МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО НОХД №  757/2018г. НА ДРС

Дупнишката районна прокуратура е предявила обвинение срещу К.И.И. ,  за престъпление  по 195,ал.1,т.2 и т.3 във вр. счл.194, ал.1 НК.

          В обвинителния акт се сочи,че  на 05.02.2018 г. в гр. Дупница, от паркинг пред бл. 7 в ж.к. „Дупница“ е отнел чужди движими вещи, а именно – лек автомобил марка „Фиат Браво“ с рег. № КН 0943 ВМ на стойност 1450 лв., собственост на Атанас Емилов Паунов, от владението на Д. Николов Д. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои, като откраднатата вещ не е била под постоянен надзор и кражбата е извършена чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот (със секира е счупил предно ляво стъкло на автомобила и е проникнал в купето).

          По искане на подсъдимия и неговия защитник, съдът е разпоредил предварително изслушване на страните.

          Подсъдимия И. признава  изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

          С определение по реда на чл.372, ал.4  НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимите ,без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

          Прокурора поддържа обвинението по обвинителния акт и предлага на подсъдимия да се наложи наказание, при условията на чл.58аНК.

          Съдът, като взе предвид самопризнанията на подсъдимия , които се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства-показанията на  разпитаните свидетели, оценителна  експертиза и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

          През 2016г. свид.Д. закупил лек автомобил „Фиат Браво“ с ДК№ КН0943ВМ.През лятото на 2017г., същият се повредил и тъй като не бил в движение, Д. ***, където живеела неговата приятелка.

          Подсъдимият И., който живеел в същия блок забелязал,че горния автомобил от сравнително дълъг период не е в движение и решил,че собственика му не е в гр.Дупница ,което му дава  възможност да го открадне и предаде на вторични суровини.

          В изпълнение на горния замисъл, същият се свързал със свид.Христов, който се занимавал с изкупуване на стари автомобили и двамата се уговорили на 05.02.2018г.Христов да  вземе автомобила ,за който да заплати на подсъдимия 300лв.

          На уговорената дата, свид.Христов отишъл пред бл.7 на ж.к.“Дупница“, където го чакал подсъдимия. Същият се представил като собственик на автомобила,свалил номерата и казал на Христов да го вземе.Последният извикал свой познат –свид.Д., който имал автомобил „Пътна помощ“.При пристигането на специализирания автомобил, подсъдимият казал,че е загубил ключа от автомобила и счупил предното странично стъкло, което му позволило да влезе в купето .Христов му поискал документите на автомобила, но подсъдимият обяснил,че се намират в съпругата му и ще му ги даде на следващия ден. Христов се съгласил, като  дал на подсъдимия 200лв. и му казал,че останалата част от 100лв. ще му даде при предаване на документите.Христов и Д. натоварили автомобила  на „Пътната помощ“ и го закарали в пункт за вторични суровини в гр.Перник. там им обяснили,че могат да оставят автомобила за съхранение, но същия ще бъде закупен след като бъдат представен документ за собственост.

          Същият ден-05.02.2018г.след обяд ,свид.Петрова установила,че автомобила на Д. не е пред блока и тъй като знаела,че не е в движение, веднага се обадила на последния.Д. пристигнал незабавно, установил,че на мястото ,където бил паркиран автомобила има множество натрошени стъкла и незабавно сигнализирал служителите на полицията.След проведените дейстия по разследване, било установено,че автомобила се намира в пункт за вторични суровини в гр.Перник, от където бил доброволно предаден.

                    Оценителната експертиза установява,че равностойността на отнетия автомобил е в размер на 1450лв.

          Съдът прие за установена горната фактическа обстановка, като прие самопризнанието на подсъдимия И. които се подкрепят изцяло от събраните на досъдебното производство доказателства-показания на разпитани свидетели, оценителна експертиза и писмените такива.

          С оглед на така установеното, съдът прие, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна следното:

          ОБЕКТИВНА СТРАНА

          Обект на престъплението са обществени отношения, свързани със собствеността. Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението с действие -същият е   установил   своя фактическа власт върху  автомобила ,предмет на престъплението.Отнемането е извършено противозаконно-без знанието и съгласието на собственика,като за извършване на кражбата, същия е повредил преграда, здраво направена за защита на имот-счупвайки прозореца на автомобила, като последният не е бил под постоянен надзор.

СУБЕКТИВНА СТРАНА

          От субективна страна престъплението  е извършено умишлено-при пряк умисъл. Подсъдимият е   съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено-опасните последици и е искал тяхното настъпване.

          С оглед изложеното, съдът прие,че подсъдимия И. е осъществил престъплението по чл.195 ал.1 във вр. с ал.,т.2 и т.3 НК ,както от обективна, така и от субективна страна, призна го за виновен  и му  наложи наказание.

          ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

Съдът определи наказанието,  при усл. на чл.58а  НК,като взе предвид вида и пределите, визирани чл.195,ал.1 НК, степента на обществена опасност на деянието и дееца,  подбудите за извършване на престъплението и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства .

          Степента на обществена опасност  на деянието е сравнително   висока . Съдът направи този извод, като взе предвид времето,мястото и начина на извършването му.

          Степента на обществена опасност на подсъдимия  е ниска. Същият неосъждан , проявява критичност към поведението си.        Смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало,самопризнанието, разкаянието.

          Отегчаващи вината обстоятелства- няма

С оглед изложеното ,съдът определи наказанието ,при превес  смекчаващи вината обстоятелства-една година „лишаване от свобода“, като го редуцира с 1/3 и наложи такова от 8 месеца“Лишаване от свобода“.Предвид размера на наказанието и обстоятелството, че подсъдимия е неосъждан, съдът прие,че са налице предпоставките на чл.66,ал.1 НК и отложи изтърпяването за срок от 3 години...Съдът счете,че с така наложеното  наказание ще се постигнат целите на същото, визирани в чл.3 НК- да се поправи и превъзпита подсъдимия , като му се отнеме възможността да извърши и други престъпления, както и да се въздейства предупредително и възпитателно и на останалите членове на обществото.

          Съдът осъди подсъдимия да заплати и сторените деловодни разноски в размер на 49лв.

          По горните съображения, съдът постанови присъдата си.

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: