Р Е Ш Е Н И Е
N
гр.Радомир, 12.10.2018 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, в публичното заседание на 19
септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Антон Игнатов
при участието на секретаря В. К., изслуша докладваното от съдията наказателно административен характер дело N 270 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
С наказателно постановление № .г. на началник
група към ОДМВР- Перник, РУ- Радомир, упълномощен с .г. на Министъра на
вътрешните работи, на жалбоподателя К.Б.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, са
наложени следните наказания: 1. по чл.185 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лв. и
2. по чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 100 лв.
Наказателното постановление е обжалвано в
срок от жалбоподателя и по изложените в жалбата и доразвити в съдебно заседание
обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени изцяло.
Наказващият орган- началник група към ОДМВР-
Перник, РУ- Радомир, редовно призован, не е изпратил представител в съдебно
заседание, но в съпроводителното писмо е изразил становище, че жалбата следва
да бъде оставена без последствие, а наказателното постановление бъде
потвърдено.
Р.п.Р. редовно уведомена, не е изпратила
представител в съдебно заседание и не е изразила становище по жалбата.
Районният съд, преценявайки събраните по
делото доказателства по реда на чл.14 и
чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок и от надлежна
страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
същата е основателна по следните съображения:
От фактическа страна.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана със съставянето
на Акт № .г. за установяване на административно нарушение на К.В., на длъжност
„мл.автоконтрольор“, към ОДМВР, РУ- Радомир. Според
констатациите в същия, на 13.11.2017
г. в 21:50 часа в община Ковачевци на път трети клас № 623, в района на с.Жабляно,
с посока на движение от с.Лобош към гр.Земен, като водач на лек автомобил- В.с рег. № ., жалбоподателят е управлявал същия с изтекъл срок на АУАН
серия Г № .. Водачът е управлявал въпросното МПС, негова собственост, което е
било спряно от движение.
В съдебно
заседание като свидетели са разпитани актосъставителят
К.В. на длъжност „мл.автоконтрольор“ при РУ- Радомир
и свидетелите по акта П.Н. на длъжност „ст.полицай“ в РУ- Радомир и П.Т., на длъжност
„ст.полицай“ в Участък Земен към РУ- Радомир.
Според
актосъставителя била изпратена от ОДЧ група за съдействие на автопатрула на Полицейския участък в Земен, които в района
на с.Жабляно били спрели за проверка въпросния автомобил марка ВАЗ, като на
същия били съставени АУАН, но не си спомня колко бройки. Единият бил съставен
за липса на „ГО“, а за другите не си спомня.
Свидетелите
П.Н. и П.Т. не си спомнят нищо конкретно, като свидетелят Т. си спомня
единствено за съставен акт за липса на застраховка „Гражданска отговорност“.
Видно от
самия АУАН № .г., същият бил подписан от актосъставителя, от свидетелите по
акта и от жалбоподателя, без възражения от последния.
Въз основа на съставения АУАН, административнонаказващият
орган- началник група към ОДМВР- Перник, РУ- Радомир, издал обжалваното наказателно
постановление № .г., с което на жалбоподателя К.Б.К, ЕГН **********, с адрес:
*** 2, са наложени следните наказания: 1. по чл.185 от ЗДвП- глоба в размер на
20 лв. и 2. по чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 100 лв.
Видно от приложената справка за нарушител/водач, на
жалбоподателя са налагани множество наказания по ЗДвП.
От правна страна.
По първото нарушение като законна разпоредба,
която е била нарушена, съгласно чл.42, т.5 ЗАНН, в АУАН са посочени чл.157,
ал.6 ЗДвП. В обжалваното наказателно постановление, съгласно чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН е посочен същият текст и същият гласи: „При
съставяне на акт за нарушение
по този закон
контролният талон се отнема и се
връща на водача след изпълнение
на задължението по чл.190, ал.3.
Актът за нарушението заменя контролния талон за срок до
един месец от издаването му.“
Отговорността на жалбоподателката по е
ангажирана по чл.185, предл.1-во ЗДвП. Нормата е бланкетна и според същата, за нарушение на този
закон и на издадените въз основа на него
нормативни актове, за което не
е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба
до 20 лв.
По второто нарушение. В настоящия казус при
съставянето на акта, като законна разпоредба, която е била нарушена, съгласно
чл.42, т.5 ЗАНН, е посочен чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП. Същата разпоредба е
цитирана и в обжалваното наказателно постановление, съгласно чл.57, ал.1, т.6 ЗДвП. Текстът въвежда забрана на водачите на ППС да
управляват
пътно превозно средство, спряно от движение.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана
по чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП. Цитираният текст гласи: „Наказва се с глоба
от 100 до 300 лв., който
управлява моторно превозно средство, спряно от движение,
или състав от пътни превозни средства, в който е включено спряно от движение пътно
превозно средство, без разрешение на службата за
контрол на Министерството на вътрешните работи;“
За да се произнесе по законосъобразността и
правилността на наказателното постановление, съдът следва да прецени дали са спазени и изискванията
на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране
на административно наказателното преследване. В тази насока е налице
различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени
от надлежен орган или не
са издадени в установените законови срокове или не
съдържат изискуемите от закона реквизити
или са нарушени
съществени процесуални правила при съставянето
на акта и издаването на НП, то последното ще
следва да бъде отменено като
незаконосъобразно. Следва да се отбележи, че критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било
допуснато, би могло да се
стигне и до друго решение по
въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на
страните в която и да е фаза на
процеса. Когато, обаче, са спазени
всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва
да провери дали то е правилно,
т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва
да установи пред съда, че
има извършено административно нарушение такова, каквото е описано в акта и че същото е извършено
от лицето, посочено като нарушител.
Ако това не бъде доказано
пред съда, то НП следва да
бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан
и въпросът
за съответствието на наложената санкция
с тежестта на нарушението, само когато
размерът на административното наказание или имуществената санкция може да
бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона.
В настоящия казус наказващият орган се е
основал на фактическите констатации на акта за установяване на административно
нарушение, които при условията на чл.189, ал.2 ЗДвП и в рамките на
производството по налагане на административни наказания се считат за верни до
доказване на противното. От друга страна, по силата на чл.16 НПК, във връзка с
чл.84 ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща
доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление №
10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото
по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е
извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
С оглед свидетелските показания на актосъставителя и свидетелите по акта, които
заявяват, че не си спомнят нищо по случая, а актосъставителят ти спомня
единствено, че са съставени няколко акта, единият от които е за липса на
застраховка „Гражданска отговорност“, нарушението се явява изцяло недоказано.
Освен тези свидетелски показания в съдебно заседание не е доказано по несъмнен
и категоричен начин чрез каквито и да е други доказателствени
средства извършването на което и да е от нарушенията- управление на МПС с изтекъл срок
на АУАН серия Г № ., както и управление на
моторно превозно средство, спряно от движение. В този смисъл по отношение на двете визирани в
наказателното постановление нарушения наказателното постановление се явява неправилно,
което води до неговата пълна отмяна.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1, пр.ІІІ-то
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И
ОТМЕНЯ наказателно постановление № .г. на началник група към ОДМВР- Перник, РУ-
Радомир, упълномощен с .г. на Министъра на вътрешните работи, с което на
жалбоподателя К.Б.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, са наложени следните
наказания: 1. по чл.185 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лв. и 2. по чл.177, ал.1,
т.4, пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- Перник на основанията, предвидени в
Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава ХІІ от Администранивнопроцесуалния
кодекс в 14- дневен срок от съобщаването на страните.
Районен съдия: