РЕШЕНИЕ
№ 762
гр. Велико Търново, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20214110103112 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Е*****” АД – гр. В.
В исковата молба ищецът твърди, че между страните по делото са налице
облигационни отношения във връзка с ползване от страна на ответника на услуги свързани с
доставка на електроенергия по клиентски **** за обект с абонатен номер №****, намиращ
се в *****. В исковата молба се посочва, че ответникът има неизплатени задължения към
ищцовото дружество в общ размер на 191,57 лв., като в посочената сума са включени
незаплатени фактури за ел.енергия и такса за възстановяване в размер на 162,73лв.,
представляваща главница по фактури издадени в периода 04.07.2019г-13.11.2019г, както и
мораторна лихва върху главницата в общ размер на 28,84 лв., представляваща сбора от
мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 15.07.2021г, посочени в извлечение от
сметка на ответника по кл.№**** към същата дата. Навеждат се твърдения, че с оглед
липсата на доброволно изпълнение за горепосочените вземания е издадена заповед за
изпълнение по частно гражданско дело ****., по описа на Великотърновския районен съд ,
връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Ищецът твърди, че претендираните суми
по процесните фактури са дължими, поради което иска от съда да постанови решение, с
което да бъде установено съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 19.08.2021г. по частно гражданско дело ****., по
описа на Великотърновския районен съд , както и да му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, подаден от
1
особения представител на ответника, назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, в който оспорва
основателността на предявените искове по съображения изложени в отговора. Оспорва се
наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника, като се заявява, че не е ясно
дали и кога ответникът е подал заявление за продажба на ел.енергия. Особеният
представител на ответника сочи, че представените от ищеца документи не могат да
удоставерят количеството на доставената ел.енергия и дали е била отчетена правилно. С
оглед гореизложеното отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от
ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От събраните доказателства се установи, че за доставената електроенергия в обекта
на потребление в гр.*****по партида с клиентски №**** и абонатен №****. За периода от
04.07.2019г. до 13.11.2019г., от ищцовото дружество **** са издадени следните фактури: ЛП
№********** от 04.07.2019г.с падеж 24.07.2019г на стойност 5,59 лв., ФП №********** от
13.08.2019г. на стойност 87,70лв..,падеж 02.09.2019г.; ФП №********** от 13.09.2019г на
стойност 56,48лв., с падеж 01.10.2019г.; ФП №********** от 14.10.2019г. с падеж
01.11.2019г. на стойност 9,60лв и ФП №********** от 13.11.2019г. на стойност 3,36лв., с
падеж 02.12.2019г..
От представеното по делото извлечение от сметка на клиент с кл.№ ****на името на
ответника АЙТ. М. ИБ., извлечение за фактури и плащания се установява, че общият размер
на претендираните задължения за консумирана електроенергия и такса за възстановяване за
процесния период възлиза на 162,73лв. главници по горепосочените фактури и 28,84 лв.
лихва за забава, изчислена към дата 15.07.2021г.
По делото е представена и справка за потреблението в обект по клиентски №**** за
процесния период, който е отразено количеството потребена ел.енергия по дневна и нощна
тарифа, фактурирано в процесните фактури.
Представени са и Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия на „****
Поради липсата на изпълнение на задълженията по партидата на ответника, на
18.08.2021г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу нея
относно изплащането на сумите от 162,73лв. за консумирана и незаплатена електрическа
енергия по горепосочените фактури и 28,84лв., представляваща обезщетение за забава
считано от падежа на всяка фактура до 15.07.2021г., във връзка с което е образувано частно
гражданско дело **** по описа на Великотърновския районен съд. Съдът уважил искането
на заявителя като на 19.08.2021г. издал заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за
претендираните вземания за главница и лихви, която заповед за изпълнение е връчена на
длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, като след дадени указания на заявителя, същият
предявил настоящите положителни установителни искове.
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се
2
установява, че СТИ, отчитащо потреблението на ел.енергия в обекта е в метрологична
годност до 2022г. Вещото лице е посочило, че отчетената ел.енергия за процесния период е
по редовен отчет и киловатите, отразени в справката за консумирана ел.енергия
съответстват на фактурираните. Вещото лице е изложило в заключението, че количествата
ел.енергия по процесните фактури са правилно остойностени, по утвърдените от КЕВР за
съответния период цени.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.293 от ТЗ за сключването на търговска сделка, каквато
е продажбата на ел.енергия не е необходимо писмена форма. Ищцовото дружество, като
снабдител по смисъла на чл.98а от ЗЕ следва да доставя ел.енергия на потребителя, по цени,
определени от КЕВР, като е длъжен да снабдява с ел.енергия всеки клиент, чието
съоръжение е присъединено към електроразпределителната мрежа. Съгласно чл. 98а и 98б
от Закона за енергетиката /ЗЕ/, между страните по делото е възникнало облигационно
отношение свързано с доставката на електрическа енергия, по силата на което ответникът е
следвало да заплаща доставените от ищеца количества енергия. Отношенията между
страните са подробно регламентирани в публично известни Общи условия, които са
одобрени от ДКЕВР съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ и са влезли в сила. Ищецът има
качеството на краен снабдител на електрическа енергия, а ответникът - на потребител по
смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката /отм./.Възраженията на ответната
страна относно качеството потребител на ответника, съдът намира за неоснователни. От
събраните по делото писмени доказателства е видно, че на името на ответника има открита
партида в ищцовото дружество, по което е заплащана потребяваната в обекта ел.енергия. По
делото се установи, че ответницата има адресна регистрация в гр.В*****, който е нейния
регистриран настоящ адрес. Не се установи, че към процесния период/за който се
претендира заплащане на потребена ел.енергия/ ответницата е била изгубила качеството
потребител на ел.енергия, каквито могат да бъдат собствениците или ползвателите на имота.
За да се ангажира отговорността на ответника за заплащане на процесните фактури в
тежест на ищеца е да докаже, че реално е доставил потребеното количество електроенергия.
От събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-техническата
експертиза, съдът приема, че ищецът в качеството си на продавач е доказал, че е доставил на
ответника посочените в процесните фактури количества енергия. Видно от заключението на
експертизата, количеството ел.енергия, което се претендира за заплащане е по редовен отчет
и правилно е остойностено. Съдът кредитира представените писмени доказателства, защото
те кореспондират с изложеното от вещото лице и счита, че ищецът като краен снабдител на
ел.енергия по смисъла на пар.1 т.28а от ДР на ЗЕе доставил в обекта на ответника
фактурираното количество ел.енергия, което е реално потребено от ответника в качеството
му на краен клиент. Получаването на престацията по договора съгласно чл.17 т.2 от ОУ на
ДПЕЕ е породило за ответника задължение да заплати на доставчика стойността на
3
потребената ел.енергия в срока по реда на чл.15 от ОУ на ДПЕЕ. Неизпълнението на падежа
поражда правото на доставчика на обезщетение за забава в размер на законната лихва за
всеки просрочен ден, съгласно чл.38 от ОУ на ДПЕЕ. От ответната страна няма наведени
твърдения, че процесните фактури са заплатени, поради което и след като няма
доказателства за плащане на сумите по процесните фактури, съдържащи стойност на
потребена в обекта ел.енергия, съдът намира, че ответникът е останал задължен за сумата
162,73 лв. по процесните фактури, които са за стойност на потребена ел.енергия. След
изтичане на срока за изпълнение на задължението по фактурите длъжникът е изпаднал в
забава, без да е необходимо да бъде поканен за плащане на задължението, по арг. от чл.84
ал.1 от ЗЗД. Дължимото от него обезщетение за забава, за периода от падежа на всяка от
фактурите за потребена ел.енергия до 15.07.2021г., изчислено от съда по реда на чл.162 от
ГПК чрез интернет калкулатор за законна лихва, възлиза на сумата 28,84лв. С оглед
изложеното исковите претенции за главница и лихва за забава са основателни и доказани в
претендирания размер.
Върху посочената като дължима главница в размер на 162,73 лв. следва да се признае
за дължима и законната лихва за забава, считано от дата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение– 17.08.2021г. до окончателно изплащане на
задълженията, съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство
съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и
за разноските в заповедното производство. В конкретния случай разноските в заповедното
производство, включени в заповедта за изпълнение са 75лв., от които държавна такса в
размер на 25лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. В исковото
производство направените от ищеца разноски са 75 лв. за държавна такса, 200 лв. за
възнаграждение за особен представител, 180лв. за възнаграждение за вещо лице, като има
заявена претенция за юрисконсултско възнаграждение. По отношение претенцията на ищеца
за юрисконсултско възнаграждение за исковото производство съдът следва при определяне
на размера на юрисконсултското възнаграждение да съобрази действаща към настоящия
момента редакция на разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК/изм. ДВ бр.8 от 2017г./, като с оглед
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.25 ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът намира, че предвид на това, че производството не е с
голяма фактическа и правна сложност, следва да бъде определено юрисконсултско
възнаграждение за настоящото исково производство в минимален размер от 100лв. При това
положение общият размер на разноските на ищеца за заповедното и исково производство
възлиза на 630 лв., като с оглед уважаване на исковите претенции на основание чл.78 ал.1
от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата общо 630 лв. за
разноски в заповедното и в настоящото исково производство.
Ответникът не е претендирал присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне
в тази насока.
Ръководен от гореизложеното, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че АЙТ. М. ИБ.,
ЕГН **********, с настоящ адрес г******ДЪЛЖИ на ******, със седалище и адрес на
управление: г*****, сумата от 162,73 лв./сто шестдесет и два лева и седемдесет и три
стотинки/ - главница за консумирана ел. енергия по ЛП №********** от 04.07.2019г.с
падеж 24.07.2019г на стойност 5,59 лв., ФП №********** от 13.08.2019г. на стойност
87,70лв..,падеж 02.09.2019г.; ФП №********** от 13.09.2019г на стойност 56,48лв., с падеж
01.10.2019г.; ФП №********** от 14.10.2019г. с падеж 01.11.2019г. на стойност 9,60лв и
ФП №********** от 13.11.2019г. на стойност 3,36лв. с падеж 02.12.2019г, сумата от 28,84
лв./двадесет и осем лева и осемдесет и четири стотинки/ - мораторна лихва върху
главницата за периода от падежа на всяка от фактурите до 15.07.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението /17.08.2021 г./ до изплащане на вземането, за
които е издадена заповед за изпълнение от 19.08.2021г. по частно гражданско дело ****., по
описа на Великотърновския районен съд.
ОСЪЖДА АЙТ. М. ИБ. , ЕГН **********, с настоящ адрес гр. ***** ДА ЗАПЛАТИ
на „******** сумата общо 630 лв. /шестстотин и тридесет лева/, представляваща направени
от ищеца разноски в заповедното производство по частно гр.дело №**** по описа на ВТРС
и в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№****. на
ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5