Решение по дело №790/2023 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1799
Дата: 18 декември 2023 г.
Съдия: Николай Стефанов Стефанов
Дело: 20234520100790
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1799
гр. Русе, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20234520100790 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.216, ал.1 т.6 от ДОПК, a в
условията на евентуалност иск с правно основание чл.216, ал.1 т.4 от
ДОПК.
Ищецът Мариела Бошнакова – публичен изпълнител при ТД на НАП
варна, офис Русе твърди, че срещу Р. В. М. с ЕГН:********** има образувано
изпълнително дело с № 18140002992/2014г. по описа на ТД на НАП Варна,
офис Русе за установени и изискуеми публични задължения по наложени
административни наказания ,“Глоба", както и вземания за Здравно
осигуряване, Данък обществено осигуряване и Допълнително задължително
пенсионно осигуряване, произтичащи от подадени в период 2016г. - 2019г.
Декларации Образец 6.
Твърди се в исковата молба, че част от декларациите са подадени чрез
пълномощник на задълженото лице – А. И. П. с ЕГН:**********.
Задълженията на Р. В. М. по ИД №18140002992/2014г. към 03.02.2023г.
възлизали на 7631,92 лева, от които главница в размер на 5089,44 лева и
лихви в размер 2542,48 лева.
Твърди се, че към 03.02.2023г., извън изпълнителното дело и
1
неподлежащи на принудително изпълнение, са налице непогасени в срока за
доброволно плащане задължения на Р. В. М. към НАП в общ размер на 876,44
лева, от които главница в размер на 622,00 лева, лихви в размер на 254,44
лева.
Твърди се, че с Решение № 659/26.01.2022 г. по Административно дело
№ 5101/2021 г. по описа на ВАС - VIII отделение Национална агенция за
приходите е осъдена да заплати на Р. В. М. съдебни разноски в общ размер на
8459,50 лева, за което на 28.01.2022г. е издаден изпълнителен лист от
Административен съд - Русе, VIII състав. Изпълнителният лист бил предявен
пред ТД на НАП Варна офис Русе с молба с Вх. № 2683 /03.02.2022г.,
подадена от адв.Б. Ж. - АК Русе, упълномощен от Р. В. М. да получи от
негово име и за негова сметка дължимата от НАП сума по цитирания
изпълнителен лист по банковата си сметка. Към молбата имало приложено
адвокатско пълномощно, в което е посочен постоянен адрес на Росен В. М. в
Р.И., гр.М., ул. С.К. №30.
Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 216, ал. 1,
т.6, а в условията на евентуалност от. 216, ал.1, т.4 от ДОПК да обяви за
недействителен по отношение на публичния взискател – държавата,
сключения ДОГОВОР ЗА ЦЕСИЯ между Ангел И. П. с ЕГН:**********, в
качеството му на ЦЕСИОНЕР и Росен В. М. с ЕГН:********** - ЦЕДЕНТ.
Ищецът уточнява в петитума на исковата молба, че предмет на договора
за цесия е вземането на Р. М. с ЕГН:********** от ТД на НАП Варна,
ЕИК:1310631880146 по силата на изпълнителен лист, издаден на 28.01.2022г.
от Административен съд -Русе, VIII състав, съобразно Решение №
659/26.01.2022г. по Административно дело № 5101/2021г. по описа на ВАС -
VIII отделение за сумата от 8459,50 лева.
Претендира се от публичния изпълнител юрисконсултско
възнаграждение, съобразно материалния интерес, съгласно чл.7, ал.2 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответниците, чрез своите
пълномощници са депозирали отговори на исковата молба, с които развиват
съображения за неоснователност на предявените искове. Претендират се
разноски.
2
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено следното:
Установено и не се спори, че срещу ответника Росен В. М. с
ЕГН:********** има образувано изпълнително дело с № 18140002992/2014г.
