№ 2817
гр. София, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АЛ
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20251110206140 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. Л. Т., с ЕГН ********** чрез адв. И.-САК
срещу наказателно постановление №ХХХ г. на зам.- кмет на Столична
община, направление „ТХХХ, с което му е наложена глоба в размер на 50 лв.
на основание чл. 178е ЗДвП за нарушение на чл. 94 ал. 3 ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление,
поради допуснати съществени процесуални нарушения – АУАН е съставен в присъствието
на един свидетел, като няма данни той да е очевидец на твърдяното нарушение; нарушени са
нормите на чл. 42 т. 4 и чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН, неясно е описано нарушението; липсва дата
на издаване на НП, като стикерът за деловодно извеждане на същото не може да се приравни
на дата на издаване, а този процесуален пропуск пречи за изчисляване сроковенте по чл.34
ЗАНН. Твърди се и недоказаност на вмененото нарушение, тъй като съгласно чл.94 ал.3
ЗДвП се допуска „престой и паркиране на МПС с допустима максимална маса до 2,5 тона върху
тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно
на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за
преминаване на пешеходци". В АУАН и НП не е посочено каква е масата на процесния
автомобил, който се твърди, че е паркирал жалбоподателя, положението му спрямо на оста
на пътя и дали откъм страната на сградите е оставено разстояние най-малко 2 метра за
преминаване на пешеходци, както и останалите обстоятелства, налични откъм обективната
страна на деянието.
В съдебно заседание, жалбоподателят поддържа жалбата, като в
1
допълнение излага доводи, че чл.94 ал.3 ЗДвП разрешава паркирането, ако има
разстояние от 2 метра откъм страната на сградите. Предлага на съда да отмени
НП като незаконосъобразно. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт
А., която моли съда да потвърди изцяло НП. Излага доводи, че нарушението е
безспорно установено, жалбоподателят е авторът на същото, като глобата е в
минимален размер. Претендира юрисконсултско възнаграждение и оспорва
дължимостта на адвокатския хонорар.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо
единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено
следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна, в
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
На дата на 03.08.2024 г., около 15:45 часа свидетелката Ю. Л. З. заемаща
длъжността ст. полицай в сектор „Общинска полиция" на отдел „Охранителна
полиция" ХХХ, установила, че л.а. „ХХХ с рег. №ХХХ, е паркиран на ул.
„Охрид" срещу №55 към ул. „Карлово", върху тротоара на място,
неопределено за паркиране, като пречи на преминаване на пешеходците.
Свидетелката З. съставила неприсъствен фиш серия СО №
**********/03.08.2024 г. за глоба в размер на 50 лв. срещу собственика на
автомобила – жалбоподателя Т. за нарушение на чл. 94 ал. 3 ЗДвП, поради
неправилно пракиране върху тротоар.
Жалбоподателят подал възражение с рег. №513000- 58545/06.08.2024 г.
срещу фиша.
Свидетелката З. съставила на жалбоподателя при условията на чл.40 ал.3
ЗАНН АУАН серия А №032629/07.08.2024 г., като било посочено, че същият
се издава след подадено възражение срещу съставен фиш за налагане на глоба.
Като възражение в самия акт, жалбоподателят отразил: „имам“
2
Няма данни жалбоподателят да се е възползвал от възможността,
предиведна в чл. 44 ал. 1 ЗАНН.
Наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка изложена в
АУАН и издал атакуваното наказателно постановление.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
АУАН е съставен от компетентно лице, видно от приложена заповед на
кмета на Столична община №СОА19-РД09-11/04.01.2019 г. /л.18 от делото/, с
която на основание чл. 167 ал. 2, чл. 168 ал. 1 и чл. 189 ал. 1 ЗДвП определя
Звено Общинска полиция за служба за контрол по смисъла на чл. 167 ал. 2
ЗДвП. Видно от представеното удостоверение на ХХХ, отдел Човешки
ресурси, свидетелката Ю. Л. З. заема посочената в АУАН длъжност.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съгласно
приобщената по делото заповед на кмета на Столична община.
Съгласно чл.22 ал.5 ЗМСМА наказателните постановления се издават от
кмета на общината или от негов заместник въз основа на акт, съставен от
длъжностни лица, посочени в наредбата, като в случая съдът приема, че
надлежн са делегирани права на зам.- кмета на Столична община,
направление „ТХХХ. Наказателното постановление е издадено в
шестмесечния срок по чл. 34 ЗАНН.
Описанието на нарушението и в АУАН, и в НП е пълно и конкретно, като
изрично е посочено както в АУАН, така и в НП, че мястото е тротоар и не е
било определено за паркиране на МПС. Наказателното постановление
притежава реквизита дата на издаване и тя е 18.09.2024 г.
Неоснователно се явява възражението в жалбата за нарушение при
съставяне на АУАН, свързано с броя на свидетелите. Видно от акта, в него е
посочено, че се издава на основание чл.40 ал.3 ЗАНН, която разпоредба гласи:
"При липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването
на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие,
той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се
отбелязва в него". В случая, това изискване е спазено – посочени са като
3
свидетели лицата Сашо Банчев Илиев и Николай Бойчев Димитров.
В хода на съдебното следствие като свидетел е разпитана свидетелката
Ю. Л. З. – актосъставител. Същата изцяло поддържа фактите, описани в акта,
като заявява, че АУАН е съставен от нея след оспорване на издаден
неприсъствен фиш. Свидетелката е категорична, че на процесната дата лично
е установила, че лекият автомобил-собственост на жалбоподателя е паркиран
на тротоара на ул. „Охрид" срещу №55 към ул. „Карлово". По делото е
наличен и снимков материал с дата, месец година, час и минути на заснемане
/л.51 от делото/. Съдът кредитира показанията на тази свидетелка като
обективни, дадени от очевидец на нарушението, без данни за
заинтересованост и тенденциозно отношение към жалбоподателя.
Съгласно чл. 94 ал. 3 ЗДвП, паркирането на тротоар е само едно
изключение и то само на определените от собственика на пътя или
администрацията места/ респ, забранено е при липса на такова разрешение/, а
доказателства, че има такова разрешение, не са ангажирани, напротив, събраха
се гласни доказателства /чрез показанията на З./, както и писмени такива
/отговор на Столична община направление „Архитектура и градоустройство“
и извадка от цифровия модел на информационна система Софкар/, че там
паркирането не е било разрешено.
Разпоредбата на § 6 т. 6 ДР на ЗДвП дава легална дефиниция на
понятието "тротоар" - изградена, оградена или очертана с пътна маркировка
надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена
само за движение на пешеходци. Че процесната площ е именно тротоар се
установява категорично от отговор на Столична община направление
„Архитектура и градоустройство“ /л.125 от делото/, както и от извадка от
цифровия модел на информационна система Софкар /л.128 от делото/.
Нормата на чл. 94 ал. 3 ЗДвП не разрешава паркирането на тротоара, а
само указва, че това е допустимо само за местата, определени от
собственика на пътя при условията на разпоредбата, какъвто конкретния
случай не е, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя за извършеното нарушение.
Не е налице е маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. В хода на
производството не се събраха доказателства, които да сочат по-ниска степен
на обществена опасност на извършеното от жалбоподателя нарушение в
4
сравнение с обикновените случаи от този вид, поради което НП като правилно
и законосъобразно - следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на делото, основателна е претенцията на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото следва
да бъде определено в размера в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 ЗПП -
80 лв., като отчете липсата на сложност на делото.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №ХХХ г. на зам.-кмет на
Столична община, направление „ТХХХ, с което на Б. Л. Т., с ЕГН **********
е наложена глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 178е ЗДвП за
нарушение на чл. 94 ал. 3 ЗДвП.
ОСЪЖДА Б. Л. Т., с ЕГН **********, да заплати на ХХХ сума в
размер 80 лв. за една инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5