Р Е Ш Е Н И Е
№ 1628
гр. Пловдив, 2 август 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на шестнадесети
юли, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА,
ЧЛЕНОВЕ:
ЗДРАВКА ДИЕВА,
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря П. П. и с
участието на прокурора Владимир Вълев, като разгледа докладваното от съдия Н.
Бекиров административно, касационно дело №1632 по описа на съда за 2021г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН),
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.178 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Териториална дирекция
(ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), представлявана
от юрисконсулт Д.А.- пълномощник, обжалва Решение №312 от 26.03.2021г. по Н.А.Х
дело №20205330208079 (8079) по описа на Районен съд- Пловдив за 2020г., ХХ-ти наказателен
състав, с което е отменено наказателно постановление (НП) с №540882-F553376 от 09.10.2020г.,
издадено от директор на Дирекция “Обслужване” при ТД- Пловдив на НАП, с което
на Ж.А.П., ЕГН **********, е наложена глоба в размер от 500,00 лева.
Претендира се отмяна на
решението поради неправилност и незаконосъобразност и постановяване на решение
по същество, с което да се потвърди изцяло процесното НП. Претендира се присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в размер от 120,00 лева, съгласно чл.63, ал.5
от ЗАНН и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), за всяка
от двете съдебни инстанции, за което е представен списък с разноски. Освен
това, на 15.07.2021г. по делото постъпва становище с Вх.№13079 от юрисконсулт Д.А.,
с което завява, че поддържа касационната жалба и претенцията за заплащане на
юрискосултско възнаграждение за всяка от двете съдебни инстанции; възразява за
прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение.
Ответникът по делото- Ж.А.П.,
чрез адвокат Г. Н.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на
жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Владимир Вълев, изразява становище за основателност на
жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира
следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения
законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението
е неблагоприятно, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът намира за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния
съд и приетите по делото доказателства, че на 11.05.2020г. от страна на ответника
П. е подадено заявление с Вх.№163912001759705 в ТД- Пловдив за регистрация по
ЗДДС на основание чл.97а от ЗДДС.
По повод подаденото
заявление, с Резолюция за извършване на проверка (РИП) с №162692001759877 от
11.05.2020г. на орган по приходите в ТД- Пловдив на НАП е възложена проверка за
наличие на основания за регистрация по ЗДДС.
До П. е изпратено Искане
за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) с
Изх.№16-1608 от 11.05.2020г., получено по електронна поща на 12.05.2020г.
В отговор на посоченото
ИПДПОЗЛ, като приложение към нарочно писмено обяснение П. представя множество
документи.
Ж.П. е регистрирана с
Акт за регистрация по ЗДДС №160422001762182 от 12.05.2020г., считано от
12.05.2020г., на която дата актът е получен от П. по електронна поща.
Освен това, за
резултатите от проверката, възложена с РИП с №162692001759877 от 11.05.2020г.,
се съставя Протокол №********** от 11.06.2020г., съгласно който протокол П. е
извършила услуга на данъчно задължено лице, установено на територията на друга
държава членка на ЕС, Австрия, а именно GR8 Solution GmbH (Джи Ар Ейт Сълюшънс
ГмбХ), VAT №ATU72112803, за което е издадена фактура с №2 от 07.04.2020г., с данъчна основа (ДО) в
размер от 487,50 лв. и предмет на доставката “онлайн услуги – отчети“.
Плащането по фактурата на сумата от 487,50 лв. (250,00 EUR, при курс EUR/лев от 1,95) е направено
по банкова сметка *** П. на 07.04.2020г. Представено е копие на Трудов договор
от 19.02.2020г. между Джи Ар Ейт Сълюшънс ГмбХ (възложител) и Ж.П.- изпълнител,
чийто предмет остава неизяснен в рамките на проверката.
Прието е за установено,
че във връзка с дейността, която упражнява, за П. е възникнало задължение за
регистрация по реда на чл.97а, ал.2 от ЗДДС, съгласно който „на регистрация по закона подлежи всяко
данъчно задължено лице по чл.3, ал.1, 5 и 6, установено на територията на
страната, което предоставя услуги по чл.21, ал.2 с място на изпълнение на
територията на друга държава членка“ и е следвало да подаде заявление за
регистрация по ЗДДС не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за
доставката става изискуем /авансово плащане или данъчно събитие/, като ДО на
получената услуга подлежи на облагане с данък (чл.97а, ал.4 от ЗДДС). Първото
плащане е на дата 07.04.2020г., поради което в срок до 31.03.2020г.
/включително/ лицето е следвало да подаде заявление за регистрация по реда на
чл.97а, ал.2 (от ЗДДС). За извършеното нарушение на задълженото лице ще бъде съставен
акт за установяване на административно нарушение (АУАН).
Протокол №********** от
11.06.2020г. е получен по електронна поща от П. на 12.06.2020г.
На 12.06.2020г. се
съставя АУАН с №F553376, с който деянието на П., изразяващо се в
неподаване на заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 31.03.2020г. или 7 дни
преди настъпването на данъчното събитие (07.04.2020г.), за доставката на услугата,
за която е издадена фактура с №2 от 07.04.2020г. и е получено по банков път
плащането на сумата от 487,50 лв. на 07.04.2020г., се квалифицира като
административно нарушение по смисъла на чл.97а, ал.4, във връзка с чл.97а, ал.2
от ЗДДС. Според нарочна разписка, обективирана в процесния АУАН, екземпляр от
същия е получен от П. на 12.06.2020г. Против АУАН постъпва заявление (възражение)
с Вх.№94-00-3879 от 15.06.2020г., след което е издадено процесното НП.
Видно от процесните АУАН
и НП, в същите е записано, че от П. е подадено заявление за регистрация по ЗДДС
с Вх.№163912001759705/11.05.2019г. (вместо 11.05.2020г.), както и че “Данъчното
събитие е настъпило на 07.04.2020г., в срок до 31.03.2019г. /включително/
лицето е следвало да подаде Заявление за регистрация по реда на чл.97а, ал.2 от ЗДДС“, вместо “в срок до 31.03.2020г.“.
Пак според процесните
АУАН и НП, нарушението е извършено на 01.04.2020г. и е констатирано
(установено) на 11.06.2020г.
Съображенията,
мотивирали решението на районния съд, не се споделят от настоящия състав на съда,
тъй като допуснатите нарушения на изискванията за съдържанието на АУАН и НП не
са от категорията на съществените такива и не препятстват правото на защита на
наказаното лице, нито пък препятстват съдебния контрол.
Независимо от посоченото обаче, районният съд
неправилно тълкува разпоредбите на Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020г., понастоящем Закон за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020г., и за преодоляване на последиците (ЗАКОНА).
Според чл.4, т.1 от ЗАКОНА, в редакция към
01.04.2020г., удължават се с един месец от отмяната на извънредното положение сроковете,
определени в закон, извън тези по чл.3, които изтичат по време на извънредното
положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на
частноправни субекти.
Според §52 от ПЗР на ЗАКОНА, законът влиза в сила
от 13 март 2020г., с изключение на чл.5, §3, §12, §25 – 31, §41, §49 и §51,
които влизат в сила от деня на обнародването на закона в “Държавен вестник“
(24.03.2020г.), и се прилага до отмяна на извънредното положение.
Според §49 от ПЗР на
ЗАКОНА (в сила от 24.03.2020г.), сроковете
и производствата по установяване, деклариране, внасяне, обезпечаване и събиране
на задължения за мита, данъци, включително и акцизи, задължителни осигурителни
вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване,
Учителския пенсионен фонд и фондовете за допълнително задължително пенсионно
осигуряване, държавни и общински такси и други публични вземания,
регламентирани в … ЗДДС…, не се променят, освен в случаите по §25 – 31.
В случая, вмененото на П. административно
нарушение по чл.97а, ал.4 от ЗДДС представлява неизпълнение на задължение за
подаване на заявление за регистрация по този закон в законоустановения срок,
като нормата на чл.178 от ЗДДС, посочена като основание за издаване на
процесното НП, установява, че данъчно задължено по този закон лице, което е
длъжно, но не подаде заявление за регистрация или заявление за прекратяване на
регистрация в установените по този закон срокове, се наказва с глоба - за
физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите
лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв.
Според настоящия състав на съда, задължението за
подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, установено от нормата на чл.97а,
ал.4 от ЗДДС, не попада в приложното поле на §49 от ПЗР на ЗАКОНА
(установяване, деклариране, внасяне, обезпечаване и събиране на задължения за ДДС),
и съответно срокът за подаване на заявлението за регистрацията на П., изтичащ в
случая на 31.03.2020г., следва да се счита за удължен с един месец от отмяната
на извънредното положение (14.05.2020г.) или до 14.06.2020г., съгласно чл.4,
т.1 (понастоящем чл.4, ал.1, т.1) от ЗАКОНА
При това положение, подаването на заявлението за
регистрация по ЗДДС на 11.05.2020г. от П. се явява направено в законоустановения
срок.
Съответно, липсва съставомерно деяние, поради
което процесното НП е незаконосъобразно и като го отменя, макар и по различни
съображения, районният съд постановява правилно като резултат решение.
Правилното решение следва да бъде оставено в сила.
Предвид очерталия се изход на делото, искането за
присъждане на юрисконсултски възнаграждения в полза на НАП са неоснователни и
не следва да бъдат уважени.
В полза на ответника П. следва
да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение, а предвид
направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, съдът съобрази следното:
Според чл.63, ал.4 от ЗАНН, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв).
Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския
съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да
бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа, каквато се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.).
Според чл.18, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г., ако административното наказание
е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела с материален интерес до 1000 лева минималното адвокатско възнаграждение
за една инстанция е 300 лева. А според §2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004г., за
нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба
е без включен в тях ДДС, а за регистрираните дължимият ДДС се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от
клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС.
В случая, по Договор за
правна защита и съдействие от 21.05.2021г. на адвокат Г. Н. е заплатено възнаграждение
от 360,00 лева, с включен ДДС, което очевидно не е прекомерно и възражението на
процесуалния представител на НАП, направено в тази връзка, е неоснователно.
Така мотивиран и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №312 от 26.03.2021г. по Н.А.Х дело №20205330208079
(8079) по описа на Районен съд- Пловдив за 2020г., ХХ-ти наказателен състав, с
което е отменено наказателно постановление с №540882-F553376 от 09.10.2020г.,
издадено от директор на Дирекция “Обслужване” при ТД- Пловдив на НАП, с което
на Ж.А.П., ЕГН **********, е наложена глоба в размер от 500,00 лева.
ОСЪЖДА Националната
агенция за приходите, ЕИК
*********, да
заплати на Ж.А.П., ЕГН **********, сумата от 360,00 (триста и шестдесет) лева, с
включен ДДС, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………