№ 873
гр. София, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
при участието на секретаря МАДЛЕН М. ЗЛАТЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20241110214801 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-4332-019715 от
23.08.2024 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция”
при СДВР, с което на С. В. А., с ЕГН **********, на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 184, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят,
който го обжалва в законоустановения срок. В жалбата се сочи, че тестването
на А. е направено в разрез с правилата на Наредбата, уреждаща надлежния ред
за това, като се сочи, че той не е тестван на мястото на инцидента, а няколко
часа по-късно. Изтъква се, че нарушението било недоказано, защото АНО не
можел да установи дали към момента на управление на мотрисата
жалбоподателят е бил употребил наркотични вещества. Иска се отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява от
адв. К., която поддържа аргументите във въззивната жалба и претендира
отмяна на издаденото НП. Разноски не са претендирани.
Въззиваемата страна - редовно призована, не се представлява. В писмено
становище се иска от съда да постанови решение, с което да потвърди като
1
правилно и законосъобразно издаденото наказателно постановление.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните в хода на
делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 12.01.2023 г. около 07:30 ч. в гр. София жалбоподателят А.
управлявал трамвайна мотриса с инвентарен номер ТМ 4186, по бул. „Никола
Мушанов” с посока на движение към ул. „Житница”. На кръстовището с ул.
„Добротич” настъпило ПТП с пешеходец. При възникналия инцидент на
мястото пристигнал екип на ОПП СДВР, който след като установил фактите
около възникване на инцидента извършил на водача А. проверка за наличие на
алкохол в издишания въздух с техническо средство Алкотест Дрегер 7510
№0135, проба №3199, а резултатът от тестването на лицето бил отрицателен –
0.00 промила на хиляда. На място бил съставен и протокол за ПТП, ведно със
скица, а на присъствалите свидетели било снето сведение, в това число и от
водача на мотрисата – ватманът А.. След това, последният бил освободен.
Полицейските служители обаче установили, че лицето не е тествано за
наркотични вещества на мястото на инцидента, поради което му дали указания
да се яви в 14:00 часа в сградата на ОПП СДВР на ул. „Лъчезар Станчев“ № 4,
където той се явил.
Така, в 14:31:59 часа на А. бил направен тест за употреба на наркотични
вещества, който дал положителен резултат за метадон и опиати.
Лицето било незабавно задържано за срок от 24 часа по реда на ЗМВР,
като в 14:35 часа му била съставена заповед за задържане с № 4332зз-
12/12.01.2023 г.
Въпреки тестването на лицето в 14:31:59 часа, полицейските служители
издали талон за медицинско изследване с № 0009403/12.01.2023 г., но едва в
16:50 часа, след което предприели водене на лицето за вземане на кръвна
проба до ВМА-София.
А. и полицейските служители пристигнали в лечебното заведение в
17:00 часа, където той отказал да даде кръвна проба за изследване, като
отказът му бил оформен по надлежния ред в съответния протокол за
медицинско изследване.
2
Въз основа на горните обстоятелства, още на 12.01.2023 г. на А. бил
съставен АУАН за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, който му
бил връчен срещу подпис веднага след съставянето му.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП № 24-
4332-019715 от 23.08.2024 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел
„Пътна полиция” при СДВР, с което на С. В. А., с ЕГН **********, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 184, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 лева, за нарушение на чл.
5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна
квалификация съвпадат по признаци.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства - показанията на свидетелите Т. Т. и Ю. Т., както и
въз основа на събраните писмени доказателства и доказателствени средства,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Депозираните от свидетеля показания са като цяло лаконични, но
материалите по преписката изцяло подкрепят техните твърдения и
съществено допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото. От тях се
установява времето и мястото на ПТП, обстоятелството, че именно А. е бил
водачът на трамвая, данни за двете тествания – за алкохол и наркотични
вещества, както и за последващото задържане и манифестиране на отказ за
даване на кръвна проба. Ето защо, съдът намира, че всички доказателства по
делото са еднопосочни и кореспондират помежду си, поради което съдът ги
кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати
съществени процесуални нарушения, които изцяло са опорочили воденото
административнонаказателно производство. Мотивите на съда се коренят в
следното:
3
Най-напред следва да се отбележи, че установяването на употреба на
наркотични вещества от водачите на МПС и на релсовите превозни средства,
следва да става по надлежния ред, визиран в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
Съгласно нормата на чл. 4 от тази Наредба, при пътнотранспортно
произшествие с пострадало лице (каквото е процесното) на водачите на МПС
се извършва проверка с тест или те се изпращат за медицинско изследване за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.
В този случай това не е сторено по необясними причини. При
положение, че ватманът е тестван за употреба на алкохол на мястото на
инцидента, то няма никаква логика защо органите на ОПП СДВР не са
предприели и тестване за наркотични вещества на мястото на произшествието.
По непонятни съображения, лицето е освободено от мястото на
инцидента и след това отново е привикано в сградата на ОПП СДВР в 14:00
часа, а извършеното тестване за наркотични вещества с дрегер е осъществено
7 часа след инцидента, като това категорично е станало в нарушение на
разпоредбите на Наредбата посочена по-горе.
Нещо повече, веднага след отчитане на положителния резултат, лицето е
задържано по реда на ЗМВР в 14:35 часа – 3 минути след тестването (точно
колкото са нужни да се напише една бланкетна заповед по реда на чл. 72 от
ЗМВР), с което принудително е ограничено свободното придвижване на А..
Следва да се посочи, че в Наредбата, в нейния чл. 7, ал. 2, е предвидено
императивно задължение за полицейските служители когато с тест е
установено наличие на наркотични вещества или техни аналози, те да
съпровождат лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно
изследване. Това обаче следва да се случва в сроковете за това, които са
визирани в нормата на чл. 6, ал. 6, т. 2 от същата Наредба, а именно - до
45 минути, когато нарушението е извършено на територията на
населеното място, в което се намира мястото за установяване с
доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за
вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично
лабораторно изследване, и до 120 минути - в останалите случаи. В процесния
4
случай е приложим срокът от 45 минути, който логично започва да тече
от момента на тестването на лицето с дрегера, защото тогава са
установени съмнения за употреба на метадон и опиати.
Недоумение обаче буди обстоятелството и че талонът за медицинско
изследване е издаден повече от два часа след осъщественото тестване –
чак в 16:50 часа, при положение, че срокът, в който полицейските
служители е следвало да издадат талона и да заведат лицето във ВМА е
45 минути!
Тук е моментът да се посочи, че в случая А. дори да е искал да даде
кръвна проба, то евентуален резултат от нея би бил несъответен на
правилата на наредбата, защото пробата би била взета много по-късно от
времето, което Наредбата оптимално е определила за тази цел. Т.е. дори
да беше дал кръвна проба за изследване, то тя би била дадена не по
надлежния за това ред и не би била годна за установяване на употреба на
наркотици.
Нещо повече, в конкретния случай жалбоподателят и да е искал да отиде
сам да даде проба от кръв, той обективно не е имал възможност да го стори,
защото е бил задържан по административен ред. А за това, че е бил заведен в
лечебното заведение два часа и половина след като е бил тестван, той няма
никаква вина, защото е бил задържан и придвижването му е било изцяло
извън неговата обективна възможност и воля. Т.е. той е зависел пряко от
действията на полицейските органи, които в случая брутално са погазили
надлежния ред за установяване употребата на наркотични вещества от
жалбоподателя А..
По тези съображения, съдът намира, че надлежният ред за установяване
употребата на наркотици не е спазен и значително опорочен – на първо място
с тестването на лицето с дрегер седем часа след инцидента, при липса на
каквито и да било основания за това, на второ място с издаването на талона
повече от два часа след теста с дрегер за наркотични вещества и на трето
място с отвеждането на лицето да дава кръвна проба много след срока то 45
минути, който е максималният, в който лицето е следвало да бъде отведено в
болничното заведение
Тук е моментът да се посочи, че тестването на водача седем часа след
инцидента не може да докаже по несъмнен начин нарушението, още повече,
5
че от момента на освобождаването си от мястото на произшествието до
тестването в 14:30 часа е имало часове, в които на лицето не е дадено никакво
предписание да не употребява каквито и да било вещества, в това число и
лекарствени продукти, защото той е бил освободен без последващо
задължение за явяване където и да било в рамките на същия ден. Това, че е
повторно призован е съвсем отделен въпрос, но следва да се посочи, че А. се е
явил напълно добросъвестно след призоваването си в сградата на ОПП СДВР.
При това положение няма как да бъде установено дали откритите субстанции
не са приети след инцидента, т.е. не може да се установи по несъмнен начин че
именно към момента на ПТП водачът е управлявал мотрисата след употреба
на наркотични вещества, което прави нарушението недоказано по
необходимия от закона начин.
Ето защо, съдът намира, че следва да отмени издаденото наказателно
постановление, тъй като то е издадено при недоказано нарушение и при
неспазване на надлежния ред за това.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 24-4332-019715 от 23.08.2024 г., издадено от
началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на С. В.
А., с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 184, ал. 5, вр. ал. 1,
т. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200
лева, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6