Решение по дело №16220/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1560
Дата: 3 май 2022 г.
Съдия: Марина Владимирова Манолова Кънева
Дело: 20211110216220
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1560
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20211110216220 по описа за 2021
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е въз основа на депозирана жалба от И.А. А., ЕГН
********** чрез адв. А= срещу електронен фиш серия К № 3349527, издаден
от СДВР, с който на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 1 т. 5 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 600 (шестстотин) лева за
нарушение на чл.21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че посочената като нарушена правна норма е
неприложима, доколкото разпоредбата на чл. 21, ал.2 от ЗДвП се прилага
когато ограничението, въведено с пътен знак е различно от общоважимото по
чл. 21, ал.1 от ЗДвП, а в процесния случай макар и въведено с пътен знак
ограничението от 50 км./час е идентично с това по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
1
Твърди се, че мястото на извършване на нарушението не е
индивидуализирано в достатъчна степен, отделно от това на посоченото в
електронния фиш място на извършване на нарушението е валидно
ограничение на скоростта от 60, а не 50 км./час. Според жалбоподателя
липсата на снимка, приложена към електронния фиш препятства
възможността му да установи дали той е управлявал заснетото МПС. Като
довод в подкрепа твърдението за незаконосъобразност на атакувания
електронен фиш се посочва и обстоятелството, че от посочената в него
скорост не е била приспадната допустимата грешка за съответния тип АТСС.
Посочва се, че мястото на което е установено твърдяното нарушение не е
сигнализирано с пътен знак Е24. Твърди се, че обжалваният фиш не е издаден
в отсъствие на контролен орган и нарушител.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява,
представлява се от адв. А., надлежно упълномощена. Същата пледира за
отмяна на обжлавния електронен фиш с довод, че не е доказано, че на
твърдяното място на извършване на нарушението валидното ограничение на
скоростта е било 50 км./час. Счита, че е налице несъответствие между
изготвената от „ГИС- София“ ЕООД скица и протокола за използване на
техническо средство. Оспорва годността на предствените фотоснимки, тъй
като заснетият автомобил не е видим на 3 кадъра, а само на 2, в противоречие
с техническите изисквания за работа на АТСС. Счита, че незаконосъобразно е
използвана мобилна камера, позовавайки се на ТР№1/2014 г. на ВАС.
Претендира разноски на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща
представител. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в
съда се аргументира законосъобразността на издадения електронен фиш и се
прави искане същият да бъде потвърден.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото писмени доказателства прие за установено следното от
фактическа страна:
На 24.02.2010 г. в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, воден при Български институт по метрология под №
4835 била вписана мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение по пътищата TFR1- M със срок на валидност до
24.02.2020г. Мобилна система за видеоконтрол от посочения тип с фабричен
номер на устройството 613 преминала последваща периодична проверка за
2
техническа изправност на 12.11.2019 г., за което бил съставен и протокол от
проверка № 6-38-19/12.11.2019 г. и към 29.01.2020 г.
На 29.01.2020 г. в 11:07 часа в гр. София, по бул. „Цариградско шосе” с
посока на движение от ул. „Патриарх Герман” към Околовръстен път се
движело моторно превозно средство марка „Х****“, модел „*****“ с рег. №
******, собственост на жалбоподателя И.А.A. Срещу стопанство „Врана“ на
бул. „Цариградско шосе” горепосочената мобилна система за видеоконтрол
на нарушенията на правилата за движение по пътищата TFR1- M с номер 613
заснела цитираното моторно превозно средство, като отчела скоростта на
движение на същото, а именно 97 км./час, при ограничение на скоростта от 50
км/ч., въведено с пътен знак В26. За позиционирането на системата за
контрол на скоростта бил съставен протокол, съгласно изискванията на чл. 10
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от
техническото средство. Била извършена справка в централна база КАТ по
регистрационен номер на автомобила и бил установен неговия собственик –
И.А. А, ЕГН **********. Въз основа на горното бил издаден процесният
електронен фиш серия К № 3349527, с който на собственика на лекия
автомобил, с който било извършено нарушението – жалбоподателя И.А.
Алексов било наложено административно наказание „глоба” в размер на 600
лева. В електронния фиш било посочено, че разрешената скорост на
движение била 50 км/ч., а установената скорост на движение на автомобила -
94 км/ч., т.е. допуснато било превишение на максимално разрешената скорост
с 44 км/ч. Електронният фиш бил връчен на собственика на заснетото МПС на
24.08.2020 г.
Жалбоподателят И.А. А не депозирал декларация по чл. 189, ал. 5 от
ЗДвП и не посочил лицето, което е управлявало гореописания автомобил на
процесните дата и час, а на 11.09.2020 г. депозирал жалба срещу електронния
фиш.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява от приетите по делото
писмени доказателства, а именно: справка за собственост на МПС,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, ведно с протокол за
3
последваща проверка № 6-38-19/12.11.2019 г., протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 29.01.2020 г.,
заповед за одобряване образец на електронен фиш, проект за организация на
движението на бул. „Цариградско шосе“ в района на стопанство „Врана“,
писмо от „ГИС София“ ЕООД и комбинирана скица, както и веществените
доказателства - фотоснимки.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни,
достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по
делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.
От представеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и протокол за последваща проверка № 6-38-19/12.11.2019 г. на
средството за измерване се установи, че процесната мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата TFR1-
M представлява одобрен тип средство за измерване, като устройство от
посочения тип средство за измерване с фабричен номер 613 е технически
изправно, преминало е последваща проверка на 12.11.2019 г. тоест по-малко
от три месеца, преди заснемане на процесното нарушение. От протокола за
периодична проверка е видно, че допустимата грешка при отчитане на
скоростта при полеви условия е +/- 3 км./час при измерена скорост до 100
км./час и +/- 3% при измерена скорост над 100 км./час.
Веществените доказателства по делото – фотоснимки, приложени по
делото установяват, че на процесната дата и място именно лек автомобил
„Х****“, модел „*****“ с рег. № ****** се е движил в заснетия участък със
скорост над максимално допустимата. Съдът не споделя възражението на
процесуалния представител на жалбоподателя, че клипът с номер 6994 е
негоден, тъй като не са налице три различни кадъра на заснетото МПС. Видно
от раздел VIII на представената по делото инструкция за експлоатация на
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
по пътищата TFR1- M валидността на клипа се определя от едновременното
изпълнение на следните условия: в момента на засичане на скоростта в
интервала на измерване на МПС-то, превишило зададеното ограничение, то
трябва да бъде в кадър и посоката му на движение да съвпада с посоката,
указана на радара, както и регистрираната скорост да не може да се причисли
на друго МПС. Съдът намира, че тези условия в процесния случай са
4
изпълнени, което обуславя и валидност на изготвения клип. От протокола за
използване на АТСС е видно, че заснетият автомобил е в кадър, АТСС
заснема приближаващи се автомобили – тоест посоката на автомобила
съвпада с посоката, указана на радара, като на снимката не се визуализират
други МПС, за да е налице съмнение относно обстоятелството чия е
установената скорост на движение. На самата фотоснимка, представяща
заснетото МПС са посочени и координатите, на които е била монтирана
системата за видеоконтрол.
Съдът изиска и по делото беше представена комбинирана скица от
„Географска информационна система - София“ ЕООД. Същата съдържа
кадастрален план, предхождащ кадастрален план и кадастрални регистри,
сканирано изображение на копие на проект на организация на движението на
бул. „Цариградско шосе“ в района на стопанство „Врана“. В комбинираната
скица е отразено точното местонахождение на точка с географски координати
42˚38.0698, 23˚26.1772 /посочени във фотоснимката като координати на
местоположението на техническото средство/, като е видно, че тази точка се
намира непосредствено след място, означено на проекта за организация на
движението като „ПС 361“, посока Околовръстен път /гр. Пловдив/. От
проекта за организация на движението е видно, че пътният знак, поставен
преди мястото, на което е било позиционирано техническото средство е бил
В26, въвеждащ ограничение на максимално допустимата скорост от 50
км./час, а не както претендира жалбоподателят – 60 км./час. Действително на
проекта за организация на движението на бул. „Цариградско шосе“,
представен по делото, в посоката, в която се е движил автомобила на
жалбоподателя е отразен и пътен знак В 26, въвеждащ ограничение на
максимално разрешената скорост от 60 км./час, но е очевидно, че след този
знак е поставен втори такъв, който въвежда ограничение от 50 км./час.
Именно след този втори знак, въвеждащ ограничение от 50 км./час е била
позиционираната и мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение по пътищата TFR1- M, заснела процесното нарушение.
В заключение съдът намира, че възражението на жалбоподателя, че на
мястото, на което е заснет автомобила е действало ограничение на скоростта
от 60 км./час е неоснователно. По делото по категоричен начин са установени
мястото, на което е извършено нарушението, както и че на това място е
действало ограничение на максимално разрешената скорост от 50 км./час.
5
От приетата по делото справка за собственост се установява, че към
инкриминираната дата автомобилът, с който е било извършено заснетото
нарушение е бил собственост на жалбоподателя И.А. А.
Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът
направи следните изводи от правна страна:
Жалбата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в преклузивния
срок по чл. 189, ал.8 от ЗДвП (електронният фиш е връчен на жалбоподателя
на 24.08.2020 г., а жалбата е подадена на 11.09.2020 г.) и е насочена срещу
подлежащ на обжалване акт, в който смисъл се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като
по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на
административни нарушения и налагане на административните наказанията.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалвания електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че електронният
фиш отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяваща вида на
данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения
от Министъра на вътрешните работи образец. Изрично следва да се
подчертае, че с оглед спецификите на електронния фиш към същия не са
приложими изискванията на чл. 57 от ЗАНН, а тези по чл. 189, ал. 4 и сл. от
ЗДвП. Съгласно посочената правна норма електронният фиш съдържа данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се
съдържат в процесния електронен фиш, като е неоснователно възражението
на жалбоподателя, че не е индивидуализирано мястото на извършване на
6
нарушението – същото е описано ясно и конкретно, като е посочено, че
нарушението е извършено на „бул. Цариградско шосе“ срещу стопанство
„Врана“ с посока от ул. „Патриарх Герман“ към Околовръстен път“. Във
фиша е посочена и максимално разрешената скорост на движение, както и
установената скорост, с която се е движило процесното МПС, след отчитане
на възможната грешка от техническото средство.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал.8 от ЗДвП,
административнонаказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с
информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, ал.2 ЗДвП,
посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното
техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична
проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се
съдържат в кориците на делото.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие
за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство /без да се конкретизира
стационарно или мобилно/, т.е. да няма човешка намеса при установяване на
нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по
издаването на електронен фиш не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административно-наказателното производство.
С измененията на ЗДвП, обнародвани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо
средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП -
„Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
7
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес”, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП
се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с
което реализирането на административнонаказателната отговорност за
нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен
фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите.
Посочва се, че използването на мобилни технически средства е
автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се
свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо
средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните
средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и
стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за
измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения
материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на
нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко
техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по
метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща
снимковия материал. Принципът на действие, както на стационарните, така и
на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран
измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно
превозното средство. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата
вида системи е от централизирана информационна система. Ето защо съдът
намира за неоснователен доводът за незаконосъобразност на електронния
фиш, изложен от процесуалния представител, че нарушението е заснето с
8
мобилна камера – същественото в случая е, че се касае за автоматизирано
техническо средство, при което измерването, регистрирането и записът на
нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като
единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото
средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да
въведе ограниченията за скоростта на този участък /за което е съставен и
протокол рег. № 4332р-5362, съобразно изискванията на чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата/. Ето защо съдът намира, че процесната система за
контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Същото е било е одобрен
тип средство за измерване, като устройство с номер 613 е преминало
последваща проверка, поради което към инкриминираната дата е било
технически изправно и годно да установи и заснеме процесното нарушение.
По време на заснемане на нарушението техническото средство е било в
стационарен режим на измерване, като е измервало скоростта на
приближаващи се автомобили /видно от протокола за използване на АТСС/.
Към датата на установяване и заснемане на нарушението – 29.01.2020 г.
е била отменена разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП /ДВ бр. 54/2017 г.
от 05.07.2017г./, съгласно която се обозначават чрез поставяне на пътни
знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет
страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на
който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез
автоматизирани технически средства или системи, ето защо съдът не изследва
въпроса за наличие на поставен знак Е 24 непосредствено преди мястото на
позициониране на системата за видеоконтрол, доколкото законът, действащ
по време на извършване на нарушението не изисква поставяне на такъв знак
/изискването е отпаднало повече от две години преди датата на нарушението/,
с оглед на което и възражението в тази насока не може да се сподели.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че при издаване на
електронния фиш не е отчетена възможната грешка при измерване на
скоростта на движение на автомобила. Видно от представената фотоснимка
9
измерената скорост на движение на автомобила на жалбоподателя е била 97
км/ч., в който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3 км./час,
поради което правилно във фиша е отразена скорост от 94 км/ч. Именно тази
скорост е била съобразявана при преценка дали е превишена максимално
разрешената такава. В този смисъл съдът констатира, че при издаване на
електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс като инкриминираната скорост
е намалена на 94 км./ч., т.е. отчетено е превишение от 44 км./ч., а не от 47
км/час, което обстоятелство се явява в полза на нарушителя и именно за това
превишение същият е бил санкциониран. Установи се и въведеното с пътен
знак ограничение на скоростта в района, в който се е движело заснетото
МПС, а именно 50 км./час, аргументи за което бяха изложени по- горе.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен
извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по
пътищата TFR1- M с фабричен номер на устройството 613 е заснела движение
на процесния лек автомобил „Х****“, модел „*****“ с рег. № ****** със
скорост от 97 км./ч. (преди приспадане на възможна грешка от 3 км./час от
отчетената скорост) при ограничение на максимално разрешената скорост от
50 км./ч., въведено с пътен знак В26, поради което съдът намира, че от
обективна страна е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
Установеното превишение на максимално разрешената скорост след
приспадане на възможната грешка е с 44 км./ч. Съдът не споделя тезата на
жалбоподателя, че доколкото въведеното с пътния знак ограничение на
скоростта е идентично с това по ал. 1 от ЗДвП, посочената в електронния
фиш правна квалификация на нарушението като такава по чл. 21, ал. 2 от
ЗДвП е неправилна. Ирелевантно е обстоятелството, че в конкретния случай
ограничението на максимално разрешената скорост е било въведено с пътен
знак и че то съвпада с общото ограничение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП – съдът не
изследва нито причините, поради които това ограничение е въведено, дали е
следвало да се прилага общото ограничение или това да бъде въведено с
пътен знак /предвид обстоятелството, че в друг участък от бул. „Цариградско
шосе“ е било въведено ограничение на скоростта от 60 км./час. Същественото
е, че при наличие на въведено с пътен знак ограничение от 50 км./час,
валидно за населено място, автомобилът на жалбоподателя се е движил със
скорост от 94 км./час, надхвърляща с 44 км./час максимално разрешената.
10
Следва изрично да се отбележи, че размерът на предвидените
административни наказания за превишаване на максимално разрешената
скорост на движение не е обвързан с обстоятелството, дали ограничението е
въведено с пътен знак или се касае за общото ограничение по чл. 21, ал.1 от
ЗДвП, тоест жалбоподателят не е поставен в по-неблагоприятно положение
отколкото ако се касаеше за общото ограничение за населено място от 50
км./час.
Съгласно чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Видно от справката за собственост автомобилът, с който е
било извършено нарушението е собственост на жалбоподателя И.А.А. След
получаване на електронния фиш в съответната структура на СДВР не е
представена декларация от последния в качеството му на собственик на
заснетото МПС с посочване на лицето, което на процесната дата е
управлявало заснетия автомобил. Законът ясно е посочил /което е вписано и в
електронния фиш/, че собственикът разполага с възможност да подаде
декларация, в която да посочи лицето, което е управлявало автомобила. В
такава хипотеза издаденият на собственика електронен фиш се анулира и се
издава такъв на посоченото от собственика лице. Жалбоподателят не е
депозирал такава декларация, а е оспорил фиша с жалба до съда. Не може да
се сподели доводът, изложен в жалбата, че електронният фиш не е бил
придружен със снимка, от която да е видно дали жалбоподателят е
управлявал заснетото МПС. На първо място чл. 188, ал.1 от ЗДвП предвижда
изрично отговорност за собственика /дори и в хипотеза, в която не е
управлявал лично МПС, с което е извършено нарушение/, ако не посочи кой е
управлявал автомобила, а на следващо място именно жалбоподателят, като
собственик на процесния автомобил, следва да знае на кого е предоставил
управлението на автомобила на инкриминираната дата. Жалбоподателят е бил
санкциониран в качеството си на собственик на МПС, с което е извършено
нарушение на правилата на движение по пътищата, а не в качеството на
водач, който лично е извършил нарушението. След като жалбоподателят не е
посочил лицето, на което е предоставил автомобила, то съдът намира, че
правилно именно жалбоподателят като собственик на МПС, с което е
11
извършено нарушение е бил санкциониран за последното.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано с
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение от 44
км./ч. законодателят в разпоредбата на ал. 1, т. 5 от същия текст е предвидил
глоба в размер на 600 лева. Размерът на глобата е фиксиран такъв, поради
което обсъждането на въпроса за нейната справедливост е безпредметно.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното
нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните нарушения от този вид, още повече, че
превишаването на максимално разрешената скорост повишава риска от
реализиране на ПТП и застрашава здравето и живота на участниците в
движението.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденият електронен фиш
е законосъобразен и следва да бъде потвърден изцяло. С оглед изхода на
делото право на присъждане на разноски има въззиваемата страна, но
доколкото такова искане не е направено разноски не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал.2 т.5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3349527, издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 1 т. 5 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя И.А.А, ЕГН ********** е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 (шестстотин)
лева за нарушение на чл.21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд - София град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

12