№ 64
гр. Ямбол, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20212300500226 по описа за 2021 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на Д. Р. И. чрез
пълномощника й адв.М., АК-Сливен против решение № 260013/25.05.2021 г., постановено
по гр.д.№ 138/2020 г. по описа на РС ********** в частта, в която съдът след прекратяване
на брака между Ц. Д. И. и Д. Р. И. е предоставил упражняването на родителските права по
отношение на родените от брака деца В., Р. и Д. на бащата, определено е местоживеенето им
в дома на бащата, определен е режим на лични контакти с майката и я е осъдил да заплаща
по 165 лв. месечна издръжка на всяко дете.
Иска се отмяна на решението в атакуваната част като незаконосъобразно и неправилно
и да бъде постановено ново решение, с което упражняването на родителските права по
отношение на трите малолетни деца бъде предоставено на майката и бъде постановено
децата да живеят при нея, да бъде определен широк режим на контакти между децата и
бащата и да бъде осъден бащата да заплаща на децата месечна издръжка в минимален
размер.
Счита се, че съдът е мотивирал решението си единствено въз основа на твърденията на
ищеца и показанията на посочените от него свидетели, а не е изследвал пълноценно
интереса на децата, включително и не е изслушал най-голямото дете В. по реда на чл.15 ал.6
от ЗЗДет., както и не е изслушал двамата родители, съгласно задължението си по чл.59 ал.6
от СК. Представени са писмени доказателства, които не са взети предвид от съда за това, че
майката се е установила трайно в ******* и там разполага с отлични условия за отглеждане
1
на децата, а с въззивната жалба относно размера на доходите, е представено доказателство за
получаваните от нея обезщетения. В интерес на децата е да получават грижи от собствената
си майка и да живеят в по-добри битови условия, които може да им осигури само тя. В
момента децата живеят с баща си в мизерни условия и с оскъдни доходи – в жилището не се
поддържа добра хигиена и децата са били с мръсни дрехи и въшки при последната среща с
майка си. Бащата не упражнява директни грижи по отглеждането на децата, а тази задача е
прехвърлена на майка му като по този начин се изместват фактическите майчини грижи с
тези на бабата.
В законоустановения срок ищецът по делото Ц. Д. И. е депозирал отговор на
въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното от районния съд
решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде оставено в сила.
Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в
исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства.
Съдът е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства, въз основа на което е
постановил и своя акт. Неоснователни са доводите във въззивната жалба относно
пригодността на майката по природа да е по-добрия родител, както и не отговарят на
действителността твърденията относно фактическо възпрепятстване от страна на бащата на
възможността децата да се срещат с майка си. Поведението на майката във времето, в което
не е живяла с децата си говори за пълната й дезинтересираност и същата не може да черпи
позитиви от това.
В съдебно заседание страните, редовно призовани се явяват лично и с
пълномощниците си.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за
установена следната фактическа обстановка:
Производството пред ЕРС е образувано по искова молба на Ц. Д. И., с която е предявен
бракоразводен иск за прекратяване на брака между него и съпругата му Д. Р. И., както и са
заявени искания по чл. 59 от СК - за предоставяне упражняването на родителските права по
отношение на родените от брака три деца В., родена на ******* г., Р., родена на **********
и Д., роден на ***********, определяне местоживеенето на децата, тяхната издръжка и
личните отношения с родителя, който няма да упражнява родителските права. Мотивите на
ищеца, както за развода, така и за предоставяне на него упражняването на родителските
права по отношение на децата са били фактическата раздяла със съпругата му през
м.ноември 2019 г. и заминаването й впоследствие в ******* да работи и живее.
Въззивницата Д. Р. И. също е заявила пред районния съд искане за предоставяне на
родителските права по отношение на трите деца, но не се е явила в съдебно заседание
въпреки редовното призоваване, не е била изслушана, както тя, така и другия родител-
ищеца по делото. По тази причина и тъй като първоинстанционният съд не е изпълнил
задължението си по чл.59 ал.6 от СК да изслуша родителите преди произнасянето по
въпроса за родителските права, страните изложиха своето становище по въпроса пред
настоящия съд.
2
В съдебно заседание пред въззивния съд Д. И. заяви, че от раждането на децата се е
грижила за тях, от никой не е имала подкрепа за това. Сега при срещата си с децата,
установила, че живеят в лоши условия. През двете години, в които е била в чужбина, не е
била с децата си, но е пращала пари на баща им. Спряла да му праща пари, защото той не
полагал грижи за децата, а си плащал собствените разходи. И. счита, че има родителски
капацитет, за да упражнява родителските права по отношение на трите деца, да им осигури
битови и материални условия за отглеждане и възпитаване.
Ц.И. заяви пред съда, че също желае да упражнява родителските права по отношение
на трите деца, защото майката води някакъв неин приятел с нея и се страхува да не се случи
нещо лошо с голямата им дъщеря. За това И. предложи голямото дете да остане при него, а
двете по-малки да отидат при майка си.
При приключване на производството двамата родители чрез пълномощниците си
заявиха, че предвид постигнато в момента споразумение, желаят родителските права да
бъдат разпределени помежду им като по отношение на децата Р. и Д. бъдат упражнявани от
майката, а по отношение на детето В. бъдат упражнявани от бащата, да бъде определен
режим на лични контакти с децата, които не живеят при съответния родител и месечната
издръжка да бъде определена за всяко дете на минимума.
Пред въззивния съд, след отстраняване на родителите и пълномощниците им по реда
на чл.15 ал.6 от ЗЗДет. в присъствието на социален работник бе изслушано навършилото 10
години малолетно дете В.. Детето заяви, че в момента живее в с.****** с баща си заедно с
брат си и сестра си и желае да остане да живее при баща си, след което се разплака.
Пред ЕРС въззивницата е представила писмени доказателства - трудов договор с
превод на български език за това, че работи в ******* като хигиенист на различни
строителни обекти по сключен трудов договор от 15.08.2020 г. с неограничен срок и
получава брутна месечна заплата от 580.00 евро, видно от представеният в с.з. трудов
договор с превод на български език. И. е установена в гр. ************, *******, където
има наето жилище, за което е представила договор за наем от 01.08.2020 г., с неопределен
срок, както и потвърждение за адресна регистрация, съгласно § 24, ал.2 от Федералния закон
за гражданската и адресна регистрация, издадено от Обслужване на граждани Център на
града/******* К 7. Посочено е, че Д.И. е регистрирана понастоящем в ************ в
самостоятелно жилище на адрес: *********** 21, **********, 68169 ************.
Представени са разписки за изпращани от ************ на Ц.И. суми в общ размер 170
евро. Пред настоящия съд въззивницата е представила от Трудовата борса ************
одобряване на обезщетение за поминък за периода 1.06.2021 г. до 31.05.2022 г. обща
месечна сума в размер на 941,69 евро, здравно и пенсионно осигуряване.
Разпитаните пред районния съд свидетели Т. Г. - работодател на И. и В. С. – негова
майка са дали показания, че ответницата не се интересувала от децата си и не поддържала
контакти с тях с изключение на веднъж, когато се върнала в страната да се снабди с
документ за самоличност през лятото на 2020 г. и тогава ги посетила. Според двамата
3
разпитани свидетели майката на децата и докато живеела заедно с тях не полагала
достатъчно грижи за тях, като за хигиената в жилището се грижел повече бащата и той
работел и осигурявал средства за издръжката им.
От първоинстанционния съд е приет социален доклад, изготвен от Отдел „Закрила на
детето" при Дирекция „Социално подпомагане" гр. **********, в който посочено, че през
периода на раздяла на родителите, за трите деца се грижел бащата, подпомаган от своята
майка. Към момента на изготвяне на този доклад - м. юли 2020 г. децата В. и Р. са ученици в
ОУ „Св.Св. Кирил и Методий" гр.**********, а най-малкото дете - Д. не посещава детска
градина. Посочено е, че докладът е изготвен само въз основа на заявеното от бащата на
децата, тъй като майката е в *******, както и че бащата на децата полага всички
необходими за тях грижи и е създал добри условия за живот и за тяхното физическо
развитие. Заявява се, че между децата и бащата, който ги отглежда, има изградена
емоционална връзка на привързаност. Живеят в семейното жилище, в което са живели
съпрузите в с.******, общ. **********, ул. „************", №**, по твърдения на И.,
същото е негова собственост.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира
въззивната жалба за основателна.
В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество – атакуваното решение прецени за частично неправилно.
След прекратяване на брака с развод, съдът следва да се произнесе по въпросите
относно това на кой родител ще бъдат предоставени за упражняване родителските права по
отношение на родените от брака три деца, относно тяхното местоживеене, режим на лични
отношения между децата и другия родител, както и относно тяхната издръжка. ЕРС е
преценил, че след като майката се е установила в ******* и не се е явила след призоваването
й по делото за развод, за нея не може да бъде направена преценка относно родителските й
качества и възможности и поради това упражняването на родителските права по отношение
и на трите деца е предоставено на бащата. Така взетото решение въззивният съд намира за
частично неоснователно, както предвид представените писмени доказателства относно
социалния статус на въззивницата в *******, така и предвид изслушването на двамата
родители и навършилото 10 години дете В. пред настоящия съд.
Пред въззивния съд страните заявиха, че са постигнали съгласие относно това
упражняването на родителките права да бъде разпределено като на бащата бъдат
предоставени тези по отношение на детето В., а на майката тези по отношение на децата Р.
и Д.. Въззивният съд счита, че липсват пречки да постанови съдебното си решение
съобразно исканията на страните. Съгласно постановеното от ВС в ППВС № 1/12.11.1974 г.
4
по гр. д. № 3/1974 г., желанието на родителите и това на децата не са задължителни за съда.
Те обаче се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните
доказателства с оглед интересите на децата. Както се изложи по-горе детето В. заяви
желание да живее с баща си, а родителите заявиха съгласие по този въпрос, както и по
отношение на това за другите две деца Р. и Д. грижи да полага майката. При разпределяне
по този начин на отговорността за упражняване на родителските права се стига до разделяне
на трите деца, които по този начин няма да живеят занапред заедно, което не е недопустимо,
а и в случая съдът преценя за основателно. Съгласно чл.126 ал.1 от СК родителите и
ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни причини налагат да живеят
отделно. Съгласно същото постановление на ВС, правилото на чл. 59 СК не предвижда
различен принцип от този по чл.126 ал.1 СК, според който всички деца са длъжни заедно да
живеят при родителите си. При развод отпада само съвместното упражнение на
родителските права, а това означава, че с предоставяне упражнението на родителските права
на единия родител всички деца следва да живеят при родителя, определен с решението. С
оглед на това отделното живеене на децата е допустимо само поради важни причини. По
същия принцип се решава и разделянето на децата, т. е. предоставянето отглеждането и
възпитанието на едни от децата при единия родител, а на други - при другия родител. За да
се постанови такова разделяне, е необходимо да са налице сериозни причини, които да
налагат това, а в случая съдът приема, че такава важна причина за разделяне на децата е
установяването на майката да живее и работи в *******, което е удостоверено с писмени
доказателства. Интересът на трите деца ще е съхранен, тъй като голямото дете В. ще
продължи да живее с баща си, както желае, а по-малките деца ще живеят с майка си, която
предостави данни за това, че е с постоянна регистрация в *******, има наето жилище по
безсрочен договор за наем, както и работи по безсрочен трудов договор с добро
възнаграждение, а към момента и с определено обезщетение за осигуряване на поминък.
При така разпределеното упражняване на родителските права, за детето В. ще бъде
определено местоживеене на адреса на бащата в с.******, а за децата Р. и Д.
местоживеенето ще бъде определено на адреса на майка им в *******.
За да не се прекъсва връзката между децата и между съответния родител следва да бъде
определен режим на лични отношения между децата и родителите. По отношение на този
въпрос страните не изразиха конкретни и специфични искания и независимо, че майката и
двете деца ще живеят в чужбина, съдът счита, че режимът на лични отношения следва да
бъде традиционния: всяка първа и трета седмица от месеца от 17.00 часа в петък до 18.00
часа в неделя с преспиване на децата при майката, съответно при бащата; един месец
непрекъснато през лятото, по време несъвпадащо с годишния отпуск на майката, съответно
на бащата, всяка нечетна година децата да бъдат на Коледа при баща си, а по Нова година
при майка си, а всяка четна година - обратно, през Великденската ваканция децата да бъдат
при майка си, както и по всяко друго време по предварително постигнато взаимно съгласие
на родителите.
Относно месечната издръжка по отношение на децата страните заявиха, че желаят
5
размерът й да бъде минималния, който съгласно чл.142 ал.2 от СК е една четвърт от размера
на минималната работна заплата. Размерът на минималната работна заплата за 2021 г. е 650
лв., а 1/4 от него е 162,50 лв., поради което следва да бъде запазен определения от районния
съд размер на издръжката за всяко дете в размер 165 лв. Правилни са изводите на районния
съд при определяне на този размер издръжка като са съобразени относимите за това
обстоятелство факти, които не са променени към момента – размер на трудовите доходи на
страните, възрастта на децата и техните нужди.
В обобщение на изложеното решението на ЕРС следва да бъде отменено в частите на
предоставяне на родителските права по отношение на децата Р. и Д. и следващите това
последици за местоживеене, определяне на режим на лични отношения с бащата и
определяне на издръжка за децата, както и в частта относно дължимата от въззивницата ДТ.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260013/25.05.2021 г., постановено по гр.д.№ 138/2020 г. по
описа на ЕРС в частта, в която съдът след прекратяване на брака между Ц. Д. И. и Д. Р. И. е
предоставил упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца
Р. и Д. на бащата, определено е местоживеенето им в дома на бащата, определен е режим на
лични контакти с майката и я е осъдил да заплаща по 165 лв. месечна издръжка на всяко
дете, както и в частта, в която Д. Р. И. е осъдена да заплати ДТ за присъдената издръжка в
разликата над 237,60 лв. до размера на 712,80 лв. и вместо това постанови:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетните
деца Р. Ц. Д. с ЕГН ********** и Д. Ц. Д. с ЕГН **********, на майката Д. Р. И. с ЕГН
********** с адрес: *******, *********** 21, ********, 68169 ************.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата Р. Ц. Д. с ЕГН ********** и Д. Ц. Д. с ЕГН
**********, на адреса на майката Д. Р. И. с ЕГН **********: *******, *********** 21,
********, 68169 ************.
ОПРЕДЕЛЯ на бащата Ц. Д. И. с ЕГН ********** режим на лични контакти и
отношения с децата Р. Ц. Д. с ЕГН ********** и Д. Ц. Д. с ЕГН **********, както следва:
всяка първа и трета седмица от месеца от 17.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя с
преспиване на децата при бащата, един месец непрекъснато през лятото, по време
несъвпадащо с годишния отпуск на майката, всяка нечетна година децата да бъдат на
Коледа при баща си, а по Нова година при майка си, а всяка четна година - обратно, през
Великденската ваканция децата да бъдат при майка си, както и по всяко друго време по
предварително постигнато взаимно съгласие на родителите.
ОСЪЖДА Ц. Д. И. с ЕГН ********** от с.******, общ. **********, ул.
„************", №** да заплаща на всяко от двете си малолетни деца Р. Ц. Д. с ЕГН
6
********** и Д. Ц. Д. с ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител Д. Р.
И. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на по 165.00 лева /сто шестдесет и пет
лева/, платими до 10-то число на текущия месец, считано от датата на предявяване на
исковата молба в съда - 27.02.2020 г. до настъпването на събитие, водещо до изменение или
прекратяване на дължимата издръжка, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
месечна вноска от датата на падежа до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА Ц. Д. И. с ЕГН ********** от с.******, общ. **********, ул.
„************", № 2 да заплати ДТ 475,20 лв. върху присъдения размер на издръжката за
двете деца, както и 5 лева ДТ при служебно издаване на изпълнителен лист.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението
на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7