№ 46522
гр. София, 11.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20231110115182 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от П. И. Д. срещу
Министерство на културата на Република България и Национален
исторически музей иск за отмяна на конкурс, открит със заповед № РД 16-
148/08.12.2022г. на министъра на културата за заемане на длъжността
„Директор на Национален исторически музей“.
В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че е допуснат до участие,
но не е спечелил конкурс, открит със заповед № РД 16-148 от 08.12.2022г. на
министъра на културата за заемане на длъжността „Директор на Национален
исторически музей“, от където извежда правния си интерес от предявяване на
иска.
Предявеният иск е недопустим по следните съображения:
Съгласно чл. 5, ал. 3 от Закона за закрила и развитие на културата
правоотношенията на директорите на държавни културни институти, какъвто
е и Национален исторически музей, възникват въз основа на конкурс
съгласно Кодекса на труда за срок от 4 години, а редът за провеждането му е
регламентиран в чл. 10 и следващите от Наредба №Н-4 от 14.06.2007г. за
провеждане на конкурсите за директори на държавните културни институти.
Съгласно чл. 96, ал. 1 КТ трудовото правоотношение възниква с лицето,
което е класирано на първо място, от деня, в който е получило съобщението
за резултата, а в случай, че това лице не постъпи на работа в срока по ал. 2,
трудовото правоотношение се смята за невъзникнало. В този случай
трудовото правоотношение възниква със следващия в класирането участник в
конкурса, за което той се уведомява писмено – чл. 96, ал. 4 КТ. В настоящия
1
случай с оглед изложените в исковата молба фактически твърдения, ищецът
не твърди да е класиран на първо място, поради което между него и ответника
не е възникнало трудово правоотношение, съответно не е налице трудов спор
по смисъла на чл.357 КТ. Само в случаите на чл. 96, ал. 1 и ал. 4, вр. ал. 2 КТ
и само тези класирани участници, получили съответното уведомление и вече
придобили качеството работник или служител, са легитимирани да водят
установителни и/или осъдителни искове срещу работодателя по реда на
разглеждане на трудови спорове по смисъла на чл. 357 КТ – при спор между
тях относно възникването, съществуването, изпълнението и/или
прекратяването на трудовото правоотношение. Във всички останали случаи,
всички останали участници в конкурса , извън посочените такива в чл. 96, ал.
1 и ал. 4 КТ, съгласно действащата нормативна уредба не придобиват и не
биха могли да придобият качеството на работник или служител, за да са
процесуално легитимирани съгласно чл.357 КТ да водят трудов спор срещу
работодателя, който е обявил конкурса. В този смисъл е и постановеното по
реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определени № 404 от 31.05.2012г., постановено по
ч.гр.д. № 343/2012г. на ВКС, IV Г.О.
Отделно от това следва да се посочи, че дори да бъде разгледан и уважен
такъв иск, то съдебният акт не би се отразил на възникването на трудово
правоотношение с ответника, което е още един аргумент в посока, че за
ищеца липсва правен интерес от предявения иск.
При тези съображения и на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва
да бъде върната.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА исковата молба, по която е образувано гр.д. №15182/2023г. на
СРС, 77-ми състав.
Разпореждането може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2