РЕШЕНИЕ
№
16. 04. 2021 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на седемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1………………………
2……………………….
Секретар И. ЦВЕТКОВ
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ТД №26 по описа за 2020 год.
ИСК с правно основание чл. 498, ал. 3 вр.
чл.432 КЗ вр. чл.52 ЗЗД с цена на иска 120 000
лв.( неимуществени вреди).
ИСК с правно основание чл.498, ал. 3, вр.
чл.432 КЗ вр. чл.51, ал.1 ЗЗД с цена на иска
3 617, 92 лв.( имуществени вреди).
Ищцата А.М.М. с ЕГН********** твърди, че на 27. 06. 2019 г. около 12: 55 ч. на главен път ІІ – 13 в посока на движение от гр. Искър към гр. Кнежа Г.Т.Х. е управлявал лек автомобил „Ауди ***“ с рег. № ИН ***КН. Твърди се, че в същото време в противоположна на посоката на движението на лекия автомобил се е движел автобус по редовна междуградска линия и в района на кръстовището автобусът спрял, за да слязат пътници за с. ***и за с. ***, след което потеглил. Твърди се, че ищцата, след като се е уверила, че в близост няма преминаващи автомобили, пресякла на път ІІ – 13. Ищцата посочва, че поради несъобразена и превишена скорост на движение водачът на лекия автомобил не възприел своевременно пресичащата ищца, направил опит да я заобиколи отдясно, излязъл с десните си гуми на банкета, където настъпил удар между автомобила и ищцата. Твърди се, че вследствие на удара ищцата се покачила на предния капак на автомобила, била отхвърлена напред и надясно в нивата, която била непосредствено до пътя, а автомобилът продължил напред, преди да преустанови движението си. За инцидента са били уведомени РУП – Кнежа, пристигнали представители на оглед, били съставени документи за настъпилото ПТП. Ищцата е заявила, че вследствие на удара е получила множество фрактури, подробно описани в исковата молба, листеза на шийни прешлени на гръбначния стълб, мозъчно сътресение, множество охлузвания и кръвонасядания по десен долен крайник, придружен с термични изгаряния, разкъсно- контузна рана в областта на дясното рамо. Същата сочи, че след настъпване на ПТП ищцата е била откарана и лекувана в Клиника по Ортопедия и Травматология при УМБАЛ „Д- р Георги Странски“. Твърди се, че ищцата е била в безпомощно състояние, със силни болки по цялото тяло, което е наложило консултации с различни специалисти, извършване на ехография на коремни органи, проведено е лечение в продължение на почти месец. След изписването на ищцата от болницата същата продължава да търпи болки, поради което продължава да приема болкоуспокояващи медикаменти.В исковата молба се заявява, че вследствие на травмите и болките качеството на живот на ищцата е значително влошено, освен болките и страданията същата е с ниско самочувствие поради останали белези на десния крайник от хълбока до подбедрицата, за продължително време се е придвижвала трудно, не може да се придвижва самостоятелно и е принудена в ежедневието си да ползва услугите на близките си. Същата твърди , че чувства тревожност, обърканост, събужда се нощем, не може да заспи, сънува кошмари от преживяното ПТП, все още не може да осъзнае случилото се.
В исковата молба се заявява, че въз основа на разпоредбите на КЗ на 23. 10. 2019 г. е предявена доброволна претенция от ищцата към ответника ЗАД „ДАЛЛБОГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД , с когото водачът на процесното МПС има валидно застрахователно правоотношение, за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, претърпени от ищцата, като е образувана щета № 0801- 004544/ 2019 – 01 и 02. Твърди се, че за установяване настъпването на ПТП ответникът е изискал допълнителни доказателства от воденото досъдебно производство, като след представяне на доказателствата ответникът е отказал да изплати застрахователно обезщетение на ищцата.
Ищцата е отправила искане до съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 120 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 3 617, 92 лева имуществени вреди вследствие на настъпилото ПТП, ведно със законната лихва върху всяка една от главниците от датата на постановения отказ до датата на изплащането им, както и направените по делото разноски.
Ответникът ЗАД „ДАЛЛБОГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД с ЕИК*** е заявил, че оспорва исковете по основание и размер, тъй като не е установена вината на водача на МПС, ударило ищцата. Твърди се, че претендираното обезщетение е значително по размер и не отговаря на критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Ответникът оспорва продължителността на претърпените неимуществени вреди поради липса на доказателства за това и твърди, че е налице съпричиняване от ищцата- пресичала е на необозначено за това място, навлязла е внезапно на пътното платно, не е съобразила отстоянието и скоростта на приближаващите се автомобили, не се е огледала и не е изразила намерението си за пресичане на място, което не е предвидено за това. Твърди се, че не е проведено адекватно лечение на причинените травми, като не е спазила предписанията на лекарите и не е провела необходимата рехабилитация. По отношение на имуществените вреди ответникът твърди, че не е установена причинно следствена връзка.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА :
Страните не спорят относно настъпилото автотранспортно произшествие на 27. 06. 2019 г., като спорът е относно вината на водача на процесното МПС, наличие на съпричинявване от страна на ищцата и съответно налице ли е причинно- следствена връзка между произшествието и причинените увреждания на ищцата.
По отношение на механизма на извършване на произшествието и вината на водача на МПС е налице постановено Решение № 14/ 30. 01. 2020 г. по ах. н. д. № 6/ 2020 г. по описа на РС- Кнежа, с което Г.Т.Х. е освободен от наказателна отговорност по повдигнатотото му обвинение по чл. 343, ал.1, б. „б“ вр. чл. 342, ал.1 НК по досъдебно производство № 111/ 2019 г. по описа на РП- Кнежа и ЗМ № 126/ 2019 г. по описа на РУ МВР – Кнежа и на основание чл. 78а, ал.1 НК му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3500 лв., присъдени и са направените по делото разноски. С Решение , постановено на 06. 08. 2020 г. по ВАНД №196/ 202 г. по описа на Плевенския окръжен съд решението на РС- Кнежа изменено, като размерът на наложеното административно наказание „глоба“ е намалено от 3500 лв. на 1000 лв. Решението не подлежи на обжалване, което означава, че решението на РС- Кнежа е влязло в сила на 06. 08. 2020 г.
С отговора на исковата молба ответникът е признал за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение за собствеността и ползването на лек автомобил „Ауди ***“ с рег. № ЕН ***КН въз основа на Застрахователна полица №BG/ 30/ 119000536861/ 01. 03. 2019 г. , сключена с ответника. По делото е приложена справка за проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, от която е видно, че за процесния автомобил при ответника е налице активна застраховка „Гражданска отговорност“ серия GO №70547165 с начална дата на покритие 01. 03. 2019 г., 00: 00 часа и крайна дата на покритие 29. 02. 2020 г. , 23: 59 часа.
По делото е представено уведомление от ответника до ищцата изх. № 4843/ 18. 12. 2019 г. относно молба на ищцата за изплащане на застрахователно обезщетение от 23. 10. 2019 г. по щета : № 0801 – 004555/ 2019 – 01 и 02, в което е посочено, че молбата на ищцата за заплащане на обезщетение не отговаря на изискванията на чл. 380, ал.1 КЗ поради непредставянето на банкова сметка ***трахованото лице при настъпилото ПТП. Посоченое, че образуваното по случай наказателно производство не е приключило с краен акт, който да има сила на пресъдено нещо и да установява вината на застрахования в дружеството ни водач. Въз основа на изложените мотиви ответникът е отказал на ищцата да изплати исканото застрахователно обезщетение.
За изясняване на механизма за настъпване на ПТП е допусната съдебна авто- техническа експертиза , от заключението на която се установява, че произшествието се състои в челен удар между лек автомобил и пешеходка, който е реализиран по следния начин: на 27. 06. 2019 г. около 13, 00 часа на път ІІ -13, Кнежа- Искър, км. 84+300 лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ***КН се е движил със скорост от 116, 14 км/ час по посока гр. Кнежа. Към момента, в който челната част на автомобила е на разстояние от 145, 15 м преди мястото на удара, ищцата е отстоявала на 2, 04 м и е започнала пресичане на асфалтовата настилка отляво надясно за посоката на движение на МПС. Към момента на реализираното пресичане водачът на автомобила е предприел действия за спиране без отлагане на следи върху настилката. Движейки се един към друг е последвал удар между предна дясна част от автомобила и дясна част от тялото на пострадалата. С това е настъпил първоначалният контакт между тях, който от техническа гледна точка представлява началото на удара. От посоченото начало на удара върху пешеходката е възникнал ударен импулс, приложен в контактното петно и действащ по посока на автомобила. От това е настъпило съответно телесно увреждане, но и изместване на тялото с облицовка предна броня, преден десен калник и челно стъкло, вследствие на реализираното закъснително движение на МПС, то се е отделило от автомобила и след съответно преобръщане и плъзгане се е установило в покой в затревения участък до северния банкет. С преустановяването на МПС и пешеходката в покой произшествието е приключило.
Вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка причина за настъпване на ПТП е движение на процесния автомобил със скорост по- висока от максимално разрешената за съответния пътен участък (90 км/ч) и предприети действия за спиране от водача на МПС с малко спирачно закъснение непосредствено преди удара към момента на удара и след удара на пострадалата. В заключението е отразено, че движението на пешеходката от момента на навлизане върху южната пътна лента до осевата линия, в областта на която е реализира частично спиране, е движение с бърз ход и средна скорост от 6, 5 км/ч, а движението й върху северната пътна лента до мястото на удара с МПС се характеризира като движение при спокойно бягане и и средна скорост от 9, 8 км/ ч. Експертът е отразил, че съобразно наличните данни по делото, пешеходката е реализирала пресичане на пътното платно към момента, в който други МПС не са ограничавали видимостта за водача на процесния автомобил. Посочено е, че дължината на „опасната зона“ за процесния автомобил при реална скорост на движение от 116, 14 км/ч е 127, 36 м, а при скорост от 90 км/ч дължината на „опасната зона“ за процесния автомобил би а 85, 49 м. Въз основа на направени изчисления експертът е установил, че технически е възможно да се направи извода, че водачът на автомобила е реализирал закъснително движение( намаляване на скоростта на МПС) с по- малко спирачно закъснение от максималното и се е движел със скорост по- голяма от максимално разрешената, като с това сам се е поставил в невъзможността да предотврати ПТП. Вещото лице приема, че водачът на МПС категорично е имал техническа възможност при движение със скорост от 90 км/ч и своевременно предприети действия за спиране с максимална ефективност на спирачната система да спре преди мястото на удара и предотврати ПТП, към момента в който пешеходката е започнала да пресича асфалтовата настилка на пътното платно. В заключението е отразено, че пешеходката е имала техническа възможност към момента, в който е била в южната пътна лента, преди осевата линия, да възприеме местоположението и посоката на движение на автомобила в северната пътна лента, да преустанови движението си в северната пътна лента, като изчака преминаването на МПС (да го пропусне) и след това да реализира движение в избраната от нея посока, с което да предотврати ПТП.
По делото е допусната и съдебно – медицинска експертиза относно установените увреждания на ищцата и наличието на причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП. От заключението става ясно, че при настъпилото ПТП на 27. 06. 2019 г. на ищцата е причинена съчетана механична травма, включваща : геренарализирана контузия на тялото; гръден кош, корем – охрузвания и ох лузни рани, контузия на десния бял дроб, налиране на въздух и течност в дясната х леврална кухина ( парциален пневмоторакс, кръвенист хидроторакс около 300 мл); таз – счупване на десните хълбочна (ставна ямка и крилото с разместване на фрагментите) и седалищната кост; крайници – охлузвания и оплузни рани на долния десен крайник, разкъсно – контузна рана в областта на десния лакът, счупване на дясната раменна кост ( в средна трета1, с разместване на фрагментите); травматично – хеморагичен шок.
Вещото лице е отразило, че здравното значение на получените травматични увреждания са свежда до разстройство на здравето, временно опасно за живота при травматично – хеморагичния шок; трайно затрудняване на движението на горния десен крайник за срок около 4-5 месеца при нормално протичане на оздравителния процес вследствие на счупването на дясната раменна кост; трайно затрудняване на движението на десния долен крайник за срок около 12 месеца при нормален оздравителен процес; при останалите увреждания е налице временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
В отговор на въпроса за наличие на причинно- следствена връзка между уврежданията на ищцата и настъпилото ПТП експертът е посочил, че уврежданията са в резултат на тъпа травма, в условията на реализираното ПТП ( блъскане на пешеходец от лек автомобил отдясно за пострадалата с последващо отхвърляне встрани от пътя) са получени от директен удар от автомобила, сътресение на тялото, приплъзване върху земната повърхност. Посочено е, че получената съчетана механична травма и реализираното ПТП са в пряка причинно- следствена връзка.
По отношение на приложеното лечение вещото лице е отговорило, че непосредствено след инцидента ищцата е откарана с линейка на Спешна помощ до Спешно отделение на лечебно заведение за болнична помощ, извършени са консултативни прегледи, инструментални и лабораторни изследвания. Пациентката е настанена в Клиника за анестезия и интезивно лечение ( КАИЛ) до стабилизиране на общото здравословно състояние и овладяване на шоковата симптоматика, като е лекувана медикаментозно ( антибиотици, антикоагулант, вливания на водно- солеви разтвори, кръвопреливане) и оперативно ( обработка на охлузванията и раните, проникване в дясната плеврална кухина на 29. 06. 2019 г., евакуация на насъбралите се въздух и течност, дренаж до разгъване на десния бял дроб, херметизация на плевралната кухина на 07. 07. 2019 г. Посочено е, че след отстраняване на гръдния дрен пациентката е преведена в Клиника по ортопедия и травматология за оперативно лечение на счупването на дясната раменна кост, операцията е извършена на 20. 07. 2019 г. ( открито наместване и фиксиране с метална планка). Счупването на таза е лекувано консервативно – директна скелетна екстензия (ДСЕ). Ищцата е изписана на 26. 07. 2019 г. с препоръка за продължаване на лечението на тазовата фрактура с ДСЕ до 45 – я ден, продължаване на антикоагулантната профилактика и сваляне на конците от оперативната рана на дясната мишница в условията на довашно- амбулаторно лечение на 12- тия следоперативен ден. Пострадалата не е провеждала последващо физиотерапевтично лечение, по нейни данни се е раздвижвала самостоятелно в дома си и е ползвала патерици до месец юни 2020 г.
На вещото лице от съдебно- медицинската експертиза е поставена допълнителна задача и от заключението е видно, че към момента на изготвянето му последици от травмата на таза са леко скъсен десен долен крайник ( с 1 см спрямо левия), болезнени, ограничени по обем движения в дясната тазобедрена става и затруднена, накуцваща походка. Посочено е, че тези прояви са в резултат от счупването на таза при ПТП и остатъчните морфологични промени на дясната тазобедрена става. В заключението е отразено, че при личния преглед на ищцата от вещото лице на 16. 10. 2020 г. е не е правена ъглометрия на обема на движенията в травмираната дясна тазобедрена става. В представения амбулаторен лист от консултативен преглед от ортопед – травматолог на 21. 10. 2020 г. няма вписани резултати от ъглометрия. В заключението е отбелязано, че при наличните данни липсата на пълно възстановяване се дължи на естеството на травмата – тежко счупване на таза вдясно ( многофрагментарно счупване с разместване на фрагментите на хълбочната кост, седалищната кост и ставната ямка; увреждането на меките тъкани, възпрепятствало оперативна интервенция. Описаното счупване обуславя обездвижване за срок около 50 – 60 дни и трайно затрудняване на движението на десния долен крайник за срок от около 12 месеца, при нормално протичане на оздравителния процес. Експертът е посочил, че от наличните данни лечението е проведено правилно. Ищцата се е явила самостоятелно на преглед в съдебна медицина на 07. 11. 2019 г., през петия месец от инцидента и съобразно установеното при прегледа е правила раздвижване до тази дата. Вещото лице е посочило, че съобразно характера на увреждането и наложилото се лечение, по- вероятно е оздравителният процес да приключи с остатъчна симптоматика, включително при специализирана физиотерапия и рехабилитация.
В хода на съдебното дирене са разпитани като свидетели Г.Е.М., който е девер на ищцата и Д.В.В., която е била очевидец на настъпилото ПТП. От разпита на свридетелката В. става ясно, че процесният автомобил е блъснал ищцата, когато тя е пресичала пътното платно, като свидетелката твърди, че ищцата е била с гръб към колата. В показанията е посочено, че ищцата и „отхвръкнала“ при удара и е паднала в тревата край пътя. Свидетелката твърди, че автомобилът, който е ударил ищцата не е спрял веднага, движел се е много бързо и не е намалил скоростта си.
От разпита на свидетеля Г.М.се установява, че ищцата при откарването й в Спешна помощ е била неконтактна, шест – седем дни е била в интензивно отделение и след това е била преведена в Клиниката по ортопедия и травматология. Свидетелят посочва, че до края на 2019 г. ищцата е била със затруднено ходене и се е налагало близките да й помагат и да я обслужват ежедневно. Свидетелят посочва, че ищцата е имала много рани и охлузвания, които са й причинявали силни болки и до настоящия момент ищцата е уплашена, в нея непрекъснато има страх. По отношение на възможността й да се придвижва свидетелят твърди, че травмираният й крак е по- къс и накуцва, като заключението на лекарите, че не може да възстанови нормалното си придвижване.
ОТ ПРАВНА СТРАНА :
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал.1, т.1 КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са в пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
По делото няма спор, че водачът на МПС има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника за периода на настъпване на ПТП.
По делото се установява въз основа на описаното по- горе писмо- отказ на ответника за изплащане на застрахователно обезщетение на ищцата, че същата е подала уведомление до ответника по реда на чл. 380 КЗ. На 23. 10. 2019 г.
По делото е приложено Решение № 14/ 30. 01. 2020 г. по ах. н. д. № 6/ 2020 г. по описа на РС- Кнежа, влязло в сила на 06. 08. 2020 г., с което водачът на процесното МПС е признат за виновен при извършване на ПТП и досежно причинените увреждания на ищцата, като е освободен от наказателна отговорност и ме у наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. Това решение е задължително за настоящия съдебен състав съгласно чл. 300 ГПК, съгласно който влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая би следвало да се приеме, че е налице произнасяне на наказателния съд по тези въпроси, като не е налице присъда, тъй като с оглед приложението на разпоредбата на чл. 78а НК наказателният съд се произнася с решение, когато предложение за приложение на чл. 78а НК е направено от прокурора при образуване на делото в съда, а не е внесен обвинителен акт. Присъда с приложение на чл. 78а НК би следвало да бъде произнесена, когато в хода на съдебното следствие и при решаване на делото по същество съдът прецени , че са налице условията на чл. 78а НК. Следователно, въз основа на решението на РС- Кнежа и въззивното решение на Плевенския окръжен съд водачът е признат за виновен за извършване на ПТП на 27. 06. 2019 г. и за нанасяне на уврежданията на ищцата вследствие на виновното си поведение, поради което е налице основание за изплащане на застрахователно обезщетение от страна на ответника по реда на чл. 432, ал.1 КЗ и при спазване на разпоредбата на чл. 380 КЗ от страна на пострадалото лице.
Независимо от изложеното съдът счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства досежно виновното поведение на водача на процесното МПС при настъпване на ПТП. От заключението на автотехническата експертиза става ясно, че водачът на МПС се е движел с превишена скорост ( при ограничение за максимална скорост от 90 км/ч водачът се е движел със 116, 14 км/ ч при достатъчна видимост , без да са налице неблагоприятни атмосферни условия или друго МПС, които да ограничат видимостта на водача и да възпрепятстват възприемането на ищцата, която се е движела пресичайки платното, по което се е движело процесното МПС. Вещото лице е посочило, че при спазване на максимално допустимата скорост на движение от процесния автомобил, водачът е разполагал с достатъчно разстояние да спре автомобила без да удари ищцата. Обратното, при движението си с превишената скорост водачът не е разполагал с достатъчно спирачен път, чрез който да избегне удара на ищцата. Следователно, като не е спазил разпоредбата на чл. 21, ал.1 ЗДП (по отношение на категория А за скоростен път максимално допустимата скорост е 90 км/ч) водачът на процесното МПС е станал причина за настъпването на ПТП и съответно за нанасянето на телесни повреди на ищцата, вследствие на които същата е понесла неимуществени и имуществени вреди.
От заключенията на съдебно- медицинската експертиза и от заключението на СМЕ -пластичен хирург става ясно, че установените увреждания на ищцата са настъпили като пряка и непосредствена последица от удара й с процесния автомобил на 27. 06. 2019 г. От заключението на СМЕ става ясно също, че е причинена на ищцата съчетана механична травма, вследствие на което е било наложително определен престой в интензивно отделение за овладяване на травматично- хеморагичен шок, след което е преведена в Клиника по ортопедия и травматология за лечение на счупванията в таза и на горен десен крайник. От заключението на СМЕ и от показанията на свидетеля М.(те кореспондират с експертизата) е видно, че ищцата около 5-6 месеца е била лекувана от настъпилите травми извън интензивно отделение, изпитвала е силни болки и е била със затруднено ходене, като скъсяването на единия крайник вследствие счупванията в таза води до накуцване в походката и не подлежи на корекция.
С отговора на исковата молба ответникът твърди, че е налице съпричиняване от ищцата при настъпване на ПТП, като същата не е пресякла на регламентирано за това място, не е съобразила скоростта на МПС и съответно възможността да пресече пътното платно безпрепятствено. От доказателствата по делото става ясно, че на пътя, който е пресекла ищцата не е налице пешеходна пътека , поради което за ищцата като пешеходец е приложима разпоредбата на чл. 113, ал.2 вр. ал.1, т. 1, 2 и 4 ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба извън населените места и по двулентови двупосочни пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат пътното платно за движение и извън определените за това места, като п реди да навлязат на платното за движение да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства, да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение, да не преминават през ограждения от парапети или вериги. В случая от показанията на свидетелката В. става ясно, че ищцата не е предприела пресичане на пътното платно веднага, а се е огледала, изчакала е част от преминаващите автомобили и едва след това е започнала да пресича пътното платно. Свидетелката В. и експертът от автотехническата експертиза са посочили, че ищцата преди да пресече пътното платно на процесния автомобил е спряла на осевата линия, след което почти и пробягала по ширина пътното платно, където е станал удара. От друга страна водачът на МПС е имал добра видимост, било е 13 часа, през деня, не е имало друго МПС, което да възпрепятства възприемането на ищцата и водачът е могъл да намали скоростта, когато е видял, че ищцата е започнала пресичане на пътното платно. Свидетелката В. твърди, че водачът на МПС не е намалил скоростта преди удара на ищцата, а това се установява и от изчисленията на вещото лице от автотехническата експертиза.
Въз основа на изложения анализ на доказателствата по делото съдът счита, че ищцата не е нарушила ЗДвП при пресичане на пътното платно и по този начин да е налице съпричиняване от нейна страна при настъпване на ПТП. В този смисъл е и Решение № 94 от 23. 10. 2019 г. по т. д. № 2711/ 2018 г., І т.о., ТК съгласно което непротиворечива е съдебната практика /решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 99 от 08.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 54 от 22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 33 от 04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК/, че намаляването на дължимото обезщетение на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено на първо място от надлежно релевиране на възражение за принос на пострадалия и установяване на този принос по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от възразилата страна. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Определеният като справедлив размер на обезщетението следва да бъде намален съответно на приноса на пострадалия за настъпването на процесното ПТП.
От доказателствата по делото съдът приема, че не е налице принос на ищцата при настъпването на ПТП, тъй като същата е спазила изискването на чл. 113 , ал. 2 ЗДвП, автомобилът е бил на 145, 15 м от мястото на удара, когато ищцата е навлязла върху асфалтовата настилка на пътя и водачът на МПС е имал възможност да възприеме ищцата като местонахождение и посока на движение. Съдът не възприема изводите на вещото лице в съдебната автотехническа експертиза, че е ищцата е имала техническа възможност към момента в който е била в южната пътна лента , преди осевата линия да възприеме местоположението и посоката на движение на автомобила Ауди в северната пътна лента, да преустанови движението си в северната лента, като изчака МПС да премине и след това да пресече пътното платно. От доказателствата става ясно, че ищцата е започнала пресичането на пътното платно, това е било видимо за водача на МПС от 145, 15 м и би следвало той да се съобрази с пешеходката, като би било в противоречие с разпоредбата на чл. 113, ал.2 ЗДвП ищцата да спре в северното пътно платно и да изчака автомобила Ауди да премине, тъй като тя вече е предприела пресичане на това платно и спирането или връщането би създало допълнително объркване за водача на МПС за посоката на движение на пешеходката. Съдът счита, че е било задължително водачът на МПС да намали скоростта , за да пресече пешеходката и по този начин да избегне удара, още повече, че автомобилът се е движел с превишена скорост в нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП.
По отношение на размера на обезщетението съдът счита, че следва да бъдат съобразени критериите на чл. 52 ЗЗД досежно спазване на принципа за справедливост. Съгласно Решение № 94 от 23. 10. 2019 г. по т. д. № 2711/ 2018 г., І т.о., ТК с оглед задължителната съдебна практика - ППВС № 4/1968 г., както и трайната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения - № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г., № 158/28.12.2011 г. по т. д № 157/2011 г., I т. о., № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 619/2011 г., II т. о., № 124/11.11.2010 г. по т. д. № 708/2009 г. на II т. о., № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на II т. о., № 25/17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о., № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на II т. о., № 1/26.03.2012 г., по т. д. № 299/2011 г. на ІІ т. о., № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І т. о. и много други, понятието "справедливост" не е абстрактно, а винаги изисква преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които при телесни увреждания може да са свързани с начина на извършване, характера на увреждането, продължителността на възстановяването, интензитета и продължителността на болките, ежедневните неудобства и психологическите страдания, наличието на трайни физически и психически последици. Посочените обстоятелства, както и редица други следва да бъдат обсъдени от съда в тяхната съвкупност, като се прецени и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, обусловено от икономическите условия в страната, проявление на които са и лимитите на отговорността на застрахователите. Принципът на справедливост при възмездяване на претърпените от пострадалия от деликт неимуществени вреди налага съдът при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение.
В съответствие с цитираната съдебна практика и въз основа на събраните по делото доказателства относно претърпените болки и страдания от ищцата след причинената съчетана механична травма, която включва редица увреждания, посочени по- горе въз основа на СМЕ, съдът счита, че предявеният иск за сумата от 100 000 лева е основателен и доказан, още повече, че вследствие на счупването на таза е налице трайно увреждане на долен десен крайник (скъсяване), което не може, да бъде коригирано и води до промяна в походката ( накуцване) и съответно затрудняване в придвижването. Освен изложените физически травми от показанията на свидетеля М.става ясно, че свидетелката изпитва постоянен страх след ПТП и нараняването й, а освен това са нанесени и козметични увреждания, които макар и да не са на видимо място, оказват негативно влияние върху самочувствието на ищцата, още повече, че пластични корекции биха довели до продължително възстановяване и до нови травми за ищцата съгласно заключението на пластичния хирург. За разликата до 120 000 лева следва искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан предвид критериите на чл. 52 ЗЗД.
По отношение на претенциите на ищцата за имуществени вреди изразяващи се в разходи за лечението й съдът счита, че искът е изцяло основателен и доказан, тъй като по делото са представени платежни документи за извършените разходи, които не са оспорени успешно от ответника. От заключението на СМЕ се установява, че приложеното лечение предполага извършването на разходите, за които са представени документи от ищцата, поради което следва претенцията да бъде изцяло уважена в размер на 3 617, 92 лв.
Съдът счита, че върху двете главници следва да бъде начислена лихва за забавено плащане, като същата е дължима не от датата на настъпване на ПТП 27.06. 2019 г, а от датата на подаване на уведомлението на ответника по чл. 380 КЗ за изплащане на обезщетение 23. 10. 2019 г. до окончателното изплащане на главниците за обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди. За разликата от 27. 06. 2019 г. до 23. 10. 2019 г. искът за законна лихва върху главниците следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенския окръжен съд държавна такса в размер на 4144, 72 лв. и разноски за вещи лица общо в размер на 950 лв. (400 за съдебно- медицинска експертиза, 250 лв. за автотехническа експертиза и 300 лева за експертиза от пластичен хирург, платени от бюджета на Плевенския окръжен съд) .
По изложените съображения , съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 52 ЗЗД ЗАД „ДАЛЛБОГ : ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД с
ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ***, представлявано
от изпълнителните директори Б.Г.И. и Р.В.М.чрез пълномощника си юрк. Ц.Б. сумата от 100 000 лв. ,
представляваща застрахователно обезщетение по Застрахователна полица №BG/ 30/ 119000536861/ 01. 03. 2019 г. и Щета
: № 0801 – 004555/ 2019 – 01 и 02, за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания от нанесена
съчетана механична медицинска травма при настъпило ПТП на 27. 06. 2019
г. около 13, 00 часа на главен път ІІ – 13, с посока на движение от гр. Искър
към гр. Кнежа от удар на лек автомобил „Ауди ***“ с рег. № ЕН ***КН, управляван
от Г.Т.Х., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 23. 10. 2019
г., като за разликата до 120 000 лв. за главницата и за периода от 27. 06.
2019 г. до 22. 10. 2019 г. за законната лихва ОТХ ВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД ЗАД „ДАЛЛБОГ : ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД с
ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ***, представлявано
от изпълнителните директори Б.Г.И. и Р.В.М.чрез пълномощника си юрк. Ц.Б. сумата от 3 617, 92лв. , представляваща
застрахователно обезщетение по Застрахователна полица №BG/ 30/
119000536861/ 01. 03. 2019 г. и Щета : № 0801 – 004555/ 2019 – 01 и 02, за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение на увреждания
от нанесена съчетана механична
медицинска травма при настъпило ПТП на 27. 06. 2019 г. около 13, 00 часа на
главен път ІІ – 13, с посока на движение от гр. Искър към гр. Кнежа от удар на
лек автомобил „Ауди ***“ с рег. № ЕН ***КН, управляван от Г.Т.Х., ведно със
законната лихва върху тази сума считано от 23. 10. 2019 г., като за периода от
27. 06. 2019 г. до 22. 10. 2019 г. за законната лихва ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 ГПК ЗАД „ДАЛЛБОГ : ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД с ЕИК*** да заплати по сметка на
Плевенския окръжен съд държавна такса в размер на 4144, 72 лв. върху
присъдените в полза на ищцата
обезщетения и сумата от 950 лв. разноски за вещи лица , изплатени от
бюджета на Плевенския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВТАС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД :