Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260348 06.06.2022 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV граждански състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети април две
хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕЯН ВЪТОВ
при участието на секретаря: Таня Ангелова,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 7103 по описа на
съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове по чл. 49 ЗЗД на М.Д.Г., ЕГН **********, понастоящем действащ
лично и със съгласието на своята майка К.Д.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния му представител адв. В.К. против „Диагностично-консултативен център 5 - гр.
Пловдив“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район „Тракия“, ул.
„Съединение“ № 42, представлявано от управителя О. К. Л., за осъждане ответника
да заплати ищеца на сумата от 4 000 (четири хиляди) лева, частичен иск
от сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - болки, страдания и неудобства, в резултат от травматично
увреждане на здравето - счупване на дясната бедрена шийка, вследствие на
претърпян инцидент на 25.07.2018 г. и сумата от 1 490.43 (хиляда четиристотин и деветдесет лева и
четиридесет и три стотинки) лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди - сбор от платените разходи за лечение, медикаменти и разходи за обучение,
ведно със законната лихва върху двете суми от 25.07.2018 г. – датата на деликта,
до окончателното им погасяване. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на
25 юли 2018 г. ищецът, който тогава бил на дванадесет
години, заедно със своята майка и по-малък брат, посетил ответното лечебно
заведение за извършване рентгенова снимка, по предписание на наблюдаващия го
ортопед, тъй като имал проблеми с походката. На излизане от рентгеновия кабинет
направил крачка напред, но тъй като нивото на кабинета било по-високо от нивото
на нивото на коридора, загубил равновесие и паднал. Вследствие на удара се
получило счупване на дясната бедрена шийка, поради което се извършила
спешна тричасова операция с поставяне на два броя канюлирани спонгиозни
винтове. Ищецът бил изписан на 31.07.2018 г., като му бил издаден болничен лист
за престой в болницата за 6 шест дни, а след това му били издавани болнични за
още 60 дни или общо за 66 дни. По препоръка на лекарите повече от пет месеца ищецът
се придвижвал с инвалидна количка и ходел с помощни средства - патерици. Това
наложило бащата да ползва болнични в периода 26.07.2018 г. - 29.09.2018 г.
Твърди се, че вследствие на инцидента ищецът изпитвал силни болки, като през първите три-четири месеца не е могъл да
стане и да отиде до тоалетната, при нужда и се налагало майка му или баща му да
му осигуряват помощ. Също така се налагало да бъде
избърсван и подмиван, което било много притеснително и неудобно за него. Спрял
да посещава училище, а също така и тренировки по волейбол. Наложило се да
посещава частни уроци по английски език, за да може да не изпуска учебния
материал и да завърши учебната година. Сочи се, че ищецът посещавал частното
училище „Евро – Алианс“ ООД, тъй като само то било пригодено за достъп с
инвалидна количка. Необходимо било да си направи регистрация в онлайн платформа
„Уча се“, за да може да компенсира отсъствието от училище. Във връзка с
инцидента били заплатени следните суми: 540
лева – за поставените при операцията винтове; 375.43 лева - за консумативи и лекарства; 476 лева - за частно училище и
99 лева - абонамент за онлайн платформа „Уча се“. Сборът от тези суми възлиза
общо на 1 490.43 лева,
като същите се претендират като имуществени вреди.
В подадения отговор на исковата
молба „Диагностично-консултативен център 5 - гр. Пловдив“ ЕООД, ЕИК *********, представляван от адв. А.П.,
възразява за отхвърляне на предявените искове. Оспорва механизма, като сочи, че
падането е в резултат на неправилната
преценка на лицето, здравословен проблем и неосъществен родителски контрол. Сочи,
че всички помещения в заведението са обезопасени и съобразени с техническите
правила, а прагът няма дефект. Проверката от ИА „Медицински одит“ опровергава
наличието на нарушения. Продължителността на възстановителния процес е в
следствие на неизпълнение на медицинските препоръки от контролните прегледи.
Използването на помощни средства не е пречка за посещение на училище. Разходите
за обучение са направени по желание на родителите. Възразява за наличие на
съпричиняване от деветдесет процента. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази наведените
от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по
делото, по правилото на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявените искове за
основателни в цялост, по следните
съображения:
Предявени са искове с правно
основание чл. 49 ЗЗД, както следва: частичен иск за обезщетение за
неимуществени вреди и иск за имуществени вреди, вследствие на травматично
увреждане на здравето. В тази връзка, отговорността чл. 49 ЗЗД е отговорност за
чужди действия. Тя има гаранционно-обезпечителна функция и е от обективен характер що се
касае до възложителя на работата, който не може да наведе самостоятелно
възражение, че не носи вина за настъпилите вреди, но може да възразява, че лицето,
на което е възложил работата, не е виновно за настъпването на вредоносния
резултат. В този случай носи тежест по оборване на презумпцията по чл. 45, ал.
2 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е производна за възложителя на работа от
извършения деликт, т.е. тя възниква, доколкото е налице виновно поведение на делинквента,
от което следва, че не възниква отговорност за възложителя, ако не е осъществен
деликт. Юридическите лица отговарят единствено при условията на чл. 49 ЗЗД, доколкото
тяхната дейност се осъществя винаги от лица, натоварени с определена работа. Без
правно значение е дали по делото ще бъде установена личността на извършителя.
Достатъчно е да се докаже, че вредата е причинена от поведението на лица, на
които ответникът е възложил определена работа.
За да бъде осъществен фактическият състав на непозволеното
увреждане е необходимо да е налице противоправно поведение, изразяващо се действие
или бездействие, от което да е настъпила вреда (вредоносен резултат), като съществува
причинно-следствена връзка между поведението и настъпилия вредоносен резултат,
както и вина. При деликтната отговорност вината не съставлява субективно
отношение, а се изразява в неполагане на дължимата грижа - дължимото абстрактно
поведение, което правените субекти следва да съблюдават в конкретиката на
случая. Дължимата грижа е съвкупност от неписани правила, а правилото на чл.
45, ал. 2 ЗЗД съставлява презумпция, тъй като при доказване на презумпционната
предпоставка – претърпяна вреда, се
предполага, че вредата е настъпила вследствие от неполагане на дължимата грижа.
Ето защо, за да се обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, е необходимо да се
установи, че делинквента е положил дължимата грижа, но въпреки това вредата е
настъпила. В тази хипотеза не е налице деликт, а случайно деяние.
В случая ключов за изхода на
правния спор от фактическа и правна страна е въпросът дали счупването на
тазобедрената става на ищеца, причинено вследствие на загуба на равновесие и
падане, се дължи на противоправно бездействие на служители на ответника.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да се даде положителен отговор на
този въпрос.
Установява се от приетите по
делото доказателства, преценени в своята съвкупност, следната фактическа
обстановка:
Във времето на процесния инцидент,
ищецът е бил на дванадесет години, т.е. същият е дете по смисъла на
разпоредбите на Семейния кодекс на Закона за закрила на детето, а именно лице,
ненавършило осемнадесет години. Родителите му забелязали, че има проблем с
походката, поради което го завели на ортопед. Детето страдало от плоскостъпие и
регулярно посещавало ортопед, който контролирал това му състояние, което се
установява от приетите по делото медицински документи. След прегледа, лекуващият
ортопед издал направление за рентгенография на
тазобедрена става, тъй като се усъмнил за наличие на медицински проблем със
ставата. На 25.07.2018 г. ищецът, придружаван от своята майка и по-малък брат,
посетил ответното лечебно заведение за извършване въпросната рентгенография на
тазобедрена става. Установява се от разпита на допуснатите свидетели, които са
служители в лечебното заведение, а и от обясненията на майката на ищеца, че
приемът в помещението, където се намира рентгена, се осъществява като пациентът
влиза без придружител. Свидетелката Д. сочи, че изключения се допускат, ако става въпрос за дете, което е малко и/или
неспокойно, като родителите обичайно не се допускат, тъй като трябва да се
обезопасят срещу вторичното лъчение от рентгена. Децата се придружават от
лаборант или студент, а родителите изчакват в коридора пред кабинета, където
има дивани и места за сядане, а пациентът се извиква, когато му дойде редът.
Ето защо съдът приема, че несъмнено се доказва по делото, че ищецът е влязъл
сам, като неговата майка и брат са го изчаквали на дивана в коридора, точно
срещу врата на кабинета. Тук следва да се упомене и това, че категорично се
установява, както от обясненията на майката на ищеца, така също и от извършения
оглед на снимка от мобилно устройство, а и от допусната по делото
съдебно-техническа експертиза, че между помещението, където се намира и
рентгена и коридора, е налице разминаване в нивото на пода, като същото е в
порядъка от около десет сантиметра. Кабинетът се намира на по-високо ниво от
коридора. Подовата настилка на двете помещения е в един и същ цвят – бежов. Не
се установява към датата на инцидента разликата в нивото на двете помещения да
е обозначена по някакъв начин. Напротив, от огледа на снимката от мобилното устройство
се вижда, че няма обозначителна жълта лента, като такава съдът приема, че е
поставена след датата на процесния инцидент. Последно се установява и от
разпита на допуснатите на ответника свидетели, които не могат да посочат кога е
поставена лентата. На ищеца е направена рентгенография на тазобедрена става, от
която е видно, че ставата му е здрава. На излизане от кабинета, ищецът,
прекрачвайки прага на врата, загубил равновесие и паднал на дясната си страна.
Пряк очевидец на събитието е неговата майка, седяща на дивана срещу врата на
кабинета, която сочи, че загубата на равновесие се дължи на разликата в нивата
на двете помещения, както и предвид обстоятелството, че на излизане не се
забелязва, че другия под е на по-ниско ниво. По делото не се доказва детето да
е съпроводено от служител на ответника и предадено на майката. Няма данни да е
предупредено, че на излизане нивото на пода е по-ниско и следва да внимава.
Нито един допуснатите свидетели не е пряк очевидец на станалото, а обясненията
на майката на ищеца се подкрепят от приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза. След падането, ищецът се оплакал от силни болки, служителите на
ответника предложили да му направят втора снимка на ставата, от която втора
снимка е видно, че тазобедрената става е счупена. Съдът изцяло кредитира
допусната по делото медицинска експертиза, в която вещото лице Б. сочи, че
счупването на ставата може да се да се осъществи единствено при удар в твърда
повърхност. Ето защо неоснователни са оспорванията на ответника, че тъй като
детето било с наднормено тегло, като стъпило накриво, счупило тазобедрена
става. Подобен механизъм, по мнение на настоящия съдебен състав, противоречи на
законите на медицината. Тазобедрената става е една от най-здравите стави в
човешкия организъм и не може да се счупи при неправилно стъпване. В случая
ставата на ищеца е счупена вследствие на удар в подовата настилка, причинен от загубата
на равновесие. След падането ищецът е транспортиран от служители на „Спешна
помощ“ до друго заведение, в което му е направена спешна операция, при която са
поставени два винта, същите са премахнати със следваща операция от 17.07.2019
г. , като понастоящем здравето на детето е възстановено, като се усещат болки
при натоварване на крака, които могат да се дължат и на вроденото плоскостъпие.
Настоящият съдебен състав
категорично приема, че следва да бъде ангажирана деликтната отговорност на
ответното лечебно заведение. Ищецът е дете и според чл. 14 от Конституцията на
Република България се ползва от засилена закрила на държавата и обществото. Тази
закрила намира своето проявление в редица закони и подзаконови нормативни
катове, като чл. 5б от ЗЗДет. предвижда, че децата се ползват от специализирана
закрила на обществени места, която се урежда с наредба. Обществени места по
смисъла на §1 от ДР на Наредбата за специализирана закрила на деца на
обществени места са общодостъпните за всяко лице места, като обществен
транспорт, заведения за хранене, търговски, спортни или развлекателни обекти,
кина, театри, стадиони, зали и други. Изброяването е примерно, като критерият е
дали мястото е общодостъпно. Ето защо следва да се приеме, че в тази дефиниция
попадат и лечебните заведения, макар да не са изрично посочени. Тоест,
лечебните заведения следва да отговарят на онези обществени изисквания, които
гарантират в максимална степен правата на децата. Поначало тези изисквания не
могат да бъдат установени чрез нормативен акт, тъй като животът е многообразен
от към различни ситуации и потенциални рискове. Същите се извличат от
абстрактната засилена грижа, която се дължи от държавата и обществото във
връзка с охраняване правата на децата, на първо място съхранение на техния
живот и здраве. Ето защо е напълно недопустимо служители на лечебно заведение
да проявят небрежност, която в края на краищата да доведе до счупване на
тазобедрена става и потенциален риск от инвалидизация на дете.
Както са сложени фактите по
казуса, несъмнено се установява, че вредоносния резултат не би настъпил, ако бе
положена дължимата грижа по упражняване надзор върху детето. Същото е поверено
на служители на лечебното заведение, предвид създадения в лечебното заведение
пропускателен режим, като родителят не е могъл да упражни надзор върху детето,
придружавайки го в рентгеновия кабинет. При това положение служителите на
лечебното заведение е следвало да съпроводят детето до предаването му на
родителя, което не е сторено. Обосновано може да се предположи, че ако в
непосредствена близост до детето е имало възрастен, то дори и при загуба на
равновесие, е могло да се избегне тежко падане. Още повече, че е било известно,
че при излизане от кабинета нивото на пода на коридора е по-ниско, което само
по себе си крие потенциален риск, дори и за възрастен човек. Не може да се
очаква, че при излизане от кабинета детето е следвало да съобрази
обстоятелството, че непосредствено след врата следва денивелация в нивото на
пода, макар и на влизане да е преминало през същата врата. Детската психика се
отличава с понижено ниво на задържане на вниманието, поради което и дължимата
грижа, която е следвало да бъде проявена от служителите на лечебното заведение
в конкретния случай е трябвало да бъде с по-висок интензитет. Пренебрегнат е
също и факта, че пациентът е бил с оплаквания в долните крайници. Това
допълнително е трябвало да обостри вниманието на служителите, тъй като
обосновано е могло да се допусне, че при излизане от кабинета детето може да
загуби равновесие. Цвета на настилката на пода в рентгена и коридора е една и
съща, а към онзи момент е нямало поставена обозначитална маркировка, което
допълнително сочи на извод, че разликата в двете нива е била трудно отличима.
Неоснователно е наведеното от
ответника възражение за съпричиняване. За съпричиняване може да се говори в
хипотезите, при които с поведението си увреденият е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. В случая няма данни при излизане от кабинета детето да е
предупредено за съществуващото препятствие, като е пренебрегнало това
предупреждение, да е тичало или да е имало друго поведение, което да създаде
риск от загуба на равновесие и падане. Загубата на равновесие се дължи
изключително и само на факта, че непосредствено след изхода на кабината е
налице неравност на пода, която не може да се възприеме преди отваряне на
вратата.
В обобщение може да се заключи,
че от значение за преценката дали е налице непозволено увреждане са следните
факти: ищецът е влязъл в рентгенографския кабинет, без придружител, с оглед
създадения от лечебното заведение режим, като е поверен на служители на
ответника; направена му е снимка, от която се установява, че ставата му е здрава; на излизане е загубил равновесие,
преминавайки през прага на врата; налице е денивелация в нивото на пода между
рентгенографския кабинет и коридора, което е от порядъка на десет сантиметра;
не се установява да е налице обозначение на препятствието; ищецът не е
съпроводен от служител до предаването му на родителя; последвало е падане, след
което му е направена втора снимка, от която се установява, че ставата е
счупена. Следователно детето е предадено на служителите на ответника със здрава
тазобедрена става и е върнато на родителя със счупена, вследствие на падане. Установяването
на тези факти по делото е напълно достатъчно да обоснове извод, че не е
упражнен надзор от служителите на лечебното заведение. Отделно от това са
съществували обективни предпоставки за упражняването на такъв, с оглед
препятствието при излизане от кабинета, както и предвид обстоятелството, че
пациентът е дете, което е с оплаквания в долните крайници. Ето защо и не може
да се приеме, че увреждането на здравето е следствие на случайно деяние или „нелеп
инцидент и нещастен случай“, както твърди ответната страна.
Следва да се отбележи, че
изложеното в исковата молба за събитията, настъпили след счупването на ставата
има отношение спрямо размера на обезщетението, но не и към преценката дали е
осъществен фактическият състав по чл. 49 ЗЗД.
По размера иска за присъждане на неимуществени вреди:
В случая искът за неимуществени
вреди е заявен като частичен за сумата от 4 000 лева, част от 50 000
лева. Ето защо преценката на настоящия съдебен състав относно справедливия
размер на обезщетението е ограничена само до размера на заявената сума.
Последното следва от разясненията на т. 2
на ТР № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, с които се прие, че съдебното решение по
уважен частичен иск се ползва сила на пресъдено нещо относно правопораждащите
факти на спорното право при предявен в друг исков процес иск за горницата, произтичаща
от същото право. В случая при уважаване
на иска, сила на пресъдено нещо ще се формира по установяване на деликта като
юридически факт, както и върху присъдения частичен размер на обезщетението, а
за горницата няма да се формира сила на пресъдено нещо. За непредявения размер
на вземането не се прекъсва и теченето на погасителната давност, поради което
произнасянето по обема на обезщетението за неимуществени вреди е ограничено
само до исковата претенция. Тоест, за да бъде уважен искът, съдът следва да
установи, че претърпените неимуществени вреди възлизат на поне на сумата 4 000
лева, като съображенията за това какво е глобалното обезщетение за
неимуществени вреди, не биха имали значение за изхода на делото. Фактите,
обуславящи обема на неимуществените вреди ( болките и страданията) не са
правопораждащи вземането юридически факти, такъв факт е непозволено увреждане.
Според чл. 52 ЗЗД обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, а според
разясненията на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., понятието "справедливост"
не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за
неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт телесна повреда е
обусловено от съобразяване на указаните в ППВС № 4 от 23.12.1968 г. общи критерии:
характер на увреждането; начин на извършването му; обстоятелствата, при които е
извършено; допълнителното влошаване състоянието на здравето; възрастта на
пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От
значение са още моментът на настъпване на вредата, с характерните за него
конкретни икономически условия и общественото възприемане на справедливостта на
всеки отделен етап от развитието на обществото в страната.
В разглежданата хипотеза съдът
приема, че справедливото обезщетение би било
в размер на сумата от 50 000 лева. Увреждането на здравето е
изключително тежко – счупване на тазобедрена става. Същото е преодоляно
посредством две операции, като възстановителния период е бил дълъг. Обстоятелството,
че ищецът е дете също сочи на завишен
размер, тъй като растежът на костите му
не приключил и не се знае какви биха били отраженията върху здравето му в
бъдеще време. Несъмнено се установява от свидетелските показания на бащата на
ищеца, които съдът кредитира изцяло, че инцидента, освен физическите страдания,
е нанесъл и много интензивни негативни психически последици върху ищеца. Същият
се е налагало да ползва инвалидна количка и патерици; не е могъл да се обслужва
самостоятелно; да посещава училище;
преустановил е тренировките по волейбол и всякаква друга спортна активност.
Бащата сочи, че инцидентът се е отразил тежко върху семейството. Съдът придоби
пряко впечатление от родителите, които спомняйки си за случилото се все още
изпитват негативни емоции, които не могат да бъдат имитирани. Тежкото
емоционално състояние на родителя, вследствие на страха за здравословното
състояние на детето, влияе пряко и се отразява върху психиката на самото дете,
поради което, предвид характера на увреждането и настъпилите вреди, се налага
извод за основателност на предявения иск, с оглед завишен размер на
обезщетението за неимуществени вреди.
По иска на имуществените вреди:
Съдът приема иска за имуществени
вреди за основателен в цялост. Следва да се изтъкне, че искът за имуществени
вреди е един иск, макар и да става въпрос за различни по вид и пера вредоносни
последици. Установява се от представените по делото писмени доказателства, че
разходите за лечение съответстват по размер на исковата претенция. В полза на
ищеца следва да се присъдят и сторените разходи за онлайн обучение и частно
училище. Същите стоят в пряка причинно-следствена връзка с непозволено увреждане,
доколкото детето не могло да посещава училище. Неоснователни са доводите на
ответната страна, че от преценката на родителите е зависело дали детето ще
посещава частно училище и дали ще ползва онлайн платформи за обучение. Това е
без правно значение. Тези вреди по своята правна природа се доближават до
вредите за болногледач, доколкото не може да се очаква, че обучението на
детето, след като се налага откъсването му от учебния процес, следва да се поеме
фактически от неговите родители. Активно легитимиран по предявения иск за
имуществени вреди е пострадалият, макар и разходите за лечение и обучение да са
извършени от неговите родители, като това се извежда от разясненията на т.4 от ППВС № 4/1975 г.
По разноските:
При този изход на спора право на
разноски имат ищецът. Според разясненията на ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС
присъждат се действително направените и доказани разноски, като ищецът има
право на разноски за държавни такси, възнаграждения за вещи лица и адвокатско
възнаграждение, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК, като разноските
възлизат общо на сумата от 1729,50 лева.
Така
мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на
основание чл. 49 ЗЗД „Диагностично-консултативен център 5 - гр. Пловдив“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, район „Тракия“, ул. „Съединение“ № 42,
представлявано от управителя О. К. Л. да заплати на М.Д.Г., ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на своята майка К.Д.П., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 4 000 (четири хиляди) лева, частичен
иск от сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - болки, страдания и неудобства, в резултат от травматично
увреждане на здравето - счупване на дясната бедрена шийка, вследствие на
претърпян инцидент на 25.07.2018 г. и сумата от
1 490.43 (хиляда четиристотин и
деветдесет лева и четиридесет и три стотинки) лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди - сбор от платените разходи за лечение,
медикаменти и разходи за обучение, ведно със законната лихва върху двете суми
от 25.07.2018 г. – датата на деликта, до окончателното им погасяване.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Диагностично-консултативен
център 5 - гр. Пловдив“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район „Тракия“, ул.
„Съединение“ № 42, представлявано от управителя О. К. Л. да заплати на М.Д.Г.,
ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка К.Д.П., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 1729,50 ( хиляда
седемстотин двадесет и девет лева и 50 ст.) лева- разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ: /п/ Д. Вътов
Вярно с оригинала!
Т.А.