РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. Берковица, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241610100412 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 127 СК.
Образувано по искова молба на Б. Б. Д. против К. Г. Х. с правна
квалификация чл. 127, ал. 2 СК и чл. 143 СК и чл. 149 СК – за предоставяне
на бащата на упражняването на родителските права по отношение на детето
В.Б. Б., роден на ..... г., определяне местоживеенето на детето при бащата,
режима на лични контакти с майката и издръжка за бъдеще време, считано от
датата на предявяване на исковата молба.
Ищецът Б. Б. Д. твърди в исковата си молба, че с ответницата са
родители на детето В.Б.Б., роден на ....... г. Твърди, че януари 2024 г.
ответницата заминала да работи в чужбина, март месец се върнала за няколко
дни и избягала без да каже нищо, а впоследствие заявила, че в Англия се е
запознала с друг мъж, с който е създала ново съжителство и отново напуснала
семейното жилище без никакви обяснения. Оттогава повече от два месеца и
половина майката не е виждала детето, не е контактувала с него и не се е
интересувала от него. Единствено той полага грижи за детето.
Моли съда да постанови решение, с което:
- упражняването на родителските права по отношение на детето да бъде
1
предоставено на бащата и местоживеенето му да бъде определено при него в
село З.;
- на майката да бъде определен режим на лични контакти всяка първа и
трета събота или неделя от месеца от 10 до 18 ч., които да се осъществяват на
адреса, на който иска да бъде определено местоживеенето на детето;
-майката да бъде осъдена да му заплаща, като баща и законен
представител на детето месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от
датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва.
Претендира разноски.
Ответната страна К. Г. Х. не е подала отговор и не взема становище
по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения му по чл.
131 от ГПК едномесечен срок.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички
доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази
разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото доказателства е видно, че страните са
родители на детето В.Б.Б., роден на .... г. /удостоверение за раждане на л. 4/.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Ц.Н. и А.С. се
установи, че майката е в чужбина и живее с друг мъж, не търси детето и не се
интересува от него, като грижи за детето полага бащата, който му осигурява
всичко необходимо.
Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитаните
свидетели, същите не са заинтересовани от изхода на спора, показанията им са
логични и последователни, в резултат на непосредствени и лични възприятия,
кореспондират на събраните по делото писмени доказателства и не се
опровергават от други такива.
Показанията на свидетелите се потвърждават от приетия по делото
социален доклад /л. 34-35/, в който е посочено, че детето се отглежда от
бащата, като са проучени условията, при които се отглежда то. Майката е
напуснала бащата и детето, местонахождението й е неизвестно и не е открита,
същата е прекъснала връзката си с детето и не се интересува от неговите
потребности.
2
Изискани са и приложени справки относно реализираните доходи от
страните /Писмо от НАП ведно със справки л. 28-30, Писмо от АСП ведно със
справка на л. 20-21 и Писмо от НОИ ведно със справка на л. 25-26/.
Относно упражняването на родителските права, местоживеенето
на детето и режима на лични отношения:
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установи, че в
най-добър интерес на детето е то да продължи да живее при бащата, на когото
да бъдат предоставени родителските права.
Задължителната съдебна практика по критериите, въз основа на които се
преценява предоставянето на упражняването на родителски права, е
обективирана в Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум
на ВС, което е прието при действието на Семейния кодекс от 1968 г. /отм. ДВ.,
бр. 41 от 1985 г./, но чиито принципни постановки са актуални и понастоящем
/арг. от Решение № 292 от 6.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2966/2013 г., III г.
о., ГК, и Определение № 1438 от 12.12.2013 г. на ВКС по гр. д. 071/2013 г., IV
г. о., ГК/. Според т. ІІ от същото, "решението за предоставяне упражнението
на родителските права спрямо децата на единия родител следва да се основава
на интересите на децата, преценени с оглед и на следните обстоятелства: -
родителски качества; - полагане грижи и умения за възпитание; - подпомагане
подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; - морални качества
на родителя; - социално обкръжение и битови условия; - възраст и пол на
децата; - привързаност между деца и родители и между децата; - помощ на
трети лица и др."
Решаващо значение при предоставяне родителските права на единия
родител има интересът на детето.
По разбиране на съда с оглед установените по делото данни в интерес на
детето е същото да продължи да живее при бащата и той да упражнява
родителските права върху него.
Детето е момче на възраст 7 години, предвид което няма нужда от
непосредствени грижи от майката, а предвид пола му бащата е еднакво
пригоден с майката да се грижи за него.
Съдът намира, че с оглед всички останали критерии бащата е по-
пригодния от двамата родители и притежава необходимия родителски
3
капацитет, за да отглежда и възпитава детето.
В случая единствено бащата е изявил желание да упражнява
родителските права и да се грижи за детето, което негово желание беше
потвърдено лично пред съда в проведеното по делото съдебно заседание.
От изготвения по делото социален доклад /л. 34-35/ и показанията на
разпитаните по делото свидетели Ц.Н. и А.С. се установи, че майката е
напуснала бащата и детето, установила се е в чужбина и е създала ново
семейство с друг мъж, като оттогава детето живее с бащата на адрес с. З. и той
полага грижи за него, жилищните условия при бащата са добри, жилището е
снабдено с ток и вода, за детето има подсигурено лично пространство, бащата
има доходи от помощи и лична пенсия /видно и от справките на л. 20, л. 25 и л.
26/.
Пред социалния работник, изготвил социалния доклад детето е заявило,
че „иска да живее с тате“, а за майка си е споделило „мама ме остави“.
Майката не е заявила желание да й бъде предоставено упражняването на
родителските права и не се яви пред съда, за да изрази своето становище,
поради което съдът намира, че същата се е дезинтересирала от детето и не
желае да й бъде предоставено упражняването на родителските права.
По делото липсват доказателства за жилищните условия на майката,
доходите й, възможността да разчита на трети лица при отглеждането на
децата.
Същевременно от показанията на разпитаните по делото свидетели се
установи, че майката не се грижи за детето, не се интересува от детето, не го
търси и е прекъснала връзката си с него, последното се потвърждава и от
социалния доклад, където е записано, че майката е прекъснала връзка с детето
и не се интересува от неговите потребности.
Предвид всичко изложено по-горе съдът намира, че упражняването на
родителските права следва да бъде предоставено на бащата, който единствен е
изразил такова желание, притежава необходимия родителски капацитет и е
родителят, който до сега се е грижил за детето, като детето продължи да живее
при него.
Относно мерките за лични отношения:
Съдът определя режима на лични отношения, изхождайки на основание
4
чл. 59, ал. 4 СК единствено от интереса на детето и свързаните с неговия
интерес обстоятелства. Преценката е служебна, като съдът не е ангажиран от
предложения от родителите режим на лични контакти. С оглед установеното
по делото, че майката не търси детето, не се интересува от него и не
контактува с него, живее в чужбина без да се знае точно къде, съдът намира,
че на майката следва да бъде определен предложения от бащата режим на
лични контакти, но без преспиване в дома на майката, поради липса на данни
за условията, при които живее последната.
Относно издръжката:
Детето е малолетно и има право на издръжка от майката, като
задължението за издръжка е безусловно съобразно разпоредбата на чл. 143,
ал. 2 СК във вр. с чл. 141 СК.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите
възможности и материално състояние да осигурява условия на живот,
необходими за развитието на детето, като ал. 2 на същата разпоредба гласи, че
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си.
По делото не събраха доказателства за конкретните нужди на детето,
поради което съдът намира, че следва служебно да определи сумата
необходима за издръжката на детето. С ПМС № 212/02.11.23 г. линията на
бедност за 2024 г. е определена в размер на 526 лева, който се явява
минимума, необходим за едно лице за физическото му оцеляване и от който
размер нагоре следва да бъде определен размера на необходимата месечна
издръжка за едно дете, съобразно Конвенцията за правата на детето.
Размерът на дължимата издръжка се определя според нуждите на
лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я
дължи, като съгласно чл. 142, ал. 2 СК издръжката на едно дете при всички
случаи не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата, която
в момента се равнява на 933 лева или издръжката не може да е по-малка от
233.25 лева.
В случая бащата претендира издръжка в размер на 250 лева, което е
почти към минимума /само с 16.75 лева над минималната издръжка/.
5
Майката е в работоспособна възраст, липсват доказателства да е с
намалена работоспособност или да са налице обективни причини, поради
които не е в състояние да полага труд. Поради което следва да се приеме, че
във възможностите й е да реализира доходи поне в размер на установената за
страната минимална заплата.
Задължение и на двамата родители е да гледат и издържат децата си, а
когато гледането се осъществява изключително и само от единия родител,
както е в случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер
на издръжката.
Съдът намира, че поне половината от издръжката следва да бъде поета
от майката, предвид факта, че непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието са поети от бащата. Ето защо претендираният от бащата размер
на издръжката следва да бъде уважен и от общата сума необходима за
издръжката на детето ответницата следва да заплаща месечно по 250 лева, а
останалата част да бъде поета от бащата.
Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 от СК паричната издръжка се
изплаща ежемесечно, а при забава се дължи законната лихва.
На основание чл.242, ал. ГПК съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка. Поради това съдът е
длъжен да допусне, служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
Относно разноските:
В производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК,
разпоредбите на чл. 78 ГПК се прилагат съответно /в този смисъл е приетото в
Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024 г. по т.д. № 3/2023 г. на ОСГК на
ВКС/.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски,
направени в настоящото производство. В случая същият е направил разноски
за заплатената държавна такса в размер на 30 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в
полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по
производството, както е в настоящия случай, осъденото лице е длъжно да
заплати всички дължащи се такси и разноски, като съответните суми се
6
присъждат в полза на съда. Съдебната практика приема, че дължимите такси и
разноски се заплащат от ответника съразмерно на уважената част от исковете
/така Решение № 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о.,
Решение № 321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о./.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради
което държавната такса върху присъдената издръжка следва да се възложи на
ответницата на основание чл. 78, ал. 6 ГПК във вр. чл.83, ал.1, т.2 ГПК,
вр. чл.69, ал.1, т.7 ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които събират
съдилищата по ГПК и ответницата следва да заплати 360 лева държавна такса
за присъдената издръжка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ родителските права по отношение на детето В.Б. Б. с
ЕГН ********** - на бащата - Б. Б. Д. с ЕГН ********** от с. З.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето В.Б.Б. с ЕГН ********** - при
бащата - Б. Б. Д. с ЕГН ********** на адрес с. З.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката К. Г. Х. с ЕГН
********** от с. З., с детето В.Б.Б. с ЕГН ********** – всяка първа и трета
събота и неделя от месеца без преспиване от 10 ч. до 18 ч., който режим
да се осъществява на адреса по местоживеене на детето с. З..
УКАЗВА, че първата /съответно третата/ събота се брои от първия
/съответно третия/ понеделник на месеца.
ОСЪЖДА майката К. Г. Х. с ЕГН ********** от с. З., да заплаща на Б.
Б. Д. с ЕГН ********** от с. З., като баща и законен представител на В.Б.Б. с
ЕГН **********, месечна издръжка в размер на по 250 лева, считано от
датата на подаване на исковата молба - 12.06.2024 г. до настъпване на законово
основание за нейното изменение или прекратяване ведно със законната лихва
при забава за всяка вноска до окончателното й заплащане.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
издръжката на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
7
ОСЪЖДА К. Г. Х. с ЕГН ********** от с. З., ДА ЗАПЛАТИ на Б. Б. Д.
с ЕГН ********** от с. З., СУМАТА 30 лева – направени в производството
разноски.
ОСЪЖДА К. Г. Х. с ЕГН ********** от с. З., ДА ЗАПЛАТИ държавна
такса върху присъдения размер на издръжката в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - Берковица в размер на 360 лева,
както и 5.00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен
лист.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
8