Присъда по дело №86/2024 на Районен съд - Сливен
| Номер на акта: | 45 |
| Дата: | 13 март 2024 г. (в сила от 29 март 2024 г.) |
| Съдия: | Анна Костадинова Димитрова |
| Дело: | 20242230200086 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 17 януари 2024 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
РП – С. е внесла обвинителен акт против подсъдимия Л.Р.Х. за
извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и 7 от НК.
Производството се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът след като
изслуша становището на защитника и на самия подсъдим и след като
установи, че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, премина към процедурата по чл.371
т.2 от НПК.
В с.з. представителят на РП – С. поддържа обвинението така, както е
предявено, като го счита за доказано по безспорен начин. Моли съда да
наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от ОСЕМ
месеца, след редукцията по чл.58а от НК, което да се изтърпи при
първоначален ОБЩ режим.
В с.з. подсъдимият, редовно призован се явява лично и със служебно
назначен защитник. Признава се за виновен и дава съгласието си делото да се
разгледа по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2, а именно
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Защитникът му не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и
правната квалификация и също изразява съгласие делото да се гледа по реда
на глава 27 от НК. Моли съда да наложи на подсъдимия наказание в
минимален размер.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка :
Подс. Л. Р. Х. е бълг. гражданин, без образование, неженен, не работи,
осъждан.
Св. Г.С.Г. живеел на административен адрес в гр. С., .................... Той
притежавал и недвижим имот на административен адрес в с.
.............................. В единия край на двора се намирала къщата му, а на около
20 метра от нея имало и навес, в който св. Г.С. държал инструментите си.
Вратата на навеса била от ламарина и се заключвала с катинар.
На 12.10.2023 год. до обяд свидетелят Г.Г. бил в имота и всичко било в
порядък. Малко след като си тръгнал от там, покрай имота му преминал подс.
Л.Р.Х., който живеел в с. С., общ. С.. Той решил да извърши кражба от дома
на св. Г.Г.. Огледал се и след като се уверил, че в имота няма никой,
прескочил оградата. Насочил се към навеса в двора. С ръце успял да изкриви
долния край на ламаринената врата и проникнал в помещението. От там
изнесъл един ъглошлайф марка „ Бош“, един верижен трион - резачка и две
тесли. Вещите отнесъл в дома си, където по-късно ги счупил и изхвърлил.
На 13.10.2023 год., около обяд св. Г.Г. посетил имота си и установил, че
вратата на навеса е изкъртена, а от него липсват вещи, за което сезирал
надлежните органи.
1
По случая работил полицейския служител, св. Стефан Георгиев Иванов
който след проведени ОИМ, установил извършителя на деянието. При
проведената с подсъдимия беседа, последния признал извършеното и обяснил
механизма на деянието.
В хода на разследване е изготвена и приобщена съдебно оценителна
експертиза, от заключението на която е видно, че общата стойността на
вещите, предмет на деянието възлиза на 217,10лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в
тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото. Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на
досъдебното производство свидетели, приобщени по съответни процесуален
ред.
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени от него в хода
на досъдебното производство, като на основание чл.372 ал.4 от НПК приобщи
към доказателствата по делото, тъй като подсъдимият призна вината си и
изрази съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът по реда на чл.283 от НПК присъедини към доказателствата по
делото и всички писмени материали, приложени към дознанието.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
изведе следните правни изводи :
С деянието си подсъдимият Л.Р.Х. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.195, ал.1. т.3 и т.7,
вр.чл.194. ал.1 от НК, тъй като на 12.10.2023 год. в с. С., общ. С., в условията
на повторност, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на
имот отнел чужди движими вещи: 1 бр. верижен трион (резачка), 1 бр.
ъглошлайф марка ,, Бош“, 2 бр. тесли, на обща стойност 217.10лв., от
владението на собственика Г.С.Г., без негово съгласие, с намерението
противозаконно да ги присвои, като случая не е маловажен.
Подс. Л.Р.Х. преди извършване на деянието, предмет на настоящия
обвинителен акт е бил осъждан с влезли в сила присъди за извършени от него
кражби. С Присъда по НОХД № 199/23 год. на РС-С., в сила от 26.07.2023
год. на основание чл.195, ал.1 т.3, т.4 и т.5, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.26 ал.1 на
подс. Любчо Х. му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от шест месеца, чието изпълнение се отлагало за изпитателен срок от три
години. На основание чл.25 от НК му било определено едно общо наказание
по посоченото НОХД и НОХД № 145/23 год. на Районен съд-С., а именно
най- тежкото, „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието
изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години. Поради това,
престъплението предмет на настоящото наказателно производство е
извършено при условията, както на „повторност’" по смисъла на чл.28 ал, 1 от
2
НК, така и в изпитателния срок по посоченото по-горе наказание.
Подсъдимият е пълнолетно лице, притежаващо нормална психика, не е
страдал от психическо заболяване към момента на извършване на деянието,
могъл е да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги
ръководи, да ги насочва съобразно осъзнатото тяхно свойство и значение.
Деянието представлява немаловажен случай на извършено престъпление
по т.7 на чл.195 ал.1 от НК, поради това че касае престъпна дейност
извършена в условията на изпитателния срок по друга присъда за
престъпление от общ характер. Освен това, механизма на извършване на
престъплението и лошите му характеристични данни, въпреки стойността на
вещите предмет на деянието сочат на завишена обществена опасност както на
дееца, така и на деянието в сравнение с обикновени случаи на престъпления
от същия вид.
Деянието е извършено от подсъдимият с пряк умисъл. Той е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е и искал настъпването на
общественоопасните последици.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие изразеното
съжаление за случилото се и ниската стойност на отнетото имущество.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи
на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието. Съдът определи на подсъдимия наказание
при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, поради което му наложи наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от ЕДНА ГОДИНА, което намали с 1/3 и постанови така определеното
наказание от ОСЕМ МЕСЕЦА да се изтърпи ефективно при първоначален
ОБЩ режим, тъй като за него не са налице условията на чл. 66 от НК.
Така наложеното на подсъдимия наказание, съдът счита за справедливо
и за отговарящо в максимална степен на обществената опасност на деянието и
дееца.
По правилата на процеса, съдът осъди подсъдимия да заплати
направените по делото разноски за експертиза в размер на 70,20 лева, по
бюджета на държавата по сметка на ОДМВР-С..
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3