РЕШЕНИЕ
№ 547
гр. Разград, 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесет и първи
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20253330100442 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК във вр. чл. 86, ал.1 от
ЗЗД.
Образувано е по предявен иск от „Топлофикация – Разград“ АД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, Индустриална
зона, ул. „Черна“, представлявано от изпълнителния директор Михаел
Ковачев, чрез пълномощника му мл. юрк. Хасан Хасан, срещу Д. А. С с ЕГН-
**********, с която се моли за решение, с което да се приеме за установено,
че ответницата дължи на ищеца следните суми: 163,00 лв. – главница за
доставена (потребена) топлинна енергия и такси за услугата „дялово
разпределение" за периода от 01.11.2023 г. до 31.03.2024 г. ведно със законната
лихва от 14.11.2024 г. до окончателното изплащане, а при условията на
кумулативност да се приеме за установено, че ответницата дължи на ищеца и
15,17 лв., представляваща обезщетение по чл. 86 ЗЗД в размер на законната
лихва, начислена за периода от 31.12.2023 г. до 13.11.2024 г. Ищцовото
дружество претендира разноските по заповедното производство – ЧГД №
2089/2024 г.: такса в размер 25,00 лв. и 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, както и всички направени разноски по настоящото исково
производство.
Ищецът сочи, че е лицензиант за дейностите производство и пренос на
топлинна енергия за територията на Община Разград на основание издадените
от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията) лицензи с
№ Л-082-02/21.02.2001 г. и № Л-083-05/21.02.2001 г. В тази връзка ищецът
твърди, че е продавал (доставял) на ответницата топлинна енергия за битови
1
нужди при спазване изискванията на Закона за енергетиката и Наредба №
ЕРД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, при публично известни Общи
условия на договорите за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация –
Разград“ ЕАД гр. Разград, на потребители за битови нужди (ОУ), одобрени от
КЕВР и по цени, определени от Комисията, за жилище в сграда-етажна
собственост с централно топлоснабдяване. Твърди се, че ответницата не е
изпълнила задълженията си да заплати стойността на доставената топлинна
енергия и свързаните с нея такси за извършване на услугата дялово
разпределение, като за времето от 01.11.2023 г. до 31.03.2024 г. задължението
и е в размер на 163,00 лв. Това наложило подаване на заявление за издаване
на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, в което е посочено и
топлоснабдяваното жилище в гр. Разград. По това заявление бе образувано
ЧГД № 2089/2024 г. по описа на Районен съд - Разград. По него съдът издаде
Заповед за изпълнение, с която разпореди ответницата да заплати на
ищцовото дружество сумата от 163,00 лв., представляващи главница за
доставена топлинна енергия и такси за услугата „дялово разпределение" за
времето от 01.11.2023 г. до 31.03.2024 г. ведно със законната лихва, считано от
14.11.2024 г., мораторна лихва в размер на законната лихва в размер на 15,17
лв. за периода от 31.12.2023 г. до 13.11.2024 г., както и разноски за заповедното
производство: сумата от 25,00 лв. и 50,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение. Срещу издадената заповед постъпило възражение. Така
ищецът обосновава правния си интерес. Твърди се, че ответницата е
собственик на топлоснабден имот с адрес: гр. Разград, ж.к. „О*********" бл.*,
ап. **. Поради това между нея и ищцовото дружество съществувало ех lege
облигационно правоотношение с предмет „продажба на топлинна енергия"
при Общи условия, с чиито клаузи според правилото на чл. 150 ЗЕ били
обвързани клиентите без да е необходимо изричното им приемане.
Съдържанието (правата и задълженията на страните) на описаното
продажбено правоотношение било определено в ОУ на ищеца. Основното
задължение на дружеството било доставка на топлинна енергия. Твърди се, че
то е изпълнено точно и качествено, като ответницата не е престирала
дължимата сума, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителна сметка, изготвена по реда за дялово разпределение от топлинния
счетоводител „Бруната" ООД. За отчетен период: м. ноември 2023 г. – април
2024 г. по партидата била начислена 0,79964 МВтч прогнозна топлинна
енергия на стойност 116,38 лв. без ДДС при цена на топлинната енергия
144,540 лв./МВтч без ДДС, определена от КЕВР. С такса партида (в размер на
11,67 лв. без ДДС) се получавала крайната начислена прогнозна сума 128,05
лв. без ДДС или 153,64 лв. с ДДС. След извършен отчет на средствата за
дялово разпределение от „Бруната" ООД било установено, че реално
потребената топлоенергия за посочения период е по-голямо - 0,83721 МВтч
или 121,85 лв. без ДДС. С начислената такса партида (в размер на 14,00 лв. без
ДДС) се получавала сумата за реално доставената топлоенергия в размер
163,00 лв. с ДДС. За да се получи действително дължимата сума за плащане
спрямо реално доставената топлоенергия, ищецът издал дебитно известие на
стойност 9,36 лв. с ДДС. Тъй като ответницата не платила нито едно от
прогнозните задължения, стойността на дебитното известие била прибавена
към прогнозно дължимите суми. По този начин се получавала исковата сума в
размер 163,00 лв., която представлявала стойността на действително
доставената топлинна енергия ведно със свързаните такси за дялово
разпределение. С оглед на това, че ответницата не е изпълнила точно във
2
времево отношение своето задължение към дружеството, на основание чл. 32,
ал. 6 от ОУ на ищеца и чл. 86 ЗЗД дължала обезщетение в размер на законната
лихва /ОЛП+10 процента/ за всеки ден забава, след изтичане на 30-дневен
гратисен период, считано от издаване на фактурата, до окончателното
плащане. За периода 31.12.2023 г. – 13.11.2024 г. обезщетението за забава
върху претендираната главница е в размер 15,17 лв.
В срока за отговор ответницата чрез назначения и особен представител
изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените
искове. Сочи се, че няма приложени доказателства, че ответницата има
качеството на потребител на топлинна енергия в имот с адрес: гр. Р, ж.к.
“О*******“, бл. *, ап. **, като единствен собственик и ползвател на имота за
сочения от ищеца период; че сградата е присъединена към топлопреносната
мрежа в процесния период; че има открита и се води партида в ищцовото
дружество; реда за дяловото разпределение на топлинната енергия за
процесния имот и начина, определен за заплащане на топлинната енергия през
процесния период; че през периода 01.11.2023 г. – 31.03.2024 г. топлинната
енергия за процесния имот въобще е измерена, отчетена и разпределена, както
и документирането на тези действия и датите на извършването им;
публикуването на ОУ в централен и местен ежедневник. Оспорва се
обстоятелството ответницата да е потребител, както и през отчетния период
да е измерена и отчетена доставената топлинна енергия в имота, същата да е
ползвана от ответницата, съответно претендираните суми да са дължими от
нея Признава се обстоятелството, че жилището се намира в бл. * в ж.к.
“О*********“ в гр. Р, както и че е етажна собственост.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон,
прие за установено от фактическа страна, следното:
Според приложената от ищеца молба, подписана от ответницата,
последната сочи, че има изградена вътрешна отоплителна инсталация и моли
за разрешението да бъде включен като редовен абонат за ползване на
централното топлоснабдяване. Ищецът прилага и акт за разпространение на
него кубатурата за ап. 27, подписан от домоуправителя и от ответницата.
Не е предмет на спор обстоятелството, че ищецът е дружество,
лицензирано за дейността по пренос на топлинна енергия. Относно Общите
условия на дружеството е налице положително становище от страна
на Комисията за защита на потребителите, същите са одобрени от Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране –ДКЕВР, видно от приложеното
решение на ДКЕВР и са станали приложение към лицензията на дружеството
за дейност по пренос на ел. енергия, поради което същите обвързват клиентите
на дружеството.
Видно от приложените по делото доказателства, включително формуляр
отчет, изготвен от Бруната (неоспорени от ответницата), същата е абонат на
дружеството – ищец за топлоснабдяване на обект, находящ се на адрес: гр. Р,
ж.к. “О*******“, бл. *, ап. **, абонатен номер *******, до обекта е доставена
топлоенергия за отопление, включително за сградна инсталация. За отчетен
период: м. ноември 2023 г. – април 2024 г. по партидата е начислена 0,79964
МВтч прогнозна топлинна енергия. С такса партида (в размер на 11,67 лв. без
ДДС) се получава крайна начислена прогнозна сума 128,05 лв. без ДДС. След
извършен отчет на средствата за дялово разпределение от „Бруната" ООД (л.
3
27) се установява, че реално потребената топлоенергия за посочения период е
по-голямо – 0,83721 МВтч или 121,85 лв. без ДДС. С начислената такса
партида (в размер на 14,00 лв. без ДДС) сумата е в размер 163,00 лв.
С възражение по чл. 414 ГПК самата ответница потвърждава, че има
топлоподаване към тръба, находяща се в банята на жилището.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира
исковете за допустими. Разгледани по същество същите се явяват
основателни.
Съгласно §1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката потребител на
енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлоприносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно ал. 6
клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти
на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата.
Следователно потребител на топлинна енергия е лицето, което получава
топлинна енергия като ползва топлоснабден имот по силата на вещно право
или на облигационно право на ползване. Между потребителя и дружеството
възниква облигационно правоотношение на продажба на топлинна енергия
при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им
приемане от потребителя. Откриването на партида установява наличието на
облигационни отношения между страните, въпреки че тези отношения се
презюмират от закона. Ответницата е титуляр на партидата. Събразно
посоченото в ТР № 2/2017 от 17.05.2018 г., собствениците или титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на
Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна
енергия за битови нужди дължи цената и. Според събраните доказателства
абонатната станция е работила, снабдявайки с топлинна енергия етажната
собственост. С Решение № 221 от 11.07.2011 г. по т.д. № 5/2010 г. на II т.о. на
ВКС е прието, че съгласно въведеното с нормата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ законово
правило, собственикът или титуляр на вещното право на ползване (какъвто
съдът приема, че е ответницата предвид представените доказателства) в имот
под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята
потребител на отдадената от сградната инсталация и отоплителните тела в
общите части на сградата топлинна енергия. В Закона за енергетиката не е
предвидено сключването на индивидуални договори между всеки потребител
и топлофикационното дружество. Тъй като ЗЕ урежда продажбата на
топлинна енергия, качеството „потребител" е равнозначно на купувач. По
силата на чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при общи условия, одобрени от ДКЕВР и
4
задължителни за потребителите, като от влизането им в сила е налице сключен
договор при Общи условия за доставка на топлинна енергия между
топлопреносното предприятие и битовия потребител. Видно от неоспорената
справка по делото, за имота има открита партида, водеща се на ответницата,
която е в облигационно правоотношение с ищеца по силата на влезлите в сила
и сега актуални общи условия, като по делото не са налице доказателства, че
от етажната собственост е взето решение за прекратяване на търговските
отношения с ищеца. Ответницата сама признава обстоятелството, че в
жилището е имало тръба, отдавала топлина. С оглед посоченото в Наредба №
Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, ако в жилището преминават
части от общата отоплителна система, то се счита че е налице отопление от
сградната инсталация. Това количество влиза в сметката за „сградна
инсталация“, която се разпределя съобразно правилата, посочени в наредбата.
Съгласно представените доказателства в сградата на блока е доставена
топлоенергия, извършвани са ежемесечни отчитания на показанията на общия
топломер, намиращ се в абонатната станция. В ежемесечните отчети на общия
топломер са отчислявани в съответствие с нормативната уредба количества
топлинна енергия за технологични разходи на абонатната станция.
Ответницата не е оспорила доказателствата по делото относно дяловото
разпределение. Не се твърди и не е установено обстоятелството ответницата
да е заявила надлежно възражение срещу начисленията и отчетите съгласно
чл. 32, ал. 3 от Общите условия в 45-дневен срок след периода, за който се
отнасят. Съдът взе предвид и посоченото в ТР № 2/2017 от 17.05.2018 г.
Няма данни ответницата да е заплатила исковите суми, а тя носи
тежестта да докаже това обстоятелство. В този смисъл и съобразно
доказателствата същата дължи сумата от 163,00 лева, представляващи
стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.11.2023 г. до 31.03.2024 г. за жилище, находящо се в гр. Р, ж.к. “О******“,
бл. *, ап. **, абонатен номер ******.
Тъй като няма събрани доказателства ответницата да е изпълнила точно
в темпорално отношение тази парична престация, тя е изпаднала в забава,
поради което дължи обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи
се в пропусната полза, като това обезщетение е в размер на претендираната
законна лихва за забава върху главницата съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер
на 15,17 лева, начислено от 31.12.2023 г. до 13.11.2024 г. В чл. 32, ал. 1 от ОУ е
уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на месечно
доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася.
С оглед гореизложеното следва да се приеме, че ищецът е доставил
посочените количества топлоенергия на ответницата по отношение на
процесния имот, отразени във фактурите, което ангажира договорната и
отговорност.
Предвид основателността на иска, ищецът има право на разноски в
пълен размер. Ищецът претендира разноски от заповедното и исковото
производства (за заплатена държавна такса, възнаграждение за особения
представител), като представя списък.
Воден от гореизложеното, Районен съд - Разград
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. 86, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията
между страните, че Д. А. С с ЕГН-**********, с установен по делото настоящ
и постоянен адрес: гр. Р, общ. Р, обл. Р, ж.к. "О***", бл. , ет. *, ап. **, дължи
на „Топлофикация – Разград“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Разград, Индустриална зона, ул. „Черна“, представлявано от
изпълнителния директор Михаел Ковачев, следните суми във връзка с
издадената срещу ответника Заповед № 1042 от 15.11.2024 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по Частно гражданско дело № 2089 по
описа на за 2024 г. Районен съд – Разград: 163,00 лв. (сто шестдесет и три
лева), представляващи стойността на доставена и незаплатена топлинна
енергия и такси за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.11.2023 г. до 31.03.2024 г. за жилище, находящо се в гр. Разград, ж.к.
“Освобождение“, бл. 5, ап. 27, абонатен номер 11973, за което са издадени
фактури в периода от 01.11.2023 г. до 31.03.2024 г., ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от подаване
на заявлението на 14.11.2024 г. до окончателното плащане; както и сумата
от 15,17 (петнадесет лева и 17 стотинки), представляваща обезщетение за
забава в размер на законна лихва за забава, начислено за периода от 31.12.2023
г. до 13.11.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д. А. Станева с ЕГН-
**********, с установен по делото настоящ и постоянен адрес: гр. Р, общ. Р,
обл. Р, ж.к. "О******", бл.*, ет. *, ап. **, ДА ЗАПЛАТИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Разград, п. к. 7200, Индустриална зона, ул. „Черна“,
представлявано от Михаил Николаев Ковачев:
- сумата от 75,00 лв. (седемдесет и пет лева) за направени разноски по
заповедното производство по Частно гражданско дело № 2089 по описа за
2023 г. на Районен съд – Разград и
- сумата от 327,60 лв. (триста двадесет и седем лева и 60 стотинки) за
направени разноски по настоящото исково производство.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Разград
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на съдебното решение препис от него да се приложи
по Частно гражданско дело № 2089 по описа за 2024 г. на Районен съд –
Разград с оглед на правните последици по чл. 416 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6