РЕШЕНИЕ
№ 1518
гр.Бургас,
10.10.2016г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаски районен
съд, гражданска колегия, 43-ти граждански състав, в открито заседание на 03 октомври
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ : Веселин
Белев
при участието на секретаря Анелия Такова,
като разгледа докладваното от районния съдия г.д. № 2198 по описа на съда за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по спорна съдебна администрация и се
провежда по общия исков ред на чл.103 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Ищец е Д.А. ***. В производството майката участва чрез
пълномощник – адвокат К.К. ***.
Ответник е Д.Д. *** производството ответникът участват
лично и чрез пълномощник – адвокат Т. Ст. от АК Б.
Ищцата твърди, че с ответника са живели на съпружески
начала, при което през 2009г. им се родило детето К. Д. През лятото на 2015г.
ищцата заминала да живее в Г, където се установила в гр.Х. Имала постоянна
работа, живеела на квартира. След напускането на страната от майката, детето К.
останало да живее при баба си по майчина линия в гр.Б. Майката заявява, че
предвид постоянния си доход и установеното местоживеене, е способна да полага
необходимите за детето си непосредствени грижи и да го издържа. Заявява желание
за това. Иска съдът да определи местоживеенето на детето при нея в Германия,
като и възложи упражняването на родителските права. Иска се определяне на режим
на лични контакти на бащата с детето. Иска се осъждане на бащата да заплаща
издръжка на детето в месечен размер 105лв. Иска се присъждане на разноски.
Представят се доказателства.
Правното основание на искането е чл.127 от Семейния
кодекс.
Правното основание на искането за присъждан на разноски е
чл.78 ГПК.
Ответникът не оспорва обстоятелствата по раждането на
детето, заселването на ищцата в Г. Не оспорва, че е в интерес на детето
родителските права да се предоставят за упражняване на майката. Противопоставя
се местоживеенето на детето да бъде определено в Г, тъй като не е ясно при
какви условия то ще живее там и налице ли е възможност на детето за адаптация
към новата среда. Изтъква се, че детето вече е започнало да ходи на училище в Б,
и не е уместно преместването му в чужбина. Затова се претендира отхвърляне
искането на майката. Представят се доказателства.
ДСП Б, въз основа на дадени от съда указания е представила
социален доклад, с който описват установената фактическа обстановка във връзка
с условията за отглеждане на детето при бабата по майчина линия. Не взимат
становище по същество на делото.
Приложено е становище по чл.35 ал.2 от Конвенцията за
компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и
сътрудничеството в сферата на родителската отговорност и мерките за закрила на
децата, от Отдел Закрила на детето при Социалната служба в гр.Х, Г, съгласно
което на отдела не е известна информация, която да поставя под съмнение
полагането на грижи и възпитанието от страна на ищцата, като майка. Последната
е консултирана за възможностите за подпомагане по германското законодателство и
е декларирала готовност да работи с Отдела за закрила на детето при проблемни
ситуации, когато това е необходимо.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното.
Представен е препис от удостоверение, от което се
установи, че детето К. Д. ЕГН:********** е родено на ***г. в гр.Бургас от майка
Д.И. М. ЕГН:********** и Д.К.Д. ЕГН:**********.
Представено е в превод удостоверение от община Х, от
което се установи, че ищцата има регистрация на адрес Б, 22, 32052 Х, Г. На
същия адрес е регистриран и съпруга и М. Ат. В тази връзка е представен в
превод и договор за наем на жилището на посочения адрес, явяващ се основание за
извършената регистрация.
Представен е в превод трудов договор, от който се
установи, че от 29.08.2015г. ищцата е постъпила на работа безсрочно, като
чистачка във фирма Т. А.
Като свидетел по делото е разпитана Ат. К, приятелка на
ищцата. Свидетелката потвърждава безспорните между страните обстоятелство, а
именно, че след раздялата на родителите около 2011г. детето К, е останало да
живее при майката. В последствие ищцата заминала да си търси работа в Г, където
живее и работи и към настоящия момент. Детето останало да живее и се отглежда
от майката на ищцата. Бащата Д. редовно осъществява контакти с детето и дава
средства за издръжката му на бабата. Свидетелката посещава дома на детето К, и
е добила впечатление, че то силно желае да живее с майка си и поддържа с нея
постоянна видеовръзка през интернет.
Като свидетел по делото е разпитана М,Р, с която ответникът
живее от една година. Тази свидетелка потвърждава горните обстоятелства, но
сочи, че детето К, преимуществено остава да пренощува в тяхното жилище, което е
гарсониера и тримата спят в едно помещение при посещенията.
При така събраните доказателства съдът прие следните фактически
и правни изводи.
Съгласно чл.127 ал.2 СК, когато родителите не живеят
заедно и не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му,
спорът се решава от районния съд по настоящ адрес на детето, който се произнася
по посочените въпроси.
В случая преди всичко следва да се отбележи, че бащата не
желае да живее с детето си, тъй като не е направил т. искане. Майката е
единствения родител, който желае да отглежда детето на страните. Предвид
изложеното по-горе становище на Отдел закрила на детето по местоживеенето на
ищцата и другите доказателства по делото, съдът не намира, че липсват
установени рискове Д.А. да упражнява родителските права спрямо сина си Калоян и
той да живее при нея. Ответникът напрактика иска детето да продължи да живее
при баба си, като Д. осъществява контакти с детето си, без да поеме
отговорността по отглеждането и възпитанието му. Това състояние, предвид
възможностите и желанието на другия родител, е неприемливо от гледна точка на
интересите на детето. Несъществени са неудобствата по преместването на детето в
различна от обичайната му до момента среда, тъй като отглеждането му от майката
има приоритет. Искът за упражняване на родителските права и местоживеенето на
детето е основателен и следва да се уважи.
Предвид установените близки отношения на детето с бащата
съдът счита, че е в негов интерес режимът за лични контакти да е в рамките на
обичайния, независимо от очакваната отдалеченост на местоживеенето на този
родител от детето, а именно всяка първа и трета седмица от месеца, от 9 часа в събота
до 18 часа в неделя (с възможност бащата да осигури преспиване на детето при
него в града по местоживеенето на майката), една седмица при бащата в периода между
23 декември и 6 януари (по съгласие с майката), както и един месец през лятото
в периода между 11 юли и 23 август, когато майката не ползва платен годишен
отпуск. Детето следва да се взема и оставя от бащата в дома на майката.
Предвид предоставянето на родителските права на майката,
бащата следва да се осъди да заплаща на детето, чрез нея, месечна издръжка, тъй
като съгласно чл.143 ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си. Размерът на издръжката следва да се определи съобразно
изискванията на чл.142 ал.1 СК – според нуждите на лицето, което има право на
издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, но не по-малко от ¼
от минималната работна заплата за страната.
Поисканият от майката размер от 105лв. месечно е
минималният, установен за страната, поради което този иск следва да се уважи.
Предвид основателността на предявения иск и на основание
чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата разноските по делото.
Мотивиран от изложеното Бургаски районен съд
Р Е
Ш И :
УВАЖАВА ИСКА на Д.И.А. ЕГН:********** *** А, адвокат К.К. ***,
действаща в качеството си на майка и законен представител на детето си –
малолетния К, Д. Д. ЕГН:**********, против бащата на детето Д.К.Д. ЕГН:**********
с адрес ***, като ПОСТАНОВЯВА
местоживеенето на детето да е при майката, която ще упражнява родителските
права спрямо него. Адресът на майката е Б 22, 32052 Х, Г.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата с детето всяка първа и
трета седмица от месеца, от 9 часа в събота до 18 часа в неделя (с възможност
бащата да осигури преспиване на детето при него в града по местоживеенето на
майката), една седмица при бащата в периода между 23 декември и 6 януари (по
съгласие с майката), както и един месец през лятото в периода между 11 юли и 23
август, когато майката не ползва платен годишен отпуск. Детето следва да се
взема и оставя от бащата в дома на майката.
ОСЪЖДА Д.Д. да заплаща на детето си К. Д., чрез неговата майка
и законен представител Д.А., месечна издръжка в размер 105лв., считано от влизане
в сила на това решение.
ОСЪЖДА Д.Д. да заплати на Д.А. 57.32лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Д.Д. да заплати на държавата по сметка на БРС д.т. 151.20лв.
върху присъдената издръжка.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта относно
присъдената издръжка, на основание чл.242 ал.1 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен
срок от връчването му на страната.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/ Веселин Белев
Вярно с
оригинала: З.М.