Р Е Ш Е Н И Е № І-122
град Бургас
, 23.10. 2019 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
.............девети октомври ……..през
две
хиляди и деветнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Таня Русева-Маркова
мл.с.
Марина Мавродиева
при секретаря А.Цветанова
като
разгледа докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 1329 по описа
за
2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния
представител на В.А.С. от гр. *** –действаща лично и като ***** и законен представител на малолетните си деца
Ж. С.С. и А. С.С. – ищец по гр.д. № 214/2019
год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 1675/02.07.2019 год.
постановено по същото дело в частта
относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака й с
ответника и в частта относно определения режим на личните отношения на бащата и
децата ,както и в частта ,с която е
отхвърлен иска за издръжка над уважения до предявения размер от 250 лв. по
отношение на детето Ж..
Въззивникът
изразява
недоволство от решението в атакуваните части , като счита същото за неправилно и необосновано,в нарушение на материалния закон –чл.
59 ал. 2 , ал. 3 и ал. 4 СК вр. чл. 127 ал. 1 и 2,чл. 49 ал. 3 и чл. 42 от СК .
Изразява се несъгласие с изводите ,че въззивницата има вина за
разстройството на брака поради
неполъгане на достатъчни грижи за дова и създаване на домашен уют,в. т.ч.
неглижирайки хигиената .Счита се ,че личните контакти между бащата и децата
,определени с решението ,са много разширени
и не са съобразени със заболяването на детето Ж.,страдащ от *******,а към момента – и от *********.Не са
съобразени доказателствата в тази връзка и
се счита ,че в интерес на детето
е личните контакти на това дете с бащата да бъдат ограничени .С оглед
поведението на бащата,здравословното му състояние и отношението към децата , следва да се
ограничат личните контакти и с другото дете – А. ,поради което се моли за
определяне на нов режим на лични отношения ,до степен на стесняване .
Атакува
се решението и в частта относно определения размер на издръжката за детето Ж.,като
се изтъква , че с оглед здравословното му състояние /за което са представени доказателства /
детето се нуждае от повече парични средства за лекарства и прегледи .В тази
връзка се представя диагноза за ********* на детето от 17.07.2019 г.
Моли се за отмяната на решението в атакуваните части и постановяване на ново ,с което се приеме ,че
бракът е непоправимо разстроен по изключителната вина на съпруга ,както
и да бъде определен стеснен режим на
лични отношения между бащата и децата и
да се уважи искането за определяне на издръжка за малолетния Ж. в претендирания
размер от 250 лв. месечно .
Въззивната жалба е допустима,
подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК
Писмен
отговор по реда на чл.263 ГПК
въззиваемият ответник не е депозирал .В съдебно заседание чрез
процесуалния си представител оспорва въззивната жалба и счита решението за
правилно и обосновано.
След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
страните , Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Делото
е за развод с предявени искове с правно основание чл. 49 ал. 1 ,чл. 53,чл.
56,чл. 59 вр.чл. 143 от СК. В частта относно прекратяването на брака между
страните ,предоставяне на родителските права на родените от брака деца на майката и предоставяне на семейното жилище решението е влязло в сила .
Ищцата
– въззивница атакува решението
единствено в частта относно вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака ,в частта относно определения режим на лични отношения
между бащата и децата и в частта ,с която е отхвърлен иска за издръжка за горницата над
уважения до пълния размер от 250 лв. за малолетното дете Ж. Счита ,че в
тези части решението е неправилно,като твърди ,че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство има само съпругът,както и че личните отношения между
бащата и децата са много разширени и не
са съобразени със заболяването на детето
Ж..
Настоящият
съдебен състав счита въззивната жалба за неоснователна поради следните
съображения:
За
да постанови решението си в обжалваната му част относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака първостепенният
съд е
взел предвид установените по делото факти:
страните след сключването на брака си са живели в едно жилище с родителите на
съпруга; след това заживяли самостоятелно
и накрая са живели в къщата на родителите на ищцата –въззивница в кв.“***“ на
гр. ***, където майката с децата живее и след фактическата раздяла от м.
октомври 2018 г. . Във връзка със спора относно вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака е счетено, че съпругата не е полагала грижи за дома и създаването на домашен уют,включително
негрижирайки хигиената в жилището , по повод на което са възниквали
множество конфликти със съпруга
й..
В тази връзка са кредитирани показанията на *****
на ответника , като е отречено да има съмнение относно достоверността на нейните
показания, които кореспондират и с други доказателства-а именно- констатацията на социалния работник при посещението му в дома на
ищцата ,отразена в изготвения и приет по делото социален доклад .В него
се сочи ,че ,макар в дома да има три стаи ,ищцата заедно с двете деца обитава
само една от стаите /като е обяснила ,че в другите има натрупан багаж и се
нуждаят от ремонт /.Социалният работник е отбелязал , че в обитаваната стая има незадоволителни
хигиенни условия и макар че в жилището
има налични всички необходими уреди и
мебели за едно домакинство ,същите се нуждаят от почистване и разместване .От
друга страна е отчетено и агресивното
поведение на съпруга /стигайки до физическо насилие /,както и намесата на майка му в отношенията със
съпругата му –данни от показанията на ***** на ищцата .Затова и изводът ,че и
двамата съпрузи имат вина за разстройството на брака е обоснован и съответства
на събраните доказателства . Съдът приема, че и двамата родители притежават
необходимите родителски качества и са способни да полагат грижи по отглеждането
и възпитанието на децата; децата са емоционално привързани и към двамата си родители .
При
определяне режима на личните отношения на децата с бащата е отчетено ,че интересът на децата налага те да общуват с бащата и да осъществяват срещи с него ,които да
допринасят за пълноценното им и личностно развитие . Затова е определен режим ,чийто интензитет ,време
,провеждане и продължителност е съобразен както с възрастта на децата , така и
със здравословното състояние на детето Ж.-страдащ от ****** *******,***** **** ,с ******** **********.
Твърденията на ищцата –въззивница,че детето почнало да получава ******* след
като е било подхвърлено и изпуснато от бащата ,не са подкрепени с абсолютно
никакви доказателства .Освен това, от
данните по делото става ясно ,че до
фактическата раздяла , когато съпрузите са живели заедно ,бащата се е грижил за
болното си дете /хранел го ,къпел го ,сменял му е памперсите /.Няма никакви
доказателства по делото ,че бащата не е
в състояние да полага грижи да детето
си и че съществуват някакви пречки да го взема при себе си ,в дома си ,където
има много добри условия-видно от социалния доклад ,бащата съжителства със своята майка ,има
самостоятелна стая и хигиенно –битовите
условия в жилищто са много добри,като в жилището има пространство и възможности
да взима синовете си при себе си .Верно
е ,че основните грижи по отглеждането и
възпитанието на децата се е извършвало предимно от майката
,но децата са привързани и към бащата и
интересът на децата налага да не губят връзката си с него ,да
осъществяват срещи ,включително и с преспиване ,като фактът ,че едното дете е болно ,не е
основание за ограничаване на срещите с
бащата ,който е запознат с неговия режим и се предполага ,че ще полага
достатъчно грижи , съобразявайки се със спепицифичното му състояние .
Затова
и в тази част съдът счита решението за правилно
и споделяйки изцяло изводите на районния съд ,счита , че решението
следва да бъде потвърдено .
Следва
да се потвърди решението и в частта относно размера на присъдената издръжка за
двете деца –по 200 лв. за всяко от тях ,като
съдът се е съобразил с представените в тази насока доказателства
–възрастта на децата и нуждата им
от храна ,облекло ,лекарска помощ ,възможностите
на родителя ,дължащ издръжката /от представените доказателства се установява
,че месечното трудово възнаграждение на бащата е около 1100 лв. майката получава
помощ от ДСП Бургас , съгласно ЗСПД, в размер на 930 лв. месечно ,както
и здравни осигуровки от ДСП от 240 лв. –поради това ,че е придружител на ****
си /вж. данните от социалния доклад /.При това положение определеният размер
издръжка за двете деца е съобразен с възможностите на бащата и нуждите на децата
.
Като
има предвид горното ,препращайки и към мотивите на първостепенния съд по чл.
272 от ГПК ,,Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1665/02.07.2019 г. постановено по гр.д. № 214/2019 г. по описа на
Бургаския районен съд .
РЕШЕНИЕТО в частта относно иска по чл. 59 ал. 2 СК подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението на страните ,а в
ОСТАНАЛАТА ЧАСТ не подлежи на касационно обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.