Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер                    двадесет и пети януари                      Година  2021                        София

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

С. о. съд,            Наказателно отделение,           Втори въззивен състав

На четиринадесети януари                                                                                   Година 2019

В открито заседание в следния състав:

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Н.

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1. К.Т.

                                                                                                    2. А. И.

Секретар Ат. Д.

Прокурор Ст. П.

Като разгледа докладваното от съдията Н.Н.

В.н.ч. дело № 8 по описа за 20219 година,

за да се произнесе, взе предвидследното:

           

Производството е по чл. 163, ал. 1, вр. чл. 155, ал. 1 от Закона за здравето,  образувано по жалба, подадена от защитника на освидетелствания С.Е.Ч. - адв. Д. С. от САК, срещу решение от 23.11.20 г., постановено по н.ч.д. № 421/2020 г. по описа районен съд – С..

С атакуваното решение районният съд е постановил задължително настаняване и лечение на С.Е.Ч. в Център за психично здраве – С., обл.  за срок от един месец при стационарна форма на лечение; приел е за установено, че освидетелстваният е способен да изразява информирано съгласие за своето лечение.

Срещу посоченото решение и в срока по чл. 163, ал. 1 от Закона за здравето е подадена жалба от защитника на освидетелствания Ч., с която е поискана отмяната му. Това искането се аргументира с липса на данни, обективиращи наличие на опасностите по чл. 155 от с.з., поради което не се налага неговото задължително настаняване и лечение. Счита че само наличието на психично заболяване не е основание да бъде настанен за принудително стационарно лечение. В подкрепа на така изложените доводи сочи приетата по делото експертиза, като се твърди, че същата съдържа необоснован извод, че освидетелстваният вследствие на заболяването си е в състояние да застраши собственото си здраве; счита че събраните гласни доказателства не установяват данни за проявено агресивно поведение от освидетелствания, насочено спрямо лицата, с които живее /неговите баба и дядо/, няма данни да е буйствал, да е чупил вещи или да е правил опити да се самонарани. С тези доводи се иска отмяна на обжалваното решение.

Не се предявяват искания за събиране на доказателства.

В съдебно заседание защитникът на освидетелстваното лице поддържа жалбата с доводите, изложени в нея.

Освидетелстваният не се явява.

Представителят на С.о.п. изразява становище, че жалбата е неоснователна, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в пределите по чл. 314 от НПК и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна и в законно установения срок .

Разгледана по същество е неоснователна.

Това е така по следните съображения:

Производството е по чл. 163, вр. чл. 155, вр. чл. 165, ал. 1 от Закона за здравето.

Първоинстанционният съд – районен съд гр. С. - е бил сезиран по реда на чл. 156 от Закона за здравето с искане на прокурор от районна прокуратура гр. С. за задължително настаняване и лечение на С.Е.Ч. с ЕГН: **********, страдащ от психично разстройство по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1 ЗЗ.

С обжалваното решение районният съд е постановил задължително настаняване и лечение на освидетелствания в Център за психично здраве – С.-област за срок от един месец при стационарна форма на лечение; приел е за установено, че същият е способен да изразява информирано съгласие за своето лечение.

За да постанови това решение районният съд е приел, че освидетелстваният страда от „Биполярно афективно разстройство – смесен епизод“ с актуално проявена симптоматика на шизоафективно разстройство и поради заболяването си може да извърши престъпление, което представлява опасност за близките му, за околните и за обществото и може сериозно да застраши и неговото здраве, при което е установил необходимост от задължително настаняване и лечение по реда и при наличието на предпоставките по чл. 155, вр. чл. 146, ал. 1, т. 1 ЗЗ.

Тези изводи от първоинстанционния съд са правилни и обосновани от събраните по делото доказателства и убедително аргументирани.

Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на обжалвания съдебен акт, относно необходимостта от задължително настаняване и лечение на освидетелствания, изцяло се подкрепя от доказателствените материали, събрани в хода на проведеното съдебно следствие – свидетелски показания и заключението на СПЕ. Събраните доказателства са анализирани внимателно, пълно и всестранно, като при решаването на въпроса за формата на лечението на психичното заболяване съдът е обсъдил и съобразил невъзможността освидетелстваният да се лекува в домашни условия, като е дал обосновани и убедително аргументирани отговори на всички възражения на защитата, поддържани и пред настоящата инстанция.

В тази насока данните от извършената и приета от първоинстанционния съд съдебнопсихиатрична експертиза установяват психично заболяване на освидетелствания от типа на визираните в разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 1 ЗЗ – „Биполярно афективно разстройство“, диагностизирано още през 2014 г.  

Установява се, че през 2014 г. освидетелстваният е бил лекуван стационарно в психиатрично отделение в гр. Д.. След приключване на стационарното му лечение той преустановил приема на предписаните му медикаменти. От есента на 2019 г. заживял при баба си и дядо си – свидетелите С.и Й. Ч., като съжителството им е съпътствано от конфликти, предизвикани от поведението на освидетелствания. Посочените свидетелски показания установяват прояви на словесна агресия от страна на освидетелствания спрямо възрастните му баба и дядо, проява на физическа агресия спрямо баба му и опити за физическо посегателство и спрямо дядо му; нежелание за трудова ангажираност и липса на средства за собствената му издръжка, което най-често е поводът за възникване на конфликтите помежду им. От показанията на посочените свидетели се установява още, че когато е под въздействие на алкохол, освидетелстваният има неадекватно поведение.

Тези обстоятелства са били правилно установени от първия съд, който е подложил показанията на посочените двама свидетели на обективен, всестранен и детайлен анализ. 

Изслушан в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, освидетелстваният не проявява критичност към психичното си заболяване, напълно го пренебрегва.

 

 

Посочените обстоятелства, обсъдени съвкупно с данните, установени посредством СПЕ, обосновават извод, че поради заболяването му поведението на освидетелстваният е непредвидимо, което създава реална опасност да извърши престъпление, с което да постави в опасност здравето и живота на своите близки и на околните, като създава и реален риск за собственото му здраве. При това положение е налице необходимост от задължително настаняване и лечение на освидетелствания.

Като взе предвид изложеното, въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. По делото е безспорно установено, че лицето страда от психично заболяване и поради заболяването си може да извърши престъпление, което представлява опасност за близките, за околните и за обществото и застрашава сериозно здравето им.

Липсата на критичност на освидетелствания към здравословното му състояние и нежеланието му да се лекува в амбулаторни условия, както и неспособността на лицата от кръга на семейството му – баба му и дядо му - да се грижат за него адекватно в това му състояние, налагат изводът, че липсата на лечение в стационарни условия ще влоши състоянието му. Налице е реална опасност да бъде създадена ситуация, при която да пострадат други хора или самият той, т. е. налице са двете, кумулативно зададени от закона предпоставки по чл. 155 ЗЗ за постановяване на задължително настаняване и лечение на освидетелствания в посоченото от първия съд лечебно заведение – Център за психично здраве – С.-област и за срока, посочен от първия съд – един месец.

Доколкото по делото е установено, че освидетелстваният може да изразява информирано съгласие за лечението си.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

В пределите на извършената въззивна проверка не се установяват основания за изменение или отменяване на обжалвания съдебен акт .

Воден от горното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК, вр. чл. 165, ал. 1 от Закона за здравето, Софийският окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 23.11.20 г., постановено по н.ч.д. № 421/2020 г. по описа районен съд – С..

           

Решението е окончателно.

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

        

                                                                                                                  2.