РЕШЕНИЕ
№ 3636
гр. София, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д Л Д
при участието на секретаря А И И
като разгледа докладваното от Д Л Д Административно наказателно дело №
20231110209332 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на против Наказателно постановление № 23-230066/12.06.2023 г.,
издадено от директора на ДИТ-София област, с което, на основание чл. 414, ал. 1 КТ, на
жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер на 1 500 лева, за нарушение на чл. 3,
ал. 1, т. 2 от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по
чл. 62, ал. 5 КТ.
НП е обжалвано от санкционираното юридическо лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В
жалбата си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за обективна
несъставомерност. Моли се за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява. Счита НП за
законосъобразно и правилно. Предлага същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
Със заповед № 14/02.03.2023 г. бил прекратен трудов договор, сключен между
(работодател) и ЕГН ********** (работник), считано от 03.03.2023 г. Независимо от това,
уведомление до НАП за прекратяването било изпратено, едва на 12.03.2023 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетеля М. К.; АУАН; НП; призовка; протокол за проверка; идентификационна карта; справка
от НАП; уведомление; заповед; заявление; заповед за компетеннтост.
1
Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно подлежащите на
доказване обстоятелства, поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал.
3 НПК, подробен неин анализ не се налага. На практика, жалбоподателят не оспорва изложената в
НП фактическа обстановка, а има претенции по приложението на материалния закон.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка.
Касае се за деяние на просто извършване, изразяващо се в противоправно бездействие.
Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 3 КТ, за работодателя е възникнало задължение в 7-дневен
срок от прекратяване на трудовото правоотношение да изпрати уведомление до съответната ТД на
НАП. Касае се за отговорност на юридическо лице, която е обективна и безвиновна, поради което
и обсъждане на субективна страна не е уместно.
Възражението за отсъствие на кумулативни предпоставки за приложението на чл. 63, ал.
2 КТ (връчване на документи, преди допускане до работа на новоназначен работник или служител)
няма отношение към инкриминираната фактология (липса на уведомяване на прекратено трудово
правоотношение), поради което и съдът не дължи детайлен отговор.
Съдът намира, че не са налице условията за квалифициране на случая като маловажен,
тъй като разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 КТ изрично изключва от възможността за прилагане на
привилегированата разпоредба за случаите на нарушения на чл. 62, ал. 3 КТ.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
По размера на имуществената санкция
2
Съгласно нормата на чл. 414, ал. 1 КТ, работодател, който наруши разпоредбите на
трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1 500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко
наказание - с глоба в размер от 1 000 до 10 000 лв. В настоящия случай, санкцията
законосъобразно е била определена в минималния размер, който е изцяло съобразен с
минималната продължителност на забавата.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и защитата от
юрисконсулт, както и изрично отправена претенция, жалбоподателят следва да поеме разноски за
насрещната страна. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, размерът следва
да бъде определен към минималния по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно – 80 лева.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и, като такова,
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-230066/12.06.2023 г., издадено от
директора на ДИТ-София област, с което, на основание чл. 414, ал. 1 КТ, на била наложена
имуществена санкция, в размер на 1 500 лева, за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба №
5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ.
ОСЪЖДА да заплати на Главна инспекция по труда сумата от 80 (осемдесет) лева –
възнаграждение за юрисконсулт пред настоящата съдебна инстанция.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3