№ 92
гр. Каварна, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на четвърти
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Живко П. Георгиев
при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова
като разгледа докладваното от Живко П. Георгиев Административно
наказателно дело № 20233240200056 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № BG23052022/2000/Р8-150/16.11.2022г. на
директора на Национално тол управление/НТУ/ към Агенция „Пътна
инфраструктура“/АПИ/ гр.София на основание чл.179 ал.3а от Закона за
движение по пътищата е наложено на М. Н. М. гражданин на Република
България ЕГН ********** с адрес гр.Суворово,общ.Суворово,обл.Варна
улица „***“ № 19 за извършено административно нарушение по чл.179 ал.3а
от Закона за движение по пътищата административно наказание –глоба в
размер на 1800/хиляда и осемстотин/ лева.
Жалбоподателят нередовно призован,не се явява,не се представлява.По
отношение на нередовно призования жалбоподател,настоящия съдебен състав
е приел,че не са налице пречки за даване ход на делото,тъй като в процесния
случай намира приложение разпоредбата на чл.61 ал.4 от ЗАНН с оглед на
факта,че жалбоподателят не е намерен на посочения от него адрес в
жалбата.В жалбата се излагат множество твърдения,че при издаването на НП
не са спазени изискванията на закона,с оглед на което същото е неправилно и
незаконосъобразно,поради допуснати съществени процесуални нарушения и
неправилно приложение на материалния закон.Моли за отмяна на
наказателното постановление,както и да му бъдат присъдени направените по
делото разноски на основание чл.63д от ЗАНН.
Въззиваемата страна редовно призована,представлява се от процесуален
представител в съдебно заседание,който представя доказателства,взема
становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на
НП.Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата страна Районна прокуратура гр.Каварна редовно
1
призована,не изпраща представител и не взема становище.
Жалбата е подадена в законоустановения срок,срещу подлежащ на обжалване
акт,от лице легитимирано да атакува наказателното постановление,поради
което е процесуално допустима.
Съдът за да се произнесе по основателността и и след като се запозна и
прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното
наказателно постановление,намира за установено следното:
Съвкупно от показанията на актосъставителя К. П. В. и свидетеля
присъствувал при установяване на нарушението-С. С. С.,както и от
приложените към административнонаказателната преписка писмени
доказателства и служебно изисканите такива и приобщени към
доказателствения материал по делото се установява,че на 23.05.2022г. в 14:42
часа в направление излизане от територията на Република България,на
граничен контролно-пропускателен пункт Дуранкулак е пристигнало пътно
превозно средство с рег.№ *** вид: Влекач,марка и модел СКАНИЯ Р 410, с
обща допустима максимална маса-над 12 тона управлявано от М. Н. М..
След извършена проверка от страна на контролните органи е установено,че на
13.05.2022г. в 09:34 часа,горепосоченото пътно превозно средство/ППС/ с
регистрационен № ***,попада в категорията на пътно превозно средство,за
което е дължима но не е заплатена такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за
пътищата/ЗП/.Цитираното превозно средство е засечено на 13.05.2022г. в
09:34 часа,по път I-9,км 0+616,включен в обхвата на платената пътна
мрежа,като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна
такса,съгласно чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата/ЗП/.
Като място на нарушението е посочен път I-9,км 0+616,за който се събира
такса за изминато разС.ие-тол такса,съгласно Приложение № 1 към Решение
№ 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020г. за приемане на списъка
на републиканските пътища,за които се събира такса за изминато разС.ие-тол
такса.
За извършеното административно нарушение се генерира доказателствен
запис/доклад/ от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП с номер на
нарушението DFA919EF19E45987E053041F160A5374,който заедно с
приложените към него статични изображения във вид на снимков материал
и/или динамични изображения-видеозаписи,представлява доказателство за
отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство,неговата
табела с регистрационен номер,датата,час и мястото на движение по участък
от път,включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на
техническото средство/контролно устройство с идентификатор № 10421-част
от системата.
С оглед на гореизложеното и поради неплащане на компенсаторната такса от
жалбоподателя К. П. В.,на длъжност главен специалист/контрольор/ в отдел
ПТРР,териториална дирекция Митница Варна съставил на водача
АУАН,който е подписан от него,от свидетеля С. С. С. и от жалбоподателя без
възражения.
Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното Наказателно
2
постановление№ BG23052022/2000/Р8-150/16.11.2022г. на директора на
Национално тол управление/НТУ/ към Агенция „Пътна
инфраструктура“/АПИ/ гр.София,с което на основание чл.179 ал.3а от Закона
за движение по пътищата е наложено на М. Н. М. гражданин на Република
България ЕГН ********** с адрес гр.Суворово,общ.Суворово,обл.Варна
улица „***“ № 19 за извършено административно нарушение по чл.179 ал.3а
от Закона за движение по пътищата административно наказание –глоба в
размер на 1800/хиляда и осемстотин/ лева.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
актосъставителя К. П. В. и свидетеля присъствувал при установяване на
нарушението-С. С. С.,както и от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства и служебно
изисканите такива и приобщени към доказателствения материал по
делото.Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя К. П. В. и
свидетеля присъствувал при установяване на нарушението-С. С. С.,тъй като
същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи,не
съдържат противоречия или разминавания и са логични и ясни.Свидетелите
добросъвестно заявяват какво си спомнят по случая и поддържат изцяло
констатациите отразени в процесния АУАН,който са подписали.Писмените
доказателства,вкл. служебно изисканите от съда и представените от страните
също спомагат за установяване на множество релевантни към предмета на
доказване по делото факти и обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна страна
следното:
Въз основа на извършената цялостна служебна проверка съдът счита,че
АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентни административни
органи,спазена е формата за съставяне на АУАН и НП,които формално
съдържат почти всички необходими реквизити.Въпреки това според съда при
съставянето на АУАН и след това при издаването на атакуваното НП са
допуснати съществени процесуални нарушения относно съдържанието и по-
точно посочването на обстоятелствата във връзка със субекта на нарушението
и отделно с неправилното посочване на нарушената приложима
материалноправна разпоредба от ЗДвП.Последното е посочено и в най-
новата съдебна практика на касационните инстанции,а именно: Решение № 18
от 31.01.2023г. по к.адм.н.д. № 4/2023г. на Административен съд-
Кюстендил.Съдът намира подобно на изразеното детайлно и подробно в
Решение № 2240/29.11.2022г. по КАНД № 6368/2022г. на АС-Пловдив,че така
установеното съдържание на АУАН и НП не отговаря на законовите
изисквания за реквизити,визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН след които е и
ясно описание на фактическите признаци на нарушението.В този изричен
смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС
1/1953г.,съгласно което всеки правораздавателен акт,с който се ангажира
отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа
пълно,точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически
положения,които се приемат за установени,както и приложимите към тях
материалноправни и санкционни норми.Този минимум от правнорелевантна
3
за наказания субект информация следва да се съдържа в текста на самия
правораздавателен акт,а не да се извлича чрез тълкуване от доказателствата
по делото.В процесния случай тези стандарти не са достигнати.
Съгласно чл.10 ал.1 от ЗП: „За преминаване по платената пътна мрежа се
въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства и такси на база време и на база изминато разС.ие“.От друга
страна в т.1 и т.2 на чл.10 ал.1 от ЗП са изброени и двата вида пътни такси :
-т.1: „такса за ползване на платената пътна мрежа-винетна такса за пътни
превозни средства по чл.10а ал.7;заплащането на винетната такса дава право
на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна
мрежа“
;-т.2: „такса за изминато разС.ие-тол такса за пътни превозни средства по
чл.10б ал.3; заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно
средство да измине разС.ие между две точки от съответния път или пътен
участък ,като изминатото разС.ие се изчислява въз основа на сбора на
отделните тол сегменти,в който съответното пътно превозно средство е
навлязло ,а дължимите такси се определят въз основа на сбора на
изчислените за съответните тол сегменти такси.“
Същевременно в чл.179 и чл.187а от ЗДвП са предвидени три категории
субекти,които носят отговорност за допуснато управление на МПС по
републиканската пътна мрежа без заплатена винетна/тол такса-това са
собственикът,вписаният ползвател или действителния водач на МПС.С оглед
на установените от законодателя три категории субекти,които могат да носят
отговорност по дадения административен състав,това безусловно изисква и
задължава АНО още при описание на съставомерните признаци на
нарушението в НП да се посочи в какво качество е наказан нарушителят,за да
може съдът да извърши автономна преценка правилно ли е определена
пасивната му легитимация.
В конкретния случай в съображенията за отмяна на НП следва да се
посочи,че самото нарушение изобщо не е било доказано и установено
безспорно в необходимата степен от обективна и субективна страна ,вкл.
относно авторството на деянието,в хода на първоинстанционното
административнонаказателно производство проведено незаконосъобразно от
АНО.Неясно остава как е бил формулиран от АНО при издаване на НП
изводът за авторството на деянието,едва на 23.05.2022г.Тук е мястото да се
посочи,че след като административното обвинение е формулирано с АУАН,в
смисъл на изпълнително деяние-управление на ППС,то релевантен за
авторството на деянието е фактът кое е лицето,управлявало това ППС,който
факт от гледище на законосъобразното образуване и протичане на
административнонаказателното производство следва да бъде безспорно
доказан още към момента на издаване на НП и ангажиране на
административнонаказателната отговорност на конкретно лице за
него.Недопустимо е този факт да се предполага или извлича от АНО само от
обстоятелството,че след като на 23.05.2022г. жалбоподателят е управлявал
конкретното ППС,то същото той е сторил и на 13.05.2022г.
4
Ето защо настоящия въззивен съдебен състав напълно споделя изводите
изложени в Решение № 2240/29.112022г. по КАНД № 6368/2022г. на АС-
Пловдив и Решение № 1414/07.08.2022г. по КАНД № 239/2022г. на АС-
Благоевград,в които е изрично споделено,че тежестта за установяване на
конкретното деяние,съставляващо административно
нарушение,обстоятелствата при които е извършено,неговият извършител и
вината му е на административнонаказващият орган/не единствено на
въззивния съд/,като АНО следва да проведе пълно и главно доказване по
спорните факти още в хода на административнонаказателното
производство.Наказателното постановление не може да почива на несигурни
изводи и/или предположения относно извършеното административно
нарушение и неговото авторство към момента на издаването му от АНО.В
случая макар по безспорен и несъмнен начин да е доказано,че на дата
13.05.2022г. в 09:34 часа,горепосоченото пътно превозно средство/ППС/ с
регистрационен № *** вид: Влекач,марка марка и модел СКАНИЯ Р 410,с
обща техническа допустима максимална маса-над 12 тона,попадащо в
категорията на пътно превозно средство,за което е дължима но не е заплатена
такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата/ЗП/ е засечено,по път I-9,км
0+616,включен в обхвата на платената пътна мрежа,като за посоченото ППС
не е заплатена дължимата пътна такса,съгласно чл.10 ал.1 т.2 от Закона за
пътищата/ЗП/,по никакъв начин не доказва,че на посочената дата,час и
място,автомобилът при движението на който е допуснато нарушението е бил
управляван от жалбоподателя М. Н. М..Доколкото отговорността по чл.179
ал.3а от ЗДвП следва да бъде понесена от водача,управлявал ППС без
заплатена пътна такса,санкциониращият орган следва да установи и докаже
по несъмнен и безспорен начин не само обективните и субективните
признаци на административнонаказателния състав на чл.179 ал.3а от ЗДвП,но
и авторството на деянието.В съставения АУАН нарушението се сочи за
установено от справка в електронната система за събиране на пътни такси по
чл.10 ал.1 от ЗП.Доказателствената сила на тази справка по аргумент от
чл.189е ал.9,във връзка с ал.8 от ЗДвП,обаче обхваща единствено отразените
в справката данни за обстоятелствата относно мястото,датата,точния час на
извършване на нарушението,регистрационния номер на пътното превозно
средство ,както и данни ,свързани с движението по участък от път,включен в
обхвата на платената пътна мрежа,данни за липса или наличие на
декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите
такси,т.е доказателствената сила на справката от електронната система за
събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП,не обхваща авторството на
деянието.В този смисъл непредставяне от страна на жалбоподателя на
доказателства,оборващи справката от електронната система е абсолютно
ирелевантно за доказаността на административнонаказателното обвинение от
гледна точка на извършителя на нарушението и респективно субекта на
отговорността.Съответно съставеният въз основа на справката по чл.189е ал.8
от ЗДвП акт за установяване на административно нарушение не може да бъде
доказателство за това кое лице,в качеството му на водач на ППС е извършило
санкционираното нарушение по чл.179 ал.3а от ЗДвП.Такова доказателство не
5
може да бъде и обстоятелството,че М. Н. М. е подписал съставения АУАН без
възражения.Тези факти не могат да бъдат разглеждани като
доказателства,потвърждаващи самоличността на нарушителя и неговата вина.
Вярно е,че жалбоподателят,като водач на автомобила в момента на
проверката на ГКПП не е възразил изрично срещу констатациите в АУАН,но
това не освобождава административнонаказващия орган от задължението му
да обоснове със съответните доказателства обстоятелствата,въз основа на
които е наложено административното наказание,включително да
персонализира по безспорен начин нарушителя.Съгласно чл.53 ал.1 и ал.2 от
ЗАНН,наказващият орган издава наказателното постановление само когато по
безспорен начин е доказано извършването на нарушението,самоличността на
нарушителя и неговата вина.Преди да издаде санкционния акт,наказващият
орган е следвало да направи самостоятелна проверка на обстоятелствата по
нарушението,както и да събере доказателства за всяко от тях,включително за
авторството.Като не е извършил проверка на обосноваността на акта преди да
се произнесе по преписката,наказващият орган е издал наказателното
постановление в нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН.Изцяло в тази насока е и
цитираното по-горе Решение № 1615/16.09.2022г. по КАНД № 335/2022г. по
описа на АС-Благоевград.
На следващо място и на самостоятелно основание следва да се посочи,че е
налице и нарушение на чл.42 ал.1 т.5 от ЗАНН,доколкото в АУАН не е
посочена словесно или дори само цифрово приложимата и единствено
относима като нарушена материалноправна норма от ЗДвП,а именно тази на
чл.139 ал.7 от ЗДвП,която описва дължимото поведение и предвижда
следното: „Водачът на пътно превозно средство от категорията по чл.10б ал.3
от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път,включен в обхвата на
платената пътна мрежа,да закупи маршрутна карта за участъците от
платената пътна мрежа,които ще ползва,или да изпълни съответните
задължения за установяване на изминатото разС.ие и заплащане на
дължимата такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата,освен когато тези
задължения са изпълнени от трето лице“.Вместо това неправилно както в
АУАН,така и в обжалваното НП е посочена като нарушена законова
разпоредба единствено и само санкционната такава-чл.179 ал.3а от
ЗДвП,която гласи: „ Водач,който управлява пътно превозно средство от
категорията по чл.10б ал.3 от Закона за пътищата по път,включен в обхвата
на платената пътна мрежа,за което не са изпълнени съответните задължения
за установяване на изминатото разС.ие,съгласно изискванията на Закона за
пътищата,за участъка от път,включен в обхвата на платената пътна
мрежа,който е започнал да ползва,или няма закупена маршрутна карта за
същата,съобразно категорията пътното превозно средство,се наказва с глоба
в размер на 1800 лева.“Относно правните последици и съотношението между
разпоредбите на чл.139 ал.7 от ЗДвП и чл.179 ал.3а от ЗДвП на нарушена
материалноправна норма спрямо санкционна такава са налице разсъждения в
Решение от 18.04.2022г. по КАНД № 10043/2022г. на Административен съд-
Велико Търново,както и цитираното вече Решение № 18 от 31.01.2023г. по
КАНД № 4/2023г. на Административен съд-Кюстендил.Изцяло в тази насока
6
на разсъждения са се ориентирали и други касационни инстанции,като
изрично сочат качествено различния правен характер и последици на всяка от
двете норми-Решение № 1615/16.09.2022г. по КАНД № 335/2022г. по описа на
АС-Благоевград;Решение № 2161 от 23.11.2022г. по КАНД № 2361/2022г. на
XXIV на Административен съд-Пловдив;Решение от 09.09.2021г. по КАНД №
173/2021г. на I състав на Административен съд-Русе и др.
По отношение на настоящото административнонаказателно
производство,нито в съставения АУАН,нито в обжалваното НП се сочи,че
извършеното нарушение е такова по чл.179 ал.3а във връзка с чл.139 ал.7 от
Закона за движение по пътищата.
Очевидно е налице несъответствие между словесното описание на
нарушението и неговата правна квалификация отразена цифрово в АУАН и
НП,което представлява съществено нарушение на процесуални правила и е
самостоятелно основание за отмяната на НП,тъй като обективно ограничава
правото на защита на нарушителя и по-специално-възможността му да
организира защитата си съобразно възприетите от наказващият орган,като
пораждащи отговорността му факти.Същото съставлява нарушение на чл.42
т.4 и 5 от ЗАНН и на чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН.
Допуснатата нередовност в акта е възпрепятствала упражняването правата на
жалбоподателя по чл.44 от ЗАНН,тъй като същият е бил лишен от
възможността да разбере точно,какво е нарушил още от началото на
административното производство започнало със съставянето на
АУАН.Нередовностите в акта са пренесени в последствие и в НП,поради
което не биха могли да бъдат преодолени по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН
съгласно която разпоредба НП се издава и когато е допусната нередовност в
акта,щом е установено по безспорен начин извършването на
нарушението,самоличността на нарушителя и неговата вина,защото
извършеното процесуално нарушение е съществено,тъй като е накърнило
правото на защита на наказаното лице и това е така защото НП и АУАН са
строго формални актове,реда за издаването на които и производството
досежно същите са строго регламентирани в ЗАНН.
Тъй като се касае за особено съществено нарушение,допуснато от
административнонаказващият орган,довело до нарушение на императивна
разпоредба на ЗАНН,наличието на това нарушение обуславя отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
Съобразно изложеното съдът приема,че обжалваното НП следва да бъде
отменено изцяло на посочените самостоятелни основания.
По отношение на претендираните от жалбоподателя разноски:
Съгласно препращащата норма на чл.144 от АПК приложение намират
общите правила на чл.78 от ГПК и по конкретно за присъждане само
действително направените разноски..В кориците на делото обаче не се
намират доказателства за направени разноски от жалбоподателя.Не е
представено пълномощно от жалбоподателя,от което да е видно,че същият
упълномощава процесуален представител за оказването на правна защита и
съдействие изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд
7
гр.Каварна по обжалване на процесното НП.Не са представени и
доказателства за договорен или заплатен хонорар,а както беше упоменато по-
горе,присъждат се само действително направените разноски.Ето защо
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява
неоснователно,поради което и съдът не дължи произнасяне по същото.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.2 т.1 във връзка с ал.3 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG23052022/2000/Р8-
150/16.11.2022г. на директора на Национално тол управление/НТУ/ към
Агенция „Пътна инфраструктура“/АПИ/ гр.София на основание чл.179 ал.3а
от Закона за движение по пътищата е наложено на М. Н. М. гражданин на
Република България ЕГН ********** с адрес
гр.Суворово,общ.Суворово,обл.Варна улица „***“ № 19 за извършено
административно нарушение по чл.179 ал.3а от Закона за движение по
пътищата административно наказание –глоба в размер на 1800/хиляда и
осемстотин/ лева,като неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния
кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че
решението с мотивите е изготвено.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
8