Решение по дело №16927/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3383
Дата: 29 май 2018 г. (в сила от 8 май 2020 г.)
Съдия: Росен Бориславов Димитров
Дело: 20151100116927
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 декември 2015 г.

Съдържание на акта

 

 

                                    Р   Е   Ш   Е   Н   И    Е

 

                                 гр. София, 29.05.2018 година

 

 

                                  В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, I отделение, 13 състав, в закрито заседание на пети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : Росен Д.

 

 

като разгледа докладваното от съдия Д. гр. дело № 16927 по описа на 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е установителен иск с правно основание чл. 23, ал. 1 от СК

          Искът е предявен от С.Г.С., ЕГН: ********** срещу В.Б.К., ЕГН: ********** за установяване, че ищецът е единствен собственик на придобития по време на брака на страните недвижим имот, представляващ: поземлен имот находящ се в гр. *******, целият с площ от 630 м2, а по скица с площ от 639 м2, с идентификатор 02659.2298.697 по кадастрална карта, одобрена със заповед № РД- 18-13/17.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, заедно с построената в него масивна двуетажна вилна сграда с РЗП от 232 кв.м., навес с отредни стени с площ от 30 кв.м. и парно помещение от 3 кв.м., с идентификатор на сградата 02659.2298.697.1 .

Ищецът твърди,че описания по-горе терен е закупен от него през 1996 год. изцяло с лични средства-продажната цена на негов личен апартамент в гр.София и вилно място в гр.Костинброд,а също с дарените от сестра му 20 000 щатски долара,с които средства изцяло са построени през 1997/98 год. , както вилата,така и навеса и котелното помещение. Ето защо с твърдението ,че горните имоти са придобити и построени с изцяло негови средства моли съда да постанови решение,с което да признае ,че е едноличен собственик на тези имоти.    

          Ответникът В.Б.К. оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че парцелът е закупен и вилата- построена в следствие на съвместен принос на двамата съпрузи. Посочва, че средствата, получени от продажбата на личния апартамент на ищеца не са трансформирани в жилищната постройка, а са били дадени на синовете му от предишен брак. Претендира направените разноски по делото.

          Представени са писмени доказателства и свидетелски показания.

          Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представеното решение №276 по гр. дело №16008 по описа за 2012 г. на СРС- 87 състав е установено ,че ищецът С.Г.С. и ответника В.Б.К. са били съпрузи от 1990 год. и този брак е прекратен през януари 2013 год.

От нотариален акт №38, том LII, по дело №10311/96 г. на нотариус В.М.е видно, че ищецът, заедно със С.К.К.е закупил през 1996 год. от трето физическо лице следния недвижим имот - дворно място, съставляващо парцел III-697 в квартал 11 по плана на в.з. Иваняне с площ от 1260 кв.м. за сумата от 37800 неденоминирани лева.

          По делото е представен договор за доброволна делба,по силата на който гореописания недвижим имот се поделя между С.К.К.и нейния съпруг от една страна и ищецът С.Г.С. и ответникът В.Б.К.- от друга. В т. 2 от Договора е записано, че: „С.Г.С. и съпругата му В.Б. Стоянова получават в дял и стават съсобственици“ на гореописаното дворно място от 630 кв.м.

          Видно от нотариален акт №181, том XIX по н.д.№ 3900/96 г. от 07.03.1996 г. ищецът е продал собствения си апартамент №104, находящ се в ж.к. „****** с площ от 65.19 кв.м. за сумата от 106 000 лв. В предварителния договор е сключен месец по-рано е уговорена продажна цена от 1 650 000 лв.

          По делото е са изготвени и приети две/първоначална и повторна/ съдебно- технически експертизи със задачата да се определят каква е била стойността на процесната сграда и навес, съобразно цената на строителните работи през процесния период. Според първата действителната стойност на строежа на вилата към 1996/1997 год. е 987 936 неденоминирани лева. Според повторната експертиза предвид договорените с изпълнителя СМР и цени стойността на строежа е 1 873 770 неденоминирани лева, а съобразно строителната документация-3 379 049,88 неденоминирани лева.

От показанията на св.Мария Вергова/собственик на фирмата извършила част от строителството на вилата/ се потвърждава,че ищецът е сключил договор за СМР на вилата и е платил сумите по фактурите.

Св.Искра Ганева/сестра на ищеца и дарител на въпросните 20 000 долара/ установява,че брат й е изградил къщата изцяло с негови средства и със тези от направеното му дарение.

          Свидетеля Иринка Янкова установява, че парцелът е закупен предимно със средствата, получени от продажбата на апартамента в ж.к. „Света Троица“, но вилата е била построена в следствие на съвместен принос на двамата съпрузи докато са притежавали и управлявали търговски обекти.

          При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

          Въз основа на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание, чл. 23, ал. 1 от СК.

Това е установителен иск, който има за цел да признае съществуващо правно положение, което се отклонява от презумираната от закона съпружеска имуществена общност (чл. 21 от СК) и равенство на дяловете (чл. 28 от СК)- единия от съпрузите е изключителен собственик на вещ придобита по време на брака, поради пълна трансформация на лично имущество. За да бъде уважен иска по чл. 23,ал.1 от СК, е необходимо да се установи категорично обстоятелството, че средствата за закупуване на поземления имот и строежа на жилището нямат брачен произход, т. е придобитата по време на брака вещ е закупена изцяло с лични средства на единия от бившите съпрузи.

          Установено е, че страните са бивши съпрузи, чиито брак е сключен през 1990 г. и е прекратен с решение през 2013 година.

По време на брака , на 23.05.1996 год.  ищецът е придобил възмездно ½ ид. ч от поземлен имот находящ се в гр. ******, целият с площ от 1260 кв.м. за сумата от 37800 лв.  Факт е,че два месеца преди това ищецът е продал апартамент № 104 находящ се в ж.к. „****** с площ от 65.19 кв.м. за сумата от 106 000 лв. При тази продажба обаче е участвала като продавач и съпругата му,а сега ответник по делото В.Б.К., като не може да се направи еднозначен извод дали тя е участвала като съсобственик на апартамента/от 1990 год. до 1990 год. ищецът може да е дарил примерно на съпругата си част от този апартамент/ или по силата на изискването на чл.23 СК/отм./При  това положение твърдяната от ищеца пълна трансформацията на лични средства от продажбата на апартамента в закупения терен не е установена.

Такава трансформация не се установява и по отношение строежа на вилната/жилищна сграда в поземления имот в гр.Банкя. Аргумент за това е както изложеното по-горе по отношение на въпросния апартамент,така и неговата продажна цена/106 000 неденоминирани лева, съобразно цената на строежа, независимо дали ще се приеме  тя да е 1 873 770 неденоминирани лева или 3 379 049.88 неденоминирани лева.

Въпроса на частична трансформация не следва да се обсъжда ,тъй като такава не е претендирана и не е предмет на делото.

Съдът не приема твърденията на ищеца за трансформация на средства от 20 000 щатски долара придобити от дарение в строежа на процесната къща,тъй като по делото не се доказа с допустими съобразно чл.181 ГПК доказателствени средства,това дарение да е направено във времето непосредствено преди извършването и заплащането на строителните работи.В този смисъл съдът възприема възражението на ответника,че датата посочена в документа за дарение не е достоверна.  

          Въз основа на гореизложеното съдът приема, че искът за установяване на пълна трансформация на лични средства на ищеца в придобиването на поземлен имот находящ се в гр. *******, целият с площ от 630 м2, с идентификатор 02659.2298.697 по кадастрална карта и построяването в него на масивна двуетажна вилна сграда с РЗП от 232 кв.м., навес с отредни стени с площ от 30 кв.м. и парно помещение от 3 кв.м., с идентификатор на сградата 02659.2298.697.1 е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли изцяло.

          При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника разноските по делото за адвокатска защита в размер на 2700 лв.

          Водим от горното, СГС,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Г.С., ЕГН: ********** чрез адв. Д.Д.   от      САК срещу В.Б.К., ЕГН: ********** адв. З.Н.-САК иск с правно основание чл.23,ал.1 СК за установяване, че по силата на пълна трансформация на лични средство С.Г.С. е единствен собственик на следните имоти: поземлен имот с идентификатор 02659.2298.697  находящ се в гр. ******, целият с площ от 630 кв.м. и масивна двуетажна вилна сграда с идентификатор 02659.2298.697.1  с РЗП от 232 кв.м. навес с отредни стени с площ от 30 кв.м. и парно помещение от 3 кв.м., като неоснователен.

ОСЪЖДА С.Г.С., ЕГН: ********** да заплати на В.Б.К., ЕГН: ********** разноски по делото в размер на 2700 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от получаването на съобщението .

 

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: