
Не се спори, а и се установява от Заповед за задържане на лице от 28.05.205 г. (л.54-55), че ищецът е задържан по чл.63 ЗМРВ за срок до 24 часа (вписаното основание за задържането не може да се установи поради представено лошо копие на документа. Видно от Декларацията, попълнена от ищеца и представляваща приложение към заповедта (л.55), в т.6 от същата е посочил, че желае за задържането му да бъде уведомено Посолството на САЩ.
От Писмо изх.№3383 ЗМК – 997/2015 г. от СДВР – 08 РУ до СРП (л.167) се установява, че на 27.05.2015 г. е започнато досъдебно производство срещу ищеца Т.Д.П. по повод получен сигнал, че се е заканил с престъпление против личността на длъжностно лице по повод изпълнение на службата му – Р.И., главен юрисконсулт на Столична община – Район „Искър“ – престъпление по чл.144, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК. Писмото е подписано от разследващ полицай Д. П.. По делото са представени и други книжа, свързани с посоченото досъдебно производство, изготвени от ответника П. (л.168 и сл.). Представено е и писмо, написано от ищеца и входирано в Столична община (л.170), адресирано до главния юрисконсулт на СО – Район „Искър“, в което ищецът се обръща към Р.И. с квалификациите „Мърло“, „Мръсна кучко“, „Мухло“, „Отрепка“, „Гнида“, „Крадло уродлива“ и др. и отправя заплахи. Представено е и писмо от 03.06.2015 г. на ищеца до 08 РПУ във връзка с образуваното срещу него досъдебно производство, в което уведомява, че няма да може да се яви на датата, на която е призован – 04.06.2015 г. (л.171 и сл.). С Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 11.11.2015 г. на СРП е установено, че не се доказва П. да има вероятност да реализира заканата си и е осъществено единствено престъплението „обида“, което е от частен характер. С тези мотиви образуваното досъдебно производство срещу П. е прекратено.
Извън цитираните по-горе писмени доказателства и други, необсъдени тук, доколкото не са релевантни към предмета на настоящото производство (други документи от досъдебното производство, водено срещу ищеца и документи, съставени от Столична община във връзка с преписки, образувани по жалби и сигнали на ищеца и др.), други доказателства за установяване на твърденията си в исковата молба ищецът не е ангажирал. Представени са постановления на СГП, постановени по повод подаден сигнал от ищеца във връзка с ареста му, но доколкото те представляват актове на друг орган, съдържащи негови правни изводи, същите не обвързват съда, а и не могат да се ползват за доказване на обстоятелства, установени от съставилите ги органи, в рамките на развили се пред тях производства.
От така представените и обсъдени по-горе доказателства съдът приема, че не се установяват твърденията на ищеца за извършени действия и бездействия от страна на ответниците, които са умишлени и представляват престъпление.
На първо място следва да се посочи, че всички твърдени от ищеца нарушения, от които претендира за него да са възникнали вреди, представляват действия и бездействия на ответниците при изпълнение на служебните им задължения във връзка с осъществено задържане на ищеца на 28.05.2015 г. по образувано срещу него досъдебно производство за престъпление по чл.144 НК.
По повод твърдението за начина, по който ищецът е извикан на 28.05.2015
г. в 08 РПУ, доказателства не са ангажирани. Следва да се отбележи обаче, че
дори и да се приеме, че при поканата да се яви в полицейското управление ищецът
не е уведомен, че явяването му е за целите на извършване на арест, то това не е
неправомерно, а е в съответствие с чл.11, ал.7 от ИНСТРУКЦИЯ № 8121з-78 от 24
януари 2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на
помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в министерството на
вътрешните работи, а именно – на ищеца като на
доброволно явил се по конкретен повод, е издадена заповед за задържане и е отбелязан
началният час на задържането.
Не се доказва твърдението на ищеца, че е нарушено правото му да обжалва задържането – видно от издадената Заповед за задържано лице (л.54), връчена на ищеца, в същата е указана възможността за обжалването й.
Не се установява умишлено бездействие на ответниците да предоставят храна на ищеца. Видно от изисканата справка от МВР (л.155 и сл.) към момента на задържането на ищеца на 28.05.2015 г. Отдел „Управление на собствеността и социални дейности“ – МВР не е осигурил продукти на поделенията на СДВР, в това число и 08 РПУ за хранене на задържани и конвоирани лица – първото зареждане на храна в складовете за 2015 г. е извършено на 10.06.2015 г. Т.е. макар да е налице позитивно задължение за държавата и по-специално – за органите на МВР да осигуряват хвана на задържаните лица (чл.42 от цитираната по-горе Инструкция), такава не е била налична към момента на ареста на ищеца и непредоставянето й не може да се вмени във вина, още по-малко под формата на умисъл, на ответниците.
Относно твърдението, че не е била предоставена възможност на ищеца да съобщи за задържането си на Посолството на САЩ, чиито гражданин е, се установява следното: Съгласно Инструкция № 8121з-78 от 24 януари 2015 г. задължението на органите на МВР да предоставят възможност на задържаното лице за да се свърже с консулските власти на съответната държава, се отнася до случаите, когато задържаният не е български гражданин – т.5 на чл.15, ал.1 от Инструкцията. По делото не се твърди, че ищецът не е български гражданин. Ето защо неуведомяване на консулските власти не представлява нарушение.
Относно твърдението, че не била входирана молба, написана от ищеца от ареста, във връзка със съдебно заседание, на което трябвало да се яви на следващия ден, съдът намира, че посоченото не представлява нарушение – липсва регламентирано подобно задължение.
Относно твърдението на ищеца, че ответникът П. не му е разрешил да обжалва задържането и не е съобщил на прокурора, че ищецът иска да обжалва задържането си, съдът намира, че посоченото не представлява нарушение. На ищеца не е необходимо разрешение от разследващия полицай или от наблюдаващия прокурор, за да обжалва задържането си, нито уведомяване на който и да било от двамата за намерението за това. Не се твърди ответникът П. по какъвто и да било начин да е препятствал ищеца да обжалва задържането си. Поради което съдът намира, че не е допуснато нарушение, с което да са увредени права или интереси на ищеца.
Относно твърдението за изготвяне на протокола за задържане на стара бланка на МВР, съдът намира, че твърдяното не представлява нарушение. В изготвената заповед и приложената към нея декларация се съдържат всички изискуеми реквизити съгласно действащата към момента на задържането Инструкция № 8121з-78 от 24 януари 2015 г.
Относно твърдението, че всички ответници са част от общ заговор да тормозят ищеца поради гражданската му активност да подава жалби и да води дела в защита на своите права, доказателства не са ангажирани. Обратното – от множеството представени от ищеца сигнали, молби и жалби, както и от наличието на настоящото гражданско производство, образувано по негова искова молба, е видно, че ищецът активно търси защита на гражданските си права.
По посочените съображения съдът приема, че не се установява противоправно поведение на ответниците – не се доказа извършване на твърдяните нарушения. От тук следва, че в полза на ищеца не е възникнало претендираното вземане за обезщетение за неимуществени вреди и предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По
разноските:
Предвид изхода на спора, на ищеца не се дължат
разноски.
На процесуалния представители на ответниците А.Г. и Ю.К. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 ЗА в размер на 1430 лв.
На ответника В.Я. следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.
Искането на ответника В.С. за
присъждане на разноски е неоснователно – по делото не са представени
доказателства за направени разноски.
По изложените мотиви Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.Д.П., ЕИК: **********, срещу В.П.С.,
адрес: ***, Д.Ж.П., адрес: ***, В.П.Я., адрес: ***, Б.Н.А., адрес: ***, А.Л.Г., адрес: ***, Ю.А.К., адрес: ***, Г.К.К.,
адрес: *** и Л. Л.А., адрес: ***, искове
с правно основание чл.45 ЗЗД, вр. чл.216, ал3 ЗМВР, за сумата от 30000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от умишлени нарушения по
време на арест на 28.05.2015 г., извършени от ответниците не при или по повод
изпълнение на служебните задължения като полицаи в 08 РПУ – СДВР, които
нарушения представляват престъпления.
ОСЪЖДА Т.Д.П., ЕИК: **********, да заплати на адв. И.Н. – САК, със служебен адрес за кореспонденция: гр. София ж.к. *********, на основание чл.38 ЗА сумата от 1430 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ.
ОСЪЖДА Т.Д.П., ЕИК: **********, да заплати на В.П.Я., адрес ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1000 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: