РЕШЕНИЕ
№ 2269
гр. Варна, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20243110111875 по описа за 2024 година
Предявена е искова молба по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415 от ГПК с
предявени искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД от страна на ищеца „АПС
Б.Б.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес: ***, представлявано от управителите П.В. и
Х.М., чрез процесуалния представител юрисконсулт Е.Л., против ответницата С. К. И., ЕГН
**********, с адрес: ***. В исковата молба се твърди, че на ** година ответницата сключила
договор за потребителски кредит № *** с дружеството „С.К.“ ООД, по силата на който
договор получила сумата от 1000 лева, срещу което се съгласила да върне 15 броя вноски по
201 лв. в срок до 23.03.2020 г., когато падежирала последната вноска, съгласно погасителен
план, който представлявал неразделна част от договора за потребителски кредит. Уговорен
бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите
в размер на 48.63 %. Към сключения договор били приложими Общи условия на „С.К.“ ООД
за наеми „К.“, като съгласно чл.31, ал.3 от Общите условия длъжникът дължал обезщетение
за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава, а
в чл.33, ал.2 от Общите условия било уговорено „С.К.“ ООД да уведомява длъжника чрез
писма, покани, съобщения или други документи, които ще се считат за получени от
Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за
кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит. Горепосочения
договор бил сключен по електронен път, при условията на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, при което от отправяне на предложението до сключване на
договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на
договора на ответницата била предоставена цялата информация, изискуема по закон.
Ответницата не изпълнила в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането
на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задълженията все не били
погасени, като същите възлизали на сумите: главница в размер на 1000 лв.; договорна лихва
върху главницата в размер на 187,48 лв. за периода от ** г до 23.03.2020 г. и законна лихва за
забава върху главницата в размер на 150,19 лв. за период от 23.03.2020 г. до 27.06.2024 г.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 05.04.2023 г. „С.К.“ ООД, като
1
цедент, прехвърлило своите вземания към ответницата по описания договор за
потребителски кредит на ищеца, като вземането било индивидуализирано в Приложение №1
към договора за цесия. Уведомяването на ответницата за извършената цесия било извършено
от цесионера – ищеца по делото, който бил упълномощен от стария кредитор да извърши
уведомяването. В случай, че съдът не приеме това уведомяване за надлежно извършено, то
ищецът моли да счете, че връчването на уведомлението е извършено с връчването на
исковата молба.
Тъй като ответницата не изпълнила задълженията си по договора за кредит ищцовата
страна подала заявление на осн. чл.410 от ГПК в РС – Варна, където било образувано ч.гр.д.
№ *2024 г., по което била издадена заповед за изпълнение. Ответницата подала възражения
срещу издадената заповед, което предпоставило правния интерес ищцовата страна да
предяви исковата молба по настоящото дело.
Предвид така изложените обстоятелства ищцовата страна моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответницата С. К. И. дължи на „АПС Б.Б.“
ЕООД следните суми: главница в размер на 1000 лв.; договорна възнаградителна лихва
върху главницата в размер на 187,48 лв. за периода от ** г до 23.03.2020 г.; законна лихва за
забава върху главницата в размер на 150,19 лв. за период от 23.03.2020 г. до 27.06.2024 г.,
както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда -
26.07.2024 г. до окончателно изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение №*2024 г. по ч.гр.д. №*2024 г. по описа на РС – Варна.
В представения от ответницата отговор на исковата молба същата твърди, че молбата е
неоснователна и недопустима. Твърди, че всички суми и разноски във връзка със сключения
договор за кредит, са погасени изцяло към „С.К.“ ООД чрез системата изи пей. Заявява, че
не е уведомена писмено за прехвърлянето на вземанията по договора на ищцовата страна.
Заявява, че получила по телефона обаждане от ищеца, че вземанията по договора са
прехвърлени, след което получавала многократни обаждания от различни лица, представящи
се за служители на „АПС Б.Б.“ ЕООД, които твърдяли, че тя дължи сума от 2300 лв.
Ответницата твърди също, че с дружеството „С.К.“ ООД имала сключени два договора за
кредит – от ** г. за сума от 1000 лв., който изплатила през 2020 г. /за който се отнася
настоящото производство/ и от 2021 г. за сума от 300 лв., които също изплатила. През 2022 г.
от страна на „С.К.“ ООД против ответницата била подадено заявление по чл.410 от ГПК за
вземанията по същия договор, за който се отнася и настоящото претенция. Било образувано
ч.гр.д. №*2 г. по описа на ВРС и издадена заповед за изпълнение, срещу която ответницата
възразила. С постановено определение от 11.04.2022 г. издадената заповед била обезсилена.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства — поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото са приобщени към доказателствения материал следните писмени
доказателства, представени от ищцовото дружество, а именно: Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 05.04.2023 г.; Договор за паричен заем К. №***/** г.; лог файл
на договор за паричен заем ***; уведомление за цесия; Общи условия на „С.К.“ ООД в сила
от 08.03.19 г.; разписка за извършено плащане №*** г.; както и следните писмени
доказателства, представени от ответницата: разписка №* г, разписка №*, разписка №* г.,
разписка №*., разписка №*г., разписка №* г., разписка №*г., разписка №* г., разписка №* г.;
Заповед №** г. и Определение № * г. по гр.д. * г.на ВРС. Към делото е приложено и ч.гр.д.
№*2024 г.
Видно от е от доказателствата, че на ** г. е бил сключен Договор за паричен заем между
„С.К.“ ООД, в качеството на заемодател, и ответницата С. И., в качеството на заемател. По
силата на договора заемодателят се е задължил да предостави на заемателя сумата от 1000
лв., която да бъде върната на 15 месечни вноски, първите четири от които по 33, 38 лв., а
следващите единадесет от по 110, 11 лв., като падежната дата на първата вноска е на
2
21.01.2019 г., а последната падежна дата е на 23.03.2020 г. Страните са уговорили фиксиран
годишен лихвен процент от 40, 05% и годишен процент на разходите от 48, 19%. Общата
сума за плащане е от 1344, 73 лв.
В чл.6.1 от договора за заем е уговорено, че заемателят се задължава в срок от три дни,
считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и
отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 на Общите условия: поръчител или банкова
гаранция (поне едно от изброените), а в чл.6.2 от договора е предвидено, че при
неизпълнение на т. 6.1 заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1 670,27
лева, като неустойката се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на
договора за заем заемателят се счита за уведомен за нейното начисляване. Начислената по
настоящата точка неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в настоящия
договор погасителен план. В чл.33, ал.1 от Общите условия изискванията за обезпечение са
следните: „Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на
следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на
минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на
осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната
работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от
Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със
Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна
от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните
данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг
съответстващ документ за размера на получавания от тях доход; 2. Предоставяне на
безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период,
включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на
последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на
два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и
лихва“.
В погасителния план към договора за паричен заем неустойката по чл.6.2 от договора е
разсрочена за плащане, ведно с месечните погасителни вноски. Така месечната вноска на
ответницата, ведно с неустойката е от 201 лв., а общата сума за плащане е от 3015 лв.
Главницата по кредита в размер на 1000 лв. е преведена на ответницата чрез системата „Изи
пей“ в деня на сключването на договора -** г.
На 05.04.2023 г. е бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания между
„С.К.“ ЕООД, в качеството на цедент, и „АПС Б.Б.“ ЕООД, в качеството на цесионер, с
който цедентът е прехвърлил всички всички свои вземания, ведно със съпътстващите ги
гаранции, описани в Приложение 1, на цесионера. От цесионера до ответницата е изготвено
уведомление за извършената цесия, за което няма доказателства кога е изпратено и получено
от нея, поради което следва да се приеме, че ответницата е била уведомена за цесията с
получаването на издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №*2024 г. на ВРС.
От представените от ответницата разписки /посочени по-горе/ е видно, че в периода от
25.01.2019 г. до 22.04.2020 г., на осем вноски, ответницата е превела в полза на „С.К.“ ООД
сумата общо от 1594 лв., като във всяка от разписките като основание за извършеното
плащане е посочено „вноски по кредит“.
На 28.01.2022 г. в РС – Варна е било образувано ч.гр.д. №*2 г. въз основа на заявление
по чл.410 от ГПК, подадено от „С.К.“ ООД срещу ответницата, по което е била издадена
заповед за изпълнение №* г. за суми, представляващи главница от 1000 лв.; договорна лихва
от 187, 48 лв. и лихва за забава от 236, 28 г., като е посочено, че вземането произтича от
Договора за паричен заем №***/** г. С определение от 11.04.2022 г. така издадената заповед
за изпълнение е обезсилена, тъй като заявителят не е изпълнил дадените му от съда указания
да предяви иск за установяване на вземанията си.
3
Със заявление от 26.97.2024 г. ищцовата страна „АПС Б.Б.“ ЕООД също е подала
заявление на осн. чл.410 от ГПК против ответницата за сумите на основание същия договор
за паричен заем, въз основа на което заявление е образувано ч.гр. №*2024 г., по което е
издадена заповед за изпълнение №*2024 г. и тъй като ответницата е депозирала възражение
по заповедното производство, съдът е указал на заявителя, че може да предяви
установителни искове.
Горепосочените факти съдът приема за доказани с категоричност по делото от
представените доказателства. На база на така установените факти съдът счита, че се налагат
следните изводи: Към сключения между ответницата и „С.К.“ ООД договор за паричен заем
са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото договорът,
съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК се характеризира като потребителски такъв, а ищцата има
качеството на потребител, съгласно чл.9, ал.3 от ЗПК. Също така в случая са приложими и
разпоредбите на Закона за защита на потребителите, доколкото ищцата има качеството на
потребител и съгласно пар.13, т.1 от ДР към ЗЗП. Съдът счита, че клаузата на чл.6.2 от
договора, с която е предвидена неустойка противоречи на добрите нрави. Разпоредбата на
чл.16 от ЗПК е категорична и предвижда императивно задължение за кредитора да оцени
кредитоспособността на потребителя, преди да предостави кредит. Освен това,
предвиденият тридневен срок за намиране на поръчител, който да отговоря на всички
изброени условия в чл.33, ал.1 от Общите условия, прави самото задължение практически
неизпълнимо. Клаузата от договора за заем, според която се дължи неустойка при
неосигуряване в тридневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения чрез
поръчител, отговарящ на изискванията или банковата гаранция в полза на заемодателя, се
намира в пряко противоречие с целта на ЗПК. На практика такава уговорка прехвърля риска
от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се
вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът е отпуснат, като ако не го
стори дългът му нараства. Смисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на
потребителя, както е изрично посочено в чл.16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди
сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа на изводите
от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договор за заем. Изложеното
налага извода, че заемодателят използва коментираната клауза единствено като средство за
увеличение размера на главния дълг, а не за постигане на присъщите цели на неустойката,
поради което тази клауза се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави, на
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. С именно тези мотиви съдът по заповедното производство е
отказал да издаде в полза на ищеца заповед за изпълнение относно претендираната
неустойка и такси. Предвид това, изключвайки като недължима неустойката, която е
включена в погасителния план към договора за заем, е видно, че дължимата от ответницата
сума е от 1344, 73 лв. Съгласно представените от ответницата разписки е видно, че тази сума
е изплатена от заемателя още преди задължението по договора за паричен заем да е
прехвърлено на ищцовото дружество от „С.К.“ ООД. Последното плащане по договора
ответницата е извършила през април 2020 г., а вземанията са прехвърлени през 2023 г.
Следователно дългът на ответницата по договора за паричен заем е погасен.
Предвид гореизложеното съдът счита, че предявените от ищеца установителни искове са
неоснователни и недоказани и намира, че като такива следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищцовата страна дължи на
ответницата направените по делото разноски, но по делото няма данни за направени такива
от ответницата.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената искова молба по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415 от ГПК с
предявени искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД от страна на „АПС Б.Б.“
ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес: ***, представлявано от управителите П.В. и Х.М.,
против С. К. И., ЕГН **********, с адрес: ***, с коята се иска дасе приеме за установено, че
С. К. И. дължи на „АПС Б.Б.“ ЕООД следните суми: главница в размер на 1000 лв.;
договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 187,48 лв. за периода от ** г
до 23.03.2020 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 150,19 лв. за период
от 23.03.2020 г. до 27.06.2024 г., както и лихва за забава върху главницата от 26.07.2024 г. до
окончателно изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение №*2024 г. по ч.гр.д. №*2024 г. по описа на РС – Варна.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5