Р Е
Ш Е Н И Е № 137
гр.
Кюстендил, 09.11.2016
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд,
наказателно отделение
в открито заседание на девети
ноември
две хиляди и шестнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИРОСЛАВ НАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ПЕНКА БРАТАНОВА
МАРИЯ АНТОВА
с участието на секретаря Л.Н.
и прокурора от КОП Костадин Боачки
като разгледа докладваното от
съдия Братанова ЧНД №423
по описа за 2016 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 30 и
сл. във вр. с чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения
за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции/ЗПИИРКОРНФС/.
С писмо на Министерство на
правосъдието на РБългария изх.№ 99-М-236/16 от 08.09.2016 г. е изпратено в
Окръжен съд гр. Кюстендил удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета, издадено
от Централно правосъдно бюро (CJIB) към
Министерство на правосъдието на Кралство Нидерландия относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции. Удостоверението по чл.4 е издадено въз основа на решение за
прилагане финансови санкции № 1062 5421 9547 4150 от
15.02.2016г., постановено от Pol.R’dam –Rijnmond, CVE ТМ, Кралство Нидерландия за
прилагане на финансови санкции по отношение на
българския гражданин В.П., роден на ***г. в РМакедония, в гр.Щип. Финансовата
санкция е в размер на 230 € според
записаното в удостоверението и е
наложена на българския гражданин В.П. от гр.Щип
извършено нарушение на чл.2 от Закон относно административната уредба
при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата. В
писмото се моли да
бъдат упражнени правомощията по споменатия закон, т. е. да се допусне
признаване изпълнението на решението.
Санкционираното
лице В.П. е лице с двойно гражданство- българско и македонско. От извършените
служебни справки се установява, че
същият неколкократно е посещавал
РБългария, като последно е излязъл през българска граница на 22.08.2016г.
Обичайното местопребиваване на В.П. по см. на чл.30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС е в
РБългария, гр.Кюстендил, ул.”*** №***. Производството срещу същия е
задочно при условията на чл.30, ал.3 ЗПИИРКОРНФС.
Служебният
защитник на засегнатото лице- адв. И.П. изразява становище за основателност на
искането.
Представителят
на КОП също изразява становище за основателност на искането.
Кюстендилски
окръжен съд, след преценяване доводите и възраженията на страните и условията
на посочения закон, в частност разп. на чл. 35 от него, визираща факултативни
основания за отказ и по реда на чл. 32 във вр. с чл. 16 ал.1-8 от Закона, прие
от фактическа и правна страна следното:
С Писмо
на Министерство на правосъдието на Р.България изх.№ 99-М-236/16 от 08.09.2016 г. Кюстендилския окръжен съд е сезиран като
компетентен съд по силата на посочения закон за признаване и изпълнение на № 1062 5421 9547 4150 от
15.02.2016г., постановено от Pol.R’dam –Rijnmond, CVE ТМ, Кралство Нидерландия (издаваща
държава по смисъла на закона) за прилагане на финансови санкции - задължение за заплащане на 230 € а извършено на 05.02.2016 г. във Vierpolders, SEGGELANT HUISNR,
Кралство Нидерландия нарушение на правилата за движение по пътищата- затова, че българският гражданин В.П.
е изпозвал лек автомобил моторно превозно средство , въпреки че колелата не са
предпазени добре и не се търкат.
Към
писмото е представено удостоверение по чл. 4 от посочения закон, от чийто
превод от нидерландски език, се установяват следните факти:
Издалият
решението орган е орган компетентен орган по см. на чл.6 от закона. Лицето е с
посоченото име и адрес и обичайно
пребивава в изпълняващата държава по см. на закона, т.е. Република България.
Решението е влязло в сила на 28.03.2016 г. Паричната сума, наложена с
решението, е 230 € и това е общият размер на финансовата санкция. Нарушението е
извършено на 05.02.2016 г. в Община Бриле, населено място Фирпордерс в 21: 18
часа и е за управление на лек автомобил с непредпазени добре гуми, които не се
търкат (с недобре защитени или плъзгащи се колела), което нарушава разпоредбите
за движение по пътищата. Издаващата държава не допуска в изпълняващата държава
да бъдат издавани решения за алтернативни санкции, ако решението за плащане на
финансовата санкция не може да бъде изпълнено, или може да бъде изпълнено само
частично.
Според т.2, б”б” от
удостоверението производството
по налагане на парична санкция е било писмено и лицето е било уведомено съгласно законодателството на
решаващата държава относно правото си да обжалва решението,
както и за срока за
обжалване.
Решението е постановено от несъдебен орган в издаващата държава
въз основа на наказуемо деяние по нейния национален закон; потвърдено е, че съответното
решение е имало възможността да отнесе
въпроса и до съд по наказателни дела.
От тази фактическа обстановка
се извеждат следните правни изводи:
Съгласно разп. на чл. 31, ал. 1 във вр. с
чл. 15, ал. 4 и 5 от посочения закон, компетентен да признае и допусне
изпълнението на решения за налагане на финансови санкции е окръжният съд по
местоживеенето на лицето или обичайното местопребиваване на лицето, т. е
Кюстендилският окръжен съд. Изложените в тази насока доводи не се приемат, тъй
като по делото са събрани доказателства, установяващи, че лицето многократно е
посещавало РБългария през
Правилата за признаване на този род
решения са уредени от чл. 32 от Закона, който препраща към чл. 16, ал.1-8 от
него. И двете посочени норми препращат към субсидиарно приложение на НПК за
неуредените случаи.
От съдържанието на удостоверението по чл.4 от закона и на преведеното надлежно на български език
съд решение безспорно се установява, че българският гражданин В.П. е
санкциониран с влязъл в сила в Кралство
Нидерландия акт на несъдебен орган за плащане на глоба, наложена за нарушение във връзка с правилата за движение по
пътищата. Т.е. в случая безспорно се касае за влязъл в сила акт по смисъла на
чл.3, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е издаден от несъдебен орган на страна -
членка на Европейския съюз и финансовата санкция е постановена по повод
извършено административно нарушение. Налице е потвърждаване, че лицето е било
уведомено съгласно законодателството на решаващата държава относно правото си
да обжалва решението пред съд, компетентен по наказателни дела. В този смисъл липсват основанията на чл.3,
ал.2 от ЗПИИРКОРНФС за отказ от признаване и изпълнение на решение, с което е
наложена финансова санкция.
Удостоверението по чл.4, ал.1 от същия закон съдържа реквизитите,
изискуеми по силата на член 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции. От приложените доказателства се установява, че наказателното
преследване, във връзка с което е постановен акта по чл.3 от ЗПИИРКОРНФС, касае
административно нарушение по чл.30,
ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС (поведение, което нарушава правилата за движение по
пътищата), т.е. в този случай изследването на двойна наказуемост не се изисква.
В
случая не е налице нито една от факултативните предпоставки за отказ от
признаване и изпълнение на процесното удостоверение, визирани в чл. 35, ал. 1,
т.1-8 от Закона. Удостоверението по чл. 4 е представено и е пълно по
съдържание. Не са налице данни за постановено и приведено в изпълнение за
същото деяние в България или друга,
различна от издаващата държава решение за финансови санкции срещу същото лице. Не
е налице изтекла давност по българското законодателство и административното
нарушение, извършено в ОК Великобритания, не е подсъдно на български съд.
Липсва имунитет или привилегия, които да са пречка за предприемане на
наказателно производство за такива деяния. Наложената финансова санкция не е
по-малка от 70 евро. Деянието съставлява административно нарушение и по българското
законодателство- по чл.183, ал.4, т.5 ЗДП. Решението е постановено срещу
пълнолетен български гражданин, който носи наказателна отговорност. От
съдържанието на удостоверението е видно, че производството е било писмено и е
потвърдено, че лицето е било уведомено съгласно законодателството на решаващата
държава относно правото си да обжалва
решението и следователно факултативното основание за отказ по чл.35, т.9 от
Закона не е налице.
Предвид
изложеното съдът прие, че са налице условията на чл. 30, ал. 1 и 2 от Закона за
признаване на процесното решение. Не са налице основания по чл. 32, ал. 2 от
Закона за намаляване размера на финансовата санкция. Съгласно разпоредбата на
чл.16, ал. 8 от Закона съдът определи размера на паричното задължение в левова
равностойност според съотношението
британска лира- български лев към деня на постановяване на решението. Размерът
на наложената с решението парична санкция от 230 €, чиято левова равностойност е в
размер на 449, 84 лева. Посочената равностойност е съобразена с фиксирания курс
на еврото към лева към датата на постановяване на решението. Не са представени доказателства по
чл.33 от закона за пълно или частично изпълнение на наложената санкция, поради
което и не следва да се прилага приспадане по реда на чл.17 от закона.
Предвид
изложеното съдът на осн.чл.32 във вр. с чл.16 ал.7 Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции, Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА и допуска изпълнение на решение № 1062 5421 9547 4150 от 15.02.2016г., постановено от Pol.R’dam
–Rijnmond, CVE ТМ,
Кралство Нидерландия, в сила от 28.03.2016г. и
издаденото въз основа на него удостоверение по чл. 4 от РР 2005 /214 /
ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на
финансови санкции, с което по отношение на българския гражданин В.П., роден на ***г. в
РМакедония, в гр.Щип, с постоянен адрес ***- за заплащане на 230 € (левова равностойност на 449, 84 лева. за извършено
нарушение на чл.2 от Закона относно административната уредба при нарушаване на
разпоредби на Кодекса за движение по пътищата-
затова, че на 05.02.2016 г. във Vierpolders, SEGGELANT HUISNR,
Кралство Нидерландия българският гражданин В.П. е изпозвал моторно превозно
средство, въпреки че колелата не са предпазени добре и не се търкат.
Решението
на издаващия орган ведно с решението на окръжния съд да се изпратят на Национална
агенция за приходите за изпълнение по реда на ЗНАП и по реда на ДОПК.
След получаване на решението
Националната агенция за приходите незабавно да уведоми настоящия съд за
предприетите действия по изпълнение му на основание чл.36 във вр. с чл.22, ал.2 ЗПИИРКОРНФС, като след
приключването на изпълнението, съдът следва да бъде уведомен с цел уведомяване
на компетентния орган на издаващата
държава.
На
осн.чл.38 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС препис от решението да се изпрати незабавно на
компетентния орган на издаващата държава.
На осн.
чл. 38, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС препис от решението да се изпрати незабавно на
Министерство на правосъдието на Република България.
На осн.
чл.42, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС ПОСТАНОВЯВА сумата, представляваща наложената глоба, да остане в
приход на бюджета на Република България-ТД "НАП"-Кюстендил като
изпълняваща държава.
Решението може да се обжалва
пред САС в 7-дневен срок, считано от днес, като обжалването не спира
изпълнението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.