№ 40122
гр. София, 09.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20221110167597 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „..........“ ЕАД, с която са предявени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД срещу В. С. С., В. И. С., М. И. Р., И. Р. Р., М. Р. Р., А. Д. Л. и Б. П. Н..
На 30.10.2023 г. ищецът е депозирал молба пред съда, в която заявява, че във връзка с
извършено от ответниците плащане на претендираните суми, оттегля предявените искове и
моли, производството по делото да бъде прекратено.
Съдът намира, че е налице валидно изразена воля от ищеца чрез упълномощен
представител (юрисконсулт) за оттегляне на предявените искове, поради което на основание
чл. 232 ГПК производството по делото следва да бъде прекратено.
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава
на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска
или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно,
логиката на закона е, че разноски винаги се дължат от страната, която неоснователно е
предизвикала делото, без значение от неговия изход, като задължението за заплащането им е
задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди, когато неправомерно е
засегната нейната правна сфера. В този смисъл – Определение № 149/22.03.2012 г. по ч.гр.д.
№ 3/2012 г. на ВКС, I г.о.
Настоящият съдебен състав намира, че разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е
приложима не само в случаите на приключване на делото с акт по съществото на спора, но
по аналогия същата следва да намери приложение и в хипотезата на прекратяване на
производството поради десезиране на съда. Ако делото бъде прекратено поради оттегляне
на иска, се предполага, че ищецът виновно и неоснователно е заставил ответника да направи
разноски по делото – в този случай последният има право на разноски (чл. 78, ал. 4 ГПК).
Ако обаче искът бъде оттеглен и делото бъде прекратено по причини извън вината на
ищеца, следва да се приеме, че последният има право на разноски. И това е така, тъй като в
1
духа на закона е да се присъждат разноски в полза на ищеца, когато производството е
прекратено или искът е отхвърлен, защото след предявяването му ответникът доброволно е
изпълнил задължението си.
В настоящия случай единствено ответницата В. С. С. е дала повод за завеждане на
делото, тъй като към датата на подаване на исковата молба в съда същата е била единствен
собственик на топлоснабдения имот е била в забава (същата доброволно е платила
претендираното регресно вземане). Паричното задължение е заплатено след подаване на
исковата молба, респ. след образуване на настоящото исково производство поради което и
доколкото делото се прекратява по причини извън вината на ищеца, същият има право на
разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково производство, които
следва да бъдат заплатени от В. С. С..
Ищецът е платил държавна такса за разглеждане на заявлението и иска в общ размер
от 50 лв., като е направил и разноски за процесуално представителство от адвокат в
заповедното производство в размер на 360 лв., които му се дължат.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 ГПК производството по гр.д. № 67597/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 87 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК В. С. С., ЕГН **********, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 100 лв. – разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2