по описа на ТД на НАП Варна, офис Русе за установени и изискуеми
публични задължения по наложени административни наказания ,“Глоба",
както и вземания за Здравно осигуряване, Данък обществено осигуряване и
Допълнително задължително пенсионно осигуряване, произтичащи от
подадени в период 2016г. - 2019г. Декларации Образец 6. Установено е, че
задълженията на Р. В. М. по ИД №18140002992/2014г. към 03.02.2023г.
възлизат на 7631,92 лева, от които главница в размер на 5089,44 лева и лихви
в размер 2542,48 лева.
С Решение № 659/26.01.2022 г. по Административно дело № 5101/2021
г. по описа на ВАС - VIII отделение Национална агенция за приходите е
осъдена да заплати на Р. В. М. съдебни разноски в общ размер на 8459,50
лева, за което на 28.01.2022г. е издаден изпълнителен лист от
Административен съд - Русе, VIII състав. Изпълнителният лист бил предявен
пред ТД на НАП Варна офис Русе с молба с Вх. № 2683 /03.02.2022г.,
подадена от адв.Б. Ж. - АК Русе, упълномощен от Р. В. М. да получи от
негово име и за негова сметка дължимата от НАП сума по цитирания
изпълнителен лист по банковата си сметка. Към молбата е приложено
адвокатско пълномощно, в което е посочен постоянен адрес на Росен В. М. в
Р.И., гр.М., ул. С.К. №30.
При установената по този начин фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Предмет на договора за цесия е вземането на ответника Р. М. с
ЕГН:********** от ТД на НАП Варна, ЕИК:1310631880146 по силата на
изпълнителен лист, издаден на 28.01.2022г. от Административен съд -Русе,
VIII състав, съобразно Решение № 659/26.01.2022г. по Административно дело
№ 5101/2021г. по описа на ВАС - VIII отделение за сумата от 8459,50 лева.
В условията на пълно и главно доказване ищецът – публичен
изпълнител не доказа, недействителността на процесния договор за цесия от
14.12.2022г. между първият ответник Р. В. М., цедент, и втория ответник А.
И. П., цесионер.
3
Това е така, тъй като А. П. не е свързано лице с Р. М. на никое от
изрично изброените основания в §1, т.З от ДР на ДОПК. В този смисъл
необосновано е твърдението на ищеца за изпълнение на разпоредбата § 1, т.З,
буква „Д" от ДР на ДОПК по отношение на свързаност на физическото лице
А. П. с физическото лице Р. М..
В действителност ответника А. П. е подавал декларация обр. 6 за 2015г.,
за 2016г. и за 2017г. за Р. М., като пълномощник само за данните по
декларация обр. 6., видно и от представените и приети Протоколи,
приложение № 5 към Наредба Н - 8. Още в Протокола за подадени данни за
2018г., подаден на 03.05.2019г. физическото лице Р. М. подава информацията
сам за себе си т.е след 2018г. няма дори данни, а и няма и твърдения в тази
посока, че ответникът А. П. е продължавал да бъде пълномощник на Р. М..
Представеното от ищеца в о.с.з. на 22.11.2023г. нотариално заверено
пълномощно от Р. М. на А. П. от 29.05.2015г., пред нотариус Албена
Александрова, не е представено пред НАП, офис Русе, защото за подаване
на данните по годишната декларация обр.6, упълномощеното лице само се
вписва в Протокола /потвърдена процедура и от публичният изпълнител в
съдебно заседание/, поради което не се изисква друго пълномощно. От друга
страна, с дадените в него пълномощния от Р. М. на А. П. пред няколко
институции, вкл. и НАП, а именно „да подава и подписва заявления,
удостоверения, преписи" не е изрично дадена представителната власт по чл.
87, ал.7 от ДОПК - да получава информация от сметката на пълномощника и
информация/ удостоверение за наличието или липсата на задължения.
Предвид изложеното съдът приема, че този писмен документ, няма
никаква доказателствена сила в настоящият процес, тъй като не доказва нито
свързаност на физическите лица по § 1, т. З, буква „Д" от ДР на ДОПК, нито
намерението за увреждане, не предполага „знанието" на ответника А. П. за
състоянието на данъчно-осигурителната сметка на ответника Р. М..
Анализът на приетите по делото доказателства дава основание на съда
да формулира извод, че А. П. няма знание за наличието на публични
задължения на Р. М., каквито бяха заявени в настоящият процес.
Установените публични задължения на длъжниците не се вписват/обявяват в
публичен регистър, а се връчват с индивидуални административни актове на
своите адресати.
4
В приложното поле на чл.216 от ДОПК попадат само вземания,
установени с влязъл в сила административен акт. Формирана е задължителна
съдебна практика, според която публичния изпълнител не може да основава
иска си по чл.216 ДОПК на вземане, установено по декларация от страна на
длъжника.
В действителност от представените писмени доказателства от ищеца, се
обективира единствено необоснованото бездействие от публичният
изпълнител по образувано ИД №18140002992/2014г. за задълженията на Р. М.
- няма данни за връчване на длъжника М. на съобщение за доброволно
изпълнение в нито един момент, има вписана възбрана на собствен негов
недвижим имот от 11.02.2022г., която е заличена още на 29.03.2022г., справка
от регистър трудови договори за 2020г., но без наложен запор, подадената
молба вх. № 2683/03.02.2022г. от Р. М. до НАП с приложен изпълнителен
лист за изпълнение.
В обобщение, бездействието на администрацията на НАП до
15.12.2022г. по отношение на длъжника Р. М., оборват и намерението за
увреждане от страна на длъжника на НАП, цедента по сделката. Безспорно,
пред публичният взискател е съществувала и то обективна възможност да
извърши действия по компетентност за удовлетворяване на публичните
вземания на НАП от длъжника Р. М., но същият е предприел действия едва
след узнаване на цесията от 14.12.2022г..
В заключение следва да се отбележи, че ответникът А. П. е действал
добросъвестно и законосъобразно, без намерение да увреди държавата в
оспорената, в настоящото производството, сделка - цесия.
Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че
предявеният иск с правно основание чл.216, ал.1 т.6 от ДОПК и този в
условията на евентуалност, с правно основание чл.216, ал.1 т.4 от ДОПК,
като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на делото в тежест на ищеца са направените от
ответника Р. В. М. разноски в размер на 1200,00 лева, предстаявляващи
платено адвокатско възнаграждение.
При този изход на делото на основание чл.38, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.2
5
от Наредба N:1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения ищецът
следва да заплати на адвокат М. Б. сумата от 1145,95 лева.
Мотивиран така, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Мариела Бошнакова – публичен
изпълнител при ТД на НАП Варна, офис Русе срещу А. И. П. с
ЕГН:**********, в качеството му на ЦЕСИОНЕР и Р. В. М. с
ЕГН:********** – ЦЕДЕНТ, иск с правно основание чл.216, ал.1, т.6 от
ДОПК, както и предявеният в условията на евентуалност иск с правно
основание чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК – да се обяви за недействителен по
отношение на публичния взискател – държавата, сключения ДОГОВОР ЗА
ЦЕСИЯ от 14.12.2022г. между Ангел И. П. с ЕГН:**********, в качеството
му на ЦЕСИОНЕР и Росен В. М. с ЕГН:********** - ЦЕДЕНТ.
ОСЪЖДА ТД на НАП Варна, офис Русе да заплати на Р. В. М. с
ЕГН:********** сумата от 1200,00 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА ТД на НАП Варна, офис Русе да заплати на адвокат М. Б.,
вписана в Адвокатска колегия – Русе с личен N:********** сумата от 1145,95
лева на основание чл.38, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.2 от Наредба N:1/2004г. за
минималните адвокатски възнаграждения.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6