Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 13. 08. 2020 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Плевенският районен съд, тринадесети граждански състав, в публичното заседание на шести август през две хиляди и двадесета
година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА при секретаря Наталия Николова, като разгледа докладваното от съдията ЗАМФИРОВА
гр.
д. № 7566 по описа за
***г. и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
В районен съд гр. ***е постъпила
искова молба от ***. ***ЕИК/БУЛСТАТ
***, против ***.
ЕГН **********,***, ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 415, ал.1 от ГПк. В срока по
чл.131 от ГПК
е депозиран писмен отговор от ответната
страна.
В публичното съдебно заседание: ИЩЕЦЪТ ***. ***– редовно призован, представлява се от ***. ***. с пълномощно,
поддържа исковата молба. ОТВЕТНИК ***. чрез
******. – редовно призована,
не се явява
представител.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира
за установено следното:
С разпореждане, постановено по ч. гр. дело № *** / ***г. по описа на
Районен съд - гр. ***е уважено искането на ищеца и е издадена заповед за изпълнение против длъжника. Заповедта за изпълнение
е връчена на длъжника при условията
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като
длъжникът не е открит на постоянния
му и настоящ адрес, а в получената справка от ***офис
***липсват данни за актуални трудови
договори и месторабота, с оглед на което
съдията - докладчик е указал, че *** може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе
дължимата държавна такса.
С оглед изложеното, в законоустановения срок
по чл.415, ал. 1 от ГПК, е предявявен иск за установяване съществуването на вземането от ***., ЕГН: ********
адрес: ***, за консумирана и незаплатена топлинна енергия/ТЕ/за топлоснабден имот - ***, абонатен № ***.
Основанията, обстоятелствата
и фактите, от които произтича вземането са следните: като
собственик /ползвател/ на топлоснабден имот. находящ се в гр. ***, ответникът е клиент на топлинна
енергия /ТЕ/ за битови нужди по
смисъла на чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - ***, присъединени към абонатна станция
или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия. Затова за него
важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл. 150.
(1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 п, в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ -Продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия
за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите.
Общите условия от 2007 г. са публикувани
във вестник ***от дата ***г. и във *** ***бр. ***г. С тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия
и ***: правата и задълженията
на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел *** от ***г. - Заплащане на ТЕ е определен реда и срока, по който
купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за
ТЕ, а именно: в 30 - дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. В този
смисъл, задължението на ответника за
заплащане на дължимите от него
суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края
на текущия месец, следващ месеца на доставката
на ТЕ. С изтичането на последния ден
от месеца ответникът е изпадал в забава за тази
сума, като на основание чл.31, ал.6 от *** ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата
сума.
Ответникът, видно от приложеното в ч. гр. д. № *** / ***г. по описа на Районен
съд - гр. ***извлечение от сметка
за абонатен № ***е използвал доставяната от *** топлинна енергия и не е погасил задължението
си. Сградата - ***на ***., ЕГН **********, адрес: гр. *** ***, в която се намира
абонатната станция, от която се
доставя ТЕ до имота на ответника. В законосъобразния едномесечен срок от получаване на
съобщението за това, е предявявен иск относно вземането, поради което е допустим.
До завеждане на исковата молба
няма осъществели действия от ответната
страна по изпълнение на задълженията
за заплащане на описаните дължими
суми.
Съдът е
сезиран с искане да постанови съдебно решение, с което да признае за установено по
отношение на ***., ЕГН **********,***,
***,
че дължи на ******сума за консумирана топлинна енергия на имота, в общ
размер на главница - 1745, 21
лв. за периода
***г. - ***.***г.
и 169,84 лв. - лихва за периода ***г. до ***г, ведно със законната
лихва от датата на депозиране
на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. дело № *** / ***г. по описа на
Районен съд - гр. ***до окончателното
изплащане на сумите, както и направените съдебни разноски. В подкрепа на твърденията в искова
молба са приложени доказателства, които установяват описаните в нея обстоятелствата: Копие от Общи условия за продажба
на ТЕ за битови нужди от
******,
приети и Решение от ***г. на ***и публикувани във вестник ***.
Предвид
гореизложеното, искът е основателен и следва да бъде уважен. При този изход на
делото, ответникът следва да заплати
разноските по делото.
Водим от
горното, Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на ***., ЕГН **********,***, ***, че дължи на ******, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от ***– ***, чрез пълномощник
***. ***., сума за консумирана топлинна енергия на имота, в общ
размер на главница - 1745,21 лв. за периода ***г. - ***.***г.
и 169,84 лв.
- лихва за периода ***г. до ***г, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на
заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от
ГПК по ч. гр. дело № *** / ***г. по описа на Районен
съд - гр. ***до окончателното изплащане на сумите,
както и на основание чл. 78 от ГПК, направените съдебни разноски в исковото производство за държавна такса в размер на 38, 30 лв. и *** възнаграждение в размер на 150 лв. и 364 лв. депозит за ***и разноските в заповедното производство за *** възнаграждение в размер на 50 лв. и държавна такса в размер на 38, 30 лв.
Решението
може да се обжалва пред ПлОС в двуседмичен срок от
получаване обявлението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: