О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Никопол, 11.01.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
НИКОПОЛСКИ
РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, в
закрито съдебно заседание, на единадесети юни през две хиляди и осемнадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ НАУМОВА
като разгледа докладваното от съдията НАУМОВА ЧНД № 1/2018г. по описа на НРС,
на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.243, ал.5-7 от НПК.
Образувано е по жалба на Л.Й.Б.
с ЕГН ********** ***, против Постановление от 18.12.2017г. на Района
прокуратура – Никопол за прекратяване на наказателно производство по ДП № 57/2017 г. по описа на РП
Никопол за престъпление
по чл.144, ал.3, предложение
първо, вр. С ал.1 от НК.
В
жалбата, се излагат доводи за
необоснованост и неоснователност на постановлението на РП –
Никопол, с което е
прекратено наказателното производство срещу неизвестен извършител, поради липса на действително извършени
действия, които формално да насочват на такива, водещи до осъществяването на
изпълнителното деяни на престъпление по смисъла начл.144, ал.3 от НК.Излагат се и съображения за необсъждане на
доказателственият материал в неговата цялост.
Направено е искане прекратителното постановление на РП - Никопол да бъде
отменено.
Настоящата съдебна инстанция
намира, че жалба на Л.Й.Б. е подадена в 7-дневния срок от връчване на
постановлението за прекратяване, поради което се
явява допустима и следва да бъде разгледана.:
Съдът, като съобрази становищата на страните и
събраните по ДП № 57/2017г.,
по описа на РП-Плевен доказателства, намира за установено следното:
Досъдебното производство е започнало на
04.04.2017г., срещу “неизвестен извършител”, затова, че на
03.02.2017г. в гр.Гулянци, се заканил на Л.Й.Б./специалист горско
стопанство/ с убийство и това заканване
е възбудило основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144,
ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК.
В хода на
разследването разследващият орган е
събрал основно максимален брой гласни доказателства /с оглед немалкия брой
очевидци/.
В
постановлението се за прекратяване прокурорът е приел за установено следното от
фактическа страна:
На 03.02.2017 г., полицейски служители от РУ
Гулянци, подали сигнал на св.Б.- специалист горско стопанство, за
транспортиране с конски каруци на незаконно придобит и съхраняван дървен
материал в гр.Гулянци. По повод същият, незабавно била извършена проверка в
дворно място на частен имот находящ се в ромската махала на гр.Гулянци, на
улица ***, обитаван от свидетелката Ф.А. и семейството
и, при която, свидетели Б. и полицейски инспектор М. установили натоварена
с дърва конска каруца с впрегнат в нея кон. На мястото на проверката
пристигнали и полицейските служители при РУ на МВР-Гулянци подали сигнала -
свидетелите И.Ц., К.В. и К.М.. Св.Б.,
установил, че дървесината натоварена в
каруцата, не била маркирана с контролна
горска марка, и т.к. св.Ф. А. не представила документи относно произхода на
дървата в каруцата, същият и обяснил, че следва да и състави АУАН, за извършено
нарушение на Закона за горите, както
и и да изземе каруцата с натоварените в
нея дърва. Докато извършвал действия в тази връзка, от съседните имоти на имота в който се
развивали описаните действия, започнали да излизат хора, които в защита на
нарушителката - свидетелката Ф.А.започнали да спорят със свидетеля Б., като
твърдели, че той се заяжда с тях, че няма право да изземе дървата и каруцата и
др. подобни. Свидетелите С.Ю.О. и С.С.О.- баща и син, съседи на свидетелката Ф.
А., също дошли в двора на последната. Приближили, св.Б. и му отправили закани с израза, възпроизведен от свидетелите
като „теб ще те пребия ……….много скоро ще умреш боклук такъв, задето пишеш
актове“, изречен от С.О. и „ ще те пребия бе боклук……….ще умреш бе майка ти
деееба“, изречен от С.О.. Намесили се
органите на полицията и жандармерията, които преустановили инцидента.
В последствие св. Б.
депозирала жалба до Районна прокуратура Никопол, в която твърдял, че
отправената заплаха за убийство от страна на С. и С.О.и – баща и син, предизвикала основателен страх за
осъществяването.
Жалбата станала повод за образуване на настоящото
наказателно производство за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК.
Така
възприетата фактическа обстановка от прокурора се споделя изцяло от съда, тъй като е
безспорно обоснована на доказателствата по делото.
Въз
основа на изводите си за фактите, установяващи така изложената в този обобщен
фактическа обстановка, прокурорът е заключил, че в случая безспорно
е установено наличието на словесен конфликт между свидетелите Б. и бащата и сина О., както и отправяне на заканителни реплики
с убийство от страна на последните двама, но те не били от
вида да обективират намерение към свидетеля Б., че ще се извърши престъпление
срещу него или близките му и по-конкретно, че някой ще бъде лишен от
живот.Прокурора, приел, също, че отправянето на закани, са вероятно изречени в
момент на емоционално повлияване, когато свидетеля Б. е констатирал нарушение
по Закона за горите и предприел действия по изземване на конкретни вещи, и
същите не са от вида да възбудят основателен страх у приемащия за
осъществяването им.Освен това в конкретния случай на мястото където свидетеля Б.
е изпълнявал служебните си задължения, по същото време е имало няколко
полицейски служители, обстоятелство което би следвало да дава сигурност на
свидетеля Б..
По делото безспорно е
установено, че на 03.02.2017г.в гр.Гулянци, С.Ю.О. и
С.С.О.е
отправил обидни думи и се е заканил с убийство на Л.Й.Б..
Съществен е въпросът:1/имали
ли са обективно намерение бащата и сина към
свидетеля Б., че ще се извърши престъпление срещу него или близките му и
по-конкретно, че някой ще бъде лишен от живот, или, че заплахите са изречени в
момент на емоционално повлияване, когато свидетеля Б. е констатирал нарушение
по Закона за горите и предприел действия по изземване на конкретни вещи, и
2/ предизвикала ли
е основател страх за осъществяване отправената закана.
Както е посочено в постановлението, според
прокурора „за да бъдат отправените думи възприети
като закана за убийство по смисъла на чл.144, ал.3 от НК е необходимо те да са могли да възбудят основателен
страх у заплашения за осъществяването й, т.е. да
съществува основание, че заканата ще бъде реализирана”. Прокурорът е
анализирал гласните доказателства и е намерил, че те не установяват по несъмнен
начин такова влияние на думите на бащата и сина, спрямо св.Б., предвид присъстващите на
мястото лица.
По ДП
не е назначена съдебно – психиатрична експертиза на Б., за установяване
на стресовата му реакция, да възприема
заплаха и дали същата поражда опасения за осъществяване на намеренията с
непреодолимо травмиращо изживяване или че се касае, за
конфликти с история отпреди, при която е формирана предварително враждебност и отношението към другата
страна в конфликта и, преднамереност, доколкото, св.Б. твърди в показанията си,
че има „проблеми“ със С.О., който го е залавял да придобива незаконно дървесина
в гората.
Прокурора не е обсъдил и възможността,
психичното състояние на дееца, да
обославя вероятност, същите бързото да вземат и да изпълнят такива
решения – не са назначени психиатрични експертизи и на тях, какво психично
поведение имат - агресивни ли са,
афектират ли се бързо, грубили са и пр. /, доколкото са събрани
гласни доказателства – показанията на св. Ю.Б., който описва състоянието
на бащата и сина, като агресивно, гневно, ядосано и неконтролируемо,
въпреки, присъствието на почти цялото ПУ на Гулянци и служители на
жандармерията.Същият свидетел твърди, че и той лично се е изплашил, че може да
се случи нещо по –лошо, т.к., като не познават човека и не знаят до къде
може да стигне в агресията си.
Следва да се има предвид ,
че заканата с убийство е резултатно увреждащо престъпление и
съставомерния резултат се състои във възпрепятстване на свободното протичане на
психичните процеси в резултат на които се формира свободната воля на
човека. Затова с чл. 144, ал. 3 НК не се защитава живота на гражданите, а
личната им свобода. С извършване на престъплението се цели промяна на
поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от дееца
насока. За осъществяване на това престъпление от обективната страна се изисква
обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено
лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за
осъществяването й. За неговата съставомерност не е необходимо пострадалия
действително да се е уплашил от осъществяването и, а
същата следва да е обективно годна с оглед сериозността и
недвусмислеността и да възбуди основателен страх.
Достатъчно е само да съществува основание, че заканата би могла да
се осъществи. Задължително е тези обстоятелства да се преценяват
каквито са били по време на извършване на деянието, а не след минаването на
определено време.
Предвид обстоятелството, че се оспорва не само обосноваността
на постановленият акт от прокурора,
но и неговата неправилност и на неизвършен обстоен анализ на
доказателствата за изясняване на въпроса предизвикал ли е
основател страх за осъществяване отправената закана,
следва да се назначат съответните психиатрични експертизи, на жалбоподателя и
на дейците.
По
изложените съображения съдът счита, че постановлението на прокурора относно
прекратяване на производството е необосновано и незаконосъобразно, поради което
следва да бъде отменено, а делото – върнато на РП-Никопол с оглед последващи
процесуално следствени действия.
С оглед горното,
О П Р Е Д Е Л И
:
ОТМЕНЯ на основание чл. 243, ал. 5, т. 3 от НПК
постановлението от 18.12.2017г. на
РП-Никопол, с която
същата е прекратила наказателното
производство по досъдебно производство № 57/2017 г. по описа на същата
прокуратура, водено срещу “Неизвестен извършител “ от гр. Плевен за
престъпление по 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК,
като НЕОБОСНОВАНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на
жалба и протест пред ПлОС в 7- дневен срок от съобщаването му на
РП-Никопол и на Л.Й.Б..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: