Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 167
гр. ВРАЦА, 28.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 03.05.2019 г., в състав:
Председател: НАДЯ
ПЕЛОВСКА
Членове: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
РЕНАТА МИШОНОВА-ХАЛЬОВА
в присъствието на секретар
МИГЛЕНА КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N
196 по описа за 2019
год.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на адв.Ц.М., в качеството й на назначен от съда особен
представител на ответника И.А.К., против Решение № 943/11.12.2018 г. по гр.д.№
659/2018 г. на Районен съд-Враца, с което е признато за установено, че
жалбоподателят дължи на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, гр.София сумата
7140,24 лв. - главница по договор за потребителски кредит №
**********/26.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 18.09.2017 г.
до окончателното й изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 3335/20.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 4867/2017 г. по описа на
ВРС, и е осъден да заплати на дружеството деловодни разноски за исковото
производство в размер на 1029,81 лв. и в заповедното производство в размер на
193,22 лв.
В жалбата се
поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно като постановено в
противоречие с материалния закон. Твърди се, че клаузите на сключения между
страните договор за потребителски кредит не са индивидуално договорени, тъй като
договорът е сключен във формата на стандартизиран бланков формуляр и при Общи
условия, които са предварително изготвени от ищеца и ответникът не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им. Посочва се, че в договора липсва
ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите и какво
се включва в общите разходи на потребителя, поради което тази договорна клауза
е неравноправна и нищожна по смисъла на чл.146, ал.1 ЗЗП. Изтъква се, че и
договореното възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги е
прекомерно и не отговаря на изискванията на чл.10а ЗПК, поради което тази
уговорка е нищожна поради противоречие със закона. Навеждат се доводи, че при
недействителност на договора потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита съгласно чл.23 ЗПК, но ищецът може да търси тази сума на извъндоговорно
основание в друго съдебно производство.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковата претенция изцяло.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от "ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД, гр.София.
Жалбата е
процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на
законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт.
При
извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК настоящият съдебен състав
констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се
произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Районният
съд е сезиран със заявление на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, гр.София,
с което се иска да бъде издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против И.А.К.
*** за следните парични вземания: главница в размер на 7140,24 лева, мораторна
лихва в размер на 20,86 лева за периода от 06.01.2017 г. до 14.03.2017 г.,
както и законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното
изплащане на главницата. Претендира се и присъждане на направените съдебни
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д.№ 4867/2017 г. по описа на
Районен съд-Враца и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 3335/20.10.2017 г., с което заявлението е уважено изцяло.
Издадената
заповед за изпълнение е връчена на длъжника в условията на чл.47, ал.5 ГПК,
поради което с Разпореждане № 263/12.01.2018 г. районният съд на основание
чл.415, ал.1, т.2 ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си. Съобщение с тези указания е връчено на длъжника
на 24.01.2018 г. и в срока по чл.415, ал.1 от ГПК - на 23.02.2018 г. същият е
предявил иск пред ВРС, за което е уведомил и заповедния съд.
Както в
заявлението, така и в исковата молба се сочи, че вземането произтича от сключен
между страните договор за потребителски кредит № ********** от 26.10.2016 г. В
исковата молба се твърди, че на 24.10.2016 г. ответникът К. е кандидатствал
чрез Искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт, като
във връзка с това искане на 26.10.2016 г. му е предоставен Стандартизиран
европейски формуляр /СЕФ/, съдържащ информация относно посочения вид кредит с
пакет допълнителни услуги Бонус. След взето информирано решение от И.К. на
26.10.2016 г. е сключен договор за отпускане на потребителски кредит при ясно
уговорени параметри, чрез който кредит да бъде извършено рефинансиране чрез
погасяване задълженията на К. по други кредити, както и за заплащане на
възнаграждение за избран и закупен пакет от допълнителни услуги. В исковата
молба се твърди, че ищецът е изпълнил точно и в срок задълженията си като е
превел парични суми по посочени от ответника банкови сметки на трети лица, а
остатъкът - по личната сметка на ответника. Посочва се, че И.К. е направил само
1 пълна погасителна вноска, след което е преустановил изпълнението на поетото в
договора задължение за изплащане на кредита и договореното възнаграждение, в
резултат на което е изпаднал в забава и по силата на чл.12.3 от Общите условия
към договора и целият кредит е станал
предсрочно изискуем. Прави се искане за признаване за установено по отношение
на И.К., че дължи на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, гр.София сумата
7140,24 лв. - главница по договора за потребителски кредит, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането,
съгласно издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3335/20.10.2017 г. по
ч.гр.д.№ 4867/2017 г. по описа на ВРС. Изрично се посочва, че поради липса на
материален интерес не се поддържа искането за установяване съществуване на
вземане в размер на 20,86 лв., представляващо мораторна лихва за периода от 06.01.2017 г. до 14.03.2017 г.
В съдебното производство отново е извършено връчване на исковата молба в
условията на чл.47 ГПК, поради което и на основание ал.6 от същата разпоредба
съдът е назначил особен представител на ответника К.. В срока по чл.131 ГПК е
подаден отговор на исковата молба от адв.Ц.М., в качеството й на особен
представител, в който се изразява становище за недопустимост и неоснователност
на предявения иск. Навеждат се доводи, че ищецът не е изпълнил задължението си
да уведоми длъжника за за прогласяване на настъпила предсрочна изискуемост на
кредита. Прави се възражение за неравноправност на клаузите от договора,
касаещи закупуването на допълнителен пакет от услуги, тъй като са сключени във
вреда на потребителя, не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства, които
обсъдени поотделно и в тяхната пълнота, дават основание на настоящия съдебен
състав да приеме за установено от фактическа страна следното:
На 24.10.2016г. ответникът И.А.К. е подал до „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД попълнено и
подписано Искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ
КРЕДИТ Стандарт при следните параметри:
сума на кредита - 4000.00 лева; размер на месечната вноска - 413.95 лева; срок на кредита - 24 месеца; дата на
погасяване - 5-ти ден от месеца. К. е подписал декларация, че му е предоставена
информация във формата на СЕФ, че е получил разяснения, които са му дали
възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на
възможностите му и на финансовото му състояние, че е получил разяснение на
преддоговорната информация, както и на пакета допълнителни услуги. Същият е
декларирал, че е запознат и с Общите условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД. По
делото е приложен попълнен и подписан на 26.10.2016 г. от ответника СЕФ и
допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към СЕФ,
съдържащи описание на основните характеристики на кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт
с пакет от допълнителни услуги Бонус. И.К. е декларирал възможност и желание за
получаване на потребителски кредит и за закупуване на Пакет от допълнителни услуги. Уведомен е, че изборът
на Пакет от допълнителни услуги не е условие за сключване на Договора за
потребителски кредит, което също е декларирано и подписано от ответника.
На 26.10.2016г. между страните е сключен Договор за
потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт, при следните параметри: сума по кредита - 3000.00, срок на кредита- 24 месеца; размер на вноската по кредита - 185.46 лева; Годишен
процент на разходите (%): 41.17;лихвен
процент на ден - 0.11; Дължима сума по кредита - 4451.04 лева.Кредитът е
сключен за рефинансиране на задължения на длъжника към трети лица, за което
изрично е подадена и подписана молба от ответника. Параметрите по избрания и
закупен Пакет от допълнителни услуги са както следва: възнаграждение за закупен Пакет от допълнителни услуги - 3000.00 лева; размер на вноската по закупен Пакет от допълнителни услуги - 125.00
лева. Общото задължение по договора, включващо кредита и пакета от допълнителни
услуги, е определено в размер на 7451.04 лева, а общия размер на месечна вноска - 310.46 лева. Към договора са приложени декларация
от кредитополучеталя ,
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, Общите условия
към договора за потребителски кредит, както
и погасителен план. Всички посочени документи са подписани от ответника,
а ОУ носят подписа му на всяка страница.
В подкрепа на
твърденията си, че е изпълнил задълженията си по договора, ищецът е представил
платежни нареждания, от които се установява, че е превел суми в общ размер от
3000,00 лв., както следва:
С платежно нареждане до Кредисимо АД от 26.10.2016 г.,
ищецът е заплатил сума в размер на 988.89 лв.
С платежно нареждане до Провидент Файненшъл България ООД
от 26.10.2016 г., ищецът е заплатил сума в размер на 335.32лв.
С платежно нареждане до Фератум България ЕООД от
26.10.2016 г., ищецът е заплатил сума в размер на 584.03лв.
С платежно нареждане до Би Енд Джи кредит ООД от 26.10.2016 г. ищецът е заплатил сума в размер
на 974.96лв.
С платежно нареждане до И.К. от 26.10.2016 г. ищецът е заплатил сума в размер на 116.80лв.
От приложеното извлечение от сметка към договор за потребителски кредит №
********** е видно, че И.К. е заплатил първата вноска в размер на 310,46 лв., с
която е погасил главница в размер на 82,53 лв. и лихва от 102,93 лв., както и
0.34 лв. от втората вноска.
С уведомително писмо от 15.03.2017 г. кредиторът е уведомил кредитополучателя,
че договорът е едностранно прекратен и задълженията са обявени за предсрочно
изискуеми. Няма данни това уведомително писмо да е достигнало до знанието на
ответника.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Правната
квалификация на предявения установителен иск е чл.422 ГПК вр. 79, ал.1 ЗЗД и
чл.240, ал.1 ЗЗД.
За уважаване
на предявения иск ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на
правопораждащите факти, от които черпи изгодните за себе си последици, а
именно: сключването на валиден договор за кредит между страните чрез реално
предоставяне на определена парична сума от ищеца, в качеството му на
заемодател, на ответника, в качеството му на заемател, и поемане на задължение
от заемателя за връщане на заетата сума и договорените лихви в претендираните
размери.
При извършеното
оспорване на предявените искове в тежест на ответника е да докаже недължимост
на претендираните суми изцяло или отчасти като установи изпълнение на
задълженията си по договора или докаже наличието на правопогасяващи,
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти.
Както бе
посочено, от представените доказателства се установи, че на 26.10.2016 г. между
"ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, гр.София и И.А.К. е сключен Договор за
потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № **********, по силата на който
дружеството е предоставило на ответника потребителски кредит в размер на 3000
лева, както и пакет от допълнителни услуги на същата стойност.
По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър на БНБ
по чл.3а ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е регистриран
като финансова институция по смисъла на
чл.3, ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по
смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК.
От друга страна отпуснатият заем на ответника като физическо лице
представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на
ЗЗП и ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК,
както и по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора,
настоящият съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято
правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по
силата на препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/.
Съгласно
разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът
въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид
договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК.
Разпоредбата
на чл.21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикалане изискванията на този закон е нищожна, а
според чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11,
ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК целият договор за потребителски кредит е
недействителен. Посочено е също, че за договора за потребителски кредит се
прилагат и чл.143-148 ЗЗП.
С оглед
императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен
интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /в този
смисъл са задължителните указания, дадени с т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013
г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
При
извършената служебна проверка относно действителността на сключения между
страните договор, въззивният съд констатира следното:
При
сключване на договора е спазена изискуемата се от чл.10, ал.1 ЗПК писмена форма
на хартиен носител, клаузите са уговорени по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт, който не е по малък от 12. Анализирано съдържанието на договора отговаря
на изискванията на чл.11, ал.1, т.1- т.12 и т.20 ЗПК - съдържа дата и място на
сключването; вид на предоставения кредит; индивидуализация на страните; срок на
договора; общия размер на кредита и начин на усвояването му; размер на ГЛП; размер
на ГПР и взетите предвид допускания при
изчисляването му, както и общата сума, дължима от потребителя към момента на
сключване на договора; условията за издължаване на кредита, вкл. погасителен
план, съдържащ информация относно размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски; информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по
сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; уговорки относно правото на отказ на потребителя. Договорът
отговаря и на изискванията на чл.11, ал.2 ЗПК за подписване на всяка страница от
ОУ от страните по договора. При тези констатации настоящият съдебен състав
намира, че не са налице предпоставките на чл.22 ЗПК за прогласяване
недействителността на целия договор.
