Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Ихтиман, 10.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, І състав, в публично заседание
на първи март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
председател:
РАДОСЛАВА Й.
при секретаря Лиана Тенекева, като разгледа докладваното от съдията а.х.д. № 511
по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН
“Б. Д.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. П., обл. Софийска е обжалвало наказателно постановление № 23-003002/23.08.2019 г., издадено Директора на дирекция “Инспекция по труда” Софийска област, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ, вр. чл. 1, ал. 2 КТ на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.
В жалбата се твърди, че не е извършено твърдяното нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ.
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител жалбоподателят излага съображения, че нарушението не е извършено, тъй като самият работник е отказал да сключи трудов договор и на 18.06.2019 г. е била заварена в предприятието, където те искал да се запознае с работата.
Административнонаказващият орган, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата, като моли съда да потвърди
издаденото наказателно постановление
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и съобразно с чл. 14 и 18 от НПК, приема за установена следната
фактическа обстановка
На 18.06.2019 г. и 01.07.2019 г. била извършена проверка от служители на Дирекция “Инспекция по труда” по спазване на разпоредбите на КТ и ЗЗБУТ в дом за настаняване от семеен тип на възрастни хора – Резиденция Д., находящ се в с. П., общ. К., стопанисван от „Б. Д.“ ЕООД.. При проверката в дома е било заварено лицето С.Й.И., която попълнила предоставената й от проверяващите декларация, в която е отразила, че работи като чистач от 18.06.2019 г. с работно време от 08,00 до 17,00 часа, почивни дни – събота и неделя и възнаграждение в размер на 30 лева на ден.
При приключването на проверката на 01.07.2019 г. в сградата на ДИТ-София е представен граждански договор № 005/14.06.2019 г., сключен между „Б. Д.“ ЕООД и С.И., в който е уговорено, че И. следва да извършва работа като болногледач за определен период от време – заместващ работници от действащия персонал, които са в платен годишен отпуск за срок до 30.09.2019 г.
По делото е приложено копие от Книгата за начален инструктаж по безопасност и здраве, водена от „Б. Д.“ ЕООД, в която е отразено, че С.Й. е преминала начален инструктаж като болногледач на 14.06.2019 г.
На 01.07.2019 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 23-003002/01.07.2019 г., в който е отразено, че „Б. Д.“ ЕООД в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ не е уредил като трудови правоотношения отношенията при предоставянето на работната сила като трудови правоотношения, като не е сключил трудов договор със С.Й.И. преди постъпването на работа. В АУАН е посочено, че е нарушен 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ
В разпита си в съдебно заседание актосъставителят Г.Г. и свидетелката по акта К.К. потвърждават констатациите в АУАН, за това, че С.И. е работела в дома за възрастни хора, като е почиствала пода. Според служителите на ДИТ тя саморъчно е попълнила предоставената ѝ от проверяващите декларация. При проверката не били констатирани други лица, които да са работили в дружеството без сключен трудов договор
От показанията на св. С.И. се установява, че на 18.06.2019 г. е решила да опита дали би се справила с работата в дома за възрастни хора. Преди това е била сключила договор с управителя на дома. Имало служител, който ѝ е обяснявал какво трябва да извърши.
Това обстоятелство е потвърдено и от разпита на св. А. Д., според която И. е била в дома на 18.06.2019 г., тъй като е искала да се запознае с естеството на работата. Именно Д. й е обяснявала в какво се състоят задълженията ѝ когато дошли проверяващите.
Според св. С.А., който през 2019 г. е бил заместник управител на дома за възрастни хора, имало нужда от персонал, поради което и дъщеря на техен дългогодишен служител поискала да пробва дали ще се справи със задълженията. С.И. изрично отказала да сключи трудов договор.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „Б. Д.“ ЕООД в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ за извършеното нарушение на 62, ал. 1 КТ, вр. чл. 1, ал. 2 КТ на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.
От правна страна:
При служебната проверка, съдът не констатира
съществени нарушения на процесуалните правила по ЗАНН при съставянето на акта
за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното
наказателно постановление.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установи, че лицето С.И. е полагало труд в дом за настаняване
от семеен тип на възрастни хора в с. П., общ. К., стопанисвана от жалбоподателя
„Б. Д.“ ЕООД.
Установено е, че търговецът в качеството му на
работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ не е оформил по надлежния ред
правоотношението си с работника. По силата на трудовия договор едно физическо
лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа. По
същество осъществяваната от Заркова дейност в предприятието, независимо
наименованието на договора, който е сключен между страните, представлява престиране на нейната работна сила, поради което и за
работодателя е съществувало задължението да регламентира правоотношенията си с нея
като трудови и съответно да сключи трудово договор в писмена форма. Без правно
значение е желанието на работника да сключи трудов договор или не – във всички
случаи работодателят е длъжен да не го допуска до работа преди да има надлежно
сключен трудов договор.
Представеният по делото граждански договор не
посочва конкретен трудов резултат, който е трябвало да бъде постигнат от
изпълнителя и макар договорът да е бил обвързан със срок, по своето естество той
е целял именно заобикалянето на задължението на работодателя за оформянето на
правоотношенията с работника като трудови.
Нещо повече - от събраните писмени доказателства,
а именно саморъчно попълнената от страна на И. декларация, се установява, че тя
е изпълнявала задълженията си в определено работно време, с определени почивки
и фиксирано трудово възнаграждение, което не зависи от постигнатия резултат.
Следва да се отбележи, че заместването на отсъстващи
работници и служители може да бъде осъществено посредством сключването на
трудов договор, доколкото Кодекса на труда урежда различни видове трудови
договори, както и организация на работното време, които дават възможност на
работодателя да съобрази конкретните възможности и желания на наетите работници.
Във всички случаи обаче, полагането на труд от страна на дадено лице без
фиксиран резултат от извършената работа,
а с определено работно време, на точно определено работно място и с точно
определени почивни дни и с определена трайност във времето, не носи белезите на
граждански договор, а представлява използване на работна сила извън законово
предвидените случаи. Съдът приема, че естеството и начинът на полагания труд
съдържат елементите на трудово правоотношение. Неслучайно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 КТ задължава отношенията по повод
предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови. Това е така,
защото освен изискването, предвидено в разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ
трудовият договор да бъде сключен в писмена форма, за работодателят възникват и
множество други задължения – например задължението за внасяне на осигурителни
вноски, инструктирането на работника за безопасни и здравословни условия на
труд, съответно осигуряване на такива, регламентиране на почивки и работно
време, осигуряване на платен годишен отпуск и пр.
В изпълнение на изискването
по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, наказващият орган е описал нарушението като неуреждане
на отношенията като трудови, а законната разпоредба, която е била виновно
нарушена, е тази по чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда, изискваща трудовите
договори да бъдат сключвани в писмена форма. Извършеното от санкционираното
дружество деяние съставлява нарушение на императивните изисквания за оформяне
на правоотношения по предоставяне на работна сила и неспазване на формалните
изисквания на закона за сключване на трудовия договор между страните в писмена
форма.
Ето защо съдът намира, че
административнонаказващия орган правилно е санкционирал работодателя за
нарушение на повелителната норма на чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ като не
е уредил като трудови правоотношенията си с работника С.И..
От друга страна, обаче съдът приема, че така
наложената имуществена санкция спрямо „Б. Д.“ ЕООД е необосновано завишена. В хода на производството
не бе установено за работника да са последвали вредни последици от липсата на
трудов договор. Не са установени и други обстоятелства, включително и други
съществени нарушения на трудовото законодателство, които да отегчават
отговорността на работодателя, поради което и съдът намери, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде изменено, като наложената имуществена
санкция бъде намалена в минималния, предвиден от закона размер.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 23-003002/23.08.2019 г., издадено Директора на дирекция “Инспекция по труда” Софийска област, с което на “Б. Д.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. П., обл. Софийска за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ, вр. чл. 1, ал. 2 КТ на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, като НАМАЛЯВА наложената имуществена санкция на 1500 /хиляда и петстотин/ лева
Решението може да се обжалва с касационна жалба по
реда на АПК пред Административния съд – София област, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
Районен съдия:
/Р. Й./