Разпореждане по дело №416/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по чл.278 от ГПК.

С разпореждане от 28.01.2011 г., постановено по ч.гр.д. № 161 по описа за 2011 г., Кърджалийският районен съд е разпоредил длъжникът И. Ч. Ч. да заплати на кредитора Н. Д. З. сумата 10 900 евро, представляваща неизпълнено парично задължение по запис на заповед от 01.12.2005 г., издаден за сумата от 10 900 евро с падеж 29.01.2008 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 25.01.2011 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски за внесена държавна такса в размер на 426.37 лв., като е издадена заповед № 191 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с дата 28.01.2011 г. и изпълнителен лист.

Недоволен от така постановеното разпореждане е останал частният жалбодател И. Ч. Ч., който го обжалва като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се сочи, че представеният от заявителя запис на заповед не установявал подлежащо на изпълнение вземане, тъй като записът на заповед не бил предявен. Твърди се, че уговорката “без протест” можела да освободи приносителя от извършването на протест, но това обстоятелство не освобождавало същия от задължението да предяви записа на заповед своевременно и да направи съответните уведомления по смисъла на чл.500, ал.2 от ТЗ. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане, с което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, както и да бъде обезсилен издадения изпълнителен лист.

Ответникът Н. Д. З. не е представил отговор на основание чл.276, ал.1 от ГПК и не взема становище по частната жалба.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от частния жалбодател констатира:

Частната жалба е допустима, а по съществото разгледана е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.419, ал.2 от ГПК частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основава само на съображения, извлечени от актовете по чл.417 от ГПК. В частната жалба е изложен един единствен довод относно недължимостта на вземането, а именно, че записът на заповед не е предявен за плащане. Този довод е необоснован и неоснователен и не се споделя от настоящата инстанция. При издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист съдът е длъжен да провери налице ли са изискуемите от закона реквизити на записа на заповед, дали е настъпил падежът на вземането и дали заявлението е подадено от поемателя или последния джиратар. За да е налице подлежащо на изпълнение вземане не е необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане. Предявяването за плащане е покана за изпълнение и предпоставка единствено за настъпването на забава в изпълнението от страна на длъжника, но не е условие за издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В този смисъл е и т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. по тълк. Д. № 1/2004 г., ОСТК на ВКС, което намира приложение и относно заповедното производство и издаването на изпълнителен лист. Ето защо частната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Водим от изложеното и на основание чл.278, ал.1 от ГПК, въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на И. Ч. Ч. от Г., У.С. С.” № , ап., с ЕГН * против разпореждане от 28.01.2011 г., постановено от Кърджалийският районен съд по ч.гр.д. № 161 по описа за 2011 г. на същия съд.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове:1. 2.