Р Е
Ш Е Н И Е № 2
гр.Средец, 03.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд - Средец, III наказателен
състав, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Венета Иванова
При секретаря Костадинка Лапова, като
разгледа докладваното от съдията Иванова НАХД № 181/2019г. по
описа на Районен съд - Средец, въз основа на данните по делото и
закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
пред РС-Средец е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН и е
образувано по жалба на И.М.К., ЕГН **********, срещу НП № 19-0269-000376/25.09.2019г.,
издадено от М. З. Ч., на
длъжност началник група към ОДМВР Бургас, РУ на МВР Средец, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и
и чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на
200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, тъй като
на 16.09.2019г. в гр.Средец на кръстовището на ул.“Георги Раковски“ и
ул.“Максим Горки“ като водач на лек автомобил Пежо 406 с рег.№ А 13 13 КС не
спира на ясно подаден знак с ръка от униформения служител полицейски инспектор Н.М.М.,
подаден съгласно чл.170, ал.3 ЗДвП, с
което виновно е нарушил разпоредбата на чл.103 от ЗДвП.
Във въззивната жалба се излагат основания
за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление
и се претендира цялостната му отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован се явява лично заедно с процесуалния си представител адв.К..
Поддържа жалбата. Твърди, че не е бил подаден знак за спиране от страна на
полицейските служители и се излага искане в случай, че се прецени , че е
извършено нарушение за определяне на минималния размер на наказанието глоба и
лишаване от право да се управлява МПС.
В съдебно заседание за
административнонаказващия орган не се явява представител.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от
заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е
допустима.
Районен съд - Средец, след като
анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 16.09.2019г. по време на изпълнение
на служебните им задължения свидетелите Н.М. и Н.Р. –полицейски служители към
РУ на МВР Средец, следели за безопасността на учениците, заемайки установъчен
пост в близост до пешеходната пътека на кръстовището на ул.“Георги Раковски“ и
ул.“Максим Горки“ до входа на училище „Н.Вапцаров“
в гр.Средец. Около 09.20ч. покрай тях минал лек автомобил Пежо 406 с рег.№ А 13
13 КС, управляван от жалбоподателя И.К.,***. Тъй като К. отнел предимството на
преминаващите по пешеходната пътека ученици, полицейските служители записали
номера на автомобила с цел последващата му проверка. След около пет минути жалбоподателят
се задал по ул.“Максим Горки“, управлявайки същия автомобил, при което свид.Н.М.
му подал сигнал с ръка да спре. Свид.М. бил с униформено облекло, а служебният
автомобил с отличителни знаци с надпис „Полиция“. Между него и водачът
-настоящият жалбоподател не е имало препятствие на видимостта. Въпреки че
възприел сигнала, жалбоподателят само намалил скоростта на движение на
автомобила, след което подминал полицаите. Последните го последвали със
служебния си автомобил. Жалбоподателят спрял управляваното от него МПС на ул.“Васил
Коларов“ и влязъл в намиращ се там
магазин. Полицейските служители М. и Р. го изчакали да излезе от магазина, след
което му извършили проверка на документите за самоличност. Попитали го защо не
е спрял на подадения сигнал, на което той отговорил, че според него нямат право
да го спират с ръка. Свидетелите поискали съдействие от РУ МВР Средец във
връзка с установеното нарушение. На място пристигнал свид.Т.Д., който съставил
АУАН серия АА бл.№ 023654/16.09.2019г. на жалбоподателя за извършено нарушение
на чл.103 от ЗДвП.
Жалбоподателят разписал акта, като
направил възражение, че полицаите нямат право да го спират с ръка.
Административнонаказващият орган издал
въз основа на съставения АУАН обжалваното в настоящото производство НП, с което
на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200. 00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца .
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена с оглед събраните по делото гласни доказателства – показания
на актосъставителя Т.Д., св. Н.М. и свид. Н.Р., както и с оглед приложените
писмени доказателства АУАН серия АА с бл. № 023654/16.09.2019г., Наказателно
постановление № 19-0269-000376/25.09.2019г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник
група към ОДМВР Бургас, РУ Средец, оправомощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно
лице – полицейски инспектор звено „Пътен контрол“ при РУ Средец. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок.
Актът е
съставен в съответствие с разпоредба на чл.
40, ал. 1 от ЗАНН и от формална страна съдържа законоустановените
реквизити по чл.
42 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган е приел
фактическите констатации за доказани и е издал обжалваното наказателно
постановление, с което за нарушение на чл. 103 от ЗДвП на
основание чл.
175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложил на
жалбоподателя административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца.
Постановлението от формална страна е в съответствие с чл. 57, ал. 1
от ЗАНН.
Средецкият районен съд намира, че при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването
на наказателното постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения, поради което и същите следва да породят
целените с тях правни последици.
Жалбоподателят оспорва фактическата
обстановка, като сочи, че не е възприел подадения
сигнал, като съдът намира това възражение за неоснователно. Видно от
показанията на свидетелите –М. и Р., съответни и на събрания по делото писмен
доказателствен материал, жалбоподателят не спира на ясно подаден, разбираем
сигнал от униформен полицай, намиращ се на пътното платно, като времето на
събитията е при дневна светлина и ясно време. Не са били налични фактори ,
препятстващи видимостта на водача към полицая и полицейския автомобил. Още повече, че той ги е забелязал още при
първото си преминаване по ул.“Г.С.Раковски“. Водачът К. е възприел сигнала,
но не само, че не е
спрял, а е намалил първоначално скоростта си и впоследствие, наближавайки
полицейския служител, е подминал, което е довело до последването му от
полицейските служители. Жалбоподателят е
бил установен при спирането му пред магазин на съседна улица, като в хода на
проверката и съставяне на АУАН същият е заявил, че нямат право да го спират с
ръка, тоест той недвусмислено е възприел сигнала, което се потвърждава и от
изложеното от него като възражение. В
този смисъл съдът кредитира като обективни, безпристрастни и съответни
показанията на свидетелите М. и Р.. Що се отнася до показанията на свидетеля,
ангажиран от защитата, съдът не ги кредитира в частта относно обстоятелството
подаден ли сигнал за спиране от страна на полицаите, не само
поради близките приятелски отношения между жалбоподателя и този свидетел, но и
тъй като самите показания на свидетеля са противоречиви. Видно от същите,
свид.Д.
веднъж заявява, че пристигнал в гр.Средец със собствен автомобил, а
впоследствие, попитан за регистрационния му номер, променя показанията си ,
като твърди, че е бил докаран от приятел, за който не посочва достатъчно
установъчни данни. Не посочва такива и за лицето , с което твърди, че е
разговарял в момента, в който е възприел действията на жалбоподателя, за които
дава показания. В хода на това
производство твърди, че се е намирал от лявата страна на старческия дом, а в
хода на другото производство по НАХД № 180/2019г. по описа на СрРС, водено по
жалба срещу издадено НП за извършеното друго нарушение по ЗДвП на същата дата,
чийто протокол от съдебно заседание от 11.11.2019г. е присъединен към делото,
същият твърди, че се е намирал от дясната страна на старческия дом. По тези съображения съдът счита, че
показанията на този свидетел са пристрастни и целят оневиняването на
жалбоподателя в частта относно релевантните за настоящото производство факти.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал. 2 от ЗДвП редовно
съставените актове за нарушение имат доказателствена сила до доказване на
противното. Съдът приема описаната фактическа обстановка за безспорно
установена и не приема за установени твърденията
на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП-
водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в
най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания при подаден сигнал
за спиране. В разпоредбата на чл.
170, ал. 3 от ЗДвП са посочени задълженията на
контролния орган, който при спиране на пътно превозно средство за проверка или
за оказване на съдействие подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка, като
униформен полицай може да спира пътните превозни
средства и чрез подаване на сигнал само с ръка и сигнал за спиране може да бъде
подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. Видно от изложената
фактическа обстановка контролният орган не е
нарушил задълженията си по чл.
170, ал. 3 от ЗДвП. Подаден е бил ясен и разбираем
сигнал на водача от униформения полицай, намиращ се на видно място на пътното
платно, подаден с ръка, като водачът въпреки че е възприел сигнала, не е спрял и се е наложило полицаите да го последват. Не
на последно място следва да се отчете и причината за спиране на автомобила , а
именно водачът е извършил и друго нарушение на ЗДвП –не пропуснал намиращи се
на пешеходна пътека пешеходци, за което му е съставен друг АУАН.
Административнонаказателната разпоредба
на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП визира
случаите, когато водачът изначално откаже да изпълни нареждане на органите за
контрол и регулиране на движението, какъвто е настоящият случай.
Предвид изложените съображения от
обективна и субективна страна е осъществен състава на нарушението, визирано
в чл.103 от ЗДвП, като съдът намира, че е неоснователно възражението на защитата за липса на
субективната страна на нарушението, напротив същата е безспорно установена,
като водачът е действал с пряк умисъл, като ясно е съзнавал и желаел да не се подчини на полицейския сигнал и да спре, за да бъде
проверен.
Административнонаказателната разпоредба
на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП предвижда
глоба от 50 до 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
/един/ до 6 /шест/ месеца. Административнонаказващият орган не е изложил доводи
за определяне на максималния размер на наложените
наказания. Единствено в тази насока
искането на защитата се явява частично основателно, като съдът намира, че
следва да измени наказателното постановление, само досежно размера на
наказанията, като намали така наложените наказания, но не до
предвидения в закона минимум, а малко над същия, тъй като видно от приетата
фактическа обстановка, то водачът е извършил и друго нарушение на правилата за
движение, освен че не спира на подаден знак от униформен полицай, грубо
пренебрегвайки изпълнението на служебните задължения от страна на полицейските
служители, същевременно, видно от справката му за нарушител като водач, същият
е имал констатирани и други нарушения на ЗДвП. Като съображение за намаляване
на наказанията следва да се отчете обстоятелството, че жалбоподателят не се е
укрил от полицейските органи и не е препятствал последващо извършване на
проверка.
По изложените аргументи, взети в тяхната
съвкупност, съдът намира, че адекватни и справедливи наказания за водача се
явяват глоба от 100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
3 /три/ месеца. Съдът счита, че така определените наказания се явяват
обосновани, като наказателното постановление следва да бъде изменено само в
този смисъл.
Съдът намира, че в случая не е
налице маловажност по смисъла на чл. 28
от ЗАНН, тъй като не е
налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на административни нарушения от този вид, тъй като всяко неизпълнение на
полицейско разпореждане застрашава безопасността на движението по пътя.
Предвид изложените съображения, на
основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, Средецкият районен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление НП №
19-0269-000376/25.09.2019г., издадено от М. З. Ч., на
длъжност началник група към ОДМВР Бургас, РУ на МВР Средец, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и
и чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на
200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца
за нарушение на чл. 103 от ЗДвП ,
КАТО НАМАЛЯВА така наложените наказания на глоба в размер на 100 /сто/ лева и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 /три/
месеца.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия:........................