При
изследване съдържанието на останалите клаузи от договора, настоящият съдебен
състав констатира, че в същия се съдържат такива, чиято цел и резултат е
заобикаляне други императивни изисквания на ЗПК.
Както бе посочено, страните са се споразумели
за закупуване на пакет от допълнителни услуги Бонус на стойност 3000 лв. при
изрично оповестяване в основния договор, че закупуването на такъв пакет не е
условие за отпускане на кредита или за получаването му при условията на
основните параметри. В споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, сключено на датата на договаряне на кредита, са посочени пет предложени
допълнителни услуги от кредитодателя, като съдържанието им е дефинирано в Общите
условия на договора.
Първата
от услугите се състои в приоритетно разглеждане и изплащане на разрешения потребителски
кредит. Съгласно дефиницията, дадена в чл. 15.1 от ОУ, тази услуга представлява
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредита и изплащане на
същия преди договора. По никакъв начин от ОУ не става ясно по какъв начин тази
услуга се отнася към принципното общо задължение на кредитора да отпусне
кредита след довършване на писмената форма на договаряне по подписан от клиента
договор, съставен и предложен от самия доставчик за подписване след
първоначалното отправено от клиента искане /чл.3.3, 3.4, 3.5/. Вместо конкретни
срокове, които да бъдат съкратени при избор на приоритетно обслужване, общите
условия /чл. 3.4 и 3.5/ препращат към необявени вътрешни правила на доставчика
като предпоставка за довършването на двустранното подписване и изплащане на
вече уговорената главница. Съпоставката между общия и специалния ред,
представляващ съдържание на първата допълнителна услуга не позволява да се
определи конкретен предмет, като имуществено благо, предоставено на клиента,
кандидатстващ за кредит, което да е различно от основното задължение на
кредитора да предостави исканата главница. Още повече, че в случая естеството
на така уговорената допълнителна услуга налага тя да е предоставена още преди
окончателното сключване на договора, тъй като е предназначена да осигури именно
приоритетно одобрение на кандидата. Дори
и да се приеме, че специфичната престация на кредитора по тази услуга е
свързана с поемането на допълнителни разходи, за да се обоснове предимството
във времево отношение, в случая искането
е подадено на 24.10.2016 г. с възможност за допълнителен пакет „бонус“, а
договорът е сключен и сумите по същия са преведени на 26.10.2016 г.
Втората
и третата от услугите в пакета гарантират на кредитополучателя възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски или намаляването им. Всяка от тези възможности /чл.15.2 и чл.15.3/ обаче
допълнително е обусловена от изправността на клиента, който е обслужвал кредита
до този момент редовно, и от наличие на допълнителни обстоятелства, влошаващи
платежоспособността му /намаляване на доходите от труд на кредитополучателя или
член на домакинството му или понесени имуществени щети от бедствие/. Ползването
на тази услуга не засяга дължимостта на плащанията, тъй като както отложените,
така и намалените части от вноските остават изискуеми в края на погасителния
план. На практика при използване на тази опция, полученото от кредитополучателя
облекчение се изчерпва с временно ползване на неолихвени части от главницата,
доколкото включените в редовните вноските лихви по погасителния план са били
начислени за ползвани остатъци при регулярно плащане на падеж. Освен това, по
никакъв начин не става ясно как предвидената услуга за отлагане на определен
брой погасителни вноски се отнася към разпоредбата
на чл.12.3 от ОУ, предвиждаща, че при просрочване на една месечна вноска
настъпва автоматично прекратяване на договора и предсрочна изискуемост, без да
е необходимо кредиторът да кани и уведомява длъжника. В същата разпоредба е
предвидено, че страните могат да уговарят различен начин за уреждане на
отношенията си, но в чл.15.2 не е предвидено облекчение за длъжника във връзка
със закупуваната от него услуга за отлагане на вноски.
Четвъртата
услуга е уговорена като опция за промяна на падежна дата по целия план без
допълнителни условия /чл.15.4/, което практически може да се изрази в отлагане
на всички вноски, но при съгласие на кредитора.
Улесненото
допълнително кредитиране, предложено като петата услуга от пакета, не е
дефинирано по начин, който да гарантира каквото и да е предимство за
кредитополучателя, освен освобождаването му от кандидатстване, тъй като
улеснения не са посочени, а задълженията на кредитора са обусловени от вътрешни
правила /чл.15.5/.
Настоящият
съдебен състав намира, че споразумението относно предоставяне на пакет от
допълнителни услуги противоречи на
принципа на добросъвестност и справедливост. Уговорените като предоставени на
кредитополучателя престации изключват квалификацията им като допълнително
благо, за което е обосновано насрещно възнаграждение и то в размер, равняващ се
на уговореното възнаграждение за същинската престация – ползване на заети
парични средства за определен период от време.
От една
страна, това е така, тъй като всички описани елементи от пакета допълнителни
услуги са договорени като възможности за предоставяне, но не и като задължения
на финансовата институция. Принципът на справедливост и добросъвестност изисква
потребителят да заплаща възнаграждение за реалното ползване на определена
услуга, а не за хипотетичното ползване на такава.
От друга
страна, нито една от така посочените услуги не гарантира каквото и да е право
на кредитополучателя, което да може да бъде упражнено без да е обусловено от
насрещна воля на доставчика. В общите условия изрично е посочено, че
съответната допълнителна услуги се ползва само след одобрение от кредитора и
подписване на допълнително споразумение /чл. 15.2.3, 15.3.4, 15.4.1, 15.5.1./. Само
ако можеше да ползва отстъпките или предимствата без да се договаря отново, то
и предметът на допълнителния пакет би могъл да представлява ценност като опция.
На
следващо място следва да бъде отбелязано, че първата от услугите е обусловена
от неоповестени допълнителни условия, поради което не гарантира каквато и да е
сигурност за предоставено реално предимство. Освен това самото овъзмездяване на
участник в преговорен процес за срочно довършване на преговорите и изпълнение
на принципно поето задължение за предоставяне на договорен кредит не може да се
приеме за справедливо икономически обосновано договаряне при сравняване на позитивните
интереси на насрещните страни. Каквито и
да са извънредните действия на кредитора, пораждащи допълнително разходи за
приоритетно обслужване /допълнителни възнаграждения за работа в извънработно
време или завишени консумативни разходи поради експресни доставки на пощенски
пратки или др. подобни/ те не биха могли да надхвърлят така драстично присъщите
за основното кредитиране разходи, за да има конкретен интерес, който да може да
се компенсира с отделно възнаграждение
Най-сетне
следва да бъде отбелязано, че действително разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК
дава възможност на кредитора да събира
от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит, но съобразно ал.4 на същата разпоредба видът, размерът
и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно
и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая е определено
общо възнаграждение за всички посочени допълнителни услуги, като от сключеното
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги може да бъде
изведена единствено стойността на възнаграждение за първата услуга, но не и на
останалите такива.
В
обобщение на изложеното се налага изводът, че всички включени в допълнителния
пакет „услуги“ се свеждат до средство за съществено увеличаване на цената на
основното кредитиране, като по същество предлагането им като предимство от
доставчика води до икономически резултат идентичен със значително оскъпяване на
кредита, необявено надлежно на потребителя като лихвен процент и разходи по
кредита съгласно изискванията на чл.19 и чл.10а ЗПК. Уговарянето на цената на
пакет с необосновани предимства несъмнено налага квалифицирането на тази част
от договора като средство за заобикаляне на забрани. В този смисъл въззивният
съд намира, че споразумението за закупуване на допълнителен пакет е нищожно по
смисъла на чл.21, ал.1 ЗПК като заобикалящо изискванията на императивна
нормативна уредба, гарантираща специфична потребителска защита при кредитиране.
При тези съображения, настоящият съдебен състав прави
следните крайни изводи:
Предявеният иск е за установяване съществуване на
вземане за главница в размер на 7 140,24 лв. Анализът на изложените в исковата
молба твърдения и събраните писмени
доказателства, по-конкретно приложеното извлечение от сметка с отразяване на
извършените от длъжника плащания, води до извода, че тази "главница"
е формирана от следните компоненти: сумата 2 917,47 лв., представляваща
непогасена част от потребителския кредит, сумата 1347,77 лв. - неизплатена
договорна лихва, както и сумата 2 875,00 лв. - неизплатена част от
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
Съдът намира за неоснователен иска в частта, в която
се претендира признаване за установено вземане за главница в размер на 1347,77
лева. Както бе посочено, тази сума представлява вземане за неизплатена възнаградителна
лихва. Това вземане има самостоятелен характер и не е част от главницата, а
ищецът е предявил единствено иск за признаване за установено съществуване на
вземане за главница. След като съдът не е сезиран с претенция с правно
основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.2 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане за възнаградителна лихва, то не е допустимо да се
произнася по такъв иск и да присъжда такова вземане. Включването на това
вземане в главницата, така както се претендира от ищеца, би довело и до
недопустимо присъждане на лихва върху лихва, доколкото се иска признаване на законна
лихва върху цялата посочена като главница сума, в която попада и вземането за
възнаградителна лихва.
Съдът намира за неоснователен иска и в частта, в която
се претендира признаване за установено вземане за главница в размер на 2 875,00
лв. Тази сума може да бъде разглеждана като част от главница, доколкото
представлява част от договорено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги. При изложените по-горе в мотивите съображения обаче въззивният съд
намира, че в тази част претенцията е основана на нищожни клаузи от договора, с
оглед на което кредитополучателят не дължи заплащане на това възнаграждение.
В обобщение на изложеното, въззивният
съд намира, че предявеният иск следва да бъде уважен до размер от 2917,47 лв.,
т.е. за стойността на непогасената част от стойността на потребителския кредит,
а в останалата част предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. При това положение решението на ВРС следва да бъде отменено в
частта, в която установителният иск е уважен за сумата над 2917,47 лв. до
пълния претендиран размер от 7140,24 лв. и вместо него следва да бъде
постановено решение, с което искът да бъде отхвърлен за посочената разлика.
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция и съобразно
уважената част от иска, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в
частта, в която ответникът И.К. е осъден да заплати на ищеца "ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД деловодни разноски за исковото производство над 420,78 лв.
и разноски за заповедното производство над 78,95 лв.
Пред настоящата съдебна инстанция ищецът е направил разноски в общ размер
от 715,00 лева, от които 200,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение и 515,00
лв. - възнаграждение за особен представител. На основание чл.78, ал.1 ГПК от
тази сума на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер от 292,15 лв. съобразно уважената част от иска.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
943/11.12.2018 г. по гр.д.№ 659/2018 г. на Районен съд-Враца В ЧАСТТА, в която
е признато за установено, че И.А.К. *** дължи на "ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД, гр.София сума над 2917,47 лв. до пълния уважен
размер от 7140,24 лв. - главница по договор за потребителски кредит
№ **********/26.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 18.09.2017 г.
до окончателното й изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 3335/20.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 4867/2017 г. по описа на
ВРС, както и В ЧАСТТА, в която И.А.К. е осъден да заплати на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД,
гр.София деловодни разноски за исковото производство над размер от 420,78 лв.,
както и деловодни разноски за заповедното производство над размер от 78,95 лв.
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. чл.240, ал.1 ЗЗД за признаване за установено че И.А.К. *** дължи на "ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД, гр.София сума над 2917,47 лв. до пълния предявен
размер от 7140,24 лв. - главница по договор за потребителски кредит
№ **********/26.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 18.09.2017 г.
до окончателното й изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 3335/20.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 4867/2017 г. по описа на
ВРС.
ОСЪЖДА И.А.К., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ПРОФИ КРЕДИТ БЪГАРИЯ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ***, законен представител С.Н.Н., сумата 292,15 лв., представляваща разноски пред
въззивната инстанция съобразно уважената част от иска.
Решението не
подлежи на обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1, пр.2 ГПК и е окончателно.